За информацията в тази статия или разделне сапосочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина заизтриването на цялата статия или раздел.
Реализмът е направление визкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Отсъстват добавените допълнително или умишлено пропуснатите елементи. Терминът се заражда през XIX век и се използва за творбите на Гюстав Курбе и група художници, които отхвърлят идеализацията, а се фокусират върху всекидневния живот.
По-конкретно реализмът е артистично движение, започнало във Франция през 30-те години на XIX век, следРеволюцията от 1848 г. Реалистите отхвърлятРомантизма, който е доминиращ във френското изкуство от края на XVIII век. Те въстават срещу екзотичните теми и преувеличената емоционалност и драма. Вместо тях, те се опитват честно и точно да представят истински и типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и мръсни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи в ситуации от обикновения живот, често отразяващи промените, предизвикани отИндустриалната революция. Популярността на тези реалистични творби нараства с въвеждането нафотографията – нов визуален източник, който подтиква желанието на хората да създадат изображение, което изглежда „обективно реално“.
В по-общ план реалистичните творби са тези, които разкриват истината, като може да наблягат на грозното и низкото, като напримерСоциалният реализъм,Регионализмът иКухненският реализъм. Движението оказва определено въздействие дори върхуоперата, където е нареченоВеризъм и се характеризира с героини от работническата класа, като например Кармен отедноименната опера и Мими от „Бохеми“.
Реализмът е литературно направление от 30-те години на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната му цел е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчността, лицемерието и суетата. За произведенията са характерни много описания на различни предмети или чувства, всяко от които има своя смисъл и се свързва с определен герой.
Реализмът като стил или движение в изкуството трябва да се разграничава от реализма като термин, описващ изключително точно и детайлно представяне в изкуството на сцени и обекти. Той съжелявам изтрий го не беше нарочно
Като цяло реалистите изобразяват ежеднев
Като течение в изкуството, Реализмът е реакция срещу неестествеността наРомантизма. Разпространява се из цяла Европа и е влиятелно до края на века, а дори и след това, но ставайки водещо, течението губи обикновения си характер и се размива като артистичен стил. След идването наИмпресионизма и следващите движения, които омаловажават значението на точната работа с четката, често за Реализма се говори само като за по-традиционно и по-сковано рисуване. Използва се и за различни по-късни движения, някои от които включват внимателно илюзионистично представяне, като напримерФотореализма, а други представят „реалистичен“ обект в социалното му значение или съчетават двете.
Френското реалистично движение има свои еквиваленти във всички западни държави, които се развиват скоро след появата му. В РусияПередвижниците, създадени през 60-те години и организиращи изложби от 1871 г., включват много реалисти, като напримерИля Репин и имат огромно влияние върху руското изкуство. В Британия, художници катоХуберт фон Херкомер иЛюк Филдс имат голям успех с реалистичните си платна, посветени на социални проблеми.
„Мадоната на Чимабуе, носена на процесия“ (1853 – 1855) отФредерик Лейтън е сред последните от дългата традиция на илюзионизма в живописта, но не е реалистична в смисъла, който Курбе влага в творбите си от същия период
Развитието на все по-точното представяне на обектите има дълга история в изкуството. Тя включва елементи като точното изобразяване на анатомията на хора и животни, наперспективата и ефектите, породени от разстоянието и детайлните ефекти на светлината и цвета. Изкуството наКъсния палеолит в Европа постига удивително точни изображения на животни, адревноегипетското изкуство развива обичаи, включващи кактостилизация, така и идеализация, които позволяват изключително ефектното изобразяване да бъде пресъздавано широко и постоянно.Древногръцкото изкуство, по общо мнение, прави огромен напредък в изобразяването на анатомията и остава и до днес основен модел за това. Не са оцелели оригинални творби на панели или стени от древногръцки художници, но от литературни източници и от оцелелите производни творби (предимно гръко-римскимозайки) е видно, че илюзионизмът е високо ценен в живописта. Известната история наПлиний Стари за птиците изкълвали гроздето, нарисувана отЗевксис през V век пр. Хр., може да е легенда, но е показателна за аспирациите на гръцката живопис. Що се отнася до точност във формата, светлината и цвета, римските картини показват ненаучен, но ефективен метод за представяне на обектите на далечно разстояние по-малки, отколкото тези на близко и в представяне на правилни геометрични форми като покриви и стени на стаи в перспектива. Този напредък в илюзионистичните ефекти представлява отдалечаване от идеализма; статуите на гръцки божества и герои се стремят да представят точно идеализирани и красиви форми, въпреки че други творби, като главите на известния с грозотата сиСократ, си позволяват да не се съобразяват с естетичните идеали. Римските скулптурни портрети, когато не са под прекалено силното гръцко влияние, показват повече желание да бъде пресъздаден истинският вид на обекта.
