ИмператорГалерий – спрял гоненията срещу християните в Римската империя, пръв признал на християнството провото на легална религия съсСердикийския едикт в311 г. Роден, резидирал и починал в София, поради голямото сходство наротондата Св. Георги с построената от него ротонда Св. Георги в Солун, е възможно тя да е част от дворцовия му комплекс в София.
Император светиКонстантин Велики – забележителен римски император, „Покръстителят на света“, роден в близкия Ниш, дълго време управлявал Империята от София, известни са думите му „Сердика е моят Рим“, дворецът му е бил Константиновия квартал – от Президентството до х-л Рила, наричан така до Освобождението в 1878 г., където е ротондата „Св. Георги“. Майка мусвета императрица Елена е от София.
СветиИван Рилски – покровител на България, първите години на отшелничеството си прекарва в околностите на София, веднага след успението му мощите му са пренесени в ротондата „Св. Георги“ и за векове са тук до пренасянето им вТърново след освобождаването на България от Византийско владичество; те престояват в нея отново в ХV в. при тържественото им връщане вРилския манастир.
Цар Самуил – син на софийския управителкомитНикола, най-вероятно е роден в София, наред с всичко забележително което извършва за България, той нанася едно от най-съкрушителните поражения, което византийски император е претърпял от България, сравнимо с разгрома на Никифор от хан Крум, именно при защитата на София вбитката при Траянови врата на 17 август 986 г.
Ботко войвода – управител на София, съратник на царПетър Делян в борбата му за възстановяване независимостта на България, отхвърлил византийската власт в София и храбро защитавал града от имперските войски в 1041 г.
Севастократор Калоян – син на Севастократор Александър, построил Боянската църква, забележителен паметник на европейския Проторенесенс. От Средновековието и по време на османската власт кварталът, където е била градската му резиденция, се казва „Калоянова махала“. Името е оцеляло като „улица Калоян“, до резиденцията на българския патриарх, неточно наречена след Освобождението „Цар Калоян“.
Свети крал Стефан – сръбски светец, крал на Сърбия, по личното му желание погребан в София. Мощите му се пазят първо в ротондата „Св. Георги“, по-късно са преместени в „Света Неделя“, която по тази причина е известна и като „Свети Крал“, за кратко, за да не бъдат поругани от турците, са скрити вГорнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и когато опасността преминава са върнати в „Света Неделя“.
Иван Асен IV – български престолонаследник, син на царИван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1349 г.
Михаил IV Асен – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1355 г.
БанЯнука (Янко) – български болярин, защитавал София от турското нашествие в 1382 г.
Иван Асен V – български престолонаследник, син на царИван Шишман, загинал в битка с турците в защита на София в 1388 г.
Радивой – български болярин от София, възстановилКремиковския манастир „Свети Георги“. По негово нареждане са създадени забележителните късносредновековни български стенописи в манастирската църква.
Св. великомъченикНиколай Софийски Нови – български светец от София, убит от турците на 17 май 1555 г.
Св. преподобниПимен Зографски – виден български свещенослужител, книжник, миниатюрист, зограф и строител, роден и израснал в София, просиял в 1620 г.
Св. мъченикКонстантин Софийски – български светец от София, наклеветен от цинцари, убит от турците в 1737 г.
Св. мъченикСимеон Самоковски и Софийски – митрополит, обесен от турците на 21 август 1737 г. в София заради родолюбието и участието му във въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България от 1737 г.
Мехмет Садетин (Ходжа Садеддин) (1536 – 1599):Завземане на София от османлиите. (Списание Сердика, бг 1 – 2, 1942 г. с. 90, превод отTacüttervarih, 1, 1862/63, 102 с.). Описва завземането на София от османлиите чрез предателството на приближен на владетеля на София, който бива издебнат и отвлечен в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей.
Антон Бранчич – описва в есе София (около 1553 – 1567 г.). (Немски и австрийски пътеписи за Балканите. XV-XVI век, Наука и Изкуство, 1979 г. с. 185)
Хаджи Калфа (Мустафа бен Абдала) – османски пътешественик. Описва българските селища вкл. София (приблизително между 1629 – 1658). Първи преводRumeli und Bosna geographisch beschrieben (1812, Виена).
Християн фон Валсдорф: описва София в пътеписите си от 1661 г. (Град София през XVII век, Царска придворна печатница, София 1912, с. 82)
Жером-Адолф Бланки (1798 – 1854): Описва преживяванията си в София вСофия през година 1841. (Пътуване из България през 1841 година)
Александър I Батенберг (1857 – 1893), първият княз на България след Освобождението, участвал в Съединението
Мария фон Батенберг (1852 – 1923), немска принцеса, сестра на княз Александър I Батенберг. Описва София в есето сиНа посещение при брат ми Александър, княз на България (Моето пътуване в България през 1884 година. Дармщадт, 1886 г., 89 – 95, 106 – 108 стр).
Пьотр Алабин (1824 – 1896), руски общественик, губернатор на града през 1878 – 1879
Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, работи в града в края на 19 и началото на 20 век
Димчо Дебелянов (1887 – 1916), поет, живее в града през 1904 – 1912
Тодор Иванчов (1858 – 1905), политик, живее в града от 1883 г.
Павел Милюков (1859 – 1943), руски политик, перподава история на културата през 1897 – 1898
Рачо Петров (1861 – 1942), офицер и политик, живее в града след 1878 г.
Пенчо Славейков (1866 – 1912), поет, живее в града през 1879 – 1881 и след 1884 г.
Артър Смит (журналист) (1887 – 1945), американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско. Описва София в есе в издадената през 1908 година „Спомени от Македония“.
Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, живее в града през 1880 – 1886
Захари Стоянов (1850 – 1889), писател, живее в града след 1886 г.
Стефан Гевгалов (1882 – 1956), просветен деец, живее в града от 1940 г.
Славенка Дракулич (р. 1949-), живееща в Швеция, пишеща на хърватски писателка. Описва София през посещението си в началото на 1990-те в книгата си: „Cafe Europa: Life After Communism“ Abacus, London (1996)
Ренета Инджова (р. 1953), политик, живее в града от 1970-те
Недялко Йорданов (р. 1940), писател, завършва българска филология през 1962 г.
Милко Ковачев (р. 1957), политик, завършва енергетика през 1970-те и живее в града след 1986 г.
Никола Шурбанов (1833 – 1915), български търговец