Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература иливъншни препратки, ноизточниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, катопредоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти.
Флавий Теодосий (налатински:Flavius Theodosius; нагръцки:Θεοδόσιος Α’), прието е още да се наричаТеодосий I Велики, еримски император от379 до395 година. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята.
Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 година. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части – източна и западна.
Роден през347 г. в град, намиращ се в днешнатаобласт Сеговия,Испания, в аристократично римо-иберийскохристиянско семейство, Теодосий от млад става ревностен привърженик християнството. Баща муФлавий Теодосий е блестящ военачалник, постигнал редица успехи на бойното поле в Британия, Мавритания и по Дунавската граница. Младият Теодосий се проявява за първи път под командването на баща си и през 374 г. е назначен задук наМизия. Когато, в резултат на придворни интриги, баща му е екзекутиран по заповед на императорГрациан през376 г., бъдещият император Теодосий се оттегля от поста и живее в родната си провинция.
След катастрофалнатабитка при Адрианопол през август378 г., империята попада в критична ситуация. Източният императорВалент загива в битката, победените легиони са дезорганизирани, балканските провинции страдат от нашествието на вилнеещитеготи. Самата столицаКонстантинопол се намира под заплаха.
В края на 378 г. Теодосий е повикан от западноримския императорГрациан в градСирмиум,Панония, където е определен за командващ на римските войски вТракия, докато Грациан отбранява Мизия, Илирия и Дакия. През януари 379 г. Теодосий е признат от Грациан заавгуст и съимператор на Източната империя, която му е възложено да защитава от готската инванзия.
Новият император успява с огромна находчивост да се справи сготската опасност и умиротворява Балканските провинции. Първоначално Теодосий нанася няколко поражения на готите, но армията е значително отслабена след катастрофата при Адрианопол, което не позволява на римляните да предприемат по-решителни военни действия. Императорът прекарва две години на боеве в Тракия, преди да успее да влезе в Константинопол през 380 г. Едва през 381 г. нашествениците са изгонени от Македония и централна Гърция, след което Теодосий започва преговори за мир с готските вождове.
Основно средство на политиката на Теодосий I става сключването на т.нар.foedus – договори, според които пришълците ставатфедерати, като запазват своята автономия и закони, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. След приключването на Готската война през 382 г., варварските племена официално получават правото да останат в земите между Дунав иСтара планина – едно отстъпление от дотогавашните принципи на римската политика, породено от липсата на военна сила след поражението при Адрианопол. Варварските контингенти попълват недостига на римски доброволци в легионите, но в резултат на това през периода до около средата на 5 век готските федерати съставят по-голямата част от армията на Източната империя.
„Св. Амброзий забранява на имп. Теодосий да влезе в черквата“ (картина наВан Дайк от 17 век)
Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през390 г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците вТесалоника (дн.Солун), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископАмброзий Милански[1]. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни, въпреки чеСолунското клане и последвалото отлъчване и опрощаване, остават като едни от най-запомнящите се моменти в неговата биография.
Император Теодосий I е наречен с прозвището „Велики“ от църковните историци, защото следва твърда и последователна политика в подкрепа на християнството като единствената официална религия, задължителна за всички граждани и поданици на империята. В едиктите си Теодосий категорично забранява почитането на всякакви други култове и религиозни течения, освен ортодоксалното християнство, чиято доктрина още веднъж е утвърдена на Константинополския църковен събор през 381 година.
Докато през313 г. Константин Велики издава т.нар.Медиолански едикт, с който обявява всички религии в империята за равноправни, в392 г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат големи глоби и дори смъртно наказание. Затворени или превърнати в черкви са повечето нехристиянски храмове в много градове, напримерСерапеума вАлександрия ихрама на Веста в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като храмът наЮпитер иПантеонът в Рим,Партенона в Атина ихрамът на Аполон в Делфи, също са окончателно закрити.
Забранени са също и магическите ритуали, вещерството и преподаването на математика, считана тогава за вид магьосничество. През393 г. за последен път се провеждатОлимпийските игри, след което и те са забранени като езически обичай, загубил и без това популярност, за разлика от конните надбягвания на константинополския хиподрум. Това е последният известен антиезически едикт, издаден от Теодосий I.
За разлика от предходните владетели на източния трон, Теодосий I управлява в съгласие с едрите земевладелци, аристокрацията и духовенството, като облагодетелства техните интереси с дарения на нови земи и привилегии. Привлича в Константинопол благородни фамилии от Испания и Галия. Благодарение на тази негова политика, Теодосий укрепява властта си, печелейки популярност сред управляващите кръгове.
