Салонът на мадам Жофрен – форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние)
Просвещението (наанглийски:Enlightenment; нафренски:Siècle des Lumières; нанемски:Aufklärung) е интелектуално и философско движение в Европа презXVII иXVIII век. Епохата е известна също като „век на разума“ или „век на философите“. Многобройните учени и мислители нямат обща и стройна система от идеи, повечето не се познават или си противоречат. Това е логично, като се има предвид, че са „разпръснати от плантациите по източните брегове на Северна Америка до повечето европейски столици“.[1] Обединява ги само разумното исветско отношение към света, издигането в култ на човека и неговата мъдрост и съзнанието, че е нужна промяна на обществения ред. Просвещението наследяванаучната революция от ХVІІ столетие и ражда една от основните политически идеологии на по-късните епохи –либерализма.
В същността си Просвещението е движение на зараждащата себуржоазия и е насочено против опорите на своята епоха –феодалните отношения,абсолютизма ирелигията. Просветителите работят със съзнанието, че слагат край на мрачното Средновековие, като дават светлина на останалата част от населението. Ето защо те наричат своето време „светлина“, „осветяване“, какъвто е точният превод от френски, английски и немски език. Името си пробива път през втората половина на ХVІІІ в. и се налага окончателно чрез статията наИмануел Кант „Що е това Просвещението?“ от 1784 г. Обща е вярата, че разумът ще помогне за по-доброто подреждане на обществото. Както всяко нещо в природата има разумно обяснение, така и същият подход би следвало да се приложи по отношение на хората. „Аз вярвах, пише френският философ Клод Хелвециус, че отношенията между хората са като останалите науки; че могат да се анализират като физически явления.“[2] Просветителите са оптимисти, те вярват в историческия прогрес.
Заглавна страница на „Богатството на народите“ от Адам Смит
Главният принцип на просветителите относноикономиката се отнася допо-свободна търговия и заиндустрия по-малко ограничена от държавата. В известната си книга „За богатството на народите“ професорът отГлазгоуАдам Смит се противопоставя на практикувания до този моментмеркантилизъм.[3] Той отхвърлянавигационните актове, митата, търговскитемонополи и регулирането на труда иманифактурното производство.[4] Според него в основата на меркантилизма стои желанието на една нация да запази богатството си за сметка на останалите нации. Това може да бъде от полза, но не води до икономически ръст, тъй като другите нации прилагат същите мерки. Ето защо той стига до извода, че само изцяло свободната икономика, без държавни регулации, а ръководена от стопанската инициатива на членовете на обществото, може да осигури истинско богатство. Смит отрича достигналото до неговото време средновековно схващане, че суровините и стоките са ограничени по количество и вярва, че природата може да осигури всичко необходимо за икономическа експанзия. Това е неговата формулировка забезкрайните наличности, която се приема от повечето икономисти и до днес.
Концепцията на Смит е развита впоследствие от другшотландец –Дейвид Хюм. Той добавя теорията заинфлацията и друга важна идея – заправото на собственост. С това Хюм става автор на първия истински икономически модел. В същото време френски икономисти катоФрансоа Кене разсъждават по друг начин. За тях няма по-пълноценен източник на богатство от земята. Те не вярват достатъчно в ползата от търговията, но също отхвърлят намесата на държавата. Те формулират главния принцип на свободната икономика „Laissez faire, laissez passer“ и по този начин създават най-значимата икономическа школа на Просвещението –физиокрацията.
В книгата си „Два трактата за управлението“ англичанинътДжон Лок формулира първата важна идея на епохата – че божествените права на владетелите са неприемливи.[5] Той смята, че източник на върховната власт са всички човешки създания в държавата, което произтича от природните закони. Въвежда понятието „политически договор“ – споразумение между народа,монарха изаконодателната власт, че с дадената им власт управляващите трябва да се грижат най-вече за защита на законните и неотменими права на гражданите. Тази власт не е абсолютна и вечна, а само дотолкова и дотогава, че да се постигне дадената цел.[6] Така Лок поставя основниконституционни принципи, възприети възторжено от дейците наАмериканската революция. Негов продължител ставаШарл дьо Монтескьо във Франция. В „За духа на законите“ той изтъква, че съдейки от опита на минали и съвременни държави, не може да се определят универсални политически правила, че няма идеално държавно устройство. Дали формата на управление ще бъдемонархия илирепублика зависи от големината на политическата единица, а постигането на идеалния модел може да стане чрез умелото съчетаване на това, което различните държави са постигнали. За Франция например Монтескьо приема, че монархията е удачна, но не абсолютна, а ограничена от различни представителни институции.[7] Към това отделните общности трябва да имат гарантирани специални права и самоуправление. Друго е положението въвВеликобритания и от нея философът заимства най-прочутата си формула – че властите в държавата трябва да са разделени и да се контролират взаимно.
