| Санмаринци | |||||
 Знаме на етническата група | |||||
Санмаринци | |||||
| Самоназвание | Sammarinesi[1] | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Численост и ареал | |||||
| Общ брой | ок. 48 556 души[2][3] | ||||
 Сан Марино: 33 562 (2012 г.)[2] Италия: 6584 (2021 г.)[3] САЩ: 3371 (2021 г.)[3] Аржентина: 2172 (2021 г.)[3] Франция: 2083 (2021 г.)[3] Австрия: 80 (2021 г.)[3] Швейцария: 68 (2021 г.)[3]и други страни с под 50 души. | |||||
| Описание | |||||
| Език | италински ироманьол[4][5] | ||||
| Религия | християнство (католицизъм)[1] | ||||
| Сродни групи | италианци | ||||
Санмаринците (самоназвание наиталиански:Sammarinesi[1]) сароманоезиченнарод с обща численост от около 48 556 души.[2][3]
Санмаринците водят началото си отхристиянската общност, основана на планинатаМонте Титано откаменоделеца св.Мариний през301 г. Той напуска родния си островРаб (дн.Хърватия), за да работи като зидар вРимини, но е принуден да се укрие на планината зарадигоненията срещу християните при императорДиоклециан.[4][1]
ПрезСредновековието числеността на народа нараства с разширяването на територията на републиката и въпреки няколкото превземания на страната санмаринците получаватнезависимост през1291 г.[1]
Санмаринците наброяват около 48 556 души. Близо 70% от тях (33 562 души) живеят вРепублика Сан Марино, а останалата част от 14 904 обитават различни страни по света. Най-големи общности има вИталия (6584),САЩ (3371) иАржентина (2172).[2][3]
В страната нямаофициална религия, норимокатолиците са преобладаващи сред населението. Много церемонии се провеждат вBasilica di San Marino, главната църква на републиката.[1]
Два езика се говорят от санмаринците:италински ироманьол. Независимо чеофициалният език на Сан Марино е италиански, 83% от жителите говорят романьол.[4][5]
 Портал „Сан Марино“ |
.jpg)
.jpg)
.svg)