Социология (налатински:socium – общество, налатински:socius – „обществен“ и настарогръцки:λόγος – „наука“, „мисъл“) е науката, която изучава обществото, неговите социални групи, тяхното възникване, движение и развитие, изучава закономерностите на създаването и развитието наобщностите и социалните системи, също иличността в рамките на общността иобществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).
Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само катоиндивиди, но и като членове на асоциации, групи иинституции. Тя използва количествени и качествени методи за изследване,статистическа обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери –маркетинг,реклама,политика,здравеопазване,образование и други.
Мисленето относно социалното предхожда съществуването на самата дисциплина, социалният анализ има произход взападната философия и може да се проследи до времето наПлатон.
Думата социология (в случая нафренски:sociologie) е за първи път изкована през1780 г. от френскияесеист Еманюел Жозеф Сийе (1748 –1836) в непубликуванръкопис[1], като по-късно социологията е развита от френскияфилософОгюст Конт, който за пръв път използва термина „социология“ в книгата си „Курс по позитивна философия“ (1838). Конт се опитва да обединиистория,психология иикономика в едно научно разбиране за социалната реалност.
Макар че Конт се смята за „баща на социологията“[2], академичната дисциплина е установена формално от друг френски мислителЕмил Дюркем (1858 –1917), който развивапозитивизма в голям детайл. Той публикува„Правила на социологическия метод“[3], създава първиядепартамент по социология в Университета вБордо, а през1896 г. създава списанието„L'Année Sociologique“. Той допринася и за концепцията за структурнияфункционализъм.
В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният; той трябва да уподоби социологията наестествените науки и така да яеманципира от философията. Този позитивизъм е продължен по-късно от Емил Дюркем, докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва сХегел, чиятодиалектика като заета по-късно отМаркс става основа за това, което Маркс посочва като необходимост за социологията, а именно не простото документиране на фактите и явленията всоциума, но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма скритическия анализ.
Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основнитеонтологични иепистемологични въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността,интерсубективността ипрагматизма в осъществяването на теория и изследвания.
Културната социология използва критически анализ надумите,артефактите исимволите, които си взаимодействат с формите на социалния живот, независимо дали всубкултурите или в по-голям мащаб – обществата. ЗаЗимел културата се отнася до „култивирането на индивиди чрез посредничеството на външни форми, които са били обиктифицирани през хода на историята“[4].
Терминът „икономическа социология“ е използван за първи път от Уилям Стенли Йевънс през1879 г., а по-късно е изкован в работите на Дюркем,Вебер и Зимел между1890 и1920 г.[5]. Така възниква икономическата социология като нов подход за анализ. При Маркс историческиятматериализъм има за цел да демонстрира на едно фундаментално ниво как икономическите сили влияят на структурата на обществото, а„За разделението на обществения труд“ на Дюркем и максвеберовата„Икономика и общество“ са публикувани през1922 г. Икономическата социология е понякога синонимична насоциоикономиката. Все пак в повечето случаи социоикономиката се фокусира по-скоро върху социалното влияние върху различни икономически промени.
↑Des Manuscrits de Sieyès. 1773 – 1799, Том I и II, публикувани от Christine Fauré, Jacques Guilhaumou, Jacques Vallier и Françoise Weil, Paris, Champion, 1999 и 2007. Виж също Christine Fauré и Jacques Guilhaumou,Sieyès et le non-dit de la sociologie: du mot à la chose, вRevue d’histoire des sciences humaines, бр. 15, ноември 2006: Naissances de la science sociale.
↑Dictionary of the Social Sciences: Comte, Auguste
↑Gianfranco Poggi (2000).Durkheim. Oxford: Oxford University Press
↑Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. pxix