Жан-Жак Русо, худ. Морис-Кантен дьо ла ТурDe l'Esprit des Loix (За духа на законите) – първо издание вЖенева през 1748 г.
Значително по-объркани и неясни са идеите наФрансоа Мари Аруе, известен като Волтер. Той се колебае дали народът може и трябва сам да управлява и затова се спира на идеята за просветения абсолютен монарх, кралят философ, който ще действа като народен слуга, но разполагайки с пълната власт (което се реализира катоПросветен абсолютизъм). Що се отнася доЖан-Жак Русо, в„Общественият договор“ (1762) той отстоява, че всяко общество трябва да има писан или неписан обществен договор, който да определя правата и задълженията на всеки индивид и особено на управляващите. Той ще ограничи свободата, но ще осигури равенство – не социално, а политическо. Общественият договор ще изразява общата воля, а тя може да се установи най-добре чрезреферендуми – в този смисъл Русо е ожесточен привърженик напряката демокрация. Той разбира, че тя е трудно осъществима в големите държави, затова смята, че идеалните политически единици, които могат да осигурят щастие на хората, са градовете държави, както родната му Женева.
По-късно Кант въвежда друго ключово и до днес понятие – „правова държава“, което означава свободен достъп на всички членове на обществото до управлението, ограничена сила на държавата, което да предотврати нейния произвол. Само след установяването на този принцип може да се премине къмлиберална демокрация. Кант прави тези изводи след въвеждането на конституциите вСАЩ иФранция в края на ХVІІІ в.
В действителност повечето просветители не са против религията по принцип, а срещурелигиозния фанатизъм,суеверията ипредразсъдъците, свързани с нея. Това, което ги ужасява, е изконният принцип на християнството „вярвай без да мислиш“. Затова те приемат и доразвиват принципите наРене Декарт, че човекът трябва да се съмнява във всичко и да го приема, едва когато го е обмислил. Те отричат средновековнатасхоластика и се опират на чисто научни аргументи, за да формулират идеите си. Явно негативно отношение къмЦърквата се вижда главно при френските философи. Волтер например е неин ожесточен противник, тъй като вярва, че фанатизмът е най-омразното човешко качество. Той е против всякаква намеса на църковни дейци в управлението и обществения живот и е първият, който иска светска държава. Той е автор на известния вик „Смажете гадината!“,[8] имайки предвид тъкмо религиозния фанатизъм. След негоПол-Анри Холбах става първият значим обществен деец, който признава, че еатеист. Епохата на Просвещението привнася едно толерантно и разумно тълкувание на религията, нареченодеизъм – за чиста вяра вБог, без съсловие от духовници, без секти и без религиозни разделения.
Първият философ, който формулира ясна концепция по този въпрос, еДжон Лок. Според него човекът се ражда с чисто съзнание и в него нямавродени идеи, както приематхристияните. Човешкото съзнание следователно се формира благодарение на сетивата и на натрупания опит.[9] Човекът може да изразява много сложни идеи, но те не са породени само от заобикалящата го среда, а от разумното ѝ осмисляне. Лок приема, че човешката природа може да се променя с възрастта и да се влияе от околната среда и личните преживявания. Отхвърля концепцията запървородния грях и твърди, че хората не трябва да се борят за спасението на душата си, а за подобрението на живота, който водят.
