Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Сказуемо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сказуемото е главначаст на изречението, която изразява действие или състояние, като приписва признак на лицето или предмета, обозначен отподлога.[1] Подлогът също еглавна част, но синтактично независима. Сказуемото е синтактично зависимо, защото се съгласува с подлога полице ичисло, а когато притежава категориятарод и не есъществително име, то се съгласува с подлога и по род. При синтактичен анализ сказуемото се открива с въпроса „Какво прави?“ и се подчертава с две прави черти.

Дефинициите на частите на изречението поначало се отнасят запростото изречение (съответно за отделно просто изречение в рамките насложното). Горната дефиниция за сказуемо представя подлога и сказуемото като неразривно свързани и взаимно предполагащи се части на изречението. Така тя се отнася преди всичко за по-често срещанитедвусъставни прости изречения.

Пример:Марияполучава отлични оценки. В това изречение подлогът еМария, сказуемото еполучава.

Съществуват иедносъставни прости изречения; в тях липсва поне една от главните части. Така наречените едносъставни глаголни изречения са безлични; те притежават сказуемо (безличен глагол), но нямат подлог, затова глаголът е спрегнат в 3 л. ед.ч. и изразява процес без конкретен вършител.

Пример:След около чассе мръкна.

Едносъставните именни изречения имат подлог, но нямат сказуемо. При тях обикновено се подразбира някакъв глагол за съществуване.

Пример:Китна горска поляна, тих ромон на поточе.

Неразчленимите прости изречения нямат нито подлог, нито сказуемо.

Примери:Да. И? Олеле!

Видове сказуеми

[редактиране |редактиране на кода]

Според състава си сказуемите се делят на няколко вида:[1]

  • Глаголно сказуемо. Действието или състоянието се изразява от пълнозначенглагол (играя,уча,спя).
  • Просто сказуемо. Състои се от една глаголна форма, която може да бъде проста или сложна.
Примери:
1)Днесще играя навън.
2)Иванне дойде при нас.
3)По това времещяха да са се събрали техните привърженици.
4)Крайбрежните скалибяха заливани от морските вълни.
Проста глаголна форма е тази, която съдържа един-единственглагол, и то пълнозначен, включително деятелнопричастие, като може да съдържа също отрицателната частицане, въпросителната частицали и някоя от възвратните частицисе иси.
Примери:тичам,ходила,мислело,не видях,грижат се,въобразява си,помниш ли.
Сложна глаголна форма е тази, която е съставена от един пълнозначенглагол (в това число деятелно или страдателнопричастие) и поне един спомагателен глагол (вкл. деятелно причастие), като може да съдържа съюзада и отрицателни, въпросителни и възвратни частици.
Примери:ще замина,намислил е,щеше да дойде,щяла да си тръгне,нямало да учи.
Тук спадат още формите встрадателен залог сминало страдателно причастие, напр.бяха поканени, както и сложните форми вповелително наклонение, напр.недей да чакаш,стига си пял,дано чуят.
  • Съставно глаголно сказуемо се образува от двеглаголни форми, свързани посредствомсъюзада, като втората глаголна форма е на пълнозначен глагол, а първата е на полуспомагателен глагол. Полуспомагателният глагол само доуточнява действието, изразено от пълнозначния глагол. Полуспомагателни глаголи са:
  • модалните глаголи:мога,може,трябва,следва,налага се,бива,смея,умея и др.;
  • фазовите глаголи:почвам,започвам,спирам,преставам,продължавам и др.
Примери:
1)Трябва да отида на срещата.
2)Жена ми винагиуспява да помири спорещите.
3)Започвам да четаПод игото“.
4)Лястовичкитевзеха да отлитат на юг.
5)Работникътсе залови да цепи дървата.
6)Синоветеседнаха да делят бащиното наследство.
Един и същи глагол може да бъде полуспомагателен в едни изречения, но пълнозначен в други.
Глаголитеуспявам исядам са полуспомагателни (модален и фазов) в примерите № 2 и № 6,
но са пълнозначни в изречениятаТой успя в търговията. иТе седнаха на масата.
Всяка от глаголните форми в съставно глаголно сказуемо може да е проста (както в примерите дотук) или сложна (напр.щеше да престане да тропа,може дае дошъл).
Съставно глаголно сказуемо образуват и два глагола в повелителни форми, когато единият от тях само подсилва значението на другия.
Примери:Иди, че го разбери. Върви му помагай. Ела седни. Дай да се разберем.
Преместването на някоя клитика е в състояние да промени структурата на изречението. НапримерЕла ми помогни. е просто изречение, защото съдържа едно сказуемо, което е съставно глаголно. Обаче изречениетоЕла, помогни ми. е сложно, тъй като съдържа две прости сказуеми.
  • Сложно съставно глаголно сказуемо се образува отглаголните форми на един пълнозначен глагол и поне два полуспомагателни глагола, свързани съссъюзада.
Примери:може да трябва да разбирам,трябва да можеш да продължаваш да настояваш.
  • Именно сказуемо се образува от име (съществително,прилагателно,числително) илиместоимение, непосредствено предшествано от форма наглаголасъм (или някоя от разновидностите мубивам ибъда) или от глагол с избледняло лексикално значение (ставам,оставам,представлявам,оказвам се и др.), тоест глагол, чийто смисъл приблизително съвпада със смисъла на глаголасъм.
Именното сказуемо винаги е съставно, защото се състои от форма на глаголасъм (или негов синоним), която носи граматическото значение (време,лице и т.н.), и име, което изразява лексикалното значение.
Вбългарския език, когато именната част на сказуемото ечленувана и е в мъжки род, единствено число, се използва пълен член.[2]
  • Съставно именно сказуемо е именно сказуемо, което не съдържа полуспомагателни глаголи.
То може да съдържа спомагателни глаголи във формата на глаголасъм (или негов синоним).
Примери с форми на глаголасъм и разновидностите му:
1) Съссъществително име:Петъре отличник.
2) Сприлагателно име:Бъдете доволни всички.
3) Счислително име:Щели да бъдат първи в състезанието.
4) Сместоимение:Този пръстенби бил мой.
Примери с глаголи с избледняло лексикално значение:
1)Нашият съученикстана лекар.
2)Остана здрав до преклонна възраст.
3)Врататасе оказа отключена.
4)Тойсе брои възпитан.
Някои глаголи са с избледняло лексикално значение само в отделни случаи.
Примери:
1)Сестра тиизлезе неблагодарна. =Сестра тисе показа неблагодарна.
Това са глаголи с избледняло лексикално значение, а двете сказуеми са съставни именни,
като прилагателнотонеблагодарна е именната част на сказуемите в двата случая.
Обаче в изречениятаТяизлезе сърдита от стаята. иТясе показа на вратата засмяна.
глаголите не са с избледняло лексикално значение, сказуемите са прости (глаголни),
а прилагателните именасърдита изасмяна сасказуемни определения на двата подлога.
2)Студътпредставлява най-големият ни проблем. =Студъте най-големият ни проблем.
Глаголътпредставлява е с избледняло значение и сказуемите са съставни именни,
като изразътнай-големият ни проблем е именната част на сказуемите в двете изречения.
Но в изречениетоАдвокатътпредставлява обвиняемия. глаголът е пълнозначен,
а субстантивираното прилагателнообвиняемия едопълнение, не е част от сказуемото.
Разликата между двете значения на глагола оказва влияние на членуването.[2]
  • Сложно съставно именно сказуемо е именно сказуемо с поне един полуспомагателен глагол.
Примери:
1)В утрешното състезание титрябва да станеш победител.
2)Жена мипродължава да е красива дори в старостта си.
3)След този провал тойтрябва да престане да е кмет.

Тази класификация не обхваща случаите, когато службата на сказуемо се изпълнява отмеждуметие
или гол глаголен горен (без окончание и основна гласна).[1] Такова сказуемо може да се смята за просто.
Примери:

1) Междуметие:И азхоп! във водата.
2) Голи глаголни корени:Греб за сол да опита,лап с пръсти пържена рибка,лап кюфтенце. (Чудомир)

Прости и сложни изречения

[редактиране |редактиране на кода]

Изреченията се делят напрости исложни според броя на сказуемите:

  • Изречение с едно сказуемо се наричапросто.
Примери:
1)Вчеране ходих на училище.
2)Днесще правя контролно.
3)Купих хляб от магазина.
  • Изречение с повече от едно сказуемо се наричасложно.
Примери:
1)Днес паксрещнах момичето, за което тиразказах.
2)Оценката от контролното, коетонаправих вчера,е отлична.
3)Ще купя от хляба, койтохаресваш най-много.

Има разлика между сложна глаголна форма, съставно сказуемо и сложно изречение.
Пример:

1)Нямаше да плуват. е просто изречение с просто сказуемо, само глаголната форма е сложна.
2)Спряха да плуват. е просто изречение със съставно глаголно сказуемо от две прости глаголни форми.
3)Искаха да плуват. е сложно изречение с две прости сказуеми и две прости глаголни форми.

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. абвПетър Пашов,Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 249 – 257.
  2. абИБЕ – БАН,Официален правописен речник на българския език, 2012, стр. 22 – 23.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сказуемо&oldid=12305409“.
Категория:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp