Рейн е една от най-дългите и най-важните реки в Европа. До 1932 г. общоприетата дължината на река Рейн е 1230 km. През 1932 г. обаче германската енциклопедияKnaurs Lexikon обявява дължината като 1320 km, вероятно поради печатна грешка, при която са разменени цифрите. След като тази дължина е поместена в авторитетната енциклопедияBrockhaus Enzyklopädie, тя става общоприета и започва да се публикува в множество учебници и официални публикации. Грешката е открита през 2010 г. и холандската агенция по водите потвърждава дължина от 1233 km.[1][2]
Река Рейн носи това име от селищетоТаминс, разположено на 590 m надморска височина в кантонаГраубюнден в източната част на Швейцария, където се сливат двете реки Фордеррайн (Преден Рейн, 72 km, 1523 km²) и Хиндеррайн (Заден Рейн, 65 km, 1704 km²). Водосборният басейн на тези две реки, образуващи Рейн, обхваща обширна територия, достигаща на запад до масиваСен Готард, на юг до долината Леи вИталия и на изток доДавос.
Обикновено общата дължина на Рейн се измерва от началото на Фордеррайн. Тя има множество самостоятелни извори в западната част на окръгСурселва, но най-често за начало на Рейн се приема оттокът на езеротоТомазе, разположено на 2345 m надморска височина, макар че това не е най-отдалечената от устието на Рейн точка в речната система – няколко други притока на Фордеррайн имат по-голяма дължина. Общата посока на течението на Фордеррайн е изток-североизток.
Хиндеррайн е малко по-къса от Фордеррайн. Тя води началото си от подножието на връхРайнвалдхорн в планинския масивАдула, близо до границата на Граубюнден с кантонаТичино. Първоначално и тя тече на изток-североизток, след което завива на север. Основният приток на Хиндеррайн е рекаАлбула, в която се вливатЛандвасер иЮлия. Най-южният приток на Хиндеррайн изтича от езеротоЛеи, на територията на Италия.
Алпийски Рейн е участъкът от течението на реката от сливането на Фордеррайн и Хиндеррайн при Таминс до нейното оттичане отБоденското езеро приЩайн на Рейн. Първоначално тя тече на североизток, като приКур завива на север и запазва тази посока до вливането си в Боденското езеро, протичайки през образувана отледник планинска долина. Дължината до вливането в езерото е 86 km, като в този участък реката се спуска от 590 до 396 m надморска височина. СледМастрилс Рейн образува границата между кантоните Граубюнден иСанкт Гален, а следЗарганс – между Швейцария иЛихтенщайн. При Зарганс вододелът между Рейн иАар е само няколко метра по-високо от бреговете на Рейн.
Вътрешната делта на Рейн в Боденското езероСателитна снимка на Боденското езеро
Северно от Лихтенщайн Рейн служи за граница между Швейцария иАвстрия, като Швейцария има малка територия на десния, източен бряг на реката. Рейн се влива в Боденското езеро с малка делта, като швейцарско-австрийската граница минава по нейния най-западен ръкав. Основната част от делтата е превърната в природен резерват, в който има голямо разнообразие от птици.
Боденското езеро, силно издължено от изток на запад, в действителност се състои от две отделни езера, Горно и Долно езеро, които са свързани с четирикилометров речен участък, Зеерайн (Езерен Рейн).
Горното езеро е пресечната точка на три държави: Швейцария на юг, Австрия на югоизток, както и германските провинции Бавария на североизток и Баден-Вюртемберг на северозапад. По-студената навлизаща вода на Алпийски Рейн първоначално образува компактно течение по повърхността на сиво-зелените води на Горното езеро, но почти веднага се спуска на дъното му. Това течение отново се появява на повърхността на другата, северна страна, на островЛиндау и следва, често отчетливо видимо, протежението на германския бряг, приблизително доХанау Бодензе. Малка част от течението се отделя преди островМайнау в посока наЮберлингенското езеро. Основното течение, през т.нар.Констанска фуния (залива междуКонстанц иКройцлинген), изтича от Горното езеро по Езерен Рейн. От мястото, където се намира Констанцския мост над Езерен Рейн, по цялото протежение на Рейн до вливането ѝ в морето, са разположени дистанционни стълбове.