Голямо влияние в тази посока имат радикалните твърдения, изказани от Русо. В книгата„Разсъждения върху произхода и неравенството между хората“ той започва с прочутите думи: „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови“. Русо твърди, че човекът е бил най-щастлив впървобитната си фаза на развитие – без грижи, нужди и суета. Стремежът му към прогрес и способността му да разсъждава оказват фатално влияние върху него, тъй като благодарение на това се появява собствеността – най-неестественото нещо в неговия живот, тъй като тя предопределя неравенство, каквото липсва в природното състояние на човека. В друго свое произведение обаче – „Емил“ – философът дава пророчески препоръки за отглеждането и възпитанието на децата – повече внимание, повече каляване, повече досег с природата, повече изпитания на волята, които ще ги превърнат в пълноценни граждани. Тази книга има революционна роля за развитието на наукатапедагогика.[10]
Американският историкХенри Мей разглежда в развитието на философията от този период четири фази, всяко от които в известна степен отрича предишната.
Първа фаза е на умереното или рационално Просвещение. Тя се асоциира с влиянието наИсак Нютон иДжон Лок. За нея е характерен религиозния компромис и възприемането на Вселената като подредена и уравновесена структура. Тази фаза на Просвещението се явява естествено продължение нахуманизма от14—15 век в чисто светско културно направление, характеризиращо се с освен с индивидуализъм и с критично отношение към традициите. Но епохата на Просвещението е разделена от епохата на хуманизма от периодите на религиознатаРеформация и католическата реакция, когато в живота в Западна Европа отново взимат превестеологичното и църковното начало. Просвещението се явява продължение на традициите не само на хуманизма, но и напротестантството и рационалното сектантство от 14 и 15 в., от които наследява идеите за политическа свобода и свобода на съвестта. Подобно на хуманизма и протестантството, в различните страни Просвещението получава местен и национален характер. Най-лесно преходът от идеите на реформаторската епоха към идеите на епохата на Просвещението се наблюдава вАнглия от края на 17 и началото на 18 век, когато получават развитие идеите надеизма, които са в известна степени завършек на религиозната еволюция от епохата на Реформацията и начало на т.нар.естествена религия, която проповядват просветителите от 18 век.
Съпоставянето на духовната и светската култура във Франция постепенно довежда до дискредитирането на първата порадилицемерие ифанатизъм. Тази фаза на Просвещението се нарича скептична и е свързана с имената наВолтер,Холбах иДейвид Хюм. За тях единственият източник на човешкото познание е непредубедения разум. Във връзка с тези термини стоят други, като: просветители, просветителска литература,просветен (или просветителски) абсолютизъм. Като синоним на тази фаза на Просвещението се употребява изразафилософия на 18 век.
Характерни представители на последната фаза на Просвещението, получила разпространение през 19 в., са такива философи катоТомас Рид иФрансис Хътчисън, възвръщащи се към умерени възгледи, уважение към нравствеността, законността и реда. Тази фаза е наричана дидактична.[11]
Освен век на бурното книгоиздаване,18 век се превръща и във век на разпространение и популяризиране на енциклопедични знания във вид на брошури и множество списания като например „Енциклопедичното списание“, издавано от Пиер Русо.
Просвещението е далечен продължител наРенесанса, но за разлика от него не остава само западноевропейско явление, а обхваща цялаЕвропа. В зависимост от спецификата на отделните държави, Просвещението се развива с различни черти. Така например във Франция, то придобива антиправителствен и антицърковен курс, докато в Германия е по-скоро духовно инационално движение, без да застрашава правителствата или църквата.[12] НаБалканите Просвещението е част от националнотовъзраждане на народите. Отговорите на правителствата варират в широки граници. Във Франция кралЛуи ХV е враждебен и философите воюват срещу наложената имцензура, а понякога дори са хвърляни в затвора или изпращани в изгнание. Британското правителство обикновено игнорира водачите на Просвещението вАнглия иШотландия, макар че дава наИсак Нютонрицарско звание и доходна правителствена служба.
