Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Турция
      
Химн: İstiklâl Marşı
Местоположение на Турция
Местоположение на Турция
Административни данни
Официално имеРепублика Турция
Местно имеTürkiye Cumhuriyeti
Официален езиктурски език
СтолицаАнкара
Най-голям градИстанбул
Управление
Формаунитарнапрезидентска република
ПрезидентРеджеп Ердоган
ВицепрезидентДжевдет Йълмаз
ОрганизацииООН,НАТО,ОИСР,ОССЕ,ОИС,ОЧИС,СЕ,Г-20,ТС
Законодателна властМеджлис
История
Османска империяок. 1299 г.
Война за независимост19 май 1919 г.
Премахване на султаната1 ноември 1922 г.
Лозански договор24 юли 1923 г.
Република29 октомври 1923 г.
Конституция7 ноември 1982 г.
География и население
Площ783 562 km²[1]
(на 36-о място)
Води2,03%
Климатсубтропичен, средиземноморски, континентален
Религия94%ислям
6%нерелигиозност[2][3]
Демонимтурчин
Население (2024)85 664 944[4]
(на 18-о място)
Население (2020)83 614 362
Гъстота на нас.109 души/km²
(на 83-то място)
Градско нас.76,1%
(на 56-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2024)3,832 трлн.щ.д.[5]
(на 11-то място)
БВП на човек (ППС)43 921 щ.д.[5]
(на 46-О място)
БВП (ном., 2024)1,114 трлн. щ.д.[5]
(на 18-о място)
БВП на човек (ном.)12 765 щ.д.[5]
(на 71-во място)
ИЧР (2022)0,855[6] (много висок)
(на 45-о място)
Джини (2023)41,9[7] (среден)
Прод. на живота78,3 години[8]
(на 44-то място)
Детска смъртност10,6/1000[8]
(на 176-о място)
Грамотност95,9[9]%
(на 70-о място)
ВалутаТурска лира (TRY)
Допълнителна информация
Часова зонаTRT (UTC+3)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOTR
Интернет домейн.tr
Телефонен код+90
ITU префиксTAA-TCZ; YMA-YMZ
Официален сайтwww.turkiye.gov.tr
Турция вОбщомедия

Ту̀рция (натурски:Türkiye) илиРепу̀блика Ту̀рция (натурски:Türkiye Cumhuriyeti) едържава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – наБалканския полуостров вЮгоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее наБалканския полуостров. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток сГрузия,Армения,Азербайджан иИран; на юг – сИрак иСирия; на запад – сЕгейско море и островите в него,Гърция иБългария. Има излаз на Средиземно море на юг,Егейско море на запад,Черно море иМраморно море на север. Тук са важните проливиБосфор иДарданели. До1922 г. територията на днешната държава е в центъра наОсманската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция междуЕвропа (3% от територията) иАзия я прави страна от особено геостратегическо значение. С 85 млн. души население тя е 18-ата страна по население в света.

Сунитскиятислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вечеалевитство,юдейство и православнохристиянство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации катоНАТО,ОИСР,Съвет на Европа,ОССЕ иГ-20. Турция започва преговори за пълноправно членство вЕвропейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните отЦентрална Азия,Африка,Близкия Изток чрез членството си в организации, катоОрганизация Ислямска конференция и Организация за икономическо сътрудничество.

География

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:География на Турция

Разположение

[редактиране |редактиране на кода]

Турция оформя мост междуЮгоизточна Европа иБлизкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени отМраморно море и проливитеБосфор (свързващ Мраморно иЧерно море) иДарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море доСредиземно море. В Европейска Турция, включващаИзточна Тракия с по-голямата част от градИстанбул и няколко острова в Мраморно иЕгейско море (Мармара,Авша,Пашалиман,Имброс и други), влизат 3% от територията на страната. Останалите 97% от територията са в Азия.

Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (носАвляка (Инджирбурну, натурски:İncirburnu) на остров Имброс) и най-източната точка (край градАралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между островТавшан на север и носАнамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната енос Баба, който е също и най-западната точка на континентаАзия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави –България иГърция на северозапад,Сирия иИрак на югоизток иИран,Азербайджан,Армения иГрузия на изток.

Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.

  • Спътникова снимка на Босфора, направена от Sentinel-2 през май 2020 г.
    Спътникова снимка на Босфора, направена отSentinel-2 през май 2020 г.
  • Панорама от Понтийските планини
    Панорама от Понтийските планини
  • Връх Демирказък
    Връх Демирказък

Релеф

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположениПонтийските планини, на юг –Тороските планини, а между тях е разположеноАнадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналиятвулканАрарат, който е 5165 m.

Климат

[редактиране |редактиране на кода]

Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия иматсредиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csaпо Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът еокеански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежиесняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.

Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът еполупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите околоКония иМалатия, където годишните валежи често са под 300 mm.

В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa иDsb по Кьопен) иконтинентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.

Измир
(средиземноморски климат)
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
131
 
12
6
 
 
99
 
13
6
 
 
77
 
16
7
 
 
44
 
21
11
 
 
32
 
26
15
 
 
7.9
 
31
19
 
 
2.1
 
33
22
 
 
2.2
 
33
22
 
 
11
 
29
18
 
 
38
 
24
14
 
 
92
 
18
11
 
 
151
 
14
8
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник:WMO
Кония
(полупустинен климат)
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
35
 
5
-4
 
 
28
 
7
-4
 
 
27
 
12
-1
 
 
33
 
17
4
 
 
42
 
22
9
 
 
23
 
27
12
 
 
6.6
 
30
16
 
 
4.8
 
30
15
 
 
11
 
26
11
 
 
28
 
20
6
 
 
31
 
13
1
 
 
40
 
7
-3
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник:WMO
Ерзурум
(континентален климат)
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
23
 
-4
-13
 
 
28
 
-3
-12
 
 
36
 
2
-7
 
 
52
 
11
0
 
 
73
 
17
5
 
 
50
 
21
8
 
 
28
 
26
11
 
 
18
 
27
11
 
 
25
 
22
7
 
 
46
 
15
2
 
 
35
 
7
-3
 
 
23
 
-1
-10
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник:WMO

Флора и фауна

[редактиране |редактиране на кода]

Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладавателен лопатар,червен елен,сърна,муфлон,диво прасе,заек,турски леопард,кафява мечка,червена лисица,газела,белка,златка,дива котка,рис,видра,язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла,малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

История

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:История на Турция

Преди да стане център на Османската империя този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държавиГрузия (Колхида иИверия),Персия,Армения,Рим иВизантия.

Древна история

[редактиране |редактиране на кода]
Част от стените на древния град Троя

ПолуостровМала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света.Неолитните селища, катоЧаталхьоюк,Чайоню,Невалъ Чори,Хаджълар,Гьобекли тепе иМерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[10] СелищетоТроя възниква през неолита и се използва без прекъсване дожелязната епоха.

В древността жителите на Анатолия говорятиндоевропейски,семитски икартвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейскитехетски илувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[11]

Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейцитехети, заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е.Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена отВавилония.[12][13]

След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяватфригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията накимерийците.[14] След падането наФригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които саЛидия,Кария иЛикия.

От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийскигърци. Те основават там множество колонии, сред коитоМилет,Ефес, Смирна (днесИзмир) и Византион (днесИстанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща иметоАрмения. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийскотоАхеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята наАлександър Македонски.[15] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния,Кападокия,Пергам,Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени отРимската република.[16]

Римска и Византийска епоха

[редактиране |редактиране на кода]

Възход на Османската империя

[редактиране |редактиране на кода]
Османската империя през XIV – XVII в.
Империята достига най-голямото си териториално разширение през 1683 г.
  • През1037 –1109 г. съществува държаватаВелики Селджук с център днешенИран.
  • През1288 –1320 г.османците започват създаването на своя държава, прераснала вОсманска империя.
  • През1326 г. османците завладяватПруса.
  • През1371 г. eбитката при Черномен – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците.
  • През1387 г. eбитката при Плочник – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия.
  • През1389 г. eбитката при Косово поле, поражение за православните страни, убити сакняз Лазар и султанМурад I.
  • През1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата наТърновското царство. Царството нацар Иван Шишман става васално на османлиите. През1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
  • През1396 г. кръстоносната войска наСигизмунд е разбита отБаязид I край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай Дунав, той достига до Видин (столицата наВидинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да абдикира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на османците.
  • През1402 г.Баязид е разгромен отТамерлан крайАнкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигатвъстание за отвоюването на България.
  • През1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
  • През1453 г. e превзетКонстантинопол, с коетоВизантия престава да съществува.
  • През1516 век са покорениГърция,Босна,Трапезунд,Влашко, части от Унгария,Крим,Армения,Сирия,Египет,Хеджаз, Северна Африка,Кипър.
  • 1514 – 1517 г. султанСелим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята доЕтиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан ихалиф.
  • Периодът1520 –1566 г. е под управлението на султанСюлейман I Кануни, наречен в ЕвропаВеликолепни, а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.

Упадък и опити за модернизация

[редактиране |редактиране на кода]
Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.
Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор

Република Турция

[редактиране |редактиране на кода]
Кемал Ататюрк представя новата турска азбука в Кайсери, 1928 г.
  • През1920 г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпишеСевърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, ноКемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
  • През 1921 – 22 г.Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посокаЦентрална Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население наИзмир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.). Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вижГръцко-турска война (1919 – 1922).)
  • На24 юли1923 г. е подписанЛозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави наВерсайските решения от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн. гърци са принудени да напуснатМала Азия, а 400 хил. турци и помаци –Западна Тракия иЕгейска Македония.
  • В резултат на националноосвободително движение на29 октомври1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа вБлизкия иСредния Изток, столицата е преместена вАнкара и е приета Конституция.
  • 19231938 г.Мустафа Кемал Ататюрк провеждакоренни промени в турското общество. Забранено е многоженството, носенето нафесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди товамюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлатаГази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
  • Ататюрк умира на10 ноември1938 г. и властта преминава в ръцете на неговия съратникИсмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет презВтората световна война.
  • Член наООН от1945 г.
  • 19461950 г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
  • През1948 г. страната получава икономическа помощ поплана Маршал.
  • През1952 г. Турция става член наНАТО.
  • През септември1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, възглавяван от генералКенан Еврен, продължава икономическите реформи.
  • През 2013 г. избухватантиправителствени протести, а в края на годината икорупционен скандал.
  • Между15 и16 юли2016, в Турция се извършваопит за военен преврат, който е неуспешен. След тези екстремни събития е проведен референдум, според резултатите от който Турция става президентска република, а длъжността на министър-председателя е премахната.

Население

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Население на Турция
Народности в Турция[17][18]
НародностиДял
Турци
  
76.03%
Кюрди
  
15.07%
Други
  
9.10%


Столицата на Турция и вторият най-голям град еАнкара, най-големият еИстанбул. Някои от другите по-големи градове саИзмир,Бурса,Адана,Газиантеп,Кония,Анталия,Диярбакър,Мерсин,Кайсери,Самсун.

Населението на Турция е 82 003 850[19] към 2018 г. спрямо 80 810 525 към 31.12.2017 г. и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76%турско, 14 – 15% от населението сакюрди, а 7 – 10% други етнически малцинства.[17][18] В Турция живеят около 300 000 души с уйгурски произход, както и около 400 хил. души с абхазки грузински произход.[20]

Група доброволци
Най-големи градове в Турция
(по данни на TurkStat към февруари 2019 г.)
МястоГрадОбластНаселениеМястоГрадОбластНаселение


Истанбул

Анкара

Измир

1ИстанбулИстанбул15 067 72411КоджаелиКоджаели1 811 468
2АнкараАнкара5 503 98512ДиярбакърДиярбакър1 732 396
3ИзмирИзмир4 320 51913ХатайХатай1 609 856
4БурсаБурса3 000 52114МанисаМаниса1 429 643
5АнталияАнталия2 426 35615КайсериКайсери1 389 680
6АданаАдана2 220 12516СамсунСамусн1 335 716
7КонияКония2 205 60917БалъкесирБалъкесир1 226 575
8ШанлъурфаШанлъурфа2 035 80918КахраманмарашКахраманмараш1 144 851
9ГазиантепГазиантеп2 028 56319ВанВан1 123 784
10МерсинМерсин1 814 46820АйдънАйдън1 097 746

Държавно устройство

[редактиране |редактиране на кода]
Турският парламент в Анкара

Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години).

Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 600 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател.

На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот.

Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа КемалАтатюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството наАднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос заКипър, а твърденията загеноцида над арменците (1915/16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

Административно деление

[редактиране |редактиране на кода]

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски:belediye – беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски:belde – белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

Въоръжени сили

[редактиране |редактиране на кода]
Турски командоси
 Основна статия:Въоръжени сили на Турция

Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят отсухопътни войски,военноморски флот ивоенновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР.

Със своите 622 129 души[21] в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора вНАТО след тази наСАЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.

През втората половина наXX век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военнипреврата, най-вече с цел опазване светския характер на държавата.

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Икономика на Турция

Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност[22] и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.[23] След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,[24] 4,7% за 2007 г.,[25] през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3% поради негативното влияние на световната икономическа криза.[26] От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.[26] Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света,[27] също така до 2023 година се планира износът ѝ да се повиши до 500 млрд. щ.д.[28]

Левент, бизнес център в Истанбул

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии,банковия сектор,транспорта икомуникациите. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство остава важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.[29] През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.[30]

Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),[31] нефт (за 2010 г. около 55 хил.барела на ден),[32] хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси набор се намират в Турция.[33] Турция е вторият по големина доставчик на текстил заЕС[34] и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).[29]

Стартиралият през70-те години на XX векпроект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти скюрди източна част.

Селско стопанство

[редактиране |редактиране на кода]

За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък.

Промишленост

[редактиране |редактиране на кода]
Бизнес център вАнкара
Търговски център вИзмир

Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда щатски долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.[35] Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника вЕвропа. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори вЕвропа.[36] За 2008 г. Турция е трета в Европа (следГермания иИталия) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),[37] а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Стария континент.

Станция на истанбулското метро

Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната:Toyota,Ford,Honda,Opel,Hyundai,Mercedes-Benz,MAN AG и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки, катоTofaş,Etox,Otosan иOyak-Renault. През 2008 година Турция е произвела 1 147 110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител вЕвропа и петнадесети най-голям производител в света.[38][39] Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.

Турция е една от водещите в света вкорабостроене и на четвърто място в света по произведенимега яхти (с дължина над 25 метра).[40] За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. щатски долара.[40]

Туризъм

[редактиране |редактиране на кода]

Туризмът е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната саИстанбул,Анталия,Бодрум,Мармарис,Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. щатски долара.[41] През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона.[42] Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.[43] Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани наГермания,Великобритания,Русия,Холандия,Израел,Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.

Култура

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Култура на Турция

Религия

[редактиране |редактиране на кода]

Турция е светска държава, която е пионер на такава социална система в ислямския свят. Ататюрк премахваисляма като държавна религия през 1928 г. и съответно формира законодателна рамка за предотвратяване на влиянието на религиозното ръководство върху властта. Турската конституция предвижда свобода на религията и съвестта.[44][45] Около 99% от населението декларира своята религиозна принадлежност. Независими анкети обаче показват, че около 3% от възрастните не са идентифицирали връзката си с религията, твърдейки, че „нямат религиозни убеждения“ или „не вярват в религиозните доктрини“.

Турция е известна с множество религиозни и религиозни сгради, някои от които са от световно значение. В страната има голям брой джамии – 78 хиляди. Освен това в църквите са регистрирани 321 конгрегации от различни християнски вероизповедания и дестинации, има 36 еврейски синагоги, както и множество исторически религиозни сгради, които се считат за културно наследство на страната.