Императорът увеличава разходите и числеността на свитата си и продава висши държавни постове на богати приближени, за да набави приходи. Увеличени са данъците, тъй като правителството се нуждае от все повече средства, необходими за заплащане на варварските наемни войски, което е единственият начин да бъде продължен съюзът и мирът с готските федерати на империята. Същевременно положението на масата от населението продължава да се влошава, в резултат от варварските разорения, повишаващите се данъци, закрепостяването на селяните и задължителното наследяване на повечето занаяти и професии.
В столицата Константинопол по това време са изградени Форума на Теодосий с триумфална арка иКолоната на Теодосий наХиподрума.
Детайл от основата на Теодосиевата колона на Хиподрума в Константинопол
През управлението на Теодосий I на източната граница цари мир съсСасанидска Персия, което дава възможност на константинополското правителство да провежда активна политика на запад. През 383 г. Сирия е защитена от нападение насарацините. По дипломатически път, римляните успяват да прибавят ЗападнаАрмения иКолхида към владенията си през 387 г.
През383 г. в Западната империя се извършва военен преврат срещу императорГрациан, който е свален от власт и убит. Защитавайки правата на брат му, малолетния императорВалентиниан II, Теодосий повежда поход срещу узурпатораМагн Максим вИталия – подкрепен от варварските федерати, Теодосий постига победа и връща трона на своя законен съуправител (388 г.). Узурпаторът Максим и синът му са екзекутирани.
През392 г. Валентиниан II е убит и Теодосий е принуден отново да воюва, този път срещу франкския генералmagister militumАрбогаст и неговата марионетка – узурпатораЕвгений. Източният император разгромява своя противник вбитката при река Фригид през септември394 г., екзекутира узурпатора и обединява Римската империя за последен път, но в началото на следващата година умира вМедиоланум (дн. Милано) отводнянка (едема).
След смъртта му през януари395 г. Теодосий Велики е погребан в Константинопол. По негово завещание империята се разделя между синовете му, непълнолетния Аркадий и малолетния Хонорий, съответно наИзточна иЗападна.
Относно личността на Теодосий Велики, източниците споменават, че в различните моменти поведението му се колебае от решителна деятелност до слабоволева вялост, между простия живот на войник и удоволствията на двореца. Според свидетелствата на древните автори, външостта на Теодосий е образец на римска елегантност, макар че няма запазени статуи с негово изображение. Умеел да се държи с достойнство и възвишена сдържаност, но проявявал склонност към внезапен гняв и бързо отсъждал сурови наказания, които понякога след това отменял.
Езическият историкЗосим обвинява Теодосий в алчност, ленивост и слабост към разкоша и развлеченията. Друг античен автор,Аврелий Виктор, възхвалява императора за неговата честност, великодушие и щедрост. Според него, Теодосий притежавал вродени по природа качества, които другите развивали едва след упорити усилия. Въпреки че образованието му е съвсем посредствено, Теодосий покровителства учените и интелектуалците, интересува се от история и изкуства. Той винаги демонстрирал скромност и милосърдие, бил общителен и добронамерен, приветствал еднакво както простодушните хора, така и учените и изтъкнатите. Сам твърдял, че се отличава от останалите само по облеклото си на император.
Thomas S. Burns:Barbarians within the Gates of Rome. A Study of Roman Military Policy and the Barbarians (ca. 375 – 425) Indiana University Press, Bloomington 1994,ISBN 0-253-31288-4.
Alan Cameron:The Last Pagans of Rome, Oxford University Press, Oxford-New York 2011
Robert Malcolm Errington:Theodosius and the Goths. In:Chiron (Zeitschrift) 26, 1996, ISSN 0069 – 3715, S. 1 – 27.
Robert Malcolm Errington:Christian Accounts of the Religious Legislation of Theodosius I In:Klio (Zeitschrift) Band 79, 1997
Robert Malcolm Errington:Roman Imperial Policy from Julian to Theodosius University of North Carolina Press, Chapel Hill 2006,ISBN 0-8078-3038-0
Richard Klein:Theodosius der Große und die christliche Kirche In:Eos. Band 82, 1994, ISSN 0012 – 7825, S. 85 – 121.
Adolf Lippold:Theodosius der Große und seine Zeit, C. H. Beck, München 1980,ISBN 3-406-06009-9
André Piganiol:L’Empire chrétien (325 – 395), Presses Universitaires de France, Paris 1947