Френските историци приемат, че във Франция Просвещението започва със смъртта наЛуи ХІV през 1715 г. Действително, през последвалия период наРегентството се усеща отслабване нацензурата и по-голяма свобода на мисълта. Това продължава и през управлението накардинал Фльори. За пионер на френското Просвещение може да се смятаШарл Луи дьо Монтескьо (1689 – 1755), автор наПерсийски писма (1721), в които находчиво критикува порочните страни на френския абсолютизъм от гледната точка на персийски пътешественици във Франция; пише същоРазсъждения за величието и упадъка на Римляните (1734) и най-вече работата на живота му –Духът на законите (1748).Волтер (1694 – 1778) е може би най-крупната фигура измежду френските просветители: автор наВекът на Луи XIV (1751),[15]Есе върху нравите и духа на нациите (1756),Кандид (1759) иФилософски речник (1764).
Дьони Дидро, картина от ван ЛооПървият том на Енциклопедията, 1751 г.
Най-видимо принципите на Просвещението се проявяват в епохалното дело наДени Дидро (1713 – 1784) иЖан Даламбер (1717 – 1783) –Енциклопедията, писана и издавана в продължение на 30 години. Този пръв по рода си опит не само показва прагматичността и почитанието към науката у просветителите, но и техният стремеж да обхванат всяка сфера на научното знание. Появата на първия том наЕнциклопедията през 1751 г. символизира началото на ново отношение на човечеството към заобикалящия го свят. В началото отношението на Луи ХV към просветителите и конкретно къмЕнциклопедията е положително, но щом става ясно, че тя съдържа критики към постулатите на църквата, а в по-късните томове – и към принципите наабсолютната монархия, идва ред на санкциите.[16] Действията на правителството обаче са смекчени от положителното отношение на кралската фаворитка – просветената и умнамадам Дьо Помпадур.[17] Така че забраната да се издава Енциклопедията не се спазва и авторите дори получават прикритата подкрепа на държавата.
Оригинален и значително по-радикален във вижданията си е швейцарецътЖан-Жак Русо (1712 – 1778), който живее и работи във Франция. През 1750 г. той печели конкурс на Академията в Дижон с есето сиРазсъждение за науките и изкуствата, където отрича ползата от тях, тъй като те карат хората да гледат на своите събратя по дарбите, а не по добродетелите им. СледватРазсъждение върху произхода на неравенството между хората (1755) иЗа обществения договор (1762). Франция дава на света още редица големи имена на Просвещението –Жак-Франсоа Блондел (архитект) иЖак-Никола Белин (хидрограф и географ), които работят за Енциклопедията,Жорж Бюфон (1707 – 1788) – биолог, известен със своята книгаЕстествена история (L’Histoire Naturelle). Голямо е влиянието наЖан-Антоан дьо Кондорсе (1743 – 1794) – математик и философ, който пръв прилага в обществените науки математически методи, както и на химикаАнтоан Лавоазие.
За разлика от континенталните европейски държавиВеликобритания (обединена след 1707 г.) има сравнително либерално управление и енергията на британските просветители не е насочена срещу правителството или религията.Кралство Англия има своите революции през 1640 и 1688 г., има свояБил за правата, има представителна институция в лицето напарламента. Никак не е случайно, че именно околоСлавната революцияДжон Лок издава своите трудове. Така той всъщност обяснява теоретично действителните постижения на английския конституционализъм. Той е тясно свързан с Антъни Ашли Купър, Първи граф Шафтсбъри, който предизвиква Славната революция и ръководи парламентарната група, превърнала се по-късно в партията навигите. С неговото име обаче се изчерпват просветителите в Англия, затова не е учудващо, че според самите английски историци в страната им не съществува явлението Просвещение.Един от водачите на шотландското Просвещение –Адам Смит, баща на съвременната икономическа наука
Не е така вШотландия. Там влиятелни мислители катоФрансис Хътчисън,Адам Смит иДейвид Хюм, прокарват пътя за модернизация на страната целия Атлантически свят.[18] Хътчисън, бащата на шотландското Просвещение, подкрепя политическата свобода и правото за народно въстание срещу тиранията. Смит, в монументалната си творба „Богатството на народите“ (1776), се застъпва за свобода в сферата на търговията и световната икономика. Хюм развива философски понятия, които пряко повлияватДжеймс Мадисън и по този начинконституцията на САЩ. Във Великобритания от 19 век, шотландското Просвещение, както е популяризирано отДугалд Стюарт, се превръща в основата на класическия либерализъм.[19]
Под влиянