Ту̀рция (натурски:Türkiye) илиРепу̀блика Ту̀рция (натурски:Türkiye Cumhuriyeti) едържава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – наБалканския полуостров вЮгоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее наБалканския полуостров. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток сГрузия,Армения,Азербайджан иИран; на юг – сИрак иСирия; на запад – сЕгейско море и островите в него,Гърция иБългария. Има излаз на Средиземно море на юг,Егейско море на запад,Черно море иМраморно море на север. Тук са важните проливиБосфор иДарданели. До1922 г. територията на днешната държава е в центъра наОсманската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция междуЕвропа (3% от територията) иАзия я прави страна от особено геостратегическо значение. С 85 млн. души население тя е 18-ата страна по население в света.
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (носАвляка (Инджирбурну, натурски:İncirburnu) на остров Имброс) и най-източната точка (край градАралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между островТавшан на север и носАнамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната енос Баба, който е също и най-западната точка на континентаАзия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави –България иГърция на северозапад,Сирия иИрак на югоизток иИран,Азербайджан,Армения иГрузия на изток.
Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
Спътникова снимка на Босфора, направена отSentinel-2 през май 2020 г.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположениПонтийските планини, на юг –Тороските планини, а между тях е разположеноАнадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналиятвулканАрарат, който е 5165 m.
Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия иматсредиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csaпо Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът еокеански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежиесняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.
Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът еполупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите околоКония иМалатия, където годишните валежи често са под 300 mm.
В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa иDsb по Кьопен) иконтинентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладавателен лопатар,червен елен,сърна,муфлон,диво прасе,заек,турски леопард,кафява мечка,червена лисица,газела,белка,златка,дива котка,рис,видра,язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла,малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.
В древността жителите на Анатолия говорятиндоевропейски,семитски икартвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейскитехетски илувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[11]
Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейцитехети, заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е.Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена отВавилония.[12][13]
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяватфригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията накимерийците.[14] След падането наФригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които саЛидия,Кария иЛикия.
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийскигърци. Те основават там множество колонии, сред коитоМилет,Ефес, Смирна (днесИзмир) и Византион (днесИстанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща иметоАрмения. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийскотоАхеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята наАлександър Македонски.[15] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния,Кападокия,Пергам,Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени отРимската република.[16]
През1371 г. eбитката при Черномен – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците.
През1387 г. eбитката при Плочник – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия.
През1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата наТърновското царство. Царството нацар Иван Шишман става васално на османлиите. През1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
През1396 г. кръстоносната войска наСигизмунд е разбита отБаязид I край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай Дунав, той достига до Видин (столицата наВидинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да абдикира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на османците.
През1402 г.Баязид е разгромен отТамерлан крайАнкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигатвъстание за отвоюването на България.
През1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
1514 – 1517 г. султанСелим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята доЕтиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан ихалиф.
Периодът1520 –1566 г. е под управлението на султанСюлейман I Кануни, наречен в ЕвропаВеликолепни, а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.
Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор
През1683 г. е първо поражение на османците приВиена от обединената армия на австрийци иполяци – начало на териториални загуби и упадък наОсманската империя.
През1783 г. империята губиКрим;1800 г. –Египет;1829 г. –Сърбия иВлашко;1876 –1909 г. – управлението на султанАбдул Хамид II – последния султан, имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни:1878 г. –България;1882 г. – Северна Африка;1912 г. –Либия;1913 г. – европейските си владения, в Балканската война.
Кемал Ататюрк представя новата турска азбука в Кайсери, 1928 г.
През1920 г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпишеСевърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, ноКемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
През 1921 – 22 г.Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посокаЦентрална Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население наИзмир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.). Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вижГръцко-турска война (1919 – 1922).)
В резултат на националноосвободително движение на29 октомври1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа вБлизкия иСредния Изток, столицата е преместена вАнкара и е приета Конституция.
1923 –1938 г.Мустафа Кемал Ататюрк провеждакоренни промени в турското общество. Забранено е многоженството, носенето нафесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди товамюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлатаГази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
Ататюрк умира на10 ноември1938 г. и властта преминава в ръцете на неговия съратникИсмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет презВтората световна война.
През септември1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, възглавяван от генералКенан Еврен, продължава икономическите реформи.
Между15 и16 юли2016, в Турция се извършваопит за военен преврат, който е неуспешен. След тези екстремни събития е проведен референдум, според резултатите от който Турция става президентска република, а длъжността на министър-председателя е премахната.
Населението на Турция е 82 003 850[19] към 2018 г. спрямо 80 810 525 към 31.12.2017 г. и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76%турско, 14 – 15% от населението сакюрди, а 7 – 10% други етнически малцинства.[17][18] В Турция живеят около 300 000 души с уйгурски произход, както и около 400 хил. души с абхазки грузински произход.[20]
Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години).
Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 600 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател.
На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот.
Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа КемалАтатюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството наАднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.
Турция е замесена в международния спорен въпрос заКипър, а твърденията загеноцида над арменците (1915/16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.
Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.
Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски:belediye – беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски:belde – белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.
Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).
Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят отсухопътни войски,военноморски флот ивоенновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР.
Със своите 622 129 души[21] в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора вНАТО след тази наСАЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.
През втората половина наXX век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военнипреврата, най-вече с цел опазване светския характер на държавата.
Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност[22] и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.[23] След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,[24] 4,7% за 2007 г.,[25] през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3% поради негативното влияние на световната икономическа криза.[26] От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.[26] Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света,[27] също така до 2023 година се планира износът ѝ да се повиши до 500 млрд. щ.д.[28]
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии,банковия сектор,транспорта икомуникациите. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство остава важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.[29] През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.[30]
Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),[31] нефт (за 2010 г. около 55 хил.барела на ден),[32] хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси набор се намират в Турция.[33] Турция е вторият по големина доставчик на текстил заЕС[34] и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).[29]
За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък.
Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда щатски долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.[35] Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника вЕвропа. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори вЕвропа.[36] За 2008 г. Турция е трета в Европа (следГермания иИталия) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),[37] а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Стария континент.
Станция на истанбулското метро
Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната:Toyota,Ford,Honda,Opel,Hyundai,Mercedes-Benz,MAN AG и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки, катоTofaş,Etox,Otosan иOyak-Renault. През 2008 година Турция е произвела 1 147 110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител вЕвропа и петнадесети най-голям производител в света.[38][39] Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.
Турция е една от водещите в света вкорабостроене и на четвърто място в света по произведенимега яхти (с дължина над 25 метра).[40] За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. щатски долара.[40]
Туризмът е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната саИстанбул,Анталия,Бодрум,Мармарис,Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. щатски долара.[41] През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона.[42] Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.[43] Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани наГермания,Великобритания,Русия,Холандия,Израел,Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.
Турция е светска държава, която е пионер на такава социална система в ислямския свят. Ататюрк премахваисляма като държавна религия през 1928 г. и съответно формира законодателна рамка за предотвратяване на влиянието на религиозното ръководство върху властта. Турската конституция предвижда свобода на религията и съвестта.[44][45] Около 99% от населението декларира своята религиозна принадлежност. Независими анкети обаче показват, че около 3% от възрастните не са идентифицирали връзката си с религията, твърдейки, че „нямат религиозни убеждения“ или „не вярват в религиозните доктрини“.
Турция е известна с множество религиозни и религиозни сгради, някои от които са от световно значение. В страната има голям брой джамии – 78 хиляди. Освен това в църквите са регистрирани 321 конгрегации от различни християнски вероизповедания и дестинации, има 36 еврейски синагоги, както и множество исторически религиозни сгради, които се считат за културно наследство на страната.
Известни турски модни дизайнери, чиито облекла се определят катоhaute couture, са Ерай Дойранлъ (на турски:Eray Doyranlı) и Ерол Албайрак (на турски:Erol Albayrak)[46].
↑Hooker, Richard.Ancient Greece: The Persian Wars // Washington State University, WA, United States, 6 юни 1999. Архивиран оторигинала на 2007-03-09. Посетен на 22 декември 2006. (на английски)
.svg)
.jpg)
.jpg)
