Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (наруски:Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан ощеСъвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е историческа държава, разположена в северната част наЕвразия. Тя е първатасоциалистическа държава в света.[1] СССР съществува от1922 до1991 година. Представлява съюз на 15 отделнисъюзни републики, има силно централизирано управление,еднопартийна система (единствена партия –КПСС) ипланова икономика.
Към момента на разпада си, СССР заема почти 1⁄6 от населената площ на Земята с население от 293 милиона души, както и 2-ро място в света по индустриално производство – 16,5% от световния обем и 7-о място в света по национален доход (3,4%).
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когатоболшевиките начело сВладимир Ленин свалятВременното правителство. На мястото наРуската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана наРуска съветска федеративна социалистическа република) и започвагражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившатаРуска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване нареволюционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската,Закавказката,Украинската иБеларуската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие впартията. В средата на 20-те години на XX век начело заставаЙосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени впоправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологиятамарксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилственаколективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.
В началото на Втората световна война е подписанпактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР иГермания. Въпреки това през юни 1941 г. германцитенахлуват в СССР и започваВеликата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия наИзточния фронт води до унищожаването наТретия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно катоСтудената война.
Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен катодесталинизация иразмразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина вкосмическата надпревара, изпращайки воколоземна орбита първияизкуствен спътник – „Спутник-1“ и първиякосмонавт –Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюзнахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението наЛеонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано катопериод на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидерМихаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика нагласност иперестройка. Целта е да се запази ръководната роля наКомунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социалнастагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития вЦентрална иИзточна Европа през есента на1989 г., довели допадането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран отприбалтийските републики,Армения,Грузия иМолдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направенопит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграваБорис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната наКПСС, като в крайна сметка водят доразпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организацияОбщност на независимите държави.Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.
Покривайки площ от 22,4 милиона квадратни километра, Съветският съюз е бил най-голямата държава в света. Той е заемал почти една шеста от земята, а размерът му е сравним с този наСеверна Америка. Европейската част е заемала една четвърт от територията на страната и е била неин културен и икономически център. Азиатската част (до Тихия океан на изток и до границата с Афганистан на юг) е била много по-малко населена. Дължината на Съветския съюз е над 10 хил. km от изток на запад (през 11 часови зони) и почти 7200 km от север на юг. В страната има пет климатични зони.
Най-дългата река в Съветския съюз е била Об с Иртиш (5410 km). Най-високата точка е бил връх Комунизъм (7495 m) в Таджикската ССР. СССР е имал достъп до най-голямото езеро в света -Каспийско море (заедно с Иран), а на негова територия се е намирало най-дълбокото и най-голямото сладководно езеро в света –Байкал.
Списъкът насъюзните републики на Съветския съюз се променя с времето. В последните години от съществуването си той се състои от 15 съюзни републики.Съветска Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение – площ, население, икономически потенциал и политическо влияние.
Общата площ на Съветския съюз преди началото на неговото разпадане през 1991 г. е над 22,4 млн. кв. км.
Закавказката ССР – до1936 г. поради нейното закриване и заменяне от нейните съставни републики (Азербайджанската ССР, Арменската ССР, Грузинската ССР);
Населението на СССР, по данните от последното преброяване от 12 януари 1989 г., съставлява 286,731 млн. души. Към началото на разпада на Съюза (излизането наПрибалтийските републики от състава на СССР на 6 септември 1991 г.), при среден прираст на населението от 0,9% годишно, то е било към 293,6 млн. души. Съветският съюз се е нареждал сред страните с най-голямо население – на 3-то място (следКитай иИндия) в света.
