В християнското богословие (теология)Светата Троица е основнадоктрина, която се поддържа от повечето направления нахристиянството. На богословски език възгледът, че Бог е Св. Троица се наричатринитарианство. Според тринитарианството,Бог е едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности (илиипостаси) (Бог Отец,Бог Слово, т.е. Логосът, въплътил се вИисус Христос отНазарет и БогСвети Дух), които заедно са Светата Троица.
СледIV век в източното и в западнотохристиянство тази доктрина гласи, че „съществува единБог в три лица“ и всичките три лица са вечни и имат една божествена природа и отделно съществувание (битие). Тъй като мнозинството християни са тринитаряни, то вярата в Св. Троица е тест за ортодоксалност на вярата. В противоречие с тринитарианството съществуват групи като:бинитарианизъм (един Бог в две лица),унитаризъм (един Бог в едно лице), Бог като семейство или три отделни личности (църква на Иисус Христос на Светиите от последните дни,мормони) имодализъм (Бог съществува в определени моменти само като Отец, или само като Син, или само като Св. Дух)
В добавка на идеята за един Бог в три лица (личности), Синът (Иисус Христос) има две различни природи – напълно човешка и напълно божествена природа. Поради това той е наричан иБогочовек илиБог въплътен.
Доктрината за Св. Троица (или също Божието Триединство в западната мисъл) е формулирана от християнската църква в резултат от непрекъснати изследвания на Св. Писание, изяснявано в дебати и трактати и е първоначално формулирана наПървия вселенски събор вНикея през 325 г. сл. Хр. по такъв начин, че формулировката да е в съответствие с библейските (новозаветни и старозаветни) свидетелства. По-късно тази формулировка се подобрява в следващитевселенски събори. Най-широката библейска основа намираме вЕвангелието от Йоан вНовия завет – всички твърдения на Иисус Христос за отношението между Отца, Сина (самия Иисус Христос) и Светия Дух.
Тринитарният възглед се утвърждава отНикейския символ на вярата (325/381 г. сл. Хр.) иАтанасиевия символ на вярата (около 500 г. сл. Хр.), които се опитват да го стандартизират във време на големи несъгласия и спорове. Тези символи се подкрепят като официални от църквата през III и IV век, като реакция срещу хетеродоксални възгледи за Троицата и/или Христос. Никео-Цариградския символ на вярата е възприет от Източноправославната църква и от Римокатолическата църква – с добавка на клаузата „филиокве“. Той се възприема и от повечето протестантски деноминации.
Никейският символ използва термина „homoousios“ (гр. – единосъщен) за отношението между Сина и Отец (тринитарен възглед), за разлика от термина „homoiousios“ (гр. – с подобна същност), който се счита от църквата през тези векове за нетринитарен. Разликата е в една-единствена буква и води до големи богословски различия, въпреки малката лингвистична разлика.
Един от съборите, които около 264 – 266 г. осъждатПавел Самосатски катоеретик заради адопционисткото си виждане за Сина, също осъждат и термина „homoousios“ в контекста, в който той самия го използва – което създава по-късна предпоставка защитниците на нетринитарни възгледи да използват този факт за своя изгода.
Значенията на „усия“ (гр.) и „ипостас“ (гр.) са варирали и ипостас за някои е означавало „същност“, а за други „лице“. Атанасий от Александрия 293 – 373 г. изяснява този термин.
В западната църква Августин от Ипон е известен със своята формулировка на Троицата и допринася много за формулирането на доктрината. Кападокийските отци Василий Велики, Григорий Нисийски и Григорий Назиански са по-известни на изток.
Според Атанасиевия символ всичките три Божествени лица са вечни, всемогъщи и равни. Всяко лице е с Божествена същност и съществувайки заедно, те са единБог. Поради това е абсолютно погрешно да се каже, че има три Бога или три Господа. Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог. Но Бог е Отец, Синът и Св. Дух.
Модализмът се опитва да разкрие тайната на Троицата, като заявява, че Отец, Сина и Св. Дух са просто три роли или прояви на Всемогъщия Бог. Този нетринитарен възглед твърди, че „лицата“ не са лица или личности, но само имена, които описват различната роля, която Бог има при съприкосновение счовечеството. В ролята на отец, Бог е промислител и създател. Като син, той е въплътен. Като дух, той е тук на земята в живота на християнина. Съществува една личност, която само се представя по различен начин.
