Турѝзъм, в класическия смисъл, се нарича пътуване с цел отдих и развлечение. Той може да се разглежда и катостопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност. В съответствие с определенията наСветовната организация по туризъм (СОТ) се дефинират следните понятия:[1]
Туризъм, в широкия смисъл, се наричат временни пътувания на хора от постоянното им място на пребиваване за развлекателни, медицински, образователни, физически и спортни, професионални, делови, религиозни и за други цели, без да се занимават с дейности, свързани с получаване на доходи от източници в страната (мястото) на временно пребиваване.
Турист е лице, което посещава страната (мястото) на временен престой за оздравителни, развлекателни, образователни, физически и спортни, професионални и делови, религиозни и други цели, без да се занимава с дейности, свързани с генериране на доходи от източници в страната (място) на временно пребиваване, за период от 24 часа до 6 последователни месеца или прекарва поне една нощувка в страната (мястото) на временно пребиваване.
Понятието произлиза от френската думаtour (обиколка).
Туризмът има важно значение в социален и икономически аспект. Благодарение на него човешкотоздраве и трудоспособността се стабилизират и се разкриватработни места, които понякога са основен източник на доходи за определено селище и подобряватжизнения стандарт в него. В личен план, пътуванията, които хората предприемат, често обогатяват тяхнатаезикова,познавателна и социална култура.
Алеко Константинов – Щастливеца, основател и патрон на българския туризъм
Туризмът може да бъде класифициран по различни признаци: цел, време, ландшафтен и географски признак, стопански резултати, начини на организация и придвижване, гражданство на туристите и страна на пътуването.
Еделвайс – защитено високопланинско растение, емблема на БТС
Според целта си, той се разделя на:
познавателен (екскурзионен) туризъм
рекреационен туризъм
оздравителен туризъм: санаториално лечение, балнеоложки, курортен, спа- и уелнестуризъм
Според времето, за което се извършва туристическата дейност, се разграничават краткотраен, дълготраен, ежеседмичен и други видове туризъм.
Според ландшафтния и географски признак съществуват планински, морски, речен, въздушен, космически туризъм.
Според стопанските резултати се поделя на стопански и социален туризъм. Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности са на пазарна основа.
Споредгражданството на туристите и страната, в която се извършва туристическото пътуване, се разграничават вътрешен и международен туризъм. Посещенията на чужди граждани се наричат активен туризъм, тъй като те носят валутни приходи. Пътуванията на български граждани извън страната се нарича пасивен туризъм, тъй като при тях се изнася валута зад граница.
Според начина на организация на туристическите пътувания туризмът е организиран, неорганизиран, групов, индивидуален и др.
Според начина на придвижване:
активен туризъм – с използване на активни движения за пътуване: пеша, ски, колоездене, конна езда.
транспортен туризъм – с пасивно използване на транспортни средства: автомобилен, въздушен, железопътен, морски, космически туризъм.
Генетични – пораждат необходимостта от пътувания с рекреационна и познавателна цел. Това са условията на туристическата среда, които определят туристическото търсене. Генетичните фактори обособяват следните групи:
Социално-икономически фактори – включват характера и степента на социално-икономическото развитие на дадено общество; характера и интензивността на труда, които определят вида и продължителността на почивката; индустриализацията и научно-техническото развитие; обема и структурата на свободното време; доходите, жизнения стандарт и материалната осигуреност на населението; социалната осигуреност – застраховки, осигуровки.
Демографски фактори – брой, разпределение и движение на населението; възрастова и семейна структура; професионална структура на местното население и на туристите; степен на урбанизация; характер на селищната мрежа и устройството на селищата.
Екологични и медико-биологични фактори – качество на жизнената среда в населеното място; жилищни условия; условия на работното място; здравно състояние на населението.
Правни и политически фактори – вътрешна и външна политическа обстановка; социална политика на страната; гранични, визови и митнически формалности.
Психологически фактори – ценностна ориентация на различните категории хора; национални и културни традиции; туристически навици; демонстрирането на социален престиж, статус и финансови възможности; културно равнище на участниците в туризма.
Реализационни – те са свързани с предлагането в самата туристическа дестинация и включват:
наличие на ресурси (природни и антропогенни)
наличие на материално-техническа база и инфраструктура
наличие на кадри (управленски, информационно-екскурзоводни, обслужващ персонал) и организационна структура
развитие на транспорта
развитие на връзките между отраслите, индустриалните предприятия и основния доставчик за туристическата индустрия
Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти, процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие са формирани две големи групи туристически ресурси: природни и културно-исторически (антропогенни).