Българите в СССР наброяват съответно 361 082 и 372 941 души съгласно преброяванията от 17 януари 1979 и 12 януари 1989 г. Според последното преброяване те съставляват 0,13% и са разпределени по съюзни републики (с дял от тяхното население) така: Украинска ССР – 233 800 (0,454%), Молдовска ССР – 88 419 (2,039%), Руска СФСР – 32 785 (0,022%), Казахска ССР – 10 426 (0,063%), Узбекска ССР – 2166 (0,011%), Таджикска ССР – 1072 (0,021%), Грузинска ССР – 971 (0,018%), Туркменска ССР – 910 (0,026%), Белоруска ССР – 813 (0,008%), Киргизка ССР – 607 (0,014%), Латвийска ССР – 420 (0,016%), Азербайджанска ССР – 270 (0,004%), Литовска ССР – 237 (0,017%), Естонска ССР – 262 (0,006%), Арменска ССР – 83 души (0,003%).
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
На 29 декември 1922 г. е подписан Договор за образуване на СССР,[2] а на следващия ден е одобрен от Първия всесъюзен конгрес на съветите, висш орган на държавната власт по това време. Съюзът на съветските социалистически републики е съставен първоначално отРуската,Закавказката,Украинската иБеларускатасъветски социалистически републики.
В началото на1920-те години, и особено след смъртта наВладимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт.Йосиф Сталин, макар и лишен от ораторския талант на основния си конкурентЛев Троцки, се възползва от възможността за кадрови контрол, произтичаща от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП (б). Успява ловко да компрометира Троцки, да го прогони от СССР и в крайна сметка установява режим на еднолична власт.
Към средата на 1920-те години започва провеждането на „Нова икономическа политика“ (НЕП). Тя включва допускането на значителни либерално-пазарни елементи в икономиката. С нейна помощ бързо е преодоляна разрухата след Първата световна и Гражданската война в Русия.
НЕП-ът се оказва нецелесъобразен за болшевишките стремежи за централизация и усилване на държавната власт. В съзвучие с тези цели са мащабно осъществените от Сталининдустриализация иколективизация, която води до масов глад в страната през 1932 – 33 г. Индустриализацията има за цел достигането на нивото на икономическо развитие в страните – лидери на капиталистическия свят. Според Сталин и теорията му за „социализъм в една отделно взета страна“ това се налага заради вражеското обкръжение на СССР, което изисква създаването на мощна икономика и армия. Огромните средства, вложени в индустриализацията, дават големи резултати, но заявените в 5-годишните планове върхови постижения не са постигнати. Въпреки това се заявява, че постигнатите резултати са епохални. Стига се до недостиг от ресурси за целите на селското стопанство, вече силно пострадало от насилствената колективизация и преразпределението на хранителни продукти за изхранване на градовете и износ.
Комунистическата партия напълно подчинява държавните структури. В страната е създаденатоталитарна, строго централизирана обществена система, целта на която е бърза икономическа модернизация на страната на социалистическа основа и поддръжка на революционното движение в други страни. За тази цел Ленин създаваКомунистическия интернационал в Москва през 1919 г. Всяко социално надигане по света се разглежда като част от цялостна система на революционизиране на масите по света.
Масовитеполитически репресии, особено след1934 г., засягат всички слоеве на обществото. Техни жертви ставатнепманите,кулаците, свързаните сбялото движение, интелигенцията, много обикновени работници и селяни, дори деца,[3] както и хора от различни малцинства (поляци игерманци).[4] На практика е унищожена и „старата гвардия“ – болшевиките, осъществили революцията и ръководили държавата през първите години. Комисията на Президиума на ЦК КПСС, образувана на 31 декември 1955 г. за подготовката на 20 конгрес на КПСС, прави следните изводи: „През 1937 – 1938 г. са репресирани повече от 1,5 млн. съветски и партийни ръководители, от тях 680 хил. са разстреляни. От 139 члена и кандидат-члена на ЦК са разстреляни 89 души. От 1966 делегата на VII конгрес са репресирани 1108 души, от тях разстреляни 848 души.“
През юни1941 г.Нацистка Германия напада Съветския съюз (вижоперация Барбароса). Неочакваното нападение причинява големи загуби и страдания на съветските народи, в резултат на която умират десетки милиони души, разрушени са хиляди градове и села, унищожено е селското стопанство, икономиката, разграбени са множество културни ценности от окупираните територии.
