Тази статияетвърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 51 минути. Моля, обсъдете набеседатаразделяне на текста на отделни статии,по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.
Торино (наиталиански:Torino, напиемонтски диалект:Turin) е четвъртият по големинаград вИталия следРим,Милано иНеапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол. Разположен е всеверозападната част на страната и е важен административен, културен и индустриален център. Той е главен град наМетрополен град Торино и на РегионПиемонт. Към 1 януари 2025 г. населението му е 856 745 души,[1] от които 127 836 са чужди граждани.[2] Към 1 януари 2024 г. в Пиемонт живеят 200 български граждани.[3]
Хълмът на рекаПо (Collina del Po)[7] е включен от 2016 г. в списъка наЮНЕСКО „Биосферни резервати“ по програмаMaB Man and the Biosphere – междуправителствена научна програма, стартирала през 1971 г. за поддържане на балансирани взаимоотношения между човека и околната среда чрез защита набиоразнообразието и най-добрите практики за устойчиво развитие.[8]
Торино е единственият италиански град получил престижната награда на ЮНЕСКОCreative City Design през декември 2014 г. Столицата на Пиемонт се гордее с важни постижения и голям опит в сектора надизайна, който играе ключова роля в слединдустриалното му развитие.[9]
Градът е избран за място на провеждане на Песенния конкурс „Евровизия“ 2022 г.[10]
Дефиниран отЛьо Корбюзие като „... градът с най-красивото природно местоположение в света“,[11] възхваляван от множество исторически личности, сред коитоФридрих Ницше,[12]Марк Твен[13] иЖан-Жак Русо, който описва гледката от хълмаСуперга като „... най-красивата гледка, която може да впечатли човешкото око“,[14] Торино е един от най-важнитебарокови градове вЕвропа. Освен това заедно сМилано иПалермо той е считан за италианската столица наАр нуво,[15][16] пример за което са неговите многобройни и известни историческикафенета, процъфтяващи особено презРисорджименто иБел епок.
Торино е наричан „Градът на четирите реки",[18] защото през него текат най-голямата река в Италия –По (в източната му част), рекаДора Рипария (пресича го близо до центъра му в посока запад-изток), рекаСангоне (затваря го откъм юг) и потокътСтура ди Ланцо (затваря го от север). ДоXVI век всички торински реки текат извън градските стени, които през XXI век са видими частично.
Градът се намира в равнината, граничеща с реките Стура ди Ланцо, Сангоне и По, с лице към началото на някои алпийски долини:Вал ди Суза (свързваща го със съседнаФранция чрезЖП тунелаФреюс),Вали ди Ланцо иВал Сангоне.
Река По подчертава разделението между хълмистата и почти равнинната част на града, разположена между 220 и 280 метра надморско равнище. Най-високата точка на общинската област ерелефът Коле дела Мадалена на 715 м надморска височина близо до паметника „Фар на Победата“ (Faro della Vittoria).
На 19 март2016 г.ЮНЕСКО признава на Парка наПо и Торинските хълмове статут набиосферен резерват,[19][20] а през2020 г.ФАО и Arbor Day Foundation присъждат на града важното признаниеTree City of the World 2019.[21]
Има следните подселища (на итал.:frazioni): Виларето, Суперга, Монгрено, Пиан дел Лот, Еремо, Сан Лука, Производствена зона Ростия, Чита дей Рагаци и Фамолента.
Административно деление на град Торино в периода 1984 – 2016 г. (вдясно са посочени кварталите).
Град Торино е разделен на 92 статистически зони и на свързаните с тях 34 квартала. От 1984 до 2016 г. тези квартали със съответните им административни центрове са включени в 10 административни макрозони (на итал.circoscrizioni, вж. картата), а от 2016 г. макрозоните са 8:[22]
Торино се отличава със своето историческо и художествено наследство, което се отразява в разнообразието от архитектурни стилове – от древноримски структури до модерни сгради. Градът е оформен значително от урбанистичните промени, започнати отСавойския двор през XVI век, което е довело до запазването на ограничен брой предбарокови паметници, предимно религиозни.
Настоящият градски облик е резултат от значителното обновяване, извършено със статута на столица. Централните квартали се характеризират с внушителни благороднически дворци, театри и църкви, както и с дълги, обсипани с дървета алеи и покрити портици, които допринасят за уникалния градски чар. Промените продължават и през XX и XXI век, особено с индустриалната и постиндустриалната трансформация.
Сред отличителните черти на Торино са многобройните паркове и зелени площи, които обогатяват както централните части, така и периферията на града. Въпреки това примери за военна архитектура са ограничени, главно поради разрушенията, извършени през Наполеоновия период. Освен това средновековните селски къщи със „затворен двор“, разпространени в региона, представляват още една интересна част от архитектурното наследство на града.
Археологически комплекс наКатедралата на Торино: основи на три палеохристиянскибазилики близнаци, върху които се намираренесансовата катедрала, от своя страна почиващи върху вече съществуващи къщи от римската епоха, за които са останали видими доказателства.[29][30][31]
Поради впечатляващите градоустройствени дейности, извършени от Савойския двор отXVI век нататък Торино запазва малко паметници отсредновековния иренесансовия период. Те включват:
Палацо „Мадама“ и Крепост на Ахая, чийто централен корпус е построен между XIII и XV век вготически стил, разширявайки и включвайки структурата на оригиналната Порта Декумана от древноримската епоха и придавайки на двореца облика на замък, който ще бъде завършен през следващите векове с фасадата наФилипо Ювара от XVIII век.
Църква „Св. Доминик“ (Chiesa di San Domenico) на едноименната улица Сан Доменико. Издигната е презXIV век и е единственият автентично средновековен цялостен паметник в града, макар че е променен презбароковия период и впоследствие е върнат към първоначалните сиготически форми чрез консервативниреставрационни дейности от XIX век.
Торинска катедрала (Duomo di Torino): построена между 1491 и 1498 г., тя е единственият пример в града за място за поклонение в ренесансов стил.
Къща на сем. Романяно (Casa dei Romagnano), средновековни останки на ул. „Мерканти“ 9.
Дом на Сената (Casa del Senato), на площад „IV Марцо“ 17, една от малкото средновековни сгради в града.
Дом „Пингоне“ (Casa del Pingone), на ул. „IV Марцо“. Къща със средновековна кула (маскирана), бивша резиденция на историкаФилиберто Пингоне, който през 1577 г. пише първата история на Торино, озаглавенаAugusta Taurinorum.
Къща Броля (Casa Broglia), една от малкото средновековни сгради в града.
Главна кула наЦитаделата на Торино, единствената оцеляла сграда от сложната отбранителна система на Торино, построена в периода 1564 – 1577 г. между ренесансов и бароков стил.
Галерия Сабауда: съхранява една от най-важните картинни колекции в Италия на творби на италиански творци от епохата наРенесанса (XIV – XVI век), нафламандски ихоландски майстори (XV – XVII век) и на други чуждестранни автори (XVII – XVIII век).
Палацо „Мадама“: намира сe в истинския социален и географски център на града; най-старите му части датират от римската епоха (това са две от четирите кули, понастоящем включени във фасадата). Първоначално това е източната градска порта, трансформирана в замък презСредновековието с добавянето на две кули. Сградата е ремонтирана на няколко пъти, особено в началото наXVIII век, когато е изградена фасадата наФилипо Ювара.
Дом „Фенолио-Лафльор“ на ул. „Принчипи д'Акая“ 11 се счита за един от най-големите архитектурни образци наиталианското Ар нуво, както и истинска емблема на торинския Либерти стил.[42]
Торино може да се похвали със забележително присъствие на сгради в стилАр нуво, построени между края на XIX и началото на XX век. Важните архитектурни свидетелства от тази епоха все още се забелязват в някои централни райони на града като кварталите Чентро, Крочета, Сан Салварио и Борго По, и най вече в района около първия участък на бул. „Франча“, включително кварталитеЧит Турин иСан Донато. Вследствие на нарасналия успех на Международното изложение за модерно декоративно изкуство (чиято кулминацията е през 1902 г.) Торино се счита за една от столиците на Ар Нуво[16] и вижда разпространението на този нов стил предимно в областта на архитектурата с приноса на големи автори на времето.
Характерни за Торино сапортиците, които се простират на повече от 18 км, от които около 12 км са свързани помежду си. Първите портици датират отСредновековието, но отXVII век започват да се строят монументалните портици, които съществуват и през 21 век. Първото доказателство за това е заповедта на херцогКарл Емануил I Савойски от 16 юни1606 г. относно изграждането напл. „Кастело“ по проект наАсканио Витоци, който включва аркади около целия площад. И в проекта запл. „Сан Карло“ наАмедео ди Кастеламонте няколко години по-късно около него са предвидени портици. През същите годиниФилипо Ювара построява портиците на Порта Палацо. През1765 г. наБенедето Алфиери е поръчано да ремонтира портиците напл. „Палацо ди Чита“ (площадът на кметството), а презXIX век са прибавени тези на днешнитепл. „Виторио Венето“,пл. „Карло Феличе“ ипл. „Статуто“. ЖП гаритеТорино Порта Нуова иТорино Порта Суза са съединени с пътека от портици по ул. „Ница“, ул. „Саки“, бул. „Виторио Емануеле II“, бул. „Винцальо“ и ул. „Черная“. Портикът, който свързва пл. „Кастело“ с пл. „Виторио Венето“ през ул. „По“ от лявата страна, е проектиран така, че да продължи да пресича улиците, за да позволи на краля да достигне рекаПо, без да се намокри при дъжд.
Затвор „Ле Нуове“ (Carceri Nuove): затворнически комплекс, действащ от 1870 г. до края на80-те години на XX век.
Голяма цистерна (Cisternone): големият кладенец наТоринската цитадела, построен между 1565 и 1567 г. по проект на Франческо Пачото отУрбино. Бил е част от укрепената цитадела на града. Създаден е, за да може Торино да бъде автономен по отношение на водния ресурс при случай на обсада.
Субалпийска галерия (Galleria Subalpina): обхваща множество търговски помещения. Намира се в района междупл. „Кастело“ и пл. „Карло Алберто“ и е една от трите исторически търговски галерии на Торино.
Лингото (Lingotto): комплекс от сгради, разположен в кварталНица Милефонти между ул. „Ница“ (от номер 230 до 294) и клон на ЖП връзка, в непосредствена близост до едноименния торински квартал Лингото. Бивш основен производствен завод на автомобилната фабрика наФИАТ, впоследствие превърнат в голям многофункционален център.
Опера пер Торино (Opera per Torino): произведение надатския творецПер Киркебю, създадено между 2004 и 2005 г. като част от проекта Artecittà. Това епортик с двойна височина, направен предимно от тухли.
Небостъргач „Интеза Сан Паоло“: сграда на едноименната банкова група, разположена в квартал Чит Турин. Висок 167,25 м, това е третият най-висок небостъргач в Торино след този на Регион Пиемонт (205 м, в квартал Ница Милефонти) и историческатаМоле Антонелиана (167,5 м, в историческия център). Проектът е дело на арх.Ренцо Пиано.
Небостъргач на РегионПиемонт: институционална сграда, чиито строителни работи започват на 30 ноември 2011 г., по проект наМасимилиано Фуксас, който предвижда 42 етажа, 41 от които за гражданско ползване, а последният ще се използва като висяща гора. Той е предназначени да се превърне в единственото седалище на региона с изключение на Регионалния съвет.
Пл. „Кастело“: главният площад на Торино, сърцето на историческия център на града, където се сливат четири основни улици: пешеходната ул. Гарибалди,ул. „По“, ул. „Рома“ и ул. „Пиетро Мика“.
Пл. „Сан Карло“: един от най-важните площади в историческия център на Торино. Често наричан от торинците „холът на града“, той е вмъкнат в оста на пътя на ул. „Рома“, която го свързва с пл. „Кастело“ и пл. „Карло Феличе“.
Пл. „Виторио Венето“: един от историческите иаркадни площади на Торино, разположен в източната част на центъра на града, между края на ул. „По“ и левия бряг на рекаПо.
Пл. „Солферино“: голям площад в историческия център на града, ограничен от ул. „Пиетро Мика“, ул. „Санта Тереза“ и ул. „Черная“ от едната страна, и от ул. „Арчивесковадо“ от другата; доста тесен и дълъг, той представлява отправна точка за бул. „Ре Умберто“.
Пл. „Статуто“: един от най-важните площади в западната част на историческия център на Торино. Той е последният от големите площади от периода наРисорджименто, характеризиращ се с елегантни сгради и с големи портици по периметъра си.
Пл.„Карло Алберто“: един от историческите, пешеходни площади в центъра на Торино, разположен на гърба наДворец „Кариняно“, на кратко разстояние от ул. „По“ и ул. „Джузепе Верди“. Граничи с улиците „Чезаре Батисти“, „Принчипе Амедео“ и „Карло Алберто“.
Пиаца д'арми: навремето е един от площадите, предназначени за събирането на войските и техните паради.
Площад на Републиката: със своите 51 300 м² е най-големият площад в града и ежедневно е домакин на най-големия пазар на открито в Европа – този приПорта Палацо
Пл. „Кавур“ (също Джардино Кавур): малък градински площад, разположен в южната част на историческия център на Торино, на кратко разстояние от пл. „Валдо Фузи“, пл. „Карло Емануеле II“ и църквата „Сан Масимо“, между ул. „Кавур“, ул. „Дей Миле“, ул. „Фратели Каландра“ и ул. „Джолити“.
Пл. „Карло Феличе“: намира се на пресичането на ул. „Рома“ с бул. „Виторио Емануеле II“, точно пред ЖП гаратаПорта Нуова.
Пл. „Карло Емануеле II“ (нар. също пл. „Карлина“): един от основните площади в центъра на града. Пресича се от ул. „Мария Витория“ и ул. „Академия Албертина“, близо до ул. „По“.
Пл. „Сан Джовани“: един от историческите площади на Торино, разположен в сърцето на историческия му център и на който е разположена Торинската катедралата, също посветена на Свети Йоан. Пресича се от важната артерия наул. „XX Сетембре“ и е свързан с пл. „Кастело“ през проход спортик от страната наДворец „Киаблезе“ иКралския дворец.
Пл. „Савоя“ (нар. още Площад на обелиска): в историческия център на Торино – вКуадрилатерато Романо, между ул. „Корте д'Апело“ и ул. „Консолата“. Представлява една от най-любопитните гледки към града порадиобелиска, който доминира центъра му.
Пл. „Палацо ди Читà“ (нар. още Пиаца деле Ербе): малък централен площад, разположен в съответствие с централната част на древния римски град. На него се намира Палацо Чивико – седалището на местната администрация.
В град Торино има множество религиозни сгради. По-голямата част от тях сакатолически църкви. Ако изключим многобройните съвременни църкви, построени от нулата следВтората световна война след силното разширяване на жилищата в града след големия имиграционен поток през1950-те и1960-те години, повечето от църквите в Торино са построени презXVII иXVIII век. Преобладаващият архитектурен стил ебарокът, но има и примери заренесансов инеокласически стил или за смеси между един от тях и барока (напр. неокласическа фасада и бароков корпус).
По проектирането и изграждането на свързаните с католическите църкви сгради работят известни архитекти:
Монументално гробище (Cimitero monumentale): намира се на бул. Новара 135 в кварталРеджо Парко. Това е най-голямото гробище в града и едно от най-големите в Италия. Построено е през 1827 – 1829 г. В него има също Крематориумен храм иеврейско гробище. Има множество погребални паметници на известни личности и такива с ценна изработка.
Парково гробище (Cimitero Parco): построено през 1972 г. в далечната южна част на Торино, то е второто по големина гробище в града
Гробище „Мирафиори“: малко гробище, разположено на бул. Унионе Совиетика 650 в южната част на града
Гробище „Саси“: намира се на едноименния път на номер 24
Гробище „Каворето“: намира се на хълм в квартал Каворето
Гробище „Абадия ди Стура“: намира се на Пътя наСетимо 307, в северната част
Старият навес с часовника – символ на Порта Палацо.
В Торино има 42 местни пазара.[61] Въпреки че градът не е домакин на най-големия брой от тях в Италия, рекордът се дължи на факта, че те са фиксирани, отворени всеки ден и разположени във всички квартали. Най-важните от гледна точка на размера и оборота се провеждат на площад „Бенефика“ (Piazza Benefica), бул. „Алчиде Де Гаспери“ (Corso Alcide De Gasperi), ул. „Онорато Вилиани“ (via Onorato Vigliani), бул. „Звицера“ (Corso Svizzera), бул. „Ракониджи“ (Corso Racconigi) и пл. „Барчелона“ (Piazza Barcellona).
