Сейнт Лусия |
|
Девиз: The Land, The People, The Light „Земята, хората, светлината“ |
Химн: Sons and Daughters of Saint Lucia |
 Местоположение на Сейнт Лусия |
Административни данни |
---|
Официално име | Сейнт Лусия |
---|
Местно име | Saint Lucia |
---|
Официален език | английски |
---|
Столица | Кастрийс |
---|
Най-голям град | Кастрийс |
---|
Управление |
---|
Форма | унитарнапарламентарнаконституционна монархия |
---|
Монарх | Чарлз III |
---|
Генерал-губернатор | Ерол Чарлз |
---|
Организации | ООН,ОН |
---|
Законодателна власт | Парламент |
---|
Горна камара | Сенат |
---|
Долна камара | Камара на събранието |
---|
История |
---|
Асоциирана държава | 1 март 1967 г. |
---|
Независимост отВеликобритания | 22 февруари 1979 г. |
---|
География и население |
---|
Площ | 617,013 km² (на 178-о място) |
---|
Води | 1,6% |
---|
Климат | тропичен |
---|
Религия | 90,3%християнство 5,9%нерелигиозност 1,9%растафари 0,5% други религии 1,5% без отговор |
---|
Демоним | сейнтлусиец |
---|
Население (2022) | 184 961 (на 189-о място) |
---|
Население (2018) | 181 889 |
---|
Гъстота на нас. | 272 души/km² (на 29-о място) |
---|
Градско нас. | 18,8% (на 186-о място) |
---|
Икономика |
---|
БВП (ППС, 2022) | 3,008 млрд.щ.д.[1] (на 193-то място) |
---|
БВП на човек (ППС) | 16 417 щ.д. (на 92-ро място) |
---|
БВП (ном., 2022) | 1,972 млрд. щ.д. (на 188-о място) |
---|
БВП на човек (ном.) | 10 763 щ.д. (на 72-ро място) |
---|
ИЧР (2021) | 0,715 (висок) (на 106-о място) |
---|
Джини (2016) | 51,2 (висок) |
---|
Прод. на живота | 76,1 години (на 66-о място) |
---|
Детска смъртност | 22,3/1000 (на 145-о място) |
---|
Грамотност | 94,8% (на 90-о място) |
---|
Валута | Източнокарибски долар (XCD) |
---|
Допълнителна информация |
---|
Часова зона | AST (UTC-4) |
---|
Автомобилно движение | ляво |
---|
Код по ISO | LC |
---|
Интернет домейн | .lc |
---|
Телефонен код | +1 758 |
---|
ITU префикс | J6A-J6Z |
---|
Официален сайт | www.govt.lc |
---|
Сейнт Лусия вОбщомедия |
Сейнт Лусия (наанглийски:Saint Lucia; нафренски:Sainte-Lucie, известен и катоСвета Лусия) еостровна държава в източната част наКарибско море. Столица на страната е пристанищният градКастрийс.
Намира се на едноименен вулканичен остров, част от групата наМалките антилски острови. Следите отвулканичния произход на острова се забелязват навсякъде, а в южната му част има верига от 18 вулканични конуса и голям бройкратери.
Остров Света Лусия е известен с красивата си природа и приказните си плажове, оградени с тропични гори. Климатът етропичен със средни месечни температури 18 – 26 °C и валежи от 1700 до 3500 мм. Основа на икономиката му, освен туризма, са ириболовът и селското стопанство. Страната е вторият най-голям производител набанани средкарибските държави.
Страната е разделена на 11района (quarters).
Карта | Райони |
---|
 | 1. Район Анс ла Райе 2. Район Кастри 3. Район Шоазьол 4. Район Дофин 5. Район Данери 6. Район Канари 7. Район Гро Иле 8. Район Лабори 9. Район Микуд 10. Район Суфриер 11. Район Вио Фор |
Остров Света Лусия е открит отХристофор Колумб на3 декември1502 г., в деня наЛукия Девица (сицилианка, загинала като мъченица през 304 г. - по време наДиоклециановите гонения). Той е сменял собственика си общо 14 пъти - рекорд за Карибските острови. На Сейнт Лусия жестоката съпротива на местнитеиндианци проваля опитите наангличаните да създадат свои селища. Едва в средата наXVII век това се отдава нафранцузите. В интензивната борба на колониалните сили за владения вНовия свят Сейнт Лусия от1650 г. става спорна земя междуАнглия и Франция. Била е ивладение наИспания, а след това - на Франция. Накрая, през 1814 г., островът е даден наБританската корона.
През 1838 година колонията се присъединява къмСъюза на подветрените острови. През 1967 година островнатарепублика получава статут насвободноуправлявана държава в рамките наЗападноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 година Сейнт Лусия получава независимост.
Към 2006 г. страната е членка наОбщността на нациите,ООН и наОрганизацията на американските държави.
Около 94% от населението са потомци на чернокожи и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната еанглийският.[2][3] Въпреки това над 90% от населението говори местния антилскикреолски език, наричан „патуа“ и базиран нафренския.[2][3]
Населението на Сейнт Лусия през 2000 г. е 156 260 души. Расовият състав е: 82,5% черни, 11,9% мулати, 2,4% индийци, 1% бели и 3,1% други. Родина е на двама нобелови лауреати (Артър Луис иДерек Уолкът),но Сейнт Лусия е сред десетте страни в света с най-слаба образованост на населението.[източник? (Поискан преди 60 дни)]. Отличава се и с високапрестъпност.
Връх „
Пти Питон“. Изглед от ресторант „Ладера“
Плаж
- ↑Saint Lucia // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.
- ↑абAbout St. Lucia // St. Lucis Tourist Board. Архивиран оторигинала на 2013-06-05. Посетен на 11 ноември 2011.The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).
- ↑абBureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State).Background Note: Saint Lucia // United States Department of State, 12 август 2011. Посетен на 11 ноември 2011.Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.
- ↑https://www.fauna-flora.org/species/saint-lucia-racer/