Модализмът е познат от историята като сабелиянство и е отнесен към еретичните възгледи по времето на вселенските събори. Днес този възглед е застъпен в деноминации като Обединената петдесятна църква, въпреки че мнозинството петдесятни църкви са тринитарни.
Унитарианството вярва, че има само един Бог, като свежда Иисус Христос до човешката му природа и не вярва в личностните характеристики на Св. Дух.
Църквата на Иисус Христос и светиите от последните дни (мормони) вярват, че Отец, Сина и Св. Духа са три независими личности, които притежават индивидуални тела, души и духове. Според това схващане тези три индивидуални личности са божественото семейство. Тази идея, въпреки че звучи тринитарно, е далеч от класическия християнски тринитарен възглед и решава въпроса като разделя Бог на три. Освен това се счита, че всяка една от тези личности се развива и е възможно да има свой собствен по-висок господар (или бог), което говори за скрит политеизъм в доктрината на тази организация.
Доктрината за Светата Троица е развита въз основа на пряка конфронтация. В процеса на подобряване на формулировката съществува икуменичен диалог между Източнотоправославие, Ориенталското православие,Римокатолицизма,Асирийската източна църква иПротестантството. Търси се такава формулировка, която да превъзмогне големите различия, които са допринесли за разделянето на християнските общности.
Тъй като рационалното обяснение на Св. Троица е трудно, то съществуват редица нетринитарни възгледи. Св. Троица остава най-трудно разбираемата доктрина в християнското богословие. Най-същественото в тази доктрина е, че единството на Бога не е на същото ниво като различията между лицата. По отношение на божествеността сиБог е Един. По отношение на същността си той е троичен.
Непълни аналогии с цел да се даде по-добро обяснение на Св. Троица са били замисляни през цялата история нахристиянството:
-слънцето, лъчът светлина и топлината генерирана от този лъч;
- трите страни натриъгълника, които са условия за неговото съществувание;
- трите измерения напространството;
- духът,душата и тялото начовека;
- вматематиката 1 = 1 x 1 x 1;
Всяка една от аналогиите е непълна, защото не отразява напълно взаимоотношенията на лицата в Св. Троица. Ползата от аналогиите е единствено да послужи за улеснения в разбирането на тази тежка за разбиране доктрина, която явно научаваме чрез Божественото откровение, а не чрез наблюдение илогика.
В западнататеология винаги тенденцията е била доктрината да се формулира започвайки от единството, стигайки до различията между лицата. В източното богословие тенденцията е била да се говори за всяко лице по отделно и след това да се стигне до единството на Бога. В този смисъл в западната мисъл се набляга повече на единството на Бог, а в източната повече на отделните лица.
За източните църковни отци една от отличителните черти наОтец е, чеСинът е вечно роден от Него, аДухът е вечно изхождащ от Отец. Поради това западната идея за изхождането на Духа и от Сина (филиокве) е възприемана като еретична от изтока и е станала основата на различието между източното и западното християнство.
Западните отци първо говорят заБог и неговите атрибути и след това за отношенията между лицата, като се опитват да изхождат повече от философски и логически предпоставки на доктрината. Според западното католическо богословие изхождането наДуха е обусловено от любовта междуОтец иСина, след като е прието вече, че Сина е образ на Отца и е вечно роден от Отца. Т.е. логиката е, че Сина изхожда от Отца, а Духа изхожда от любовта между Отца и Сина – от Отца и от Сина.
Въпреки че протестантската мисъл включва думите „и от Отца“ в Никео-Цариградския символ, обикновено те означават, чеСв. Дух изхожда отОтца и е изпратен чрезСина, което не влиза в противоречие нито с източноправославната формулировка, нито с католическата, защото изпратен не означава изхождащ. Изпратен означава, че Св. Дух е даден да обитава в християните по молба наСина отОтца. По-точната протестантска формулировка в такъв случай гласи, че Св. Дух изхожда от Отца и е изпратен от Сина.
В България има над 300 храма, посветени на Света Троица, като голяма част от тях са храмове наБългарската православна църква, но и има няколко храма наКатолическата църква. Това показва регистърът на храмовете на регистрираните вероизповедания в Република България към Дирекцията по вероизповеданията наМинистерския съвет.[1]
На Светата Троица е наречена улица в квартал „Южен парк“ вСофия (Карта).
