Топонимията[1] е наука, дял отономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти[2], които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.
Според големината си те се разделят в три основни групи:
Това са названията на обекти без национално значение като ливади, герени, поляни и др.
Средноголеми обекти, имащи значение само за хората около селището, където се намират. Неголемиреки, възвишения и др.
Това са обекти с национално значение катосела,градове, големи реки ипланини.
В зависимост от това какъв географски обект се разглежда топонимите се разделят на няколко дяла:
Това са названията на водните обекти – реки, езера, морета.
В българския език имената на хидронимите са от различен произход
Имената на планини, върхове, низини.
В българския език имената са от различен произход
Тук влизат наименованията на населените места (ойконими – отгръцки οίκος + όνομα, „дом“, „поселище“ + „име“)
Названия на граници.
Имена на вътрешноградски обекти – паркове, площади
Названия на пътища
- ↑или по-остаряло катотомономастика (гръцки: τοπονομαστική – букв. описание на имената от τόπος – място, όνομα – име)
- ↑Андрейчин, Любомир и др. Български тълковен речник. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1955. с. 869.