Поглед към Антитавър от Анатолийското платоИзглед от Антитавър
Тавър, известна още и катоТорос илиТаурос (наарменски:Տավրոսի լեռնաշղթա, настарогръцки:Όρη Ταύρου; натурски:Toros Dağları, наарабски:جبال طوروس) е планинска система в южната част на Турция, простираща се от запад на изток на протежение около 1000 km, покрай северните брегове наСредиземно море, като планината ограничава от югАнатолийското плато. Тавър е общо наименование за няколко съседни хребети, разделяни от дълбоки разломи, долини, а на запад – и от езера.[1]
Същински или Централен Тавър (натурски:Toros Dağları, е познат още и катоBolkar Dağları илиAla Dağ) и включва високите над 3000 m масиви на Българската планина иАнтитавър.Топонимнатаетимология на Тавър е тюркска трансформация от латински и значи теле (телец) илибик на български. Водеща е хипотезата, че масивът вероятно е получил името си от съзвездиетоТелец, но има и етимологична връзка с древногръцкия мит за претворението наЗевс в бял бик (сакралното животно, принасяно вжертвоприношение по време на римскитриумф), който е преминал в Европа. Старобългарското название на планинската верига е „Тавръ“, което също идва опосредствено през латински от старогръцки. Надревногръцката митология са познати митологични животни с корен (от) Тавър –Кентавър,Минотавър.
Планинската верига се простира като изпъкнала дъга от езеротоЕгирдир на запад, до изворите на рекаДжейхан на изток. Най-високият връх Демирказик в централната част е с надморска височина 3756 m. Последните измервания от Космоса обаче сочат като най-висока точка на масива връх Кизилкая с 3767 m.Варовиците, които изграждат хребетите на запад, са ерозирали в красивикарстови форми ландшафти. Тук се намират и едни от най-големитепещери в Азия. В централните части редица върхове се издигат над 3000 m, като релефът има алпийски облик и следи от древни заледявания. Планинската система е сформирана по време на Алпийската орогенеза и е изградена предимно от варовикови скали, а в осовата си част – кристалинни шисти и други метаморфни скали.[1]
Няма единно становище за началото и края на Тавър. Според по-широкото разбиране това е цялата верига от хребети която започва отБейдаглар вЛикия презПисидия доДжило с едноименния връх вКюрдистан. Според класическото разбиране, планинската верига се ограничава отхребета над езеротоЕгирдир на запад до хребетаАнтитавър на изток и евентуалното му продължение на североизток – успоредните хребети на Акдаг, Таджер, и най-източния Тахтал които го свързват сПонтийските планини, ограничавайкиАнадолското плато от изток-североизток – откъмАрменското плато.[1]
Средиземноморскиятсубтропичен климат по крайбрежните склонове на Тавър се характеризира с горещо и безоблачно лято и дъждовна зима. Общият годишен размер на валежите варира от 800 до 1300 mm по външните средиземноморски склонове и до 500 – 900 mm по вътрешните откъмплатото.[1]
Западен, Централен и Източен Тавър на физикогеографската карта наТурция
Разграничават се Западен, Централен и Източен Тавър. Въпреки различията за границите и обхвата на планинската верига, класическото разбиране приема за Централен Тавър масива на Болгардаг илиБългарската планина, между която иАнтитавър по долината на рекаСейхан е минавал от древността пътят заЛеванта иОриента отЕвропа. Оттук е не само класическият, а и най-прекият път заСирия иБлизкия Изток. Вероятно по тази причина и в този район са заселени от византийските властианатолийските българи, за да пазят стратегическия проход от югоизток – откъмКиликия с низинатаЧукурова. В продължение на хилядолетия керваните между вътрешността на Мала Азия (Анатолийското плато) и брега на Средиземно море при Киликия са се придвижвали през прохода между Българската планина и Антитавър, като Турция предвижда да прокара иавтомагистрала през масива (вижАвтомагистрали в Турция), редом до шосето и жп линията.
Западен Тавър е най-дълъг и се простира от северозапад на югоизток – от езеротоЕгирдир до долината на река Гьоксу. Той разделен от дълбоки долини със скалисти каньони на отделни масиви – Дедегьол (2980 m), Бозбурун (2504 m), Шейтан (2403 m), Хайдар (2647 m), Ташели (2257 m). Между хребетите му в северната му част се намират групи от езераБейшехир, Сугла и др., които дават на тази област името „земята на езерата“. Западен Тавър е обрасал с иглолистни, предимно борови гори. В близост до Анадолското плато теренът става полупустинен. Нагоре по склоновете растат самотни борове, хвойна,барбарис. В по-сухите райони са широко разпространениакантолимони – малки бодливи растения с разнообразни форми като възглавница, както и други ксерофити.[1]
Централен Тавър се простира от югозапад на североизток между долините на реките Гьоксу иСейхан. Той има най-алпийски вид поради по-голямата синадморска височина. Към него спадат хребетитеБолкар (Българска планина, 3585 m) на югозапад и Аладаглар (връхДемирказик 3756 m) на североизток. На височина около 2000 m планинските склонове на Централен Тавър се покрити с обширни борови гори, като се среща и ела, лиственица и няколко вида хвойна. В по-високите си части планинските склонове на планината са чудесни високопланински ливади, подходящи са пасбища, а по-сухите северни райони са полупустинни, в които се срещапелин, ксерофити и т.н.[1]
Източен Тавър, наричан ощеАнтитавър е разположен между долините на рекитеСейхан на запад иДжейхан на изток. Той се състои от два успоредни хребета, простиращи се от югозапад на североизток и разделени от дълбоката долина на река Гьоксу (лява съставяща на Джеййхан). Западният хребетноси названието Тахтали (3054 m), а източния – Бинбога (2830 m).[1]
Според някои източници и географи планинатаАрменски Тавър е продължение на основната планинска верига и се намира на юг от рекаМурат (ляв приток наЕфрат) и езеротоВан, като продължава северно отКюрдските планини и се простира от река Ефрат на запад до границата на Турция с Иран и Ирак на изток. В най-източната част (вилаетХакяри) се намира планината с едноименния връх Джило, с върхове над 4000 m и ледници. Тук е най-високата точка на южнотурските планини – връх Джило (4168 m). Върховете ѝ са скалисти и покрити целогодишно със сняг, като това е единственият регион на Тавър (ако се приеме, че е част от планинската верига), където има ледници.
![[1]](/mt/?noimg=&dark=on&url=http%3a%2f%2fwiki.risk.ru%2fimages%2f8%2f84%2fTavr_space.jpg){kind=link}