Текстил илитрикотаж е събирателно название за всички продукти, произведени чрезплетене,тъкане или пресоване на различни естествени, изкуствени или синтетичнивлакна. Когато готовият продукт е тънка материя, той се наричаплат. Трикотаж (нафренски:tricotage – „плетене“) е техниката на производство на трико (нафренски:tricot – „плетиво“).
Производството на текстил езанаят от най-дълбока древност, но скоростта му на развитие и мащабът на производството биват силно повлияни отиндустриалната революция в края на18 и началото на19 век и внедряването на машинни технологии. Производство на текстилни изделия е имало няколко хилядолетия пр.н.е., като обработката на естествени влакна е била ръчна, в малки обеми и за задоволяване на предимно собствени потребности. Почти непроменени до днес оставаттехниките на сплитане на нишките, повечето от които (лито,кепър,диагонална сплитка и др.) съществуват от древността.
През втората половина на18 век вАнглия се появяват текстилните манифактури, от които след появата напредачната машина (1768),предачния стан (1786) ипарния двигател израстват и първите текстилни фабрики. Модернизацията в текстилната индустрия се изразява в следните няколко направления:
изобретяването на машинните технологии за производство на текстил в големи мащаби,
създаването и прилагането в производствената практика на нови синтетични прежди,
синтезирането на нови бои и химикали за последваща обработка на тъканите.
Промяната в начина и мащабите на производство в текстилната промишленост и свързаните с тях промени в обществото са причина за възникване в Англия на движението налудитите в началото на 19 век.
България има своите традиции в производството на прежди и тъкани. ПрезВъзраждането то от практика за самозадоволяване се превръща постепенно взанаят иманифактура, а следОсвобождението – и в съществен отрасъл на българската лека промишленост. Към 2006 г. текстилната промишленост е сред отраслите, определящи експортния профил на страната.[1]
Текстил може да се произвежда от много и различни материали. В миналото, текстилът е бил произвеждан само от естествени (животински и растителни) влакна, а след индустриализацията в производството навлизат изкуствени и синтетични влакна, като добавка или като основно съдържание.
Коприната спада към текстила с животински произход, тъй като копринената нишка се добива отпашкул нанасекомо – китайскатакопринена буба. Копринената нишка е лъскава, гладка и здрава.
При производството на текстилни тъкани се прилагат различни видове обработки, чрез които се променят техните физико-химични свойства. Тези обработки са строго специфични при различните видове текстил, напримерпамука най-често се изварява и избелва. Широко разпространени са също различни апретурни техники, с помощта на които на тъканите могат да се придават свойства като водоотблъскване, негоримост и други. Други важни обработки включват процесите набагрене ищамповане.
Капитонирането е процес, при който няколко слоя плат (обикновено единият от които е вата) се поставят един върху друг и се съшиват на специални капитониращи машини. Ватата придава обем на готовия продукт, а капитонирането не ѝ позволява да се размества и заздравява крайният продукт.