През октомври1944 г. е анексирана и включена в състава на СССРТувинската народна република. През пролетта на 1945 г. Червената армия води последни сражния сВермахта и в крайна сметка Нацистка Германия подписва „Акта за безусловната си капитулация“.
Червената армия спомага за установяване на комунистически правителства в Източна Европа, които прокарват просъветска политика. През втората половина на1940-те Сталин укрепва тези правителства. Неговата цел е тези държави да бъдатбуферна зона между СССР и западните страни, опасявайки се от западна интервенция или инвазия, каквито Русия е виждала преди.[5]
Страни под прякото влияние на СССР към 1960 г., преди Китайско-съветския разкол
В следвоенния период в страната дълго се възстановяват разрушената инфраструктура и икономика.
Следвоенните гонения продължават („Борба срещу космополитизма“, „Ленинградското дело“ и др.), които секват едва след смъртта на Сталин. От съюзнически отношения със Западните страни двете системи – капиталистическа и социалистическа, преминават къмСтудената война и започватнадпревара във въоръжаването и космическите програми.
На XX конгрес наКПСС (1956)Никита Хрушчов на закрито заседание прочита доклада„За култа към личността и неговите последствия“ на Сталин.[6]
Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства в отделните направления на науката и техниката позволява да се осъществят значителни достижения: създадена е първата в светаатомна електроцентрала (1954), пуснат е първият изкуствен спътник на Земята „Спутник-1“ (1957), първияткосмически кораб с летец космонавт (1961); разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата отядрена война – подписан е Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие (1963) и др.
Едновременно с първоначално успешните опити за икономически реформи[7] съветските държавници се опитват да съхранят тоталитарната партийно-държавна система, издигната е цел за изграждането на единен съветски народ,[8] изразяваща се в потискане на националните различия на народите за сметка на русифицирането им. Националните проблеми, породени от волунтаристично определените граници между републиките и преселването на цели народности, не са решени, а към властта се присъединяват повече консервативни сили. Именно по онова времеНикита Хрушчов обявява, че СССР ще завърши прехода къмкомунизъм до 1980 г.[9]
През 1964 г. начело на партията и държавата заставаЛеонид Брежнев. Той прекъсва умерената либерализация, започнала при управлението на Хрушчов, и увеличава политическите репресии.[10] Същевременно икономическите реформи, предприети по инициатива наАлексей Косигин, са забавени или спрени и са пренебрегнати препоръките на съветските икономисти за промени в организацията на плановата икономика. Дългото 18-годишно управление на Брежнев довежда допериод на застой в икономическото и държавно развитие на СССР.
От 1985 г.Михаил Горбачов и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила по-късно названиетоперестройка, която повишава рязко политическата активност на народа – сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната. Потисканите с години нерешени национални проблеми набират сила.Външният дълг надминава 100% отБВП, бюджетният дефицит става двуцифрен, а външни източници за кредитиране практически няма.[11] Една след друга съветските републики започват да приемат декларации засуверенитет. На териториите на републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт временно потушава чрез изпращане на въоръжени подразделения.
Група държавни и партийни дейци, под лозунга за съхраняване на единството на страната и възстановяване на твърдия партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, предприемат опит задържавен преврат на 19 август 1991 г. (Августовски пуч), но не получават нужната поддръжка от народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между съветските републики и ускоряваразпада на СССР.
Разпадането на Съветския съюз довежда до радикални изменения на световната политическа карта, край наСтудената война и изчезване на двуполюсния геополитически модел, основаващ се на баланса на силите на двете свръхдържави – СССР иСАЩ.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
В състава на СССР влизат 15 републики, като най-голяма е Руската съветска федеративна социалистическа република. Всяка от тях има свое самоуправление –конституция, върховен съвет (парламент),правителство и т.н., а Украинска и Беларуска ССР след 45-та година даже са представени вООН. От тези републики само РСФСР няма свои академия на науките, КГБ, комунистическа партия и други институции.
Нормите на поземленото законодателство на СССР установяват правото на изключителна собственост на държавата върху земя. Съгласно Закона на СССР от 13 декември 1968 г. № 3401 VII за утвърждаване на основите на поземленото законодателство на СССР и съюзните републики, член 8, Безплатно ползване на земята: колективни ферми, държавни ферми, други държавни, на кооперативни, обществени предприятия, организации, институции и граждани на СССР земята се предоставя безплатно за ползване. Държавата дарява земи в близост до градове и населени места на организации и предприятия за безплатното им прехвърляне на работниците.
Правата на човека в СССР са комплекс от въпроси за прилагането на правата на човека (основни свободи и възможности в икономическата, социалната, политическата и културната сфера) в СССР. Повечето от тези въпроси са уредени от конституциите на СССР (например Конституцията на СССР от 1977 г.), както и от конституциите, наказателните и гражданските кодекси на съюзните републики (например Наказателния кодекс на РСФСР и Гражданския кодекс на РСФСР).
СССР е критикуван от западните страни за нарушения на правата на човека, включително тези, залегнали в международни документи, подписани от Съветския съюз.
В СССР мрежата от изследователски институции в областта на медицината, лечебни заведения за възрастни и деца, здравни курорти, санаториуми и домове за почивка е широко разпространена. Медицинската помощ в СССР се е предоставяла безплатно, което е осигурявало достъпността ѝ за цялото население на страната. До средата на 70-те години в РСФСР е постигната най-високата продължителност на живота в историята на Русия: 64,9 за мъжете и 74,5 години за жените.
Със създаването на СССР през 1922 г. се полагат основите на съюзнатаЧервена армия, в която са включени болшевишките военни части отгражданската война.
През 1930-те години едновременно с широкомащабно въоръжаване се провежда и чистка сред военните кадри, която сериозно повлиява върху боеспособността на армията по време наЗимната война и в началните етапи наВтората световна война. Доктрината наМихаил Тухачевски и Владимир Триандафилов за „дълбоки операции“ е усвоена през 1936 г. от Червената армия, като в съгласие с нея започва производство в огромни количества натанкове,изтребители,бомбардировачи иартилерия. Още през 1932 г. СССР вече е сформирал първите в света бронетанкови части на редовна служба – 11-и и 45-и механизирани корпуси.
Към 1941 г. е обявено, че 29-те механизирани корпуса на Червената армия разполагат с почти 30 000 танка, които обаче впоследствие се оказват с нулева стойност на бойното поле.[12] В действителност броят на танковете е бил 17 000, от които голяма част са били с остаряла концепция от 1920-те години и без резервни части за поддръжка, вследствие на което 3/4 от тях не са били годни за употреба през 1941 г.[13] В допълнение заради избързаното въоръжаване и механизация танковите части в страната са били с лоша комуникация помежду си, образувайки рехав и зле организиран фронт, неспособен да действа единно върху огромните територии на СССР.[14] Това е една от основните причини за големи загуби на СССР при нападението на Германия през 1941 г.[15]
Към края на 1942 г. страната успява да се стабилизира от изненадващото германско нападение с цената на огромни усилия и благодарение на свръхцентрализираната обществена система. След бърза реорганизация и превъоръжаване Червената армия успява да премине в контранастъпление. Впоследствие тя изиграва решаващата роля в победата над Нацистка Германия през войната, побеждавайки 80% от германските въоръжени сили (вкл.Вафен-СС).[16][17]
По време на войната СССР дава 8 668 400 военни жертви, 12 700 000 цивилно население и 555 400 загинали от болести. От руски източници се твърди, че над 80% от жертвите на СССР във втората световна война са били от руски произход.[18] За сравнение, загиналите на Източния фронт немски войници са 3 604 800.[19] И двете страни губят и голям брой войници в плен – 3 от общо 6 милиона руски военнопленници умират в германски лагери, докато 300 000 от общо 3 милиона пленени германци умират в съветски лагери.[20]
Бази на ВМС на СССР през 1984 г.