Най-известният пазар в града е този приПорта Палацо (на итал.Porta Palazzo, на пиемонтскиPòrta Pila), който е най-големият пазар на открито в Европа.
Най-известният пазар на стоки втора употреба в Торино е Балун (Balon) в квартал „Аурора“, по-точно в района му Борго Дора (по главните му улициGoffredo Mameli,Borgo Dora иBernardino Lanino), който се слива с близкия хранителен пазар Порта Палацо. Това създава най-големият пазар на открито в Европа.[62] От 1980-те години се провежда и Гран Балун (Gran Balon) всяка втора неделя на месеца, на който се продават иантики.
Торино е един от италианските градове с най-много зеленина на човек от населението. Към 2015 г. на градската площ от 13 km² има 21,37 km² зелени площи, т.е. около 23,6 m² зеленина на жител. В града има 60 хил. дървета по улиците и 100 хил. дървета в парковете.[63] Освен това през 2017 г. благодарение на видимия зелен индекс[64] от 16,2% Торино се нарежда на 13-о място сред 17-те града с най-много дървета в света; той е единственият италиански град в класацията.[65]
В кварталСан Салварио се намира жилищният блокCondominio 25 Verde – първият опит забиоархитектура в града, дело на Лучано Пия. Принципът му е същият като този на по-внушителния небостъргачБоско Вертикале („Вертикална гора“) вМилано. Сградата се намира близо доПарк Валентино.
Торино е и първият италиански град сред тези с над 500 хил. жители по отношение на дела наразделното събиране на отпадъци, който през 2014 г. достига 42,2%.[66]
Градската хигиена и събирането на отпадъци се управляват от 1969 г. от Amiat – компания, която се занимава и с възстановяване на околната среда на сметище Басе ди Стура, чиято най-старата част – изчерпана през 1983 г. и с обща площ от 300 000m² става речен парк, известен като градски парк Марморина.[67]
Торино има 51 парка в градската зона. Най-големите и най-популярните от тях са:Парк „Валентино“,Парк „Пелерина“,Парк „Колета“,Парк „Риньон“ и по-новиятПарк „Колонети“. Около града, в пръстен, са разположениприродният парк „Ла Мандрия“ и паркът наЛовен павилион Ступиниджи – някогашни ловни резервати наСавойската династия, както и тези, разположени на хълмовете на Торино, като Възпоменателният парк и Парк „Европа“. В различните квартали на града има множество малки паркове, в които има около 240 детски площадки. В началото на 1960-те години кметът на града Амедео Пейрон създава първата градина в Италия, оборудвана с детски площадки.
Списъкът с паркове в град Торино дава накратко характеристиките на най-значимите паркове, които се намират изцяло или частично в градската зона на града.
Торино е дом на няколко големи дървета: големиятчинар в парк „Тезориера“ (660 см обиколка на ствола, на възраст над два века), чинарите в парк „Валентино“,метасеквоите на Алпинеума, открит през 1961 г., най-старите дървета от Ботаническата градина, основана през 1729 г. в непосредствена близост до стените назамъка Валентино.
Торино също така е дом на вековни екзотични дървета, като например крайбрежнитесеквои (Sequoia sempervirens) в хълмистите паркове на Вила Дженеро и Джакомо Леопарди, многобройните екземпляри от кавказки орех (Pterocarya fraxinifolia) по рекаПо и в обществени паркове като Градини „Кавур“, Градина Sambuy, Долните Кралски градини (покрай бул. Сан Маурицио) и Парк „Милефонти“. Два грандиозни екземпляра отбял габър (Carpinus betulus) обогатяват големия Възпоменателен парк, който се простира по протежение нарелефаКоле дела Мадалена.
Дестинация наGrand Tour (някогашно дълго пътуване вКонтинентална Европа, предприемано от богаташите на европейскатааристокрация с цел усъвършенстване на знанията),[69] Торино е един от първите италиански градове с туристически гид в историята: по случай 300-годишнината от чудото наСветите Дарове книжарят Джовани Гаспаре Кравери публикуваGuida de' forestieri. Пътеводителят му разделя посещението на града на четири дни и описва околностите много подробно. Книгата е последвана от други гидове – дело на горди с града си торинци като напр. Онорато Дероси, който през 1781 г. публикува своя „Нов пътеводител за град Торино“ (Nuova guida per la città di Torino).
От 2006 г. – годината наXX зимните олимпийски игри туристическата атрактивност на града нараства стабилно. През 2017 г. Торино се нарежда твърдо сред първите 10 града в Италия по туристически пристигания и престой, съответно 1 200 000 и 3 700 000 души. Ако се включи и първият градски пояс, пристигащите са почти 1 900 000 души, а нощуващите – 5 000 000 души.[70]
Признанието идва и от международната преса. През 2016 г. американският всекидневникНю Йорк Таймс препоръча град Торино (единственият в Италия) като една от 52-те световни дестинации за посещение през годината.[71] През същата годинаSkyscanner го поставя сред 20-те най-красиви градове на изкуството в Италия,[72] аблогърите го включват сред 16-те италиански градове, които трябва да се посетят.[73] Общо посещаемостта, регистрирана в града през календарната година, е 4 800 000 души.[74]
Международниятуебсайт за пътуванияeDreams определя Торино като една от най-важните туристически дестинации в света за 2017 г. и като първата европейска туристическа дестинация, както и като културна столица наСеверна Италия.[75]
Торино е един от най-богатите градове в Италия в художествено отношение и е домакин на голям брой музеи, много от които имат огромно значение в национален и в световен мащаб. Сред тях има множество музеи за древно и съвременно изкуство, за религиозно изкуство и култура, исторически музеи, музеи на науките. Някои от тях са уникални по рода си, катоЕгипетският музей с втората най-богата колекция наартефакти отДревен Египет в света след тази наМузея в Кайро (Египет) илиНационалният музей на киното.[76]
В началото на XX век в Торино е родено италианското кино, прославяно днес в Националния музей на киното, разположен вМоле Антонелиана – символ на града, чието изкачване с асансьор позволява да се насладим на гледка към Торино на 360 градуса. Друго панорамно място еНационалният планински музей „Дука дели Абруци“ на Хълма на капуцините, създаден от първите членове на Италианския алпийски клуб.
Университетският център в Торино е един от основните в Италия. Двата най-важни университета саТоринският университет иПолитехническият университет. За учебната 2024/2025 г. в Торинския университет са записани 83 хил. души, от които 6% са чуждестранни граждани.[77] За учебната 2023/2024 г. в Политехническия университет са записани 39 929 души, от които 19,2% – чуждестранни граждани.[78]
Университетски колеж „Луиджи Ейнауди“ (Collegio universitario Luigi Einaudi)[96]
В Торино е основан и се намира националното седалище на Народния университет за трите възрасти (UNITRE – Università delle Tre Età[97]). който предлага курсове на различни теми.
Торино е дом на важни научни, технологични и кинематографски изследователски институти, които са свидетелство за културна традиция, основана на експериментите и иновациите. Сред тях са:
Национален институт за метрологични изследвания (INRiM[99]), създаден с DL 38/2004 чрез сливането на Националния електротехнически институт „Галилео Ферарис“ с Института пометерология „Густаво Колонети" на Националния съвет за иследпвателска дейност (CNR)
Изследователски и технологично-иновационен център наRai (Centro ricerche e innovazione tecnologica Rai[100]), намиращ се на бул. „Джамбоне“
Институт за научен обмен (Istituto per l'Interscambio Scientifico[101])
Кинематографски експериментален център (Centro sperimentale cinematografico[103]) към Националната филмова школа
Торино винаги е бил много оживен град от гледна точка на научни и приложни изследвания в различни дисциплини. С течение на времето той постига няколко рекорда. Например тук се ражда електродвигателят спроменлив ток наГалилео Ферарис, който открива и демонстрира ротационнотомагнитно поле. През 1977 г. Торино е и първият град в света, оборудван с градскаоптична мрежа (9 км[104]), тествана от Телекомуникационния изследователски център CSELT; също така в CSELT се ражда инициативата MPEG, която води до създаването, наред с други, наMP3 аудио кодиращия стандарт, широко разпространен по целия свят.
