Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е:форматиране, оправяне на суров машинен превод и имена на латиница.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опциятаредактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Заглавието на тази статия може да се сбърка съссофизъм.
Мавзолей наФарид ад-дин Аттар в Нишапур, ИранТурски дервиш 1860 г.Дервиши при церемония сема в Истанбул, ТурцияТурският инструментней
Суфизмът илитасаууф (наарабски:تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) еаскетично течение висляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скритимистични измерения.[1][2][3] Последователите на суфизма се наричат суфии илидервиши.
Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр)[5] иаскетизма.
Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер нахалифата наУмаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално наарабски, а след това и наперсийски,турски и други езици.[6]
Най-ранните известни суфисти са самотнимистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането натарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдатшиитски,сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророкаМохамед чрез неговия братовчед и зетАли ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденътНакшбандия, който свързва началото си с първия халифАбу Бакр.[7]. ОрденътКадир произлиза отАбд ал Кадир Джилани, орденътРифаи – отАхмад Рифаи и т.н.[8] В миналото суфистки ордени катоМевлеви, Накшбенди иХалвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.
James Fadiman, Robert Frager,Essential Sufism. HarperOne, New York 1999,ISBN 978-0-06-251475-2
Reynold A. Nicholson,Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979,ISBN 978-0-521-29546-8
Yaşar Nuri Öztürk,The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
ʿAbd al-Qadir as-Sufi,Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996,ISBN 3-502-65496-4.
Éric Geoffroy,Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004,ISBN 2-213-60903-9.
↑Fattani, Zubair.The meaning of Tasawwuf // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на6 октомври 2011. (на английски)
↑Zarruq, Ahmed et al. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008. (на английски)
↑Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin et al. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302. (на английски)
↑Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. p. 1. (на английски)
↑Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. p. 557. (на английски)
↑Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274
