Стентове с различна ширина и оплеткаЕндоскопия през стент на хранопровода
Стентът (наанглийски:stent) е малка тръбичка, направена отметал илипластмаса, обичайно с форма на саморазгъваща се мрежичка, която се поставя вартерия,кръвоносен съд или друга куха структура в тялото (например:хранопровода илиуретрата), за да я държи отворена. Процедурата по поставяне на стент в тялото се нарича стентиране и е минимално инвазивна, нехирургическа операция, целяща възстановяване проходимостта на артерията.[1]
Съществуват различни видове стентове. Повечето се правят от метална или пластмасова нишка, но има и специфични, например: стентове с лекарство, емболизационни койлове (спирали), стент графтове (ендопротези), които се използват в по-големи артерии за ендоваскуларно лечение нааортна дисекация. Стентовете с лекарство са покрити с лекарствен препарат, който пречи на артериите да се запушват повторно. Като другите стентове на коронарните артерии, и този вид стентове остават в артерията за постоянно.[1]
Стентиране се прилага обикновено за лечение на следните състояния, които са резултат от стеснени или увредени кръвоносни съдове:
висока гъвкавост (за приспособяване към извити артерии, жлъчни канали и др.),
висока биосъвместимост между стента и организма,
голяма радиална якост,
благоприятни радиографски свойства (например непрозрачни за рентгенови лъчи маркери в двата края на стента за улесняване видимостта за точното му позициониране),
наличие на атравматични ръбове (за предотвратяване на травми на стената на артериите),
възможност за повторно стягане на стента и репозициониране по време на имплантиране,
полиуретаново покритие на стента (за предотвратяване на туморни враствания).