Уелс е разположен в западната част на островВеликобритания, на едноименнияполуостров. Уелс граничи с английските графстваЧешър,Шропшър,Херефордшър иГлостършър наизток. На юг бреговете му се мият от водите наБристолския залив, на север и запад– отИрландско море, а на запад – от заливитеКардиган иКарнарвон, части отпротока Сейнт Джордж (каналаСвети Георги). Бреговата му линия с дължина около 1200 km (750 мили) е силно разчленена, като бреговете му са предимно ингресионни и скалисти. Към територията на Уелс принадлежат и няколко острова, най-голям от които еАнгълси, край северозападните му брегове. Голяма част от територията на страната е заета отКамбрийските планини (връх Сноудън – 1085 m). По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс –Кардиф,Суонзи,Нюпорт,Мърдър Тидфил и др., където е развитовъглищното производство (Южноуелски въглищен басейн).
Климатът е умерен,морски. Средна януарска температура 5 – 6°С, средна юлска 15 – 17°С. Най-високата измеренатемпература е 35,2 °C (95,4 °F) намоста „Хардън Бридж“ при градХардън на2 август1990 г., а най-ниската -23,3 °C (-10 °F) вРейъдър на21 януари1940 г. Годишната сума навалежите варира от 750 до 1500 mm, а в планини на места надхвърля 2500 mm. Високите части са заети отторфени блата, пасища и мочурища, а подолините на реките и предпланинските части се срещат отделни малки горички съставени отдъб,бук иясен. На територията на страната функционират два национални парка „Брекон-Биконс“ и „Сноудония“.[1]
Населението на Уелс през2001 г. възлиза на 2 903 085 души, които са се увеличили на 2 958 876 съобразно проучванията през2005 г. Това би класирало Уелс на 132-ро място в света по население, ако бе независима държава. Според данните от 2001 г. 96% от хората сабели британци (местната,келтска по произход народност е известна, катоуелсци;диаспората им е приблизително равна по брой на тези, населяващи самия Уелс) и 2,1% с различен цвят на кожата (живеещи главно в районите наКардиф иСуонзи и най-често отазиатски произход).
Уелс е разделен на 22единни власти (унитарни единици), които предоставят административни услуги на местно ниво, като образование, социални дейности, екология, транспортни услуги и са основните административни подразделения в Уелс. Възникват с акт на правителството на Уелс на1 април1996 г. и биват 3 типа – въпреки че всички имат еднаквипълномощия:
9 графства (на английски counties),
3 града и
10 графства-района (county boroughs),
Градовете с най-много жители в Уелс към 2005 г. са:
Средновековен Уелс е рядко обединяван, като е бил под властта на различни местни княжества. Когатонорманите нахлуват вАнглия, а особено след като установяват господство над страната приВилхелм Завоевателя, те се превръщат в заплаха и за сравнително слабите граници на Уелс. Традиционно разединените уелсци реагират на това, като се обединяват около местни водачи, сред които особено известен еЛиуелин Велики (ок. 1173 –11 април1240). Въпреки това никой не се обявява закрал на страната, а отделни по-могъщи и пробивнифеодали претендират за титла, станалапреводима, като „принц на Уелс“ (науелски език:Tywysog Cymru). Последният уелсец по произход, който я получава еОуайн Глиндур (Owain Glyndŵr), живял през втората половина на14 и началото на15 век, който евъстанически водач, срещу властта наангличаните превзели напълно Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия еЕдуард I. За да умиротвори уелското население, последният прави на7 февруари1301 г. Уелски принц (Prince of Wales) своя синЕдуард II (тогава 2--годишен). Оттогава е и английската традиция първородните синове наанглийските крале (както по-късно остават известни ибританските монарси) да получава тазититла и тя редовно им е присвоявана, включително и към началото на21 век. Съпругата на Уелския принц е известна, катопринцеса на Уелс.
След закон от1536 г. (приХенри VIII) политическото и административното обединение наАнглия и Уелс е завършено. Междувременно, въпреки че традиционното законодателство на страната е само отчасти отменено, а местните владетели запазват относителна независимост, както те, така и населението са тежко угнетявани от настанилите се в Уелс английски феодали и заселници. Скоро следва период, в който Уелс е фактически временно превърнат внезависима държава със собствено (от местните феодали и на основата на подкрепата им от местното население) управление, а именно времената на въстанието на Оуайн Глиндур (Glyndŵr rebellion), който е провъзгласен за Принц на Уелс през1404 г. в присъствието на гости/посланици отФранция,Испания иШотландия. Той стои задидеята сградата наУелския парламент да бъде в градКарнарвън, една от традиционните уелски княжескирезиденции и обичайното място за провъзгласяване на Уелския принц, но не истолица, каквато до управлението на кралицаЕлизабет II Уелс всъщност никога не е имал (обичаят е бил владетелят дапътува с двора си из страната). През 1955 г. тя обявява за такава градКардиф. Градът става център на националната администрация едва със създаването на Уелския офис през 1964 г., което по-късно води до създаването на различни други публични органи, като например Съвета по изкуствата на Уелс и Уелската агенция за развитие, повечето от които са базирани в Кардиф. През 1999 г. е създаденаНационалната асамблея на Уелс (National Assembly for Wales)/Сенад, която има правомощия, дадени от правителството на Великобритания. Тези правомощия са потвърдени и чрез Втория акт на Уелската асамблея през2006 г. По това време Уелски принц е тогавашният първи престолонаследник на британската корона –Чарлз, син на кралица Елизабет II и принцФилип Маунтбатън,херцог на Единбург. За принцеса на Уелс, въпреки смъртта си през1997 г., се признаваДаяна Спенсър (първатасъпруга на принц Чарлз). Втората му жена и настояща (2025 г.)кралица-консорт на Обединеното кралствоКамила, реално носи тази титла (9 април2005 –8 септември2022г.), но обикновено се представя пред обществото с някоя от другите си титли (напримерхерцогиня на Корнуол). След поемането през 2022 г. на правомощията на крал наОбединеното кралство от принц Чарлз (от идната година – икоронясан за такъв), принц и принцеса на Уелс са съответнопринц Уилям,херцог на Кеймбридж и съпругата муКейт Мидълтън (Катрин Уелска).
.svg){kind=icon}
