от горе надолу и от ляво надясно: портата „Намдемун“; сграда „63“;Сеулска телевизионна кула „N“; катедралата „Мьондонг“ двореца „Кьонбоккун“ и известно място за отдих в центъра на Сеул
С население над 9 милиона души, Сеул е сред най-големите градове в световен мащаб. Сеулският национален столичен район с население от над 26 милиона души е вторият най-голямметрополен регион в света и обхваща столичния град, агломерациятаИнчон и почти цялата провинцияКьонги-до. Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичната метрополия, от които 1/4 са в самия Сеул.
Столичният град е разделен от широката близо километър рекаХан-ган (한강) (514 km). В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан (남산) (262 m).
Районът на Сеул е населен от повече от 2000 години, а самият град е създаден през 18 г. пр.н.е. като столица наПекче, една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династиятаЧосон и в периода наКорейската империя.
Южнокорейската столица се смята за един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб и също така е дом на множество компании, сред които Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списаниеФорбс.
Сред основните проблеми пред които е изправена местната управа са замърсяването на въздуха и шума от трафика. Сред страните-членки наОИСР Сеул е с най-лошото качество на въздуха,
През вековете, градът наричан през 20-21. век Сеул е познат под различни имена, сред коитоВиресон (위례성; 慰禮城; ера Пекче)Ханчу (한주; 漢州; ера Шила), Намгьон (남경; 南京; ера Когурьо),Хансон (한성; 漢城; ера Пекче и династия Чосон), Ханян (한양; 漢陽; династия Чосон),Гьонсон (경성; 京城; японска окупация). Настоящото име (Сеул) произлиза от корейската дума застоличен град, която от своя страна се счита, че произлиза от думатасорабол (서라벌; 徐羅伐). Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу.
За разлика от мнозинството от корейски топоними Сеул няма съответстващиханджа (китайските йероглифи, използвани в корейския). Съвременното китайско наименование се изписва 首爾 (традиционен) и 首尔 (опростен) и се произнася Shǒuěr (шоуър). Старото име на китайски 漢城 (традиционен) / 汉城 (опростен), което се чете hànchéng (ханчън), все още се използва.
Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето напалеолита, а първите останки отуседнал начин на живот са от ерата нанеолита. Находките в археологическия обектАмса (암사선사유적지), в Кандон-гу, датират между 7000 и 3000 години. С навлизането набронзовите оръдия на труда към 700 г. пр.н.е., броят на малките селища по течението на река Хан съществено се увеличава, а те самите значително се разширяват.
През 18 г. пр.н.е. кралствоПекче основава столицатаВиресон (위례성), която се счита за най-старото селище, което отговаря на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон. Археолози предполагат, че той е бил разположен на територията на сегашния квартал Чамсил в районСонгпха. Всички находки от ерата Пекче са разположени южно от рекаХан и не са част от утвърдената историческа част на Сеул.
Вярвало се, че което кралство контролира долината на река Хан (транспортният център на района), ще разполага със стратегически контрол над целияКорейски полуостров. Съответно, 3-те кралства, които постоянно се домогват до него, редовно си я оспорват, което води до смени на властта в Сеул. През 392 той влиза в състава на кралствоКогурьо, а през 511 е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. После Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полуостров. Създадената държаваОбединена Шила съществува общо 267 години, но е победена от младото кралствоКорьо през 935 г. и унищожена от него.
През 1104 кралСукчон от династията Корьо построява Двореца в Сеул (тогава Намгьон -Южна столица). През неговото управление селището се превръща вград от първостепенно значение.
И Сон-гхе, по-известен катоТаечо,узурпира трона през 1392 г. и слага край на династията Корьо и дава началото на династиятаЧосон, която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 г. Таечо обявява Сеул застолица, а градът е преименуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на дворецаКьонбоккун, който се е запазил до 21.век. Стена с дължина от 18 km свързва планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и са негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видени в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, 2 от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец (камбана).
Между 1405 и 1412 е построен дворецътЧханбоккун, а през 1616 е издигнат дворецаГьонхуйкун. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон.
Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от японската инвазия вАзия, продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет отманджурите, които го напускат след като Корея се съгласява да станевасал на китайската династияЦин, установена от тях.
Едва при управлението на кралЧонджо (1724 – 1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полуостров.
През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен отяпонците.
Под натиска наЯпония на 24 февруари 1876 Корея слага край наполитиката си на изолация и се отваря към външния свят. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения сЕвропа. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън,Пусан иУиджу (сега вСеверна Корея) е създадена първата мрежа оттелеграфни линии в Корея. През 1899 Инчхън иКьонкин са свързани чрез железопътна линия, позволявайки Сеул да бъде достигнат свлак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първия електрическитрамвай там. На 1 януари 1905 е откритжелезопътната линияКьонбу, която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти 2 столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава и към 1936 е 730 хиляди, а през 1949 г. - 1 418 000.
На 22 август 1910 Японияанексира Корея и я включва вЯпонската империя като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е определен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо (京城), на корейски Гьонсон, апрефектурата, към която спада, носи името Кейджо-фу (京城府), на корейски Гьонсон-бу.Японците съществено разширяват града, значително подобряватинфраструктурата му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новите сгради отговарят на модерните тенденции вархитектурата и значително променят облика на Сеул.
Японската правителствена сграда в Сеул
По време наВтората световна война отношението на японците към Корея е сходно с това към окупираните от тях територии; Японската империя провежда засилена политика нарепресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете самобилизирани като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини (проститутки). Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната системаяпонският стават единственият език, на който се преподава.
С капитулацията на Япония на 15 август 1945 се слага край на японската колониална епоха, а корейският полуостров е поделен междуСССР иСАЩ по 38-ия паралел. Хансьон е обявен за седалище на временното американско военно правителство и точно година след освобождението му преименуван на Сеул. Градът престава да бъде част от провинция Кьонги-до и получава статут на специален град с права на провинция. На 15 август 1948 е създаденаРепублика Корея със столица Сеул в южната част на полустрова, а на север е създаденаСеверна Корея (КНДР) със столицаПхенян.
От избухването на войната до края ѝ на 1 август 1953Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея.
На 25 юни 1950 севернокорейската пехота и танкове преминават 38-ия паралел и осъществяват главен удар по направление коридораПочхон –Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровитеОнджин иЧхунчон в източния район. 3 дни по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските наООН (от които 90% - с американско участие) КНДР търпи първите си загуби. На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия отморската пехота и 7-а пехотна дивизия правятдесант в Инчхън, считан за морската врата към южнокорейската столица. Битката е спечелена бързо и войските на ООН предприемат бавен и изключително кървав поход към окупирания Сеул. На 28 септември Сеул е освободен, а севернокорейските войски разгромени.
Почти месец по-късно вКорейската война с 200 хиляди души на страната на Северна Корея се включва иКитай. На 3 януари 1951 г. американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операцияРазрушител, но целият град е вруини, сравними с разрушенията, претърпени отБерлин по време на Втората световна война.
С края на Корейската война започват възстановителните дейности в Сеул, а градът бързо се разраства. През 1963 населението на столицата надвишава 3 милиона души.
Градът обхваща територия от 602.25 km², а средната мунадморска височина е 87 метра. Той се намира в северозападната част на Южна Корея на 56 km от границата със Северна Корея.
Територията на столицата е разполовена от рекаХан (한강; 漢江), а в близост до града се вливат притоците на Хан Букханган и Намханган. В тази част на река Хан, която преминава през Сеул има няколко малкиострова, най-важният сред които еЙоуидо. Единият от вътрешните притоци на Хан е пресушен и застроен. Историческият център на Сеул е стратегически удобно разположен северно от река Хан, в леко w-образна форма. Течението на реката продължава северозападно от Сеул къмИнчон, в чиято непосредствена близост се влива вЖълто море.
Градът е заобиколен от множество китни долини, в които са разположени голям брой села и будистки храмове иманастири. Също така около него и в самия град има и много планини. В близост до центъра на града се издига планинатаНамсан (남산; 南山; „Южната планина“), на която са разположенителевизионната кула илифт. В северната част на Сеул се извисява планинатаБукхансан („Планината на север от Хан“, а планинатаНамхансансьон е в Южен Сеул. Южно от града се намира планинатаГванаксан - особено популярна дестинация за отдих, сред жителите му.
Климатът в Сеул е смесица междувлажен субтропичен иумереноконтинентален. В Сеул налице са 4 отделни сезона, а летните и зимните температурниамплитуди са ясно отчетливи. През лятото, под влиянието на течение отСеверния Тихи океан, времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30 °C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия откъмСибир студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0°C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в 3-дневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания ватмосферното налягане, валежите отсняг са особено мразовити и често са причина за образуване наполедици. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменен факт в Сеул, но в периода май – септември градът попада под влиянието наИзточноазиатския мусонен сезон; тогава се изсипват най-многовалежи, достигащи през юли и август над 300 mm на квадратен метър.
Сеул се дели на 25 района (гу или ку; 구; 區), с различна големина (между 10 и 47 km²) и брой на жителите (между 140 и 630 хиляди). Район Сонпха е най-населеният, а Сочхо - с най-голяма площ. Всеки гу се дели на квартали (донг/тон; 동; 洞). В някои райони има едва няколко квартала, а други гу се характеризират със значителен брой донг. В Сеул има общо 522 квартала (행정동).
Администрацията на всеки район изпълнява голяма част от функциите, които са в юрисдикцията на градските управи в други държави. Всичките 25 района се ползват с определена автономност, в която е включено и правото да имат собствен кмет. Районните кметове се избират от жителите на всеки гу.
Сеул, като град, се управлява от градски съвет и от правителство на сеулския метрополен регион. Градският съвет се състои от 104 члена, които се избират през 4 години.Кметът от своя страна представлява метрополното правителство и се избира директно на всеки 4 години. Човекът, който ще заеме позицията на кмет на столичния град се определя от президента на Южна Корея. Кметът има 3 заместник-кмета, от които двама отговарят за администрацията и един за политическите въпроси.
Към 2010 населението на Сеул възлиза на 10 208 302 души, а вметрополния му регион живеят приблизително 24 милиона души или около 50% от населението на цяла Южна Корея. По брой жените, сред жителите на Сеул имат съвсем лек превес над мъжете.
С гъстота на населението от 17 288 души на km² Сеул е един от най-гъсто населените градове в света; за сравнение гъстота на населението вСофия възлиза на „едва“ 2513 души/km². Най-гъсто населеният район е Янчхон, в който на един km² се падат по 26 400 души. Най-населеният район на Сеул е Сонпха с над 680 хиляди жители, а най-слабо населен е район Чун, който е познат и като Район Централен.
Към края на 2003 в Сеул са живеели 102 822 чужденци (жители на около 90 държави), представляващи 1% от населението на столицата. Спрямо всички останали южнокорейски градове, в процентно отношение в Сеул живеят най-много чужденци, но сравнена с другите столици, южнорейската има един от най-ниските проценти на чуждестранно присъствие в цял свят. В Сеул живеят 52 572китайци, 11 484американци, 6139японци и 3227 представители на други държави.Българите в Южна Корея са около 150 души, като мнозинството от тях живеят в Сеул.[2]
Въпреки че Сеул представлява 0,6% от територията на Южна Корея, той е отговорен за 21% от държавния БВП. Благодарение на успешнатаполитика на децентрализация, започната още по време на японската колонизация, Сеул е изгубил позицията си на основен индустриален център в страната, но в сферата на услугите градът продължава да бъде най-важен.
Още от края на Корейската война, Сеул постоянно се модернизира. Благодарение на бързатаиндустриализация и на разцвета на местната икономика, столичният град се превръща в един от най-важните икономически центрове вАзия. В периода 1989 – 1998 южнокорейската икономика годишно се увеличава с 11,6%, като Сеул е отговорен за най-съществената част от растежа ѝ. Към 1997безработицата възлиза на едва 2,7%, но в края на същата година Южна Корея е въвлечена вазиатската финансова криза. В резултат на този неочакван срив, в национален мащаб безработицата скача до 9%, абрутният вътрешен продукт се свива с 5,5%. Въпреки това страната успява бързо и умело да се измъкне от кризата, а положението в Сеул бързо се връща в рамките на нормалното.
В Сеул са разположени представителствата на повечето южнокорейски компании, както и почти всички седалища на международни фирми. Почти всички южнокорейски големи корпорации, банки, търговски дружества и застрахователни компании са със седалище в Сеул. Сред най-важните южнокорейски компании със седалища в Сеул са Samsung, LG, Hyundai, Kia и SK Group. От международните банки представителства в града имат Citigroup, Deutsche Bank, HSBC, Goldman Sachs, JP Morgan, Barclays, Grupo Santander, UBS, Credit Suisse, „УниКредит“, Société Générale, Calyon, BBVA, Macquarie Group, ING Bank и Standard Chartered. В Сеул се намираКорейската стокова борса.
Най-добре развититеиндустрии в града са химическата, текстилната, машиностроителната, производството на бяла и черна техника и производството нахартиени материали. От регистрирани към 1999 г. 75 285 предприятия на територията на Сеул, едва 232 имат наети повече от 300 работници, а малките и средни предприятия имат средно по 6 работници.
Южнокорейската столица се обслужва от 2 международни летища.
Международно летище Гимпхо, първоначално прилежи към градГимпхо, но през 1963 е присъединено към Сеул. То е единственото, от края на Корейската война до 2001 г., което обслужва международни полети до Сеул. През март 2001 г. е откритоМеждународно летище Инчон (Инчхън) на остров Йончон в Инчон. След откриването му, към него поетапно са прехвърлени всички международни полети, обслужвани от Гимпхо. Последното впоследствие обслужва основно вътрешни полети и няколко международни линии доХанеда в Токио,Международно летище Кансай вОсака и летищеХунцяо вШанхай. Поради това изместване, значимостта на Гимпхо за международнатаавиация е значително спаднала, а Инчон, заедно с това вХонгконг, се е превърнало в основен транспортен център вИзточна Азия.
Инчон и Гимпхо са свързани със Сеул чрезмагистрали, а до Инчон върви специалнажелезница, която свързва района на летището със столичния град. До Инчон (#5 и #9) и Гимпхо (#1) стигат 3 отметро-линиите, а също така от и до двете летища има редовно движещи семаршрутни таксита.
В Южна Корея образованието от 1 до 10 клас е задължително. Предвидени са допълнителни 2 години обучение за тези, които искатспециалност или искат да продължат образованието си. Към 2009 г. метрополната образователна система обхваща 15 младежки колежа, 315 гимназии, 377 про-гимназии, 512 основни училища, 1370 детски градини и 33 училища за лица със специални нужди.
В Сеул има 28библиотеки, 2 от които разполагат слитература за незрящи. В града има стотицикнижарници, а по-големите предлагат и чуждоезична литература, основно - на английски, китайски и японски.
Сеул разполага с над 12 хиляди спортни съоръжения, повечето – за обществено ползване. Около 700 от тези институции са публична собственост или принадлежат на частни предприятия. Общо 28 от базите са част от администрираната от градаинфраструктура и сред тях са 4 стадиона, които се използват зафутбол,бейзбол илека атлетика.
10 от сеулските окръзи разполагат със собствени спортни бази, а 4 други са в процес на изграждането на такива. Най-известната спортна база в столичния град е Сеулският спортен комплекс в окръг Сонпха, чиято площ възлиза на 0,59 km². В този комплекс през 1986 г. се провеждатX Азиатски игри, през 1988 –XXIV летни олимпийски игри, както иПара-олимпийските игри по-късно същата година. В комплекса влизат Олимпийският стадион с капацитет от 100 хиляди души, стадион за бейзбол,закрит басейн, спортна зала, терен за лека атлетика и спортно училище.
През 2002 г. Южна Корея и Япония са домакини наXVII световно първенство по футбол, във връзка с което в район Мапхо е построен чисто нов стадион с капацитет от 65 хиляди места, разположени на общо 7 нива. СтадионСанам (서울 월드컵 경기장) или Seoul World Cup Stadium е строен в периода (октомври 1998 – ноември 2001). От 2001 насам стадионът е официалният терен наЮжнокорейския национален отбор по футбол, а от 2004 Санам е дом на първодивизионнияФК Сеул.