Изображението на Кръщение Господне отТоринско-Миланския часослов, ок. 1425 г., е пример за напредъка на илюзионизма
Изкуството наКъсната античност е известно с отхвърлянето на илюзионизма. Тази промяна вече е утвърдена, когато Християнството започва да влияе върху изкуството. На запад класически илюзионистични стандарти не се достигат докъсното Средновековие или дори до раннияРенесанс, като за това са подпомогнати от развитието на нови техники в маслената живопис, които правят възможно точното и прецизно изобразяване на светлинни ефекти с много малки четчици и няколко слоя боя и гланц. Научните методи за представяне на перспективата се развиват в Италия и постепенно се разпространяват из цяла Европа, а точността в анатомията се преоткрива под влияние на класическото изкуство. Както в антични времена, идеализмът остава норма.
Точното представяне напейзажа в живописта се развива по времето на ранната нидерландска и ренесансовата живопис и се издига на много високо ниво по време нанидерландския Златен век в изобразителното изкуство, когато се развиват изключително фини техники за изобразяване на различни атмосферни условия и състояния на естествената светлина. Друг напредък ранната нидерландска живопис постига в портрета, където около 1600 г., може да се забележи голямото сходство между живописта и скулптурата, въпреки че обектите често са идеализирани или са в неестествени пози.Натюрмортът и неговите елементи в други творби изиграва важна роля в развитието на илюзионистичната живопис, въпреки че в нидерландската традиция на рисуване на цветя дълго време липсва реализъм.
Реализъм и натурализъм при представянето на ежедневни теми
Изобразяването на ежедневни теми в изкуството също има дълга история, въпреки че често темата е била „изтиквана“ в края на композицията или е показана в по-малък мащаб. Отчасти причината за това е, че изкуството е скъпо и обикновено се поръчва за специфични религиозни, политически или лични цели, което оставя сравнително малко място, което да бъде посветено на подобни сцени. Рисунките в краищата наилюстрираните ръкописи понякога съдържат малки сцени от ежедневието, а развитието на перспективата позволява създаването на голям фон в много от сцените, в който може да се включат малки фигури, заети с делнични занимания. Средновековното и ранното ренесансово изкуство по принцип представят не-верски фигури в съвременно облекло, тъй че не се налага никакво пренастройване, дори и в религиозните и историческите сцени от древността.
Ранната нидерландска живопис започва да включва в портретите („Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му“ отЯн ван Ейк) и все по-често в религиозните сцени (олтарът в Мероде) изключително детайлни изображения на интериор от средната класа, пълен с превъзходно изпълнени предмети. Въпреки това тези предмети са там основно, защото носят сложно символично значение, което премахва самостоятелния реалистичен елемент. Късносредновековният цикъл „Дейностите през годината“, от който са оцелели много примери благодарение начасословите, се фокусира върху селския труд през различните сезони. Често се използва богат фон, което го прави особено значим както за развитието напейзажната живопис, така и за представянето на ежедневни теми в изкуството.
През XVI век започва изобразяването на големи платна на сцени с работещи хора, най-вече на пазар или в кухня. В много от тях на храната се отделя също толкова важно място, колкото и на работниците. Сред изявените артисти тук са нидерландските маниеристиПитер Артсен и неговият племенникЙоахим Бейкелар и младият италианецАнибале Карачи, който има изключително земен стил, аБартоломео Пасароти заема средно положение между двете групи.Питер Брьогел Стария е пионер в областта на големите панорамни сцени, представящи селския живот. Тези сцени са прелюдия към популярността набитовите сцени от XVII век, които се появяват из цяла Европа, благодарение нанидерландския Златен век, който заражда няколкоразлични под-жанра, набамбочиантите (въпреки че са предимно отНиските земи) в Италия и набодегонът и въвеждането на неидеализираните селяни в историческите платна наХосе де Рибера иДиего Веласкес в Испания. Във Франция братятаЛьо Нен и много фламандски художници, сред коитоАдриан Броувер,Давид Тениер Стария иМладия, рисуват селско, но рядко и градско население. През XVIII век малките платна на работещи хора остават популярни, като се следва предимно нидерландската традиция и винаги представят и жени.
Голяма част от произведенията, представящи обикновени хора, особено при отпечатъците на старите майстори, са комични или морализаторски, но бедността на обектите рядко е част от моралното послание. От средата на XIX век насетне това се променя и започва да се набляга на трудностите в живота на бедните. Като изключим тази тенденция, съвпадаща с миграцията от селото към града в по-голямата част от Европа, художниците продължават да рисуват бедни селяни и оставят предимно на илюстратори катоГюстав Доре да показват ужаса на градската нищета. Пренаселените улични сцени (особено парижките) стават популярни благодарение на импресионистите и свързаните с тях художници.
Средновековните илюстратори на ръкописи, често са молени да илюстрират различни технологии, но след Ренесанса подобни изображения остават само в илюстрациите на книги и в отпечатъците. С изключение намаринизма, те като цяло изчезват отизящното изкуство до началото наИндустриалната революция. Все пак този елемент се запазва в творчеството наДжоузеф Райт от Дерби иФилип Джеймс де Лутербург. Тази тема едва ли се е продавала добре и затова се наблюдава видимо отсъствие на индустриални сцени (с изключение на няколко влакови) в живописта до края на XIX век. Тогава започват поръчките на индустриалци или за институции в големите градове, често в голям мащаб, понякога с квази-героичен маниер.
Американският реализъм, движение от началото на XX век, е едно от многото модерни движения, което използва Реализма в този смисъл.
Постижението на Реализма втеатъра е да насочи вниманието към социалните и психологическите проблеми в ежедневния живот. В драмите хората се представят като жертви на сили, по-големи от тях, а индивидите се конфронтират с все по-забързващия се свят. Тези първи драматурзи не се страхуват да представят героите си като обикновени, слаби или неспособни да се справят със затрудненията си. Този тип изкуство представя това, което виждаме с очи.
.jpg)
![„Събирачки на класове“ (1857), Жан-Франсоа Миле]]](/mt/?noimg=&dark=on&url=https%3a%2f%2fbg.wikipedia.org%2fwiki%2f%25D0%25A4%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB%3aJean-Fran%25C3%25A7ois_Millet_-_Gleaners_-_Google_Art_Project.jpg)
_-_The_Third-Class_Carriage_-_Google_Art_Project.jpg)
_-_Jules_Breton.jpg)
![„Бурлаци на Волга“ (1870 – 1873), Иля Репин]]](/mt/?noimg=&dark=on&url=https%3a%2f%2fbg.wikipedia.org%2fwiki%2f%25D0%25A4%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB%3aIlia_Efimovich_Repin_(1844-1930)_-_Volga_Boatmen_(1870-1873).jpg)
_-_WGA4672.jpg)
_-_Google_Art_Project.jpg)