Езерен Рейн възниква през последните хилядолетия в резултат на причинено отерозия понижение на нивото на водата в езерото с около 10 метра, поради което възниква и островРайхенау. Преди това, Горното и Долното езеро, както следва от общото им имеБоденско езеро, са били един общ водоем.
Долното езеро се намира на 30 cm под равнището на Горното езеро. Както в Горното, така и в Долното езеро, течението на Рейн може да се проследи, тъй като не се смесва много с водите на езерото. Северните части (Целерзе и Гнадензе) почти не са достигани от течението. Южната част на Долното езеро, през която изтича река Рейн, понякога се нарича „Рейнско езеро“.Радолфцелер Аах, която се влива в него, носи големи количества вода от басейна на река Дунав.
Реката напуска Долното езеро приЩайн ам Райн, на 60 km запад-северозападно от вливането си в Горното езеро.
ОтЩайн ам Райн на западния бряг на Долното езеро (част от Боденското) започва Хохрайн (нанемски:Hochrhein). За разлика от Алпийски Рейн и Горен Рейн, тук реката тече в посока от изток на запад и се спуска от 395 до 252 метра височинанад морското равнище.
Изтичайки от противоположната страна на Боденското езеро, Рейн тече на запад и служи за граница между Швейцария иГермания, след което в нея се влива рекаАар, която увеличава многократно дебита на Рейн. След Шафхаузен се намираРейнският водопад. При среден речен отток от 373 m³/s (през лятото – около 700 m³/s), той е вторият най-голям водопад в Европа след исландскияДетифоса по показател наенергията на пада на водата. Обликът на Хохрайн е определен от разположените по реката многобройнихидровъзли. В малкото останали естествени природни участъци обаче, все още съществуват няколкоречни прага, които на немски са наричаниLaufen. Близо до Базел, в Рейн се влива левиятпритокБирс, а крайКобленц вАргау Рейн приема от югАар. Аар е по-къса от Рейн, но носи значително повече вода (560 m³/s срещу 439 m³/s на Рейн)[3] и по тази причина е основнатахидроложка артерия на цялата речна система. КрайРайнфелден Рейн достига дълбочина от 32 метра.
В горното течение на Рейн, в швейцарскиякантонШафхаузен, близо до градНойхаузен, е разположенРейнският водопад. Заедно с по-високия, но по-непълноводен водопадДетифос вИсландия, Рейнският водопад е сред най-големите в Европа. Височината му е 23 m, а ширината – 150 m.[4]
Рейн продължава на север, като по нея минава част от границата на Германия сФранция, преди да навлезе изцяло в Германия, където в нея се вливат множество притоци.
Изглед на басейна на Майнц по течението на реката, от Елвил и Ербах до Бинген
В центъра на Базел, първият голям град по течението на реката, се намираРейнското коляно, голям завой, където Рейн изцяло променя посоката си от запад на север. Тук свършва Хохрайн. Официално, мостът е границата между Хохрайн и Горен Рейн. Оттук реката тече на север презГорнорейнската долина, която е с дължина около 300 km и ширина до 40 km. Най-важните притоци в тази област саИл край Страсбург,Некар при Манхайм иМайн срещу Майнц. При града Рейн напуска Горнорейнската долина и тече през басейна на Майнц.
Южната половина на Горен Рейн образуваграницата между Франция (Елзас) и Германия (Баден-Вюртемберг). Северната част формира границата между германските провинцииРайнланд-Пфалц на запад от една страна, иБаден-Вюртемберг иХесен на изток и север, от друга. Любопитното при тази гранична линия е, че през 1945 г. окупационните сили дават частите на градМайнц, разположени на десния бряг на река Рейн, на Хесен.
Горен Рейн е значим културен ландшафт в Централна Европа още по време наАнтичността иСредновековието. В днешно време, районът на Горен Рейн е седалище на много важни производствени отрасли и услуги, особено в центровете Базел, Страсбург и Манхайм-Лудвигсхафен. Страсбург е седалище наЕвропейския парламент, и по този начин тук се намира една от трите европейски столици.
Регионът на Горен Рейн е променен значително от програмата за изправяне на руслото на реката през 19 век. Скоростта на течението е увеличена и нивото на подпочвените води намалява значително. Размерът на горите в долините по реката рязко спада. От френска страна е прокопанГолемия Елзаски канал, през който преминава значителна част от водите на реката, както и целият ѝ трафик. На някои места има големи компенсационни водни басейни, например огромнияBassin de compensation de Plobsheim в Елзас.
Басейнът на Майнц завършва приБинген ам Рейн; реката продължава като Среден Рейн презРейнския пролом вРейнските шистови планини. В тези участъци, реката слиза от 77,4 m над морското равнище до 50,4 m. От лявата страна се намират планинските масиви наХунсрюк иАйфел, а на десния са тези наТаунус иВестервалд. Според геолозите, характерната тясна форма на долината е създадена отерозията на реката, докато се е издигал околния пейзаж.
Основните притоци в този участък саЛан иМозел. Те се присъединяват към Рейн в близост доКобленц, съответно отдясно и отляво. Почти по цялата дължина на Среден Рейн, реката протича през германската провинция Райнланд-Пфалц.
При сливането на реките Рейн и Мозел при град Кобленц е т.нар. „Германски (или немски) ъгъл“ („Deutsches Eck“).
Доминиращите икономически сектори в района на Среден Рейн салозарството и туризма. Рейнското дефиле междуРюдесхайм ам Рейн и Кобленц е всписъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Близо доСанкт Гоархаузен, Рейн минава край известната скалаЛорелай. Със своите забележителни архитектурни паметници, склонове с лозя, населени места по тесните речни брегове и гледките на десетки замъци, наредени по върховете на стръмните склонове по протежението си, долината на Среден Рейн може да се счита за романтичното въплъщение на реката.
След това реката прави завой на северозапад къмНидерландия, където заедно сМаас иСхелде образува обширнаделта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се вСеверно море.
ПриБон, където в реката се вливаЗиг, Рейн влиза вСеверногерманската низина и се превръща в Долен Рейн. тук реката слиза от 50 m до 12 m над морското равнище. Основните притоци в този участък саРур иЛипе. Подобно на Горен Рейн, Долен Рейн е криволичел вмеандри, докато инженерите не са създали постоянното корито на реката. Тъй като дигите са на известно разстояние от реката, по време на пълноводие, Долен Рейн има повече място за разлив, отколкото Горен Рейн.
Долен Рейн преминава презСеверен Рейн-Вестфалия. Бреговете са силно населени и индустриализирани – тук саагломерациите наКьолн,Дюселдорф иРурската област. Тук река Рейн тече през най-голямата агломерация в Германия, регионаРейн-Рур. Един от най-важните градове в този регион еДуйсбург с най-голямоторечно пристанище в Европа. Регионът по течението след Дуйсбург е селскостопански. При Везел, 30 km след Дуйсбург, се намира западният край на втория плавателен маршрут изток-запад, канала Везел-Дателн, който е успореден на Липе. Между Емерих иКлеве се намира най-дългият висящ мост в Германия, като реката тук е с широчина 400 m. Близо доКрефелд, Рейн пресичалинията Юрдинген, разделяща областите, в които се говорятдолногермански игорногермански езици.
На немско-холандската граница Рейн започва да се разделя на ръкави и образува заедно сМаас т.нар.делта на Рейн и Маас – най-голямата физико-географска област на Нидерландия. Тъй като Рейн е основният източник на вода в делтата, често се използва по-краткото име „Рейнска делта“ (нанемски:Rheindelta; нанидерландски:Rijndelta) – но тя трябва да се разграничава от вътрешната делта на река Рейн в Боденското езеро. Доколкото е свързана и с устието на рекаШелда, тя понякога се нарича „делта на Рейн-Маас-Шелда“ (нанемски:Rhein-Maas-Schelde-Delta).
Обликът на делтата на Рейн се определя от дверазклонения на реката – първото е при Милинген, където тя се разделя е разделена наВаал (две трети от средния отток) иНидеррайн (нанидерландски:Nederrijn). След това приАрнем от Нидеррайн се отделя иЕйсел (нанидерландски:IJssel). По този начин възникват три основни ръкава, чиито имена обаче често са се сменяли във времето поради честите промени на руслата им:
Южен, най-големият ръкав, образуван от теченията на Ваал –Бовен-Мерведе –Ниве-Мерведе –Харингвлит. От него се отделя важен корабоплавателен път, преминаващ последователно презБенеден-Мерведе –Ноорд –Ниве-Маас –Ниве-Ватервег. По протежение на целия този път са сложени стълбове, отчитащи дължината на Рейн. От Бенеден-Мерведе на свой ред се отделя Ауде-Маас, която се среща отново вРотердам с Ниве-Маас и образува Ниве-Ватервег.
Средният ръкав е образуван от Нидеррейн иЛек, а след това с почти еднаквото по големина разклонение Ноорд образува Ниве-Маас.
Северният ръкав еЕйсел, която се влива в езеротоЕйселмер. То от своя страна се оттича вСеверно море, чрез система от шлюзове.
Донаводнението на Света Елисавета през 1421 г., Маас тече недалеч на юг от съвременната линия Мерведе – Стари Маас в посока към Северно море и оформя заедно с Ваал и Лек общо устие с множество острови. Трудно е да се определи тогавашната конфигурация на делтата, поради многобройните новообразувани заливи,устия, острови, както и в резултат на променения контур на бреговата линия. Отгогава до 1904 г. Маас се влива във Ваал при градГоринхем. След това, за да се предотвратят бъдещи наводнения, Маас е „отделен“ чрез шлюзове от Рейн и е отведен в ново русло, състоящо се отБергсе-Маас иАмер. След строителството през 1970 г. на язовираХарингвлит, Маас отново са влива в морето заедно с Рейн – предимно през шлюзовете Харингвлит (при високо ниво на водата в Рейн) или чрез Ниве-Ватервег край Ротердам (при по-ниски нива).[5]
Районът на речното устие на северозапад (на мястото, където преминава през веригата от дюни), от древни времена се нарича „устие на Маас“ (Maasmond). Това обяснява подвеждащото използване на иметоМаас за съвременното долно течение на Рейн.
Хидрографията на съвременната делта е определена от три главни и няколко спомагателни ръкава (среди които са Холандски Ейсел,Линге, Утрехт Фехт и други), както и неголеми рекички и ручеи. В днешно време много протоци са преградени от бентове и служат в качеството си на отводнителни канали при пресушаването наполдери.Големите хидротехнически съоръжения, построени през втората половина на 20 век, коренно променят облика на делтата. В наши дни водите на Рейн се вливат в морето на пет места: основната маса – през Харингвлит и край Ротердам (в районаХук-ван-Холанд), по-малки количества – през Ейсел и притоците му чрез шлюзовете вАмстердам иАфсльойтдейк.
Делтата на Рейн-Маас-Шелда е изложена на морскитеприливи иотливи, които, заедно с речнитеседиментации, определя облика ѝ. Това означава, че в случай нащормови прилив е налице повишен риск отнаводнения на обширни площи от сушата. До приключването на мащабния проект „Делта“, влиянието на приливите се усеща доНиймеген. След това, дори и на отдалечени от брега места, тяхното влияние все още е осезателно, въпреки проведените регулаторни дейности.
По време на последнияледников период, вполярните шапки се натрупва под формата на лед такова количество вода, че повърхността наСветовния океан се е намирала на около 100 метра под сегашното си ниво. По това време южната част наСеверно море е била част от сушата, руслото на Рейн се е простирало на север доДогер банк иТемза е била приток на Рейн.[6]
Водосборният басейн на река Рейн има площ 185 300 km². На запад, североизток и изток водосборният басейн на Рейн граничи с водосборните басейни на рекитеМаас,Емс,Везер иЕлба (от басейна наСеверно море), на югоизток – с водосборния басейн на рекаДунав (от басейн наЧерно море), на юг – с водосборния басейн на рекаПо (от басейна наАдриатическо море), а на югозапад – с водосборния басейн на рекаРона (от басейн наСредиземно море).
Във водосборния басейн на реката попадат части от 9 (девет) държави:
Швейцария – 27 873 km², 15,08% от площта на водосборния басейн;
Рейн получава множество притоци, като 33 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 13 – с дължина над 100 km. За разлика от повечето реки в света отчитането на километрите на Рейн не става от устието към извора, а обратно, като отчитането на километрите на реката започва от изтичането ѝ отБоденското езеро. За тези 33 притока са показани километърът, на който се вливат, дължината, площта на водосборния басейн и страната, през която протичат.
В горното си течение, реката е с пролетно-лятно пълноводие и малък зимен отток. В средното и долното нечение, където Рейн приема притоци, пълноводни през зимата и пролетта, неговият воден режим се усложнява и реката става пълноводна целогодишно, което благоприятства развитието на корабоплаването. Ръкавите в делтата на Рейн са подложени на влиянието на морските приливи, които се наблюдават два пъти в денонощието и предизвикват повишаването на нивото на водата с 1,5 – 2 m. Среден годишен отток над устието на рекаАар 420 m³/s, при градБазел – 1030 m³/s, а преди резделянето му на ръкави – около 2500 m³/s, максимален – над 11 000 m³/s. Среден годишният отток около 79 km³. Реката замръзва само при много студени зими за срок до 1 месец.[8]
Рейн е важна водна транспортна магистрала в Западна Европа. Общата дължина на водните пътища в басейна на реката е около 3000 km. Регулярно корабоплаване се извършва до градБазел на 952 km от устието и по Боденското езеро, а плиткогазещи речни съдове по време на пълноводие сеизкачват до швейцарския град Лауфенбург (кантонАаргау). Чрез плавателни канали Рейн се свързва с рекитеДунав (каналът Рейн – Майн – Дунав с дължина 171 km и широчина 55 m, осигуряващ транспортна връзка междуАтлантическия океан,Северно иЧерно море),Рона (каналът Рона – Рейн),Марна (каналът Марна – Рейн),Емс,Везер иЕлба (Северогелманския канал). Някои от притоците на Рейн –Некар,Майн,Лан,Мозел,Рур и други също са плавателни в отделни участъци. Средногодишният обем на превозите (близо до германо-нидерландската граница) е около 100 млн.т, като ежедневно тук преминават 650 – 700 речни кораба. Основните пристанища саРотердам с аванпорта Хук ван Холанд (вНидерландия), Дуйсбург – Рурорт,Кьолн,Майнц,Лудвигсхафен,Манхайм (вГермания),Страсбург (въвФранция),Базел (вШвейцария).[8]
Хидроресурсите на реката се използват в Германия, Франция и Швейцария. Нагоре от град Базел е изградена каскада от 11 ВЕЦ-а, а на канала Рона – Рейн между Базел и Страсбург – 8 ВЕЦ-а, в т.ч. Кембс (1932 г.) и Страсбург (1970 г.).[8]
На1 ноември1986 г. на Рейн се случва една от най-големитеекологични катастрофи в Европа ——пожар в химическия завод на фирмата „Sandoz“ в швейцарския градБазел довежда до изхвърлянето в реката на 30 тонапестициди,живак и химикали. Рейн придобива червен цвят, на хората в района на реката е забранено да излизат от домовете си, а в някои градове на ФРГ са затворени водопроводите, вместо които за нуждите на населението се използва вода, доставена с цистерни. В течение на 10 дни замърсяването достига доСеверно море. По някои оценки, в резултат на попадането на химикалите във водата, загиват половин милион риби, а някои видове изчезват напълно.
След бурната реакция на обществеността, още през1987 г. е приета „Програма за действие – Рейн“, разчетена до 2000 г. Другото име на програмата е „Сьомга 2000“, тъй като има за цел възвръщането в реката до този срок на чувствителната към замърсяване риба. В резултат на активните действия на властите, количеството на изхвърляните в рекатанитрати ифосфор е намалено с 50 %, а намаляването на някои други замърсители достига в пределите на 80 – 100 %. Сьомгата е върната в реката 3 години по-рано от набелязания срок – през 1997 г.
Текущата „Програма Рейн-2020“ има за цел да направи реката достатъчно чиста закъпане.
Рейн не е известен наХеродот и влиза за първи път в историята през първи век пр.н.е. чрез гръко-римската география. По това време, реката формира границата междуГалия иГермания. Среща се в античните извори катоRhenus (налатински) илиRhenos (настарогръцки).
Римляните разглеждат Рейн като най-външната граница на човешката цивилизация, отвъд която земите са населени с митични чудовища и полудивигермански племена, например приМавър Сервий Хонорат в „Коментари върху Енеида на Вергилий“ (8,727)(Rhenus) fluvius Galliae, qui Germanos a Gallia dividit – „(Рейн е) река на галите, която дели германските племена от Галия.“.
Римляните правят опити за проучване на земите отвъд реката. Това е характеризирано отRes Gestae Divi Augusti, обществен надпис наОктавиан Август, в който той се хвали с подвизите се, включително изпращането на експедиционен флот на север от устието на Рейн, доСтара Саксония иЮтланд, което, както той твърди, не е правил друг римлянин преди него.
Август заповядва на пълководеца сиНерон Клавдий Друз да издигне 50 военни лагера по протежението на Рейн, започвайкиримско-германските войни през 12 г. пр.н.е. По това време, равнината наДолен Рейн е територия на германското племеуби. Първото постоянно населявано селище на имеOppidum Ubiorum, издигнато на мястото на съвременния град Кьолн, е построено през 38 г. пр.н.е. от убите. Кьолн е приет за град от римляните през 50 г., под иметоColonia Claudia Ara Agrippinensium.
От смъртта на Август до 70 г., Рим има за свои естественгермански лимес водните граници на Рейн и горенДунав. Отвъд тези реки, Рим владее само плодородната равнина наФранкфурт, срещу римската гранична крепостMoguntiacum (Майнц); най-южните склонове наШварцвалд и няколко раздалечени предмостия. Северната част на тази естествена бариера, където реката е дълбока и широка и по-трудно преодолима, остава римска граница до падането на империята. В южната част Горен Рейн и Горен Дунав са по-лесно преодолими. Границата, която те образуват, е дълга и неудобна за охрана, като включва и остроъгълен клин от чужда територия между земите наБаден иВюртемберг. Германското население по тези земи по римско време изглежда е било оскъдно, и поданици на империята от днешните райони наЕлзас иГорна Лотарингия прекосяват реката на изток.
Римляните държат на разположение осемлегиона в пет бази по протежението на реката. Действителният брой на легионите, присъстващи във всяка база или като цяло, е зависил от това дали има мир или заплаха от война. Между 14 и 180 г. редът на легионите е следния: за армията наДолна Германия – два въвVetera (Ксантен),I Германски легион иXX Победоносен Валериев легион (панонски войски); два вOppidum Ubiorum („градът на убите“), който е преименуван на Colonia Agrippina,V легион (келти, вербувани отНарбонска Галия) иXXI хищнически легион, вероятно отгалати от другия край на империята.
За армията наГорна Германия:II Августов легион, вArgentoratum (Страсбург) иXIII Близначен легион крайVindonissa (Виндиш).Веспасиан например е главнокомандващ на II Аугустов легион, преди възкачването си като император. Освен тях, обикновено е имало още удвоена военна част, съставена от XIV и XVI легиони, приMoguntiacum (Майнц).
И в по-новата история Рейн е митичен и политически символ на свещената граница на Германия (вж.Рейнланд), включително по време наВтората световна война. Мнозина немски писатели и композитори са посвещавали свои произведения на Рейн, сред които иРихард Вагнер със своята опера„Рейнско злато“, част от цикъла„Пръстенът на нибелунгите“.