Антропогенните ресурси се разделят на познавателни, делови и спортни.
България е страна изключително богата натуристически ресурси, както с многообразието на природните си дадености, така и с уникалността на своите 16 фолклорни зони.
Тя е съставна част от туристическия продукт и създава реалните условия за неговото производство и реализация, усвояване и използване на туристическите ресурси. Определя се като съвкупност от материални условия за производство и реализация на основни услуги (нощувки,хранене,транспорт) и допълнителни услуги (спортни, развлекателни, лечебни и др.) за задоволяване потребностите на туристите във връзка с пътуването и пребиваването в туристическото място. Като материален носител тя носи неговите белези и специфични характеристики:
Материалната база е хетерогенна (разнородна) – тя съдържа елементи с различно функционално предназначение, които, макар и трудно, трябва да функционират като система, тъй като туристът оценява комплексно и изисква туристическото предлагане да е хармонично.
Материалната база има комплексен характер, тъй като чрез нея се задоволяват комплексни човешки потребности.
Материалната база е стационарна и слабо еластична – в нея преобладават стационарните елементи (сгради, съоръжения), подвижните и активни елементи са едва 1/3 част от нея. Слабо еластична е към пазарните промени (еластичност – единица изменение в цената се отразява на търсенето). Ограничена е възможността за реагиране на пазарните промени, тъй като пасивните елементи в нея не позволяват вземането на алтернативни решения.
Материалната база е териториално определена и изисква висок размер инвестиции. Към високата цена и посочените пасивни елементи се добавя и високата цена на земята, особено в по-известнитекурорти.
Материалната база е пряко свързана с туристическите ресурси. Те определят и нейните основни характеристики като вид, капацитет, стандарт и др.
Сезонност в използването на материалната база – в зависимост от вида на ресурсите и климатичните условия имаме по-висока или по-слабо изразена сезонност. Тази сезонна експлоатация определя по-трудната възвръщаемост на инвестициите в материалната база.
Силна зависимост от търсенето и като цяло от пазара. Желателно е при изграждането ѝ да се заложи възможност за полифункционалност и възможности за вътрешно преструктуриране. Изискванията на туристите към стандарта и дизайна на материалната база са високи. Те предпочитат по-луксозни условия от постоянното си местожителство, което изисква по-големи инвестиции.
Изискванията към материалната база са за функционалност, естетичност и психологически комфорт. Ето защо на материалната база се разчита да формира атмосферата и имиджа на цялостния туристически продукт. Изисквания съществуват и по отношение на сигурността и безопасността.
В България материалната база се контролира и регулира чрез системата накатегоризацията. Дадената категория информира за вида и качеството на съставящите я обекти, нивото на обслужване и персонал.
Структурата на материалната база се разделя на две групи – туристическа инфраструктура и туристическа суперструктура. Туристическата инфраструктура представлява съвкупността от всички конструкции под и над земята, свързващи дадена територия с останалите места и осъществяваща интензивна дейност върху тях. Разделя се на обща и специализирана.
Към туристическата суперструктура се отнасят сградите, обзавеждането и оборудването на средствата за подслон, местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечение, посредническите фирми и търговските обекти. Чрез нея се фиксира капацитета и усвояването на капацитета и усвояването на туристическата територия.
В наше време в света има четири големи района, в които се зараждат туристическите потоци –Европа,САЩ,Япония иАвстралия. Те са наречени от специалистите „светът на заминаващите“. Към тях в бъдеще се очаква да се присъедини иКитай.
Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много туристически ресурси, имат изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм – най-големите в света. В процес на формиране са туристическите райони вАзиатско-Тихоокеански район, вЮжна Америка и вАфрика (Северна и Южна).
Една от страните с голямо влияние в световния туризъм е Русия, поради многобройното си население и платежоспособност. Предпочитани страни за почивка от руснаците са Италия, Испания, Гърция, Турция, България, както и екзотични дестинации, като Египет.
Европа осигурява най-интензивния туристически поток – вътре в континента и от континента за другите туристически райони. Европейската природа е разнообразна, континентът е люлка на древни цивилизации, на сравнително малката му територия са разположени десетки, богати на туристически ресурси страни, което стимулира туристическите пътувания. Стимул за туризма са и високата степен на икономическо развитие на страните вЗападна Европа и доходите на населението в тях – те превишават значително средното равнище за света.
