Революцията е исторически период на насилствена смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред.
Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението, честомонархическо, с цел сваляне на властта и установяване на вид народно управление, напримеррепублика. Известни революции саФренската революция през1789 г. иОктомврийската революция вРусия през1917 г. Друга революция е напримерПерсийска конституционна революция между 1905 – 1911 г. вИран. Такива всеобхватни „велики“ революции са редки и са свързани с осъществяването на голяма социална промяна, новости, трансформация на политическите институции и на икономическия живот.
Скъснолатинскотоrevolutio („преобръщане, превъртане“) през15 век първоначално се обозначава завъртането на небесните тела вастрономията. ВDe revolutionibus orbium coelestiumНиколай Коперник нарича постоянното закономерно и кръгово протичащо движение, т.е. такова със завръщане. Дори в Англия от XVII век понятието било използвано, този път в контекста на обществото, във връзка съсСлавната революция през 1688 г. в смисъл на „обратно претъркулван“ като възстановяване на старото легитимно състояние.[1]По-късно думата се употребява за „промяна, внезапен поврат, новост“. Днешното значение на „насилствен политически преврат“ се образува едва през18 век под влиянието наФренската революция.[2]Антоним е „социокултурнаеволюция“.
В развитието натермина „революция“ различните изследователи му приписват различни отличителни характеристики. Според едни автори революцията задължително включва насилие и дори терор при смяна на режима. Според други, за да бъде наречена „революция“, смяната на управлението трябва да бъде внезапна и неочаквана. При всички случаи революцията се извършва не с допустимите според дотогавашния порядък средства, т.е. тя е противозаконна. Често се прави разграничаване и междуполитическа революция (като форма на осъществяване на политическа промяна) исоциална революция (като цялостна трансформация на обществото). Споредмарксизма например революциите са социални – те представляват сваляне от власт на правителства или режими от страна на недоволните обществени слоеве чрез употребата на сила или под заплаха от това. Революцията се разглежда често и като борба между различниидеологии и ценностни системи. Други определят революцията като специфична форма на борба за политически контрол.
Революцията може да изхожда и от малки по численост групи, обаче успехът и зависи от одобрението на населението. То може да се изрази вреферендуми,плебисцити, решения напарламента, масовидемонстрации, генералнистачки, употреба на сила, но и в преустановяване на политическата съпротива срещу революционерите.
Всоциологията като „революция“ също се обозначаварадикална и често, но невинагинасилственасоциална промяна (преврат) на съществуващите политически и обществени отношения.[3] Революцията се започва или от организирана, по възможност тайна групировка на новатори (срв.революционен авангард,елит) и се подкрепя от широките маси на населението, или отнапред емасово движение.
Когато относително тясно свързанасоциална мрежа или отделна организация извърши насилствен преврат без дълбоки (радикални) социални промени при относително ниска масовост, събитието се определя катодържавен преврат или, особено при участие на военните, като „пуч“. След успешен държавен преврат понятието „революция“ често се използва за последващоидеологическо оправдание, при което на пуча се придава значението на революция.
Понятието „революция“ се използва и за назоваване на по-общи дълбоки промени в обществената структура дори когато те не протичат непременно с голяма бързина. Така например се говори за – продължилата общо хиляди години – Неолитна революция или за разпростиращата се между 1750 и 1850 г. в Англия Индустриална революция, която от своя страна е била предпоставка за различни политически революции в този период.
В света на представите на традиционните прединдустриални общества, който се базирал на хармоничния ред, на съзвучие междуобществото и природата с акта на божественото съзидание, силите на обществото, отделни групи и дори отделният човек били заплашени отcorruptio (разваляне), когато един режим загуби своите позитивни черти, ако свободните граждани станат едностранно зависими от други и при това се загубидобродетелта (virtus), която обединява личното добруване собщото благо. В такава ситуация е необходимо възвръщане в началното състояние (Николо Макиавели:Ritorno ai prinicipi), безпорядъкът да бъде върнат обратно в ред.
Вилфредо Парето („Революцията“ като особена форма на смяна на елитите),
Макс Вебер (в Европа и Северна Америкакапитализмът първоначално имал нужда от радикална неикономическа (религиозна) промяна в манталитета и по-точно в лицето напротестанството),
Йожен Розенщок-Хюси (европейските революции като последица на революциите насъсловията,започващи с „папските революции“ на папата срещу средновековните императори изавършващи с „революцията напролетариата“),
Карл Маркс (всяко общество, което позволява форма на владение на средствата за производство, която подчинява човешкиятруд, неизбежно завършва с революция или залез; трябва да се различават „революциите на производствените сили“ от предизвиканите от тях „революции напроизводствените отношения“).
Роза Люксембург (империализмът е последната защитна възможност на капитализма преди заключителната световна пролетарска революция – в съюза спролетариата на колониалните сили).
Ленин (с изграждането накадрова партия от професионални революционери революцията на производствените отношения може да бъде изтеглена напред дори тогава, когато пролетариатът все още представлява малцинство (срв. същореволюционна ситуация).
Антон Панекук (партиите и профсъюзите, вкл. ленинистките, са негодни форми за борбата на работническата класа за нейната еманципация, всичко зависи от самостоятелното организиране на работничките и работниците), както и(по азбучен ред)
Съвременната (2007) политологическа теория за революциите назовава пет главни фактора за възникването на революции, като особеният случай на развиващите се страни не е взет предвид:
Внезапна рецесия след време на икономически разцвет, покачващо се благосъстояние и повишаващи се очаквания за бъдещето;
обществено мнение, което поставя под въпрос съществуващите институции;
солидаризиране на различни групи на обществото, които имат различни мотиви да не са доволни със статуквото и които се съюзяват временно за преврат; отделна група, слой или класа не би могла да проведе революция;
идеология;
слабост, разединеност или неефективност на страната на противника, на държавата.[4]
Множество (успешни или провалили се) политически революции има още преди да се утвърди този термин, напр.Селската война вСвещената римска империя 1524 – 1526 г.
↑Cordula Koepcke:Revolution. Ursachen und Wirkungen, Günter Olzog Verlag, München 1971, S. 16
↑Етимология поDuden „Etymologie“ – Herkunftswörterbuch der deutschen Sprache, 2. Auflage, Dudenverlag, 1989.
↑Себастиан Хафнер цитира вGeschichte eines Deutschen юридическа дефиниция, според която революцията бил „промяната на устройството на държавата с различни от предвидените средства“, която обаче дори според неговото мнение не отговаря достатъчно на фактите.
↑По:Еберхард Вайс,Der Durchbruch des Bürgertums. 1776 – 1847. Propyläen Geschichte Europas, Bd. 4, Berlin 1978, S. 96 f.