Мода

[редактиране |редактиране на кода]

Известни турски модни дизайнери, чиито облекла се определят катоhaute couture, са Ерай Дойранлъ (на турски:Eray Doyranlı) и Ерол Албайрак (на турски:Erol Albayrak)[46].

Други

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. CIA World Factbook. Посетен на 21 юли 2021 г.
  2. Nişancı, Zübeyir.Faith and Religiosity in Türkiye (PDF) // 21 March 2023. Архивиран оторигинала на 2023-04-20. Посетен на 2023-07-30.
  3. Çiçek, Nevzat."Türkiye'de İnanç ve Dindarlık" araştırması yayımlandı: Dindarlaştık mı, sekülerleştik mi? // indyturk.com, 26 March 2023.
  4. The Results of Address Based Population Registration System, 2023 // Статистически институт на Турция, 2024-02-06. Архивиран оторигинала на 2024-02-06. Посетен на 2024-02-06.
  5. абвгWorld Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (Türkiye) // МВФ, 2024-04-16. Посетен на 2024-04-16.
  6. Human Development Index (HDI) // United Nations Development Programme. Архивиран оторигинала на 2022-06-10. Посетен на 2024-03-18.
  7. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Архивиран оторигинала на 2020-02-04. Посетен на 6 юли 2020.
  8. абMIDDLE EAST :: TURKEY // Централно разузнавателно управление. Архивиран оторигинала на 2017-09-20. Посетен на 7 февруари 2020.
  9. Türkei: Alphabetisierungsgrad von 1975 bis 2019, на: statista.com (на немски)
  10. Thissen, Laurens.Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia (PDF) // CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop, 23 ноември 2001. Архивиран оторигинала на 2007-06-05. Посетен на 21 декември 2006. (на английски)
  11. Balter, Michael.Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? // Science 303 (5662). 27 февруари 2004. DOI:10.1126/science.303.5662.1323. p. 1323. (на английски)
  12. Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site // uakron.edu. Посетен на 4 септември 2010. (на английски)
  13. Assyrian Identity In Ancient Times And Today' (PDF) // Посетен на 4 септември 2010. (на английски)
  14. Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. // Timeline of Art History. The Metropolitan Museum of Art, New York, October 2000. Посетен на 21 декември 2006. (на английски)
  15. Hooker, Richard.Ancient Greece: The Persian Wars // Washington State University, WA, United States, 6 юни 1999. Архивиран оторигинала на 2007-03-09. Посетен на 22 декември 2006. (на английски)
  16. Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. inTimeline of Art History. // New York: The Metropolitan Museum of Art, October 2000. Посетен на 21 декември 2006. (на английски)
  17. аб55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete // Milliyet.com.tr. (на турски)
  18. абSocial structure survey 2006 // www.konda.com.tr. Konda, Research and Consultancy. Архивиран оторигинала на 2010-11-24. Посетен на 2012-05-26.
  19. По данни от декември 2018.
  20. Танаскович, Дарко.Неоосманизмът. Турция се завръща на Балканите. София, „Изток-Запад“, 2010, с.80, 83.
  21. Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32) // 25 юли 2006. Архивиран оторигинала на 2006-07-12. Посетен на 2013-02-18.
  22. Gross Domestic Product 2013, PPP. (Last revised on 22 September 2014.) (PDF) // The World Bank: World Development Indicators Database. Посетен на 27 ноември 2014.
  23. Gross Domestic Product 2010 (PDF) // The World Bank: World Development Indicators Database. Посетен на 14.02.2013.
  24. Yılmaz Argüden.An Overview of the Turkish Economy (PDF) // The Middle East Institute, стр. 5. Посетен на 16.02.2013.
  25. Lukasz Rawdanowicz.The 2008 – 09 Crisis in Turkey (PDF) // OECD Economics Department, стр.5. Посетен на 16.02.2013.[неработеща препратка]
  26. абReport for Turkey // IMF. Посетен на 16.02.2013.
  27. Ahmet Davutoğlu.A new vision // Foreign Policy. Посетен на 16.02.2013.[неработеща препратка]
  28. Survey reveals high hopes for Turkish exports // Hürriyet Daily News. Посетен на 16.02.2013.
  29. абTurkey – Agriculture and Enlargement (PDF) // Посетен на 14.02.2013.
  30. CIA, The World Factbook,GDP composition by sector (%) – TurkeyАрхив на оригинала от 2018-10-11 вWayback Machine.. Посетен 14.02.2013
  31. EIA,Analysis – Turkey. Посетен 14.02.2013
  32. Turkey Oil – production. Посетен 14.02.2013
  33. Developments in the Economic Sector (of Turkey) // Правителство на Турция. Архивиран оторигинала на 2007-12-19. Посетен на 17.02.2013.
  34. Clothing Industri – productionАрхив на оригинала от 2012-12-24 вWayback Machine.. Посетен 14.02.2013
  35. Turkish clothing industry (PDF) // Архивиран оторигинала на 2012-01-23. Посетен на 17.02.2013.
  36. Boulden, Jim.Turkey switches on to TV market // CNN.com. 17 януари 2005. Архивиран оторигинала на 2020-12-13. Посетен на 17.02.2013.
  37. Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 (PDF) // Архивиран оторигинала на 2013-03-19. Посетен на 17.02.2013.
  38. Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor // Ulaşım Online, 29 юни 2009. Посетен на 6 юли 2009.
  39. 2008 Production Statistics // OICA. Посетен на 1 ноември 2010.
  40. абShipbuilding Industry in Turkey // Министерство на икономиката на Турция, 2012. Архивиран оторигинала на 2012-12-24. Посетен на 17.02.2013.
  41. Tourism Statistics in 2008 // TURKSTAT. 29 януари 2009. Посетен на 29 януари 2009.
  42. www.kultur.gov.tr
  43. www.kulturturizm.gov.tr
  44. ICL – International Constitutional Law – Turkey Constitution
  45. Turkey: Islam and Laicism Between the Interests of State, Politics, and Society (PDF) // Peace Research Institute Frankfurt. Архивиран оторигинала на 2013-06-22. Посетен на 2008-10-19.[неработеща препратка]
  46. Техни магазини/ателиета могат да бъдат открити в истанбулските квартали Мачка и Нишанташъ.

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Държави членки наЕвропейския съюз
Държави членки
Преговарящи кандидати
Кандидати за членство
Бивши членки
Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
1Частично вАзия    2Частично вАфрика    3Частично вЮжна Америка    4Частично вСеверна Америка    5Категоризирана предимно в Азия    6Частично призната
Страни и територии вАзия
Държави
Азербайджан4 · Армения4 · Афганистан · Бангладеш · Бахрейн · Бруней · Бутан · Виетнам · Грузия4 · Египет2 · Израел6 · Източен Тимор · Индия · Индонезия3 · Ирак · Иран · Йемен2 · Йордания · Казахстан1 · Камбоджа · Катар · Кипър4, 6 · Киргизстан · Китай · Кувейт · Лаос · Ливан · Малайзия · Малдиви · Мианмар · Монголия · Непал · ОАЕ · Оман · Пакистан · Папуа - Нова Гвинея5 · Русия1, 4 · Саудитска Арабия · Северна Корея6 · Сингапур · Сирия · Таджикистан · Тайланд · Туркменистан · Турция1, 4 · Узбекистан · Филипини · Шри Ланка · Южна Корея6 · Япония
Зависими територии
Непризнати държави
1 Частично вЕвропа    2 Частично вАфрика    3 Частично вОкеания    4 Понякога категоризирана в Европа    5 Понякога категоризирана в Океания    

Албания •Босна и Херцеговина •България •Гърция •Косово1 •Румъния2 •Северна Македония •Словения2 •Сърбия •Турция2 •Хърватия2 •Черна гора


Бележки:1Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и епризната от 110държави членки на ООН;2 Разположена основно извън Балканите;
Членове
Наблюдатели
     Портал „География“         Портал „География         Портал „Турция“         Портал „Турция    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Турция&oldid=12705664“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp