Династията Тан, с нейната столицаЧанан, най-големия град в света по онова време, се смята от историците за върхов период на китайската цивилизация, наред с династиятаХан. Територията на Китай, придобита след военните начинания на първите владетели, е по-голяма, отколкото при Хан. Контактите сИндия иБлизкия изток стимулират креативността в много области.Будизмът, възникнал в Индия по времето наКонфуций, продължава да процъфтява при династията Тан и е възприет от императорското семейство, превръщайки се в неразделна част от китайската култура.
Периодът Тан е златен век на китайскаталитература иизкуство. Държавнатабюрокрация, поддържана от широка прослойка конфуциански учени, избирани чрез сложна система на изпити, се разраства значително при управлението на Тан, които се опитват по този начин да намалят влиянието нааристократичните родове и военачалниците. От времето на Тан до края на династиятаЦин през1911 бюрокрацията е ключов елемент в китайската държавна система.
Преди 7 – 8 век, само една династия –Хан, е успяла да обедини цял Китай и да създаде трайна и единнаимперия. Но през3 век тя е свалена от междуособните борби в двора и амбициите на военните командири. По-къснитеномадски нашествия от северните степи спомагат за поддържане на политическата нестабилност и разпокъсаност на Китай – племената нахуни,тюрки,монголи и доритибетци кръстосват или се настаняват в тези земи, създавайки множество нетрайни малки царства. Номадските нашественици се смесват с местното население и възприемат китайската цивилизация. В същото време китайската аристокрация бяга на юг, където постепенно се размесва чрез бракове с местни смейства, дотогава смятани вСеверен Китай за простолюдие, а южните области – за провинция. В резултат на това, през 5 – 6 век, в Северната китайска равнина се появява пъстра мозайка от раси и култури, и се оформя аристокрация, смятаща се за законен наследник на китайската традиция. През 6 век, няколко такива династии се опитват да установят господство над Китай, но се провалят в безкрайните малки войни, разоряващи страната. Едва през589 г., династията Суй успява да победи съперниците си и да основе новата Китайска империя.[1]
Първият император от династията Суй –Уън ди, започва да възстановява Китай, използвайки за модел управлението на Хан. Проектирана е нова столица, направени са поземлени реформи, основани на система, нареченаюнтян – „еднакви ниви“, строят се множествоканали. След смъртта на императора през604 г., на трона се възкачва синът му –Ян ди, при когото строежите продължават с още по-голяма интензивност – изградена е нова столица,Янджоу, довършена е Великата система от канали междуПекин иХанджоу (някои от водните пътища са с широчина над 40 m). Продължава укрепването на северните граници – Ян-ди увеличава височината наВеликата китайска стена и дава значителни суми на номадски племена да охраняват търговските пътища.
Разходите за всичко това обаче са огромни. За прокопаването на каналите стотици хиляди селяни са принудени да се трудят ежедневно. Когато провинциални чиновници се оплачат от липсата на работна ръка или не успеят да изпълнят възложените задачи, императорът заповядва екзекуцията им. Много работници умират при строежите по Великата китайска стена – през лятото на 607 г. пет или шест души от всеки 10 умират от изтощение и преумора.[2]
През611 г. император Ян ди предприема серия от походи срещу царствоКогурьо, в което влизат части отКорейския полуостров и ЮжнаМанчжурия, някога принадлежали на династия Хан. И в трите си кампании обаче, императорът търпи поражение. Недоволството от военния разгром, съчетано с лошите условия при управлението на императора, прераства в бунтове. Някои от тях са спонтанни селски въстания, а други – резултат на заговори, ръководени или подкрепяни от аристократи в двора. За седем години избухват над 200 бунта.
През616 г., Ян-ди изоставя северните райони и се премества в столицата си Янчжоу на юг, където е убит две години по-късно. Година след бягството му, един от способните военачалници на династията Суй – Ли Юен, завладява старата столица Чанан и се провъзгласява за император под името Гаодзу, поставяйки началото на новата династия Тан.
Новият владетел се заема веднага да сложи край на въстанията, но умиротворяването на страната е постигнато едва през 624 г. През тези години Гаодзу си спечелва репутацията на щедър и опрощаващ монарх. Освен това той далновидно осигурява представителство на всички райони на Китай във висшите органи на държавата и фактически удвоява броя на префектурите и областите, предлагайки административни постове на тези водачи на бунтове, които спрат военните действия срещу него.
Гаодзу управлява само няколко години и е свален от сина си,Тайдзун, който предприема мащабни административни реформи и поставя основите на стабилното управление на династията. Името му означава „Велик предтеча“ и китайските историци приемат, че Тайдзун е основателят на династията, а не баща му. Проявява се като способен военачалник още на 16-годишна възраст, начело на атаката на Гаодзу срещу Чанан. Известен е и с убийството на двамата си братя край портите на двореца, единият от които е законния престолонаследник.
Независимо от това, Тайдзун управлява като справедлив владетел и се проявява като умел политик и способен пълководец. Императорът успява да установи добри отношения със съветниците си, много от които са назначени още от баща му. При неговото управление, висшите държавни служители се чувстват пълноправни участници в определянето на държавната политика и в управлението на Китай. Моделът, наложен от Тайдзун, често е сравняван сконфуцианския идеал и е наречен от по-късните китайски историциРеалното видение – признание за постиженията на Тайдзун като държавник.
Императорът подобрява ефективността на държавническия апарат, като намалява броя на чиновниците. Освен това служителите в провинцията са поставени под надзора на инспектори – по един за всяка от 10-те тогавашни административни области на империята. Тайдзун възстановява и старата изпитна система от времето на Хан за подбор на служители. Изпитите се провеждат всяка година от Съвета на висшите държавни служители в Чанан. На изпитите се допускат всички кандидати, а въпросите са от областите история, конфуцианска класика, администрация, управление и поезия.
Управлението на династията се характеризира с нетипична за предишните периоди устойчивост и е прекъснато само от управлението на императрица У Дзетян, единствената жена, управлявала Китай.
Началото на8 век се смята за зенита на династията Тан, ако не и на цялата китайска цивилизация. ИмператорСюендзун довежда Китай до неговия златен век и влиянието на Тан достига доЯпония иКорея на изток,Виетнам на юг и Централна и Западна Азия на запад. Преломната точка за възхода на Китай е в края на управлението на Сюандзун, когато въстанието наАн Лушан едва не унищожава династията. То не постига успех, но оставя страната отслабена и разпокъсана и през следващия век и половина Тан не успяват да достигнат предишното си влияние.
От самото си начало, династия Тан започва да комбинира изконно-китайските и степните начала̀. Основателят на династията, който е сравняван от Лев Гумильов в това отношение с Александър Македонски, е човек, добре запознат с народите на степите, нравите и обичаите им; такива са и много хора от обкръжението му. Първата част от управлението на Тан е период на интензивен културен обмен между двата региона; степта дава на тански Китай войски, във вид на тежка кавалерия, а на свой ред, конниците са увлечени от богатството и древната, изтънчена култура на китайците. За тях, танският император едновременно е и хан/ каган на равния им народтабгач; именно такова например е възприемането в епитафията на тюркютския ханКюл-Тегин[3], който споменава себе си и своя народ катокул (васали, роби) на табгачкия каган и на народа табгач, а не като китайски поданици.[4]
Имперската идея за обединяване на Китай и степите, както физически, така и културно, под властта на танския император, в течение на столетия определя насоките на вътрешната и външната политика на държавата. Въпреки това, с течение на времето, танската династия започва да се възприема от съставляващите числено мнозинство в империята етнически китайци (хан) като нещо чуждо, а политиката ѝ по отношение на „варварите“, а покровителстването на будизма – като неприемливо. По мнението на Гумильов, именно последователната реализация на идеята за „съчетаване на несъчетаемото“ води до стремителния възход и разцвета на династията Тан, а по-късно – до не по-малко стремителното и кърваво падение.[4]
Развиват се науката и техниката. През725 г. И Син и Лян Линдзан конструират първите механичничасовници санкерен механизъм. Разпространяват се барутните оръжия: отначало във вид на устройства за фойерверки,ракети и „огнени дракони“ за флота, по-късно и във вид на оръдия за стрелба със снаряди.
По цялата страна се разпространява традицията на пиенето начай. Формира се специално отношение към чая: чайното изкуство (ча и, 茶艺), благодарение на което чаят, по-рано разглеждан като лекарство или един от продуктите за храна, се превръща в ключов елемент на китайската култура. Китайската класическа литература увековечава имената на знаменити майстори на чайните церемонии от епохата на Тан – Лу Тун и Лу Юя.
Причините за упадъка на династия Тан не са установени с достоверност, макар че серията въстания и военни поражения през 8 век маркират началото на отслабването на централната власт. Към 40-те години на века,арабите отХорасан (по това време провинция на халифата наАбасидите) закрепват господството си въвФерганската долина иСогдиана. В хода наТаласката битка (751 г.), наемните отряди на китайската войска напускат бойното поле, което принуждава командващияГао Сянджи да отстъпи. Скоро след това избухва въстанието на Ан Лушан (756 –761 г.). Династията е отслабена, и никога не достига пресната си слава и величие. Империята Тан изгубва контрола си надСредна Азия, и на китайското влияние в този регион е сложен край – до обединението им от монголите при династиятаЮен.