През2016 г. Торино печели второ място в престижната Награда за Европейска столица на иновациите – iCapital, следАмстердам и изпреварвайкиПариж.[105][106]
В града има 18 общински градски библиотеки със свободен и безплатен достъп.[108] Най-голямата от тях еЦентралната градска библиотека (Biblioteca Civica centrale), открита на 22 февруари 1869 г. под името „Публична общинска библиотека“. Днес тя притежава ок. 524 553 документа, над 30 000 ръкописни писма, над 2000 ръкописа, 67 старопечатни книги и 1600 книги от 16 век. Заслужава да се споменат и колекциите от локална история, изобразително изкуство, театър и визуални изкуства. Колекцията от периодични издания от 18 век до 21 век включва около 2828 заглавия.[109]
Каталог на общинските градски библиотеки на Торино:BCT - Ricerca nel catalogo in linea[110]
Най-важната академична библиотека в Торино еНационалната университетска библиотека. Тя е разрушена презВтората световна война и изцяло възстановена между 1958 и 1973 г. Датира от 1720 г., когатоВиктор Амадей II Савойски създава Библиотеката на Кралския университет, резултат от обединението на колекцията от книги наТоринския университет и тази наСавоя. Между 17 и 18 век, с оглед да се подпомогне научната дейност, насърчавана от Савоя, тя се обогатява с доста томове от покупки и завещания. Обявена за национална библиотека през 1873 г., съхранява 763 833 печатни тома, 2095 периодични издания, 4554 ръкописа, 1600 раннопечатни книги e 10 063 произведения от 16 век, над 15 хил. графики и др. Заедно с нея Торинският университет има още 34 библиотеки похуманитарни иточни науки.
Освен някои от горепосочените библиотеки съществуват и много специализирани библиотеки[113][114] като библиотеки на културни и изследователски центрове, библиотеки на фондации, библиотеки на изследователски институти, музейни библиотеки, религиозни библиотеки и много други.
Торино е град с богат художествен и културен живот, който отделя голямо внимание на изкуството (изобилства на музеи и художествени галерии), музиката, киното (пример за което е известният Торинския филмов фестивал) и театъра. В града има много театри, където може да се видят различни видове спектакли: комедии, класически театър, балет, опера, концерти, поезия и др. Най-известните сред оперите и театрите са Оперен и балетен Театър „Реджо“, Театър „Гобети“, Театър „Кариняно“, Театър „Колосео“ и Театър „Алфиери“.[115][116]
Театър „Стабиле“ (Teatro Stabile di Torino[124]). Национален театър,[125] основана през 1955 г.; вторият в Италия следТеатро Стабиле вМилано. Занимава се с продукцията на Театър „Кариняно“, Театър „Гобети“ в Торино и на „Фондерие Лимоне“ вМонкалиери.
Театър „Кариняно“
Театър „Кариняно“ (Teatro Carignano[126]). Един от най-важните и стари театри в града. Първата му дървена конструкция датира от 17. век. По онова време е театър на кралското семейство, където суверенът гледа комедии. Към 2019 г. е част от Театър „Стабиле“ и предлага богата програма, която варира от трагедии до комедии, от класика до съвременни творби.
Театър „Гобети“ (Teatro Gobetti[127]). Помещава се в красива историческа сграда от 1840 г. Той е едно от седалищата на Театър „Стабиле“ и е обществена институция наПиемонт в областта на драматичния театър, с която се отличава.
Театър „Колизей“ (Teatro Colosseo[128]). Един от най-важните театри в града, обичайна спирка за италиански и международни певци по време на зимните им турнета. Известен е и с многобройните симоноспектакли.
Театър „Виторио Алфиери“
Театър „Виторио Алфиери“ (Teatro „Vittorio Alfieri“[129]). Открит през 1855 г., той е почти унищожен от пожар през 1858 г. и е възстановен през 1860 г., като е един от най-старите и важни в Торино. Заедно с театър „Ерба“ и театър „Джойело“ към 2019 г. е част от веригата „Торински спектакли“ на Нов театър на Торино. Театърът е предимно драматичен и е домакин на множество концерти.
Торино винаги е бил град, обърнат към изкуството и културата, сред които и киното.
В него се намира един от най-популярните музеи в Италия – първият и единствен музей на италианското кино, открит през 1956 г. вПалацо Киаблезе и от 2000 г. разположен в символа на Торино –Моле Антонелиана.
През 1980-те години група университетски преподаватели и кинокритици от Торино поставят началото, с подкрепата на местните власти, на кинофестивала Festival Cinema Giovani, който от 1997 г. носи името наТоринския филмов фестивал. Престижният независим кинофестивал, който се провежда всяка година от ноември 1982 г., става международна отправна точка, особено заексперименталното кино, и е на второ място в Италия след историческиФилмов фестивал във Венеция.
Статуя на бог Молох в Музея на киното, използвана във филма „Кабирия“ (1914).
Tорино е италианският град, където за първи път е създадена филмовата индустрия поради неговата историческа, географска и културна близост доФранция на братятаЛюмиер. Точно тук през март 1896 г.създателите накинематографа прожектират за пръв път филм в Италия, a през ноември същата година на ул. По прожекцията е с билети пред публика.[162]
Първите италиански филмови студия отварят в Торино през 1907 г. режисьорът Джовани Пастроне прави един от първите колосални филми в историята на киното: „Кабирия“ през 1914 г., който е и първият пълнометражен филм в Италия с международно разпространение. Продуцентските къщи като Амброзио Филм, Италия Филм, Акуила и Студия „Ферт“ продължават да съществуват до 1937 г., когато вРим е откритаЧинечитà.[163]
Пет са историческите кина на Торино: кино „Амброзио“ (Ambrosio Cinema) от 1914 г., кино „Лукс“ (Cinema Lux) от 1934 г., кино „Репози“ (Cinema Reposi Multisala) от 1947 г., кино „Нуово Романо“ от 1905 г. (под името „Люмиер“ (Cinema Lumiere) е най-старото действащо кино в града към 2019 г.) и първото кино на Торино – кино „Кинг Конг“ от 1907 г. (под името „Семейно кино“; несъществуващо към 2021 г.).
В Торино се раждат първото италианскоавторско кино (кино „Романо“ вСубалпийската галерия през 1971 г.), основната национална филмова асоциация (Аяче Торино) и първиятмултиплекс в Италия (Елизео през 1983 г.).
В Торино се провеждат филмовиятЛГБТ фестивалLovers Film Festival,[164] Международният фестивал на женското кино (Festival Internazionale di Cinema e Donne[165]), Филмовият фестивал на младежкото кино (Sottodiciotto Film Festival[166]), Филмовият фестивал за околната среда (CinemAmbiente[167]), ViewConference Torino (изцяло посветен навиртуалната реалност) и Фестивалът на пиемонтското кино (18 gLocal Film Festival[168]).
Днес Торино е едно от основните места за филмови и телевизионни продукции в Италия благодарение на ролята на Фондация „Торинска филмова комисия“ (Torino Film Commission[169]).
Към март 2025 г. в града има 20 кина, някои от които предлагат авторско кино (Масимо, Чентрале, Романо, Дуе Джардини, Елизео, Братя Маркс, Барети, Анели).[170][171]
War and Peace (американски игрален филм от 1956 г., реж. Кинг Вайдър): много от сцените са заснети в Торино, особено бойните.
The Italian Job (британски игрален филм от 1969 г., реж. Питър Колинсън): групабритански крадци пристига в Торино на борда на триминикупъра, за да организира обир срещу конвой, който транспортира приходите наFIAT отлетище Торино-Казеле до града.
Profondo Rosso (италиански игрален филм от 1975 г., реж.Дарио Ардженто): действието на тозитрилър-филм на ужасите се развива във въображаем град, но повечето сцени са заснети в Торино.
La donna della domenica (италиански игрален филм от 1975 г., реж.Луиджи Коменчини): полицейски филм, чието действие се развива в Торино
Torino violenta (италиански игрален филм от 1977 г., реж. Карло Аузино): полицейскиноар филм, изцяло заснет в Торино, виждат се много известни места като пл. Статуто, пл. Кавур и бул. Франча.
Американско жиголо (американски игрален филм от 1980 г., реж. Пол Шрейдър): главният герой Джулиан Кей (в ролята:Ричард Гиър), след кратък диалог на френски с красива непозната (в ролята:Лорън Хътън), казва, че е роден в Торино и че е учил вНант.
Хана и нейните сестри (американски игрален филм от 1986 г., реж.Уди Алън): Главните герои Холи и Дейвид се срещат за първи път вМетрополитън опера вНю Йорк, докато „Манон Леско“ отДжакомо Пучини е на сцената. Сцените вътре в театъра обаче са заснети вТеатър „Реджо“ в Торино. Алън избира това място, именно защото операта на Пучини е представена за първи път на сцена там на 1 февруари 1893 г.
A che punto è la notte (италиански телевизионен минисериал от 1994 г., реж. Нани Лой): сцени в квартал Фалкера. СМарчело Мастрояни.
Vivere (италианска сапунена опера от 1999 – 2008 г.)
Santa Maradona (италианскипълнометражен игрален филм от 2001 г., реж.Марко Понти): изцяло заснет в Торино.
Così ridevano (италиански игрален филм от 1998 г., реж. Джани Амелио): филмът е верен портрет на Торино на икономическия бум и силната имиграция отЮжна Италия.
Cuori rubati (италианскасапунена опера от 2002 – 2003 г.): действието се развива в Торино.
Dopo mezzanotte (италиански игрален филм от 2004 г., реж. Давиде Ферарио): действието се развива в Торино, а половината от него – вНационалния музей на киното. Печели „Давид на Донатело“ и две награди на Берлинския филмов фестивал.
Розовата пантера 2 (американски игрален филм от 2006 г., реж. Харълд Цварт): в началната част на филма е показана панорама на Торино и интериорът на Торинската катедрала, където е откраднатаСветата плащаница. В действителност панорамата не е истинска, нито пък църквата. Във филма е показано, сякаш плащаницата се пази зад стъклена витрина, въпреки че това не е вярно.
Аз съм легенда (американски игрален филм от 2007 г., реж.Франсис Лорънс): във филма, когато главният герой гледа записите на стари телевизионни новини, е показанпл. „Сан Карло“. Записът, използван във филма, всъщност е действителният запис на връзка, осъществена по време наXX зимните олимпийски игри през2006 г.
Il divo (италиански игрален филм от 2008 г., реж.Паоло Сорентино): заснет в Палацо Салуцо Паезана, Палацо Бираго ди Боргаро, Палацо дей Драги, виа Карло Алберто, затвор „Лорусо и Котуньо“, Кметството и на моста Росини.
Il bene e il male (италиански телевизионен сериал от 2009 г.): действието се развива в Торино.
Vincere (италиански игрален филм от 2009 г. , реж.Марко Белокио): заснет на различно места в града като виа Палацо ди Чита, Галерия „Сан Федерико“, бивш старчески дом „Повери веки“.
La solitudine dei numeri primi (италиански игрален филм от 2010 г., реж. Саверио Костанцо), по едноименния роман („Самотата на простите числа“) наПаоло Джордано: действието се развива в Торино, сред парковете, покрити с есенни листа и елегантни сгради, което допринася тази продукция да стане майсторска.
Търговски център (италианска сапунена опера от 2001 – 2016 г.): от 2007 г. в много сцени могат да се видят основните забележителности на града. Използва повечето външни места за домовете на главните герои, полицейския участък „Франко Балбис“, затвора, болницата и главните площади.
Questo nostro amore (италиански телевизионен сериал от 2012 – 2018 г.): действието се развива в Торино
Natale a 4 zampe (италиански телевизионен филм от 2012 г. сМасимо Болди): по-голямата част от филма е заснет в Торино
Mirafiori Lunapark (италиански игрален филм от 2014 г., реж. Стефано Ди Полито): поетична картичка на закриването на фабриката наФиат в кварталМирафиори Суд.
Вдъхновявайки се от филмаThe Italian Job, в епизода „Циганката от Будапеща“ на американския телевизионен сериалMacGyver е възпроизведено известното преследване сред торинския трафик, като са преработени някои сцени, а също така се използват сцени от оригиналния филм като например преследването на тестовата писта на автомобила, разположена на покрива на бившия завод на ФИАТ вЛингото.
Lazzaro felice (италиански игрален филм от 2018 г., реж. Аличе Ровахер): сцени от Галерия Умберто I,Порта Палацо и северните покрайнини на града.[172][173]
Торино има историческа традиция в областта на издателската дейност. Концентрацията на издателствата в града е по-висока от средната за страната и все още днес 50% от италианските училищни и университетски издателства са базирани в Торино, с честота от 30% от националния пазар на училищната книга.
Освен това над 90% от националната издателска продукция е концентрирана в Торино с голям печатен шрифт за хора с увредено зрение. Торино също е място за типографски експерименти.
В столицата на Пиемонт се раждат важни издателства като:
В миналото седалище на важни национални вестници катоGazzetta del Popolo иStampa Sera, към 2021 г. в Торино са базирани в.Ла Стампа (един от най-популярните италиански ежедневници), в.Тутоспорт (на трето място от трите национални спортни всекидневника в Италия по брой продадени копия) и в. КронакаКуи (вестник заПиемонт). Местните редакции на в. лаРепублика, илДжорнале иКориере дела Сера също са базирани в града. Издава се и местното издание на free press ежедневникаMetro, седмичникаPerò, месечнотоTorino Magazine и двумесечникаExtratorino. В града се намират и редакциите на различни периодични издания, посветени на изкуството и културата, катоIl Giornale dell'Arte,Il Giornale dell'Architettura иIl Giornale della Musica. Община Торино от 2004 г. издава периодичното изданиеCittAgorà.[174]
Торино в продължение на десетилетия е централата на EIAR, а след това наRai и следователно е градът, от който произлизат повечето радиопредавания в ерата, в която все още няма телевизия (1927 – 1954).
Основните радиостанции в града са:Radio Manila, Radio GRP, Radio 2000 Blackout, Radio Veronica One, Radio Torino International (последното излъчва програма нарумънски език).
Торино е една от основните седалища на телевизионен продуцентски центърRai, подобно на тези вРим,Милано иНеапол. Откакто стартира програмите си през 1954 г., центърът на Торино е и първият на телевизионната компания.[175] Преди Rai Торино, от 1927 г., е седалище на центъра за управление EIAR.
Други телевизионни оператори с регионално излъчване саQuartarete TV, GRP Television, TST, Quinta Rete, Videogruppo Piemonte, Rete7 Piemonte иTelesubalpina (последният е затворен през 2019 г. и е заменен от Radio Bianconera TV).
Торино е вторият италиански град, появил се в3Dвидеоигра, но първият (също и в Италия) в ролята на реалния град, където е възможно да се скиташ свободно из многобройните му улици.[176] През2001 г.Rockstar Games създаваThe Italian Job, вдъхновена от филмаThe Italian Job, заснет отчасти в Торино през 1969 г. Макар че в играта градът е много различен от реалността, все още има трамвай номер 13, река По и много исторически сгради, които реално съществуват.
Отново вдъхновена от филмаThe Italian Job и използвайки триминикупъра, уелскатагрупаСтереофоникс заснема в Торино видеото на песента сиPick a part that's new.
Торино е третият италиански икономически център забрутен вътрешен продукт. През 2011 г. има БВП от 37,6 млрд. евро и общински дълг от 3,2 млрд. евро, което го прави втората най-задлъжняла община в Италия следМилано и тази с най-висок дълг на глава от населението.[177] През 2014 г., след тежката рецесия, която удря града, БВП, който от 2007 до 2013 г. има намаление от 11,5%, се стабилизира на 36 милиарда, докато дългът пада под 3 млрд. евро.[178]
Торино има едно от най-високите нива на безработица вСеверна Италия, което възлиза на 12,9% през 2014 г., като тенденцията следва средната за страната от 2008 г. Нивото на безработица през 2019 г. е 8,3%. Заедно съссвоята провинция е на върха на италианскияизнос, като се нарежда на второ място сред италианските провинции по стойност на износа.[179]
В района на Торино има централи и производствени предприятия наCNH Industrial, работеща в сектора на капиталовите стоки и един от основните лидери в сектора, и наФиат Крайслер Отомобайлс, където Торино става основен за растежа наМазерати:[180] в близкия градГруляско се произвеждатМазерати Гибли иМазерати Куатропорте, а новият моделМазерати Леванте се произвежда взавода Мирафиори от началото на 2016 г. Нивата на заетост в автомобилния сектор остават почти стабилни в периода 2012-2014 г.[181], влошаването се дължи на съкращения, които започват да намаляват едва през 2014 г.[182] благодарение на възстановяването на инвестициите и рестартирането на основните автомобилни европейски пазари.
Приносът на индустриалната автоматизация за нарастващата интернационализация на икономиката на Торино също е важен с присъствието на компании катоПрима Индустрие иКомау, като Комау (сред първите 4 в Европа по отношение на оборота[183]) прави в световен план роботите за основните автомобилни групи.
В Торино е силно развит банковият сектор сИнтеза Санпаоло – първата италианска банка по пазарна капитализация и третата в еврозоната,[184] и застрахователният сектор сРеале Мутуа Асикурациони. Банковите фондации Компания ди Сан Паоло и Фондационе CRT работят в социалните, културните и филантропските област, и са съответно втората и третата по големина банкова фондация в Италия по отношение на активите:[185] първата е основен акционер в групата Интеза Санпаоло, а втората е част от акционерната структура наУникредит. Частното банкиране и инвестиционните банкиФидеурам иБанка Интермобилиаре също са базирани в Торино, както и по-малкатаБанка дел Пиемонте.
През годините градът преминава през дълга фаза на индустриално преобразуване, както поради кризата наметалообработващата промишленост, така и поради тенденцията на компании в развитите страни да прехвърлят производството си в развиващите се страни. От 1980-те години Торино преживява важна фаза нааутсорсинг, като същевременно остава един от основните италиански и европейски индустриални центрове. Има много компании, които избират Торино, сред които иДженеръл Мотърс, която решава да запази изследователската си база там за тестване надизелови двигатели. С мрежа от над 350 компонентни компании Търговската камара на Торино избира 145. ПроектътFrom Concept to Car има за цел да популяризира съвършенството на автомобилния сектор по целия свят.[186]
През годините се наблюдава бум в компютърния и електронния сектор. Към вече съществуващата изследователска дейност наПолитехническия университет на Торино, Института „Марио Боела“, Института „Галилео Ферарис“ и Изследователския център на Фиат се присъединява дейността на информационния квартал Torino Wireless, който принадлежи към мрежата от италиански райони, признати от Министерството на университетите и изследвания. Създаден да координира всички научноизследователски и производствени дейности наИКТ сектора в района на Торино, в момента в него участват около 6000 компании. Друга важна операция е преобразуването на част от площта, заета отфабрика Мирафиори, благодарение на подкрепата на проекта Torino Nuova Economia,[187] в който, също благодарение на сътрудничеството с Политехническия университет, се помещава Центърът по дизайн.
Олимпийското събитие през2006 г. спомага за облекчаване на икономическата стагнация. Големи обществени поръчки като тези за ЖП тунелната линия Passante Ferroviario,метрото и le Spine преначертават лицето на града.
Люлката наиталианското кино, благодарение на асоциацията Torino Film Commission градът става популярен фон за заснемане и производство на филми, реклами и музикални видеоклипове. ВМоле Антонелиана се помещаваНационалният музей на киното. В града освен това функционира и Чинепорто (Cineporto) – многофункционална структура, посветена на филмови продукции, уникална за Италия.
През2014 г.ЮНЕСКО обявява Торино заcreative city в категорията за индустриален дизайн.[188] През2016 г. градът е класифициран отGaWC катоглобален град „Гама".[189]
Торино има дълга спортна традиция: той е седалище на някои от първите италиански спортни клубове и на клубове с множество награди, както и място за провеждане на големи международни спортни събития.
Първият спортен клуб в града датира от 17 юни 1844 г., когато е основан първият италиански гимнастически клуб: Кралското гимнастическо дружество на Торино.[190] През 1863 г. е ред на най-старият гребен клуб в Италия: Reale Società Canottieri Cerea.[191] През 1888 г. с името Италиански гребен клуб е основанаИталианската федерация по гребане, последвана на 25 юни1892 г. от Международната федерация по гребен спорт (FISA).[192]
Торино също е много важенфутболен град: освен че е седалище на два от най-старите и най-награждавани професионални клубове в Италия и в света:Ювентус (основан през 1897 г.) иТорино (през 1906 г.); в него през 1898 г.[193] е основана Италианската федерация за футболна игра, днешнаИталианската футболна федерация; на 8 май същата година на Велодрум „Умберто I“ се провеждапървото официално футболно първенство.[194]
Друг спорт, в който градът има важна традиция, еколоезденето: освен че на няколко пъти е домакин на етап отОбиколката на Италия, Торино е и последният етап наМилано-Торино – най-старото колоездачно състезание в света, проведено за първи път през1876 г.[195]
Тенисът също може да се причисли към важните спортове за града: освен че е седалище наТенис клуб „Ювентус“ – трикратен шампион на Италианското първенство в Серия А1 за отбори, градът е домакин и на множество престижни турнири, включително тези, играни от националния отбор заКупа Дейвис в шест издания на състезанието, както и единствено място заКупата на федерацията през 1966 г..Финалите на ATP от 2021 до 2026 г. също са в Торино.[196]
Друг примат на града е представен отръгбито. Торино може да се похвали с правото да е роден град в Италия както наръгби с 15 играча (или т.нарръгби съюз), така и наРъгби с 13 (ръгби лига).Именно в града през 1910 г. се провежда първият документиран ръгби мач с 15 играча, игран някога в Италия: това е демонстрационният мач междупарижкия SC Universitaire иженевския Servette.[197] В Торино освен това се ражда първият италиански ръгби клуб, който просъществува само за времето на приятелския мач срещу ръгби отбораПро Верчели.[197] През 1952 г. там се провежда и първият вътрешен мач на Италианския национален отбор с 13 играча,[198] завършил с 18-22 в полза на Франция (едва през 2008 г. Националният отбор с 15 играча изиграва първия си мач в Торино,[199] завършил с 15 – 22 в полза на Аржентина[199]).
Престижни в съответните им спортни дисциплини са отборите на Джагуари Торино (американски футбол) – шампиони през 1991 г., Сиспорт (баскетбол жени, 5 шампионата и една Шампионска купа) и CUS Torino (волейбол мъже, 4 шампионата и една Шампионска купа).
Друго изключително престижно събитие за Торино етенис турнирътТенис Мастърс Къп (ATP Finals) в пет издания: от 2021 до 2025 г.
Други забележителни състезания, провеждани в града, включват Световното първенство по фехтовка през 2006 г., Олимпийските игри по шах през 2006 г., Световното първенство по голф през 2006 и през 2022 г. за студенти, Зимната универсиада 2007 г.,Световното първенство по волейбол за мъже 2018 г., както и няколко европейски спортни първенства.
През 2015 г. градът е удостоен с титлата наЕвропейска столица на спорта[200] като отличил се на европейската спортна сцена.[201] Това е признание, присъждано ежегодно от ACES Europe на градове, които се открояват с проекти, следвaщи етичните принципи на спорта.
Благодарение на солидната си спортна традиция Торино разполага с най-съвременните спортни и развлекателни съоръжения: парк, реализиран благодарение на определянето на града за място за провеждане наХХ Зимни олимпийски игри през 2006 г.
Към декември 2019 г. Торино има едно действащо международно летище –Торино Казеле (Aeroporto di Torino Caselle[202]). Линия sfmA[203] го свързва с ЖП и автобусна гара Торино Дора GTT за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес (Dora Express)[204] свързва пътниците с ЖП гараТорино Порта Суза за 15 мин.[205]
Гара „Торино Лингото“ (Stazione di Torino Lingotto), третата най-важна гара в града, с 13 перона. През нея минават локалните и регионалните влакове заТорино Порта Суза иТорино Порта Нуова, линиите 1, 2, 4, 6 и 7 на ЖП мрежата наМетрополен град Торино (SFM1, SFM2, SFM4, SFM6, SFM7). На нея спират различни автобуси.
Гара „Торино Стура“ (Stazione di Torino Stura), най-северна гара на града, с 9 перона. Една от най-важните гари за ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM). От там тръгват линиите заАлба,Асти иФосано. На нея спират различни автобуси и трамваи.
Подземна гара „Торино Ребауденго Фосата“ (Stazione di Torino Rebaudengo Fossata), с 2 перона. На нея спират само влаковете по ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM).
Гара „Торино Мадона ди Кампаня“ (Stazione di Madonna di Campagna), с 2 перона, подземна спирка на ЖП линия Торино-Черес. През нея минават всички влакове на sfmA. Предстои да бъде заместена от гара Гросето (Stazione di Grossetto).
Гара „Торино Дора“ (Stazione di Torino Dora), с 3 перона, която предстои да бъде закрита. От нея тръгва регионалната линия в посока Черес, минаваща през летищеТорино Казеле,Венария Реале иВали ди Ланцо. Интегрирана е с линията на италианските държавни железници на близката гара „Торино Ребауденго Фосата“.
Околовръстният път на Торино еA55, разделен на Северен и на Южен околовръстен път. Върви отсевероизток наюгоизток, преминавайки по полукръг в западна посока. Той включва и маршрута от Торино до градПинероло. Отсечката, която липсва на изток (Tangenziale Est di Torino), е в процес на изграждане. Околовръстният път на Торино включва също и магистрален възел A4 Торино-Милано и първостепенен междуградски път S.S. 11 ГорнаПадания от 3,13 км.
Торинско метро. То е с една линия, пусната в употреба на 4 февруари 2006 г. по случайЗимната олимпиада в Торино. Тя има 21 станции и е дълга 13,2 км, а времето за транзит е 25 мин. Началните линии са Ферми и Лингото. Метрото е изцяло автоматизирано (без водач). Строи се удължаването на линията до съседни на Торино градове. Има и проекти за втора и трета линия.[206]
Трамвайна мрежа. Тя е най-старата в Италия, като началото ѝ е през 1871 г., когато трамваите са теглени от коне.[207] Управлява се от GTT – Торинска група „Транспорти“ (Gruppo torinese transporti) и има следните линии: 3, 4, 7, 9, 10, 13, 15 и 16, както и някои извънредни линии като 13, 15, 16 CD и 16 CS.[208]
Автобусна мрежа, под ръководството на GTT. Има ок. 80 редовни и извънредни линии, които циркулират в града и го свързват с близките до него общини. Линиите са: 1, 2, 5, 5/, 6, 10 navetta, 11, 12, 13 navetta, 14, 17, 17/, 19, 19 navetta, 20, 21, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 35 navetta, 36, 36 navetta, 38, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 45/, 46, 46 navetta, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 5,6 57, 58, 58/, 59, 59/, 60, 61, 62, 63, 63/, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 72/, 73, 74, 75, 76, 77, 76, 78, 79, 80, 82, 83, 84, 102, CP1, SE1, SE2, VE1, 1Киери, 2Киери, 1Никелино, 1Орбасано, 2Ривалта,Венария Експрес,Риволи Експрес и Дора Експрес. Има и следните нощни автобуси: Night Buster 1 оранжев, Night Buster 4 червен, Night Buster 4 светлосин, Night Buster 5 лилав, Night Buster 10 жълт, Night Buster 15 розов, Night Buster 18 син, Night Buster 57 златен, Night Buster 60 сребърен и Night Buster 68 зелен. Има и електрически линии Star 1 и Star 2, които свързват основните паркинги в града със забележителностите му.[209]
Трамвайна линия Саси-Суперга (Tramvia Sassi-Superga), известна и катоdentiera, дълга 3,1 км, която свързва квартал Саси сБазиликата Суперга, разположена на хълмаСуперга над града. Линията е открита на 27 април 1884 г. по време на провеждането на Общото изложение на Италия като първата парна надземна въжена железница в Италия.
Услугата SfmA[203] съществува от 9 декември 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),[210] управлявани от Трениталия (Trenitalia[211]) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има около 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино,Кунео иАсти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове наПиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с междуградските автобуси и сТоринското метро.
Очите на Дявола на ул. Ласкарис – старо масонско седалище.
Торино е не само дом наСветата Плащеница и на социалните светци[212] от19 век катоДжовани Боско илиДжузепе Бенедето Котоленго.Градът е известен и с традициите намагията иокултизма. Един от италианските автори, които говорят за необичайния му произход, еЕмануеле Тезауро в неговатаDella Historia della città di Torino от 1678 г., посветена на Кралската мадамМария Жана Батиста Савойска-Немур. Савойският херцогЕмануил Филиберт Савойски пък храни силен интерес къмалхимията.[213] Историкът от 19 век Луиджи Чибрарио разказва, че през 1648 г. е разкрит заговор, който си служи с черна магия с цел да убиеМария Кристина Бурбон-Френска: отговорните – монах на име Гандолфи, адютантът Джойа и сенаторът Силано са арестувани.[214] Популярни легенди твърдят, че Торино е пресечен от гъста мрежа от тунели и подземия, използвани от Савойската династия и благородниците за придвижване инкогнито.[215] От известно време в града има гидове, които организират обиколки с екскурзовод на мистериите на Торино. Обиколките се наричат „Магически Торино“ (Torino magica) и „Подземен Торино“ (Torino sotterranea).[216]
От строго историческа гледна точка произходът на тази традиция според някои се открива в епохата наРисорджименто[220] и в мащабната кампания на дискредитация, организирана срещу града от Римската курия, която е в разрез с националното единство. На 4 май 1850 г. напр. архиепископът на Торино монсеньор Луиджи Франсони е арестуван за отказа му да се яви в съда, виновен, че е поканил енорийските свещеници отКралство Сардиния да се съпротивляват на прилагането на законите на Сикарди. На 10 април апостолският нунций в Торино в знак на протест напуска града. Според други мнения градските власти, държавата, общината и Савойският двор са толерирали и подкрепялимасонските кръгове,теософските испиритическите общества, като по този начин са благоприятствали един вид ожесточена „конкуренция“ наКатолическата църква, способствайки и за появата на мита за магическия град Торино.[221] Свободата на мисълта и известен антиклерикален дух са подпалени след Обединението на Италия чрезпозитивисткия прогресизъм и зараждащото сеработническо движение.
Ул. Джоберти, сграда с отпечатан 3 пъти квадрат с надпис SATOR на фасадата и с други езотерични символи.[222]Фонтанът „Фреюс“ на пл. „Статуто“.
Заезотериците положителната магия на Торино се ражда от „бялото сърце“ напл. „Кастело“ и Торинската катедрала, в която се съхраняваСветата плащаница, до църквата „Гран Мадре ди Дио“ (Великата Божия майка) иМоле Антонелиана, която сочи към небето. Отстрани на стълбището, което води до входа на църквата на Великата Божия майка, има две статуи, изобразяващи Вярата и Религията, между които би трябвало да се намира скривалището наСвещения Граал.[225]
Фонтанът на четирите сезона напл. „Солферино“, чиито фигури са смятани от Католическата църква за вдъхновени от масонството.[226]
Паметникът на Падналите при Фреюс напл. „Статуто“ по идеята на графа наВельо Марчело Панисера, открит на 26 октомври 1879 г. по случай откриването на едноименния тунелФреюс, е сочен от езотериците като „черното сърце“ на града по две причини: защото се намира на запад и следователно в неблагоприятно положение поради залез слънце, и защото там по римско време се е намиралоvallis occisorum – мястото за екзекуции и погребения.[218][227] На това място се е намирала бесилка, която остава векове наред на пл. „Статуто“ и която впоследствие е преместена от французите на кръстовището между бул. Реджина Маргерита и ул. Чиня:il rondò 'd la forca (отпием. Кръстовище на бесилото).[218] На високата пирамида на паметника са поставени големи камъни от разкопаването на тунела, върху които се намират телата на сваленитетитани от светълмрамор, а точно на върха – Крилатият гений на науката, носещ на главата си петолъчка. Творбата еалегория на триумфа на разума над грубата сила, отражение на позитивисткия дух на времето, в което е направена. В народната традиция обаче този първоначален смисъл се наслагва върху друг, според който паметникът възхвалява страданията, понесени от миньорите за работата. Според езотериците епицентърът на лошата енергия е локализиран именно на мястото на паметника, на чийто връх се намира самиятЛуцифер. Според друга хипотеза епицентърът би трябвало да съвпада састролабия на малкияобелиск зад паметника. Всъщност обелискът е издигнат през 1808 г. нагеодезическа точка в памет натригонометрично изчисление от 1760 г. по дължината на част от земниямеридиан (gradus taurinensis), извършено заедно с други географски точки в пиемонтските общиниРиволи,Андрате иМондови. Следователно Дяволът държи крилата си разперени точно по върха начерния триъгълник, свързвайки Торино сЛондон иСан Франциско – два града, еднакво богати на мистерии и сценарии на ужасни престъпления. Легендата, виждаща тези три града свързани, е една от най-известните в света, но от трите посочени места Торино остава най-интересното като единственият град, разделен наполовина: той всъщност е и върхът на т. нар. „бял триъгълник“, който образува сПрага иЛион.[228][229][230]
Сграда на ул. Мадама Кристина
Според някои голяма част от историята е легенда. Вярно е обаче, че градът играе влиятелна роля в Обединението на Италия в средата на 19 век. В противовес напапата (твърд противник на Обединена Италия) управляващата Савойска династия, от която идва първият италиански крал, кани преследвани религиозни групи да дойдат в Торино, за да изповядват вярванията си свободно. В града идватпротестанти,евреи и доримормони (Книгата на Мормон е преведена на италиански за първи път в Торино). ЗаКатолическата църква Торино става град на култове.[231]
От 1998 г. в града има нощни обиколки, вдъхновени от литературните традиции, които превръщат Торино в магьоснически град; една от тях се появява в допълнителното съдържание към филма наДарио АрджентоGiallo от 2009 г. и е цитирана отамериканския вестникВашингтон Поуст в статията му за Торино на 29 юли 2007 г.[231]
На града е посветен автомобилът Форд Торино. Това е модел купе, много популярен в САЩ през 1970-те години. Той се използва от агент Старски в телевизионния сериалСтарски и Хъч. Името на модела "GT" се появява и през 2008 г. във филмаГран Торино, режисиран и с участието наКлинт Истууд.
Първите свидетелства за управлението на града датират от документ от827 г. относно мнение на имперския пратеник Бозон за свада; в документа се споменават тримаскабини[232] на Торино: Сунифре, Джовани и Герардо.[233]
Вторият документ, в който може да се разпознае присъствието на административни фигури на града, еакт (Breve recordationis de conventione facta inter Taurinenses cives et Ribaldum de Ripalta[234]), съставен от нотариуса на Торино Оджерий на 30 юни 1149 г., в който се споменават някои консули на Торино (Taurinenses consules): Улрико и Бонджовани Дзука, Таурино Руфо, Таурино Дудоло, Родолфо Алесандра и Ансалдо Фибентария.[235] Консулската служба не е уникална и варира както по брой, така и по изпълнявани функции, които варират от правораздаване до управление на обществените дела и упражняване на изпълнителната власт. Освен това има подразделяне въз основа на произхода на „Главните консули“, които са от аристократично семейство и за тях са запазени най-престижните позиции, и „Малките консули“ от народен произход с по-малко важни задачи.[236]
Консулската структура съществува до1149 г., когато социалното напрежение и нарастващото превъзходство на града над околните територии довеждат до създаването на биполярна система на власт с назначаването на имперскияподест: Томазо Девети от Анон; след кратка скоба през 1199 г., в която благородниците възвръщат властта в града, от 1200 г. подестът става най-важната фигура на градската власт.[236][237]
През 1270 г. градът преминава под владението наШарл I Анжуйски и с изгонването на подестта като кралски викарий е назначен Пиетро ди Брайда отАлба.[238] Фигурата на викария обаче е по-тясно свързана с фигурата на господстващия господар и следователно градската администрация е делегирана на сложна система, формирана от фигури като киаварии (или клаварии), кметове,капитани и съветници (или групи съветници: credenzia major, credenzia minor и парламент).[236][239]
Тази сложна институционална организация продължава до1562 г., когато херцогЕмануил Филиберт Савойски модернизира градския административен апарат, намалявайки броя на съветниците до 62 („Генерален съвет“); сред тях 22 („Ограничен съвет“) имат задачата да избират годишно от двама до четирима декуриони, които освен в изключителни случаи, произхождат от аристокрацията. Първите трима декуриони са избрани през 1564 г.: Паоло Николо, Лоренцо Номис и Бернардино Ранцо.[240] От 1564 до 1801 г. (включително и приСардинското кралство) начело на града са декуриони, избирани всяка година.
От 1801 до 1814 г. има двама френскиmaire.
От 1814 до 1848 г. начело стоят кметове, избирани всяка година, а от 1848 до 1861 г. се редуват 5 кмета, назначени с Кралски указ.
По времето наКралство Италия (1861 - 1946 г.) има, както следва: 7 кмета, назначени от правителството (1861-1889), 14 кмета, избрани от Общинския съвет (1889-1926), 9 подеста, избрани от правителството (1926-1945) и 1 кмет, номиниран от Префекта (1945-1946).
От 1946 г. насам, когато Италия е република, има както следва: 17 кмета, избрани от Общинския съвет (1946-1993) и 5 кмета, избрани от гражданите (1993 - понастоящем). От 27 октомври 2021 г. кмет на града е Стефано Ло Русо от лявоцентристката Демократическа партия (PD).
↑Porta Palazzo, Torino: mercato all’aperto più grande d’Europa // 30 окт. 2010. Архивиран от [www.ecoditorino.org/porta-palazzo-torino-il-mercato-allaperto-piu-grande-deuropa-come-meta-turisitca.htm оригинала] на 23 септ. 2013. Посетен на 19 окт. 2021.
↑Това е дълго пътуване в Континентална Европа, предприемано от богаташите на европейската аристокрация, започващо от 17 век и предназначено да усъвършенства знанията, със заминаване и пристигане в същия град. То има неопределена продължителност и обикновено като дестинация избира Италия.
↑Biblioteche // CoBis Coordinamento delle Biblioteche Speciali e Specialistiche dell’Area Metropolitana Torinese. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
↑Carlo Boccazzi Varotto,Costruire la Rai. Tecnologia e televisione in Italia dai pionieri al boom economico, in Nuova Civiltà delle Macchine, Roma, ERI, 2004
↑Първият италиански град, който се появява във видеоигра, еВенеция вTomb Raider II, но има само няколкото сгради, необходими за завършване на трите нива (2, 3 и 4), развиващи се в този град.
↑Debito dei Comuni // Il Sole 24 Oreon line. Архивиран оторигинала на 24 settembre 2015. Посетен на 31 luglio 2014.
↑Maurizio Crosetti,La città che inventò lo sport, in Torino e lo sport. Storia luoghi immagini, Torino, Archivio Storico della città di Torino, 2005, pp. 168-169
↑Fabrizio Melegari (a cura di),Almanacco illustrato del calcio italiano 2011, Modena, Panini, 2010, p. 15
↑Patrizia Ferrara,Ginnastica, sport e tempo libero, inStoria di Torino - vol. 7 Da capitale politica a capitale industriale 1864-1915, Torino, Einaudi, 2001, p. 1083
↑абMessori e Cazzullo,Il mistero di Torino, p. 210
↑абвDanilo Tacchino,Torino, Storia e misteri di una provincia magica, Roma, Edizioni Mediterranee, 2007
↑Enrico Bassignana,Guida alla Torino incredibile magica e misteriosa, Scarmagno, Priuli e Verlucca, 2017, p. 52.ISBN 978-88-8068-820-4
↑Francesco Cognasso,Storia di Torino, Gruppo Editoriale Giunti, 2002; Enrico Nassi,La Massoneria, Roma, TEN, 1994. Per l'anticlericalismo dell'eroe dei due mondi:Le mie memorie di Giuseppe Garibaldi, Rizzoli editore, 1982.
↑Messori e Cazzullo,Il mistero di Torino, pp. 223-224
↑Скабин презСредновековието е член на групата експерти по законодателно и обичайно право, от която са избирани членовете на колегията, които по искане на графа или наmissi dominici (служители - имперски представители) произнасят присъда, впоследствие приемана от графа или от миси-те с официалното издаване на присъдата.
.svg)
.jpg)
.JPG)
_at_night.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
_(2872425749).jpg)
.png)
_-_n._8106_-_Torino_-_Piazza_dello_Statuto_-_Monumento_del_Frejus_-_Ideato_dal_Conte_di_Panissera.jpg)