След края на войната започва демобилизация, в резултат на която числеността на Червената армия е намалена от 11,3 до 2,8 милиона редовни военнослужещи.[21] Броят на военните окръзи е намален от 33 на 21, а през 1960-те години – до 16, които остават толкова на брой до разпадането на СССР.[22]
През 1980-те години Съветската армия има численост от около 5,3 милиона души, поддържана с 2-годишна наборна служба.[23] Сухопътните войски се разделят на 210 дивизии, от които 3/4 са мотострелкови, а останалите – танкови.[24] Не всички дивизии са били в постоянна бойна готовност – нивото им на активност се е определяло по тристепенна скала. От ниво „А“ са военните части в постоянна бойна готовност – около 40% от общия състав, 50% са от ниво „Б“ – в бойна готовност до 72 часа, а 10% са от ниво „В“ – способни да бъдат приведени в бойна готовност до 2 мес.[25]
През 1955 г. е създадена военната организация наОрганизацията на Варшавския договор, след което въоръжените сили на източноевропейските съюзници на СССР се реорганизират по съветски модел.
До 1992 г. в СССР съществуват 6 вида въоръжени сили, подредени според приоритета им по време на война – Стратегически ракетни войски, Сухопътни войски, Военновъздушни сили и ПВО, Военноморски флот, Гранични войски и Войски за гражданска защита. Към 1989 г. СССР разполага с най-големия ядрен арсенал в света – около 45 000 ядрени бойни глави, както и с огромно количество оръжия:[26] 55 000танка, 70 000бронетранспортьора, 24 000БМП, 3500БРДМ, 33 000 единици буксируемаартилерия, 9000 единици самоходна артилерия, 8000 единици ракетна артилерия, 4960 самоходни зенитно-ракетни комплекса, 12 000 единици противовъздушна артилерия, 4300 бойнивертолета, 10 000 летателни апарата само във ВВС (от които 205 стратегически бомбардировача и над 3000 изтребителя), 620 транспортни, разузнавателни, цистерни и учебнисамолета и вертолета, 203подводници,[27] 2 атомни ракетникрайцера, стотици по-малкифрегати,корвети и други съдове. След разпада на СССР, около 91% от военната техника минава в ръцете на Руската Федерация.
Държавата е изградена като националнафедерация и заради това не са създавани териториални федерални единици въпреки огромните й размери, за разлика от по-малки държави гиганти катоКанада, САЩ,Бразилия,Австралия и други. В периодът1956 –1991 г. Съветският съюз се е състоял от 15 съветски социалистически републики (ССР):
РСФСР е единствената многонационална република. Повечето републики (без Латвийската, Литовската, Естонската, Молдовската и Арменската ССР) се делят на области.
В състава на някои съюзни републики (Руска СФСР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Узбекска ССР и Таджикска ССР) влизат автономни съветски социалистически републики (АССР) и автономни области. В състава на РСФСР влизат също краеве (а в тях – автономни области); в състава на областите и краевете на РСФСР влизат и национални автономни окръзи.
Всички административно-териториални единици се делят на райони и градове на областно, краево и републиканско подчинение.
След смъртта на Ленин през 1924 г. икономическите реформи на Сталин (насочени към пълноодържавяване на средствата за производство) превръщат Съветския съюз в първата държава в света спланова икономика. Нейни отличителни черти са същоколхозите (кооперативни стопанства) исовхозите (държавни стопанства) в селското стопанство,5-годишните икономически планове, очертаващи държавното икономическо планиране (Госплан).
Благодарение на строгия държавен контрол, СССР, в рамките на съществуването си, се превръща, от една от най-бедните селскостопански европейски държави, във втората (следСАЩ) икономика в света и става втора по обем на тежката промишленост. Първоначално индустриализацията е стимулирана от подготовката за война, дължаща се най-вече на недоверието към капиталистическия свят.[28]
Държавният апарат осигурява на гражданите работа и безплатно всички най-необходими услуги, като тези вздравеопазването иобразованието. В резултат на това СССР успява до самия си край да поддържа приемлив стандарт на живот за населението, макар и под нивото на развитите капиталистически държави.
Ръководно място в съветската планова икономика има Държавната комисия по планиране – Госплан. Нейна основна задача е провеждането на инвестиционна политика, която да развие хармонично икономиката на държавата – в основата на тази икономика е тежката индустрия, енергетиката и селското стопанство, на базата на които се развива лека и хранително-вкусова промишленост. Комисията по планирането отговаря и за разпределението на ресурсите и определя количествата стоки и услуги, които трябва да бъдат произведени в рамките на 5-годишния план, за да бъдат задоволени нуждите на обществото. Изцяло държавната собственост върху предприятията и стопанствата означава, че цялата икономическа политика се разработва от Госплан. При производството се акцентира основно на функционалността и не се обръща достатъчно внимание на естетичния вид, в който дадената стока се предлага на потребителите в търговската мрежа. Това е една особеност на социалистическата планова икономика. Друга особеност е, че тя не е свързана с крайно интензивно вътрешно потребление, каквото е при капиталистическата пазарна икономика. Това се дължи на възпитанието и образованието на гражданите, което в голяма степен отхвърля ненужното консуматорство. От гледна точка на капиталистическите анализатори, това предопределязастой на пазара. Този застой е следствие от различните цели, които си поставят капиталистическия и социалистическия пазари – докато капиталистическия пазар съществува и функционира с основна задача максимизиране печалбата за капиталистите, то основната задача на социалистическия пазар е осигуряването на необходимите стоки и услуги на населението, като печалбата не просто остава на заден план, а дори понякога е пожертвана, в интерес на гражданите. Това предпоставяне интересите на народа на първо място довежда до относително по-слаб вътрешен пазар и, в някои случаи, недостиг в държавните приходи, което от своя страна налага преразпределяне на средствата в инвестиционната политика. В допълнение, желанието за бърз икономически растеж, несъобразено с възможностите на държавата за инвестиции, води до неизпълнение на икономическите планове (по непотвърдени сведения от западни източници[29]
Въпреки това разработването на нови технологии на планов, а не на пазарен принцип – т.е. с осигуряване на крупни ресурси чрез силната им централизация, е причината с по-малка икономическа база СССР да достига (а в понякога дори да задминава) САЩ и другите западни капиталистически държави във военно отношение, както и в някои научни области към 1980-те години[30]
Причините за относителното изоставане на съветската икономика в по-късните години на социалистическото развитие имат комплексен характер. От една страна, планират се нереалистично високи темпове за развитие, с оглед възможностите за инвестиране и производство. От друга страна, съветската икономика поема почти напълно военното производство за целиясоциалистически лагер, при това другите социалистически страни го купуват на занижени, а не на пазарни цени. В допълнение, всичкисуровини, които останалите социалистически страни получават от СССР, също са на занижени цени спрямо пазарните. Отделно от това, идеологическата и експертна подготовка на новите кадри, които влизат управлението и на централно, и на местно ниво, е занижена. Така става възможно хора, търсещи единствено кариерно израстване, да заемат позиции за експерти или политици в икономическите и политическите структури. Това влошава работата на самия управленски апарат и като цяло на държавата. Следствие на всичко това е занижаване на ефективността на икономиката, погрешно планиране, водещо понякога до свръхпроизводство, а друг път до дефицит. По този начин съветската икономика започва прогресивно да се изтощава и все по-често се оказва недостатъчно способна да задоволява голяма част от нуждите на съветските граждани.
Марка от времето на СССР, която показва стремежа за развитие на съветския народ
Съветската култура и начин на живот се влияят от доктрината на комунизма и основните му ценности са наследени именно от там. Изключително голямо внимание се обръща на труда, производството и доброволческата работа, които са задължение за обществото. Ленин и Сталин се почитат като идоли, но почитта към втория е спряна след неговата смърт, докато Владимир Ленин остава централна личност в атеистичното общество на СССР и подвластните му държави. Червеният цвят,петолъчката исърпът с чук се превръщат в емблеми на социализма и затова са често срещани.