Друго следствие от въстанието на Ан Лушан е постепенното нарастване на влиянието на провинциалните военни губернатори –цзедуши, които с течение на времето стават съперници на централната власт. Танското управление се уповава на тези губернатори и войската им при потушаването на въстанията по места. В замяна, то признава правата им да поддържат войски, да събират налози, и даже да предават титлата си по наследство. Спадането на влиянието на централната власт в провинциите води и до появата на голям брой бандити и речни пирати, които, обединявайки се в групи от по сто и повече души, безнаказано ограбват селищата по бреговете на Янцзъ, без да срещат отпор от страна на властите.
През858 г., голямо наводнение в района наВеликия канал оставя под вода обширни части от равнините на Северен Китай и води до гибелта на десетки хиляди души. Вярата на китайците в богоизбраността на сенилната династия е разклатена в резултат на стихийното бедствие – разпространява се убеждението, че династия Тан е разгневила небесата и е изгубилаНебесния мандат. По-късно, през873 г., страната е сполетяна от стихийна суша, в някои райони е събрана едва половината от обичайната реколта; десетки хиляди души се оказват на границата на гладна смърт. В ранния период на династията, правителството е било способно да предотврати катастрофалните последствия от недостига на храна благодарение на натрупването на значителни зърнени запаси в цялата страна, но през 9 век то се оказва безпомощно пред подобно бедствие.
Съгласно мнението на традиционната историография, един от факторите за упадъка на династията става засилването на евнусите в двора. Те съставят специалния консултативен органшуми-юан и към 9 век притежават достатъчно власт, за да влияят върху политическите решения, да наказват със смърт и, предполагаемо – даже да убиват императори. След въстанието наДжу Цъ (783 – 784 г.), под тяхно командване се оказва армиятаШъндзъ. Активна кампания против евнусите провежда императорТан Уъндзун (809 – 840 г., на трона от 827 до смъртта си), след като брат му, император Дзиндзун, е убит от кликата им през 817 г. Кампанията на Уендзун не се увенчава с успех.
Династията е прекъсната, когато един от тях, Джу Уен, сваля последния император и си присвоява трона, поставяйки началото на Периода на петте династии и десетте царства.
В последния период от управлението на династия Тан, се наблюдава отслабване на централната власт и засилване на провинциалните военни губернатори, които започват да управляват почти като независими владетели. Некомпетентността на императорите и корупцията сред чиновниците, в съчетание с неблагоприятни природни условия – суши и последвал глад, служат като причина за редица въстания. Окончателно, господството на династия е подкопано от въстанието наГуан Чао и борбите между различните групировки сред господстващата класа. Въстаниците завладяват и разграбват и двете столици,Чанан иЛуоян. Потушаването на въстанието отнема над 10 години, но династията не успява да се възстанови от сътресението. Последният император от династията,Ли Джу, е свален през907 г. от военачалникаДжу Уен – в миналото един от ръководителите на селското въстание, изменил на Хуан Чао и преминал на страната на династия Тан. Джу Уен учредява новата династияКъсна Лян и приема храмовото име Тайдзу. Превратът ознаменува началото на периода наПетте династии и десетте царства (907 –960 г.).