Районът на САЩ разполага с разнообразни туристически ресурси. Туристическият поток е разпределен равномерно. Половината от туристите пътуват в страната, а другата половина – към всички туристически центрове в света. Най-посещавани от американците саКанада,Мексико иКарибският басейн.
Туризмът в страните отТретия свят е изправен пред решаване на много проблеми. Те произтичат от темповете на икономическо развитие на тези страни. Към Третия свят са насочени само 15% от туристическия поток в света. В туризма на тези страни преобладава държавният сектор, качеството на туристическите услуги е по-ниско, капиталовложенията в отрасъла са незначителни, рекламата – незадоволителна. Има и страни от Третия свят, които правят изключение – например някои арабски страни.
Най-посещавани страни в света саФранция (67,3 млн. д.),Италия (56,4 млн. д.),Испания (43,4 млн. д.),САЩ (48,4 млн. д.),Мексико (19,4 млн. д.),Канада (17,6 млн. д.),Унгария (17,2 млн. д.),Португалия (10,1 млн. д.).
В териториите, където туризмът е доминиращ стопански отрасъл (морски крайбрежия, планини, селища – архитектурни резервати и други), материалната база за обслужването на туристите и туристическите услуги непрекъснато се усъвършенстват и променят. Целта е целогодишно да се привличат повече туристи и да се увеличават доходите от извършените туристически услуги. Изменят се и централните части (ситито) на големите градове, откриват се нови ресторанти, търговски заведения и други, за да се оползотворят по-рационално туристическите им ресурси. Предвижда се изграждането на туристически селища в организираните територии.
Туризмът осигурява работа за повече от 10 млн. д. в страните отЕвропейския съюз. Чрез него се осигуряват средства заЕвропейската банка за развитие, стимулират се търговията и транспортът, подобрява се качеството на услугите, разширява сеинфраструктурата на отрасъла.
По данни наСОТ само международните туристически пътувания са: през 2004 г. – 766 милиона; през 2007 г. – около 900 милиона. През 2005 г. в Европа са регистрирани 444 милиона пристигания, в Азиатско-тихоокеанския регион – 156 милиона, в Северна и Южна Америка – 133 милиона, а в други региони – 75 милиона.
Световният съвет по туризъм и пътувания (ССТП) разглежда икономическото въздействие на пътуванията и туризма в 185 държави по отношение на четирите основни показателя: приноса в БВП, заетостта, износа на посетители и инвестициите. Това позволява сравнения между страните през годините.
Данните в таблиците показват държавите с най-голям пряк принос на пътуванията и туризма към БВП през 2016 г.[3]
Според съвместно проучване на ССТП, Oxford Economics и Visa сред градовете, които са генерирали най-много приходи от туризъм през 2022 г., на първо място е френската столицаПариж с почти 36 милиарда долара. Прогнозата на анализаторите е, че през 2032 г. най-печелившият град от туризъм ще бъдеПекин:[4]
Световният съвет по туризъм и пътувания дава следните сведения за растежа на туризма и туристическата икономика в държавите със силен международен туризъм:[3]
Държави с най-голям растеж на туризма от 2010 до 2016 г.
Петър Славейков, Климент Найденов. Икономика на туризма. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2009.
Цанков, Васил. Правна уредба на туризма в България – туристическо право. Специализирано издание с ключови понятия, въпроси, тестове и казуси. С., Сиела, 2009.
Велико Великов, Милена Стоянова, Росица Владева. Технология на екскурзоводското обслужване. С., Матком, 2010.
Райна Начева. Счетоводство и отчетност в туризма. С., ФорКом, 2010.
Туризмът – предизвикателства в условията на икономическа криза. С., Нов български университет, 2011.
Георги Георгиев, Рая Мадгерова. Въведение в туризма. Ч. 1. Благоевград, Неофит Рилски, 2010.
Димчо Т. Тодоров. Организация, технология и икономика на хотелиерството. С., Матком, 2011.
Стамен Стамов, Кремена Никовска. Специализирани видове туризъм. Ч. 1. Стара Загора, КОТА, 2011.
Соня Алексиева. Културният туризъм – мисията на Велико Търново. С., ПР Туризъм консулт, 2011.
Станислав Иванов, Владимир Жечев. Маркетинг в хотелиерството. С., Zangador, 2011.
Байко Байков, Янчо Найденов. Екология в туризма. С., ФорКом, 2011.
Вера Бонева. Музеи и туризъм в България. Велико Търново, Фабер, 2011.
Захари Торманов. Договорът за организирано туристическо пътуване. С., Сиби, 2012.