В комунистическото изкуство се появява образът на работник и работничка, чиито образи могат да бъдат наблюдавани и днес. Съществуват много военни песни и маршове, които възпяват работничеството и труда. Това се е правело с цел стимулиране на производителността, за да може да се овладее огромната територия на най-голямата държава в света. Изграждат се множество пътища и железопътни линии, които символизират този идеал
Съветските ордени и наградите за градове-герои се превръщат в символ на военната култура в Съветския съюз, понеже се е обръщало огромно внимание на военното надмощие порадиСтудената война. В СССР празнуватДеня на победата по изключително пищен начин с военни паради, изпълнение на националния химн и заря, която се изстрелва пред Кремъл и се наблюдава от съветските лидери, които стоят прави на трибуна, изградена върху балкон на Мавзолея на Ленин.
СледВтората световна война Съветският съюз се опитва да подобри международния си имидж посредством успехи в спорта. Програмата за постигане на спортни успехи включва систематичното избиране на таланти и освобождаването им от работа, така че да имат време за повече тренировки. Първоначално биват стимулирани малко разпространени спортове, изискващи много добра дисциплина като художествена гимнастика, бързо пързаляне с кънки и ски бягане, така че да могат да бъдат постигнати бързи успехи. През 1956 г. съветите за първи пътзадминават водещите тогава американци наолимпийските игри.[31] През 1956 г. съветите участват за първи път на зимни олимпийски игри и печелят най-много медали.[32] През 1959 г. е съставен седемгодишен план за постигане на доминация в световния спорт, спрямо който активните спортисти трябва да станат двойно повече от тогавашните 19,5 млн. и е постигнато увеличение от 5,5 млн. Целта от 50 златни медали наолимпийските игри вТокио през 1964 г. не е постигната; вместо това съветите печелят 30 златни медала. В този период печелят златния медал всветовните първенства по биатлон три пъти. В средата на 1960-те спортните успехи намаляват поради застаряването на представляващите страната спортисти. На олимпиадата в Токио средната възраст на състезателите е 27,3 години спрямо 22 на западноевропейските атлети.[31]
↑The Cold War, Библиотека на Конгреса:Mindful of the numerous invasions of Russia and the Soviet Union from the West throughout history, Stalin sought to create a buffer zone of subservient East European countries, most of which the Red Army (known as the Soviet army after 1946) had occupied in the course of the war. Taking advantage of its military occupation of these countries, the Soviet Union actively assisted local communist parties in coming to power.
↑House, Jonathan M. (1984).Toward Combined Arms Warfare: A Survey of 20th Century Tactics, Doctrine, and Organization.Fort Leavenworth, Kansas 66027 – 6900: U.S. Army Command and General Staff College, стр. 96
↑W. Churchill: „Red Army decided the fate of German militarism“. Source: Correspondence of the Council of Ministers of the USSR with the U.S. Presidents and Prime Ministers of Great Britain during the Great Patriotic War of 1941 – 1945., V. 2. M., 1976, pp. 204
↑Norman Davies: „Since 75%-80% of all German losses were inflicted on the eastern front it follows that the efforts of the western allies accounted for only 20%-25%“. Source: Sunday Times, 05/11/2006.
↑Г. Ф. Кривошеев,Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование
↑„It seems entirely plausible, while not provable, that one half of the missing were killed in action, the other half however in fact died in Soviet custody“, Rűdiger OvermansDeutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg. Oldenbourg 2000.ISBN 3-486-56531-1
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
%3b_Flag_of_Kazakhstan_(1991%25E2%2580%25931992).svg)
%3b_Flag_of_Turkmenistan_(1991%25E2%2580%25931992).svg)
%3b_Flag_of_Kyrgyzstan_(1991%25E2%2580%25931992).svg)
%2c_Flag_of_Tajikistan_(1991%25E2%2580%25931992).svg)
.svg)
