Кралство Тонга еархипелаг в югозападната част наТихия океан, разположено между 15° – 23°30′ ю.ш. и 173° – 177° з.д.. То се намира на юг отСамоа и на изток отФиджи. Тонга е единственатаостровна държава в Тихия океан, която е с непокътнатамонархия.
Около 2000 г. пр.н.е. островите са заселени отполинезийци. През10 век се образува наследствена монархия (кралство).
Първият европейски изследовател, посетил групата острови Тонгатапу, е нидерландският мореплавателАбел Тасман през1643 г. В средата на19 век островните групи са обединени под властта на кралТауфа `Ахау Тупоу. За притежаването на Тонга се води упорита борба междуВеликобритания,Германия иСАЩ.
През1900 г. по договора за дружба между Тонга иВеликобритания, Кралство Тонга е обявено за самоуправляваща се държава под протектората на Великобритания. През май1968 г., Великобритания и Тонга сключват нов договор, предвиждащ постепенно съкращаване на британския контрол над архипелага. На4 юни1970 г. е провъзгласена независимостта на Кралство Тонга.
Тонга еконституционна монархия.Държавен глава исуверен на всички вождове и на целия народ на Тонга е кралятТупоу VI, при който има личен съвет. Законодателен орган е Законодателна асамблея от 30 членове, включваща краля, министрите, личния съвет на краля и 18 избираеми депутати. Изпълнителната власт се осъществява от краля и правителството начело с министър-председател. Нямаполитически партии ипрофсъюзи.
На29 юли2008 кралският говорител съобщава, че кралят на Тонга, Джордж Тупоу V, ще се откаже доброволно от абсолютната си власт в полза на министър-председателя, за да отговори на желанието на своя народ за демократични промени.[1] Това представлява една от стъпките, която трябва да подготви страната за парламентарните избори през 2010 година. Официалната церемония по предаване на властта се извършва на1 август2008.[1]
Тонга (Дружествените острови) е архипелаг от 169 вулканични и коралови острови в в югозападната част на Тихия океан, от които само 36 са обитаеми. Целият архипелаг се състои от две вериги острови простиращи на 560 km от остров Тафахи на север до остров Еуа на юг. Трите островни групи образуващи архипелага са:Вавау 34 острова, обща площ 121 km² (най-голям остров Вавау); Хаапай – 62 острова, обща площ 109 km² (най-голям остров Лифука) и Тонгатапу (Тонгатабу) – 73 острова, обща площ 518 km² (най-голям островТонгатапу 260 km², на който е разположена и столицатаНукуалофа). Общата площ на страната възлиза на 748 km²[2]
Геоложки островите Тонга се състоят от 2 успоредни вериги. Западна – съставена от планинскивулканични острови и източна – съставена от атоли и коралови острови. Релефът на кораловите острови е хълмист с максимална височина 150 – 200 m на остров Вавау. Към планинските острови се отнася и остров Еуа, но планините тук са ниски, с височина до 328 m. Най-високият остров на архипелага е Као (в западната част на групата Хаапай), представляващ конус на угаснал вулкан с височина 1125 m. Източната част на островната група Хаапай се състои от ниски коралови острови, а островТонгатапу е издигнат коралов остров с височина от 20 до 82 m. На северното му крайбрежие има обширна лагуна с ширина около 7,4 km и с изход към океана.[2]
от началото на 1970-те години в страната се провеждат геоложки проучвания на островите в шелфа, като са регистрирани са залежи на нефт и газ, манганови конкреции и др. На остров Ата има големи запаси от гуано, ценна органична тор, които обаче не се експлоатират поради липсата на пристанище.[2]
Климатът на Тонга е тропичен, морски. Горещият и влажен сезон с преобладаващи северозападни и северни ветрове продължава от декември до април. По-прохладният и сух сезон продължава от май до ноември и е свързан с господството на източните пасати. Средната февруарска температура е 26,1°С, а средната августовска – 20,5°С. На северните острови климатът е по-горещ и сух, отколкото на южните. На остров Вавау средната годишна температура е 23,5°С, с годишна сума на валежите 1500 mm, а на островТонгатапу – съответно 21°С и 2000 mm. Средната годишна влажност е около 77%. Преминаващите през архипелага чести урагани нанасят големи материални щети на страната.[2]
Постоянно течащи къси реки и потоци има само на островите Еуа и Ниуатопутапу.[2]
Почвите на архипелага са червеноземни и много плодородни. На кораловите острови те са се образували от натрупаната вулканична пепел, а на младите вулканични острови почвената покривка е в процес на формиране.[2]
Растителността е представена от гъсти и влажни тропически гори, състоящи се от дървовидни папрати, палми, гуаве, пандануси. Основните горски масиви са разположени на вулканичните острови. Влажните наветрени склонове на планините са покрити с гори, а подветрените – с храсти. Местното население отглежда ямс, таро, кокосова палма, банани, батати, цитрусови и зеленчукови култури и различни плодни дървета и храсти.[2]
Животинският свят на островите е беден на бозайници, които са представени от плъхове, мишки и прилепи. Населението развъжда свине, коне и едър рогат добитък. Птиците са представени от около 30 вида – гълъби, папагали, жерави, фрегати и др. Влечугите са представени от змии и гущери, а насекомите – от москити, бръмбари, мравки. В крайбрежните води има много видове риба, морски змии, костенурки, мекотели.[2]
Населението на Тонга през 2009 година е 120 898 души.Гъстота – 136,4 жители, без ненаселените острови – 156,7 жители на км2.Естествен прираст – 26.Средна продължителност на живот – мъже 67 години, жени 72 години.Етнически състав – тонганци 98,2%, други полинезийци 0,9%, европейци 0,5%, други 0,4%.Официален език – тонгански.Азбука – латиница.Неграмотни – 6%.Конфесионален състав – християни 99,5% (протестанти 84,6%, католици 15,4%), други 0,5%.Градско население – 47%. На Тонгатапу живее 69% от населението, на Вавау – 16%, на Хаапай – 8%.Столица –Нукуалофа (24 хил. жители, агломерация 40 хил. жители).По-големи градове – Муа (5 хил. ж.), Хавелолото (4 хил. ж.), Ваини (3 хил. ж.) и трите на Тонгатапу; Неиафу (4 хил. ж.) на Вавау и Пангаи (2 хил. ж.) на Хаапай.
Кралство Тонга е аграрна страна с ограничени ресурси. Нейнатаикономика е нестабилна и силно зависима от природните катаклизми и неблагоприятните външни промени. Повишаването на равнището на океана представлява пряка заплаха за тази страна.
Икономиката на Тонга разчита почти изцяло на вносни стоки и на няколко външни финансови източника. Дефицитът по търговския баланс се финансира до голяма степен от емигрантски преводи от други страни. Основната индустрия – риболовът – търпи значително развитие през последното десетилетие, но икономическият ръст е заплашен от измененията в климата и високата цена на петрола. Тези фактори затрудняват привличането на чуждестранни инвестиции в страната.
Главни износни култури сакопра, тропически плодове,батати,маниока,ямс,таро. Извършват се проучвателни дейности за търсене на нефт, медни и железни руди, сребро и цинк. Дължината на шосейната мрежа е 400 км, от които само 160 км са асфалтирани. В последните години силно се развива туристическият бизнес, като страната средно се посещава от около 41 хил. туристи. Съотношението между селско стопанство-промишленост-обслужване е 31:11:58.
.svg)