С идването си на власт, Тайдзун решава да проведе реформи, които да помогнат на династията да се справи с вътрешните проблеми, сложили край на предните, краткотрайни династии. Опирайки се насуйскиякодекс, той издавауглавен кодекс, който, в реформиран вид, се използва дълго време в Китай,Виетнам,Корея, иЯпония.[5] През 653 г., кодексът придобива известната си форма: 500 члена, разделени по престъпления и наказания, като наказанията варират от 10 удара с лека палка до 100 удара с тежка, изгнание или смърт.[6] Кодексът затвърждава социалното неравенство: тежестта на наказанието зависи от социалното и политическо положения на престъпника.[7] Например, ако слуга убие господар, то наказанието е тежко, а ако господар убие слуга, то е леко. Същото важи и за по-стори и по-млади родственици.[7] Танският кодекс се реформира и използва като основа за углавните кодекси на следващи династии, например ранниямински кодекс от 1397 г.[8]
С управлението се занимават три (от общо 6) министерства – „шен“, които са заети с разработването на проекти, съгласуване на решения, издаване на юридически актове и надзор на съблюдаването им. Има и 6 управления – „бу“, които решават по-конкретни задачи. Танската система нашен ибу е доста удобна и, макар да претърпява значителни изменения, просъществува до падането наЦин през 1912 г.[9] Въпреки че основателите на Тан подражават на славната династияХан (202 г. пр.н.е.-220 г.), танската управленска система е основана на разработки от епохата наЮжните и Северните династии.[5]Северна Джоу (557 – 581) създава системата на териториалните дружини (фубин) и Тан активно я използва, което позволява да се поддържа голяма армия с минимални разходи, доколкото войниците служат посменно, а през останалото време работят на фермите си. Системата наСеверна Уей (386 – 534) за равенство на половете, също е приета, но с редица изменения.[5]
Танска позлатена сребърна чашка с цветни мотиви
В танската епоха се извършват повече граждански сделки, оформят се подписанидоговори, макар централните и местните органи на властта да се стремят да контролират всички сделки със земя, страхувайки се от намаляване на постъпленията от данъци.[10] Договор, подписан от страните, свидетели и писар, е доказателство и при съдебен спор.[10] Наченки на тази култура на договорите възникват още при династия Хан, но при Тан договорите стават обичайни, което се отразява и в литературата.[10]
Столицеа на империята е градЧанан (съвременнияСиан), където е разположен императорския дворец, в който се устройват пищни приеми на посланици с музика, спортни състезания,акробатически номера, поезия, живопис, и театрални представления. В съкровищниците и складовете се съхранява огромно количество богатства и ресурси. Когато китайските местни чиновници пристигат през 643 г. на ежегодния императорски прием, много от тях не успяват да си намерят подслон в града и вземат стаи от търговци.[11] Тогава император Тай Дзун заповядва на министерствата да създадат в столицата държавни помещения за настаняване на чиновници-делегати.[11]
По примера на династията Суй, танските императори разширяват изпитната система, вместодеветранговата.[12] Учениците-конфуцианци се подготвят за държавни изпити, и след това кандидатстват за длъжности на местни, регионални и столични държавни служители. Изпитите са от типаминдзин („разбиране на заноните“) идзиншъ („изпити за учен“).[13] Приминдзин се проверява способността за разбиране наконфуцианската класика, като за проверка трябва да се цитира широка гама от текстове.[13] Придзиншъ се подлага на изпитание способността на изпитвания да напишеесе по тема от държавното управление или политиката, както и изпит покитайска поезия.[14] Внимание се обръща на достолепната осанка, външния вид, речта,калиграфията. Това се оценява субективно и често по-прилично облечените и занимаващи се с ораторство аристократи получават предимство.[15] По този начин, изпитите не дават реално равенство: потомците на аристократите заемат повечето от най-важните постове.[15] В изпитите може да участва всеки човек, чийто баща не е занаятчия или търговец.[16] Богатството или благородното потекло не са задължителни.[15] Правителството насърчава образованието, като строи училища и издаваУ Дзин с коментари.[7]
Държавата е заинтересувана в привличането към управлението на най-талантливите, но императорите силно зависят от аристократите, а след това и отуправителите на областите, които не желаят да се подчиняват на чиновници от простолюдието, без земи и потекло. Наследственото право създава равни наследствени права за всички деца, което дава на хоратасоциална мобилност и предотвратява натрупването в ръцете на бюрократите на власт и земи.[17] Чиновниците си създават контакти в местните общини, чрез които осъществяват връзката на простолюдието в провинциите с имперските центрове. От времета на Тан до 1912 г., учените-бюрократи са посредници между народа и правителството. Между другото, разширяването на изпитната система при Тан не достига максимума си – едва приСун чиновниците окончателно се сливат с изпитната система и стават управляваща класа.[18][19][20] Историкът Патриша Ибрей пише за държавите от суйския период по отношение на учените-чиновници:
