Менахем Исак Захари, равин наКостур, Македония, в началото на XX век. Снимка наЛеонидас Папазоглу
Равинът е учен, който е ръкоположен и упълномощен, в съгласие севрейската традиция, да се разпорежда относно въпроси, касаещи ритуалите и най-често свързани с правилата за хранене. Равините имат също така статут на духовни учители и мъдреци.[1] Почтителната форма на обръщение към равина ерави (равви, равуни, раббуни, раббони).[2]
Тъй като традицията забранява да се приемат пари за дейности като обучение или вземане на решения, свързани сХалахата, в миналото равините не получавали никакво възнаграждение за извършваните от тях дейности и трябвало да се издържат самостоятелно. Съвременните равини са служители на заплата къмсинагогите с обширнисвещенически и проповеднически задължения. В рамките на реформистките, реконструктивистките и консервативните течения на юдаизма, жените също могат да бъдат ръкополагани като равини, докатоортодоксалният юдаизъм се противопоставя на подобна практика.
В Стария Завет думата „равин“ не се среща нито веднъж. Най-ранният писмен източник, в който се споменава еНовият завет, където е преведена като „учителю“ (Иоан 1:38, 20:16). Наиврит се произнасярибби, съвр.рабби и произлиза от „раб“ – велик, което съответства по значение на латинскотоmagister (отmagis). Постепенно придобива смисъл натитла. Над нея стои титулараббан („наш учител“), носен само от 7 законоучители.[2]