Изпитната система, използвана в неголеми размери през суйския и танския период, играе централна роля при формирането на новия елит. Ранните суйски императори са заинтересувани, преди всичко от недопускане на концентрацията на власт в ръцете на военните. Те значително разширяват системата на държавни изпити и училища.[21]
От самото начало, религията играе важна роля в танската политика. В своя манифест,Ли Юен посочва, че е потомък надаоиския светецЛао Дзъ (вероятно 6 век пр.н.е.).[22] В обществените учреждения е разрешено да има будистки монаси, които в замяна се молят за благополучието на дарителите си. До началото на преследването на будизма през 9 век, будизма и даоизма са равноправни.Сюендзун (управлявал от 712 до 756 г.) кани монаси от двете религии в двора си.[23] В същото време, Сюан Дзун посмъртно награждава Лао Дзъ с много титли, пише коментари към даоиски текстове, създава школи за подготовка за даоиските изпити за познаването на законите, а през 726 г. кани в двора си индийския монахВаджрабодхи (671 – 741), който да изпълняватантрически ритуали, с цел да прекрати сушата през годината.[24]
През 742 г. Сюан Дзун лично държи кандилото по време на ритуала наланкийския монахАмогхаваджра (705 – 774), ученик на Ваджрабодхи, докато той чете „мистични заклинания, за да осигури победа на войските на Тан“.[25] Ако религията играе важна роля в политиката, то политиката също играе важна роля в религията. През 714 г., Сюан Дзун забранява на търговците и магазините в Чанан да продават копия на будисткитесутри, за да може само будисткотодуховенство да разпространява сутрите средмиряните.[26] През предходната година, императорът ликвидира доходнатаНеизчерпаема съкровищница, ръководена от важния будистки манастир в града. Манастирът събира огромни суми пари, коприна и ценни предмети като подаръци от анонимни дарители, които ги дават „за поддържане на манастира“ като знак на покаяние.[27] Макар че самият манастир също активно раздава дарения, император Сюан Дзун изземва съкровищата в хазната като получени въз основа на незаконни финансови сделки, и ги разпределя между други будистки и даоистки манастири, изразходва ги за ремонт на статуи, зали, мостове и пътища.[27]
„Човек, пасящ кон“, Хан Ган (706 – 783), придворен художник на Сюан Дзун
Правителството на Тан винаги се стреми да знае точния брой на поданиците на империята, главно за данъчни и военни отчети. Ранното управление на Тан налага леки данъци в зърно и платове на всяко семейство. Това прави регистрацията на домакинствата в местните органи изгодна за семействата, така че правителството получава достоверна информация относно реалния им брой.[5] При преброяването от 609 година, в империята има 9 000 000 домакинства, или 50 милиона души.[5] Следващото преброяване на Тан е през 742 г., когато също са отчетени 50 милиона души.[28] Патриша Ибрей пише, че дори ако значителен брой хора не са участвали в преброяването, то танската империя е населявана от немного повече хора, отколкото при Хан (когато има 58 млн. души).[5][29] С. Адшийд не е съгласен, предполагайки наличието на 75 млн. души през 750 г.[30]
Според преброяването от 754 година, в империята има 1859 града, 321 префектури и 1538 окръга.[31] Въпреки че има много градове, в това число и гъстонаселени, селските жители са 80 – 90% от общото население.[32] Наблюдава се и миграция от северната към южната част на Китай – в началото на управлението на династията, в северната част на Китай живеят 75% от населението, а към края му – само 50%.[33]
Числеността на танското население (ок. 50 млн.) не нараства много чак до времето на династия Сун, когато в Централен и Южен Китай нараства производството на ориз с използването на развита иригация и населението бързо се удвоява до над 100 милиона души.[34]
7 век и първата половина на 8 век обикновено се считат за зенит на епохата на династия Тан. Император Тан Сюан Дзун издига Средното царство в златната му ера, аПътя на коприната процъфтява. Китай властва надИндокитай на юг, планинатаПамир (днешенТаджикистан) на запад и покровителства Кашмир, граничещ сПерсия.[35]
Царствата, плащащи данък на династията Тан включват Кашмир, Непал, Хотан, Куча, Кашгар, Япония, Корея, Чампа, както и царства, разположени в долините наАмударя иСърдаря.[36][37] Тюркските номади наричат императорът на тански КитайТиан Кеан.[38] След като голямото въстание вТюркския хаганат наХалиг Ишбара хан е потушено крайИсък Кул през 657 г. отСу Динфан, император Гаодзун създава няколко протектората, ръководени от управител или главен управител, които разширяват китайскатасфера на влияние доХерат в Западен Афганистан. Управителите получават голяма автономия, за да се справят с местните кризи, без да чакат решението на централната власт.
↑ Ebrey, Patricia Buckley; Walthall, Anne; Palais, James B. (2006), East Asia: A Cultural, Social, and Political History, Boston: Houghton Mifflin,ISBN 0-618-13384-4
↑Ebrey, Patricia Buckley; Walthall, Anne; Palais, James B. (2006), East Asia: A Cultural, Social, and Political History, Boston: Houghton Mifflin,ISBN 0-618-13384-4
↑Ebrey, Patricia Buckley; Walthall, Anne; Palais, James B. (2006), East Asia: A Cultural, Social, and Political History, Boston: Houghton Mifflin,ISBN 0-618-13384-4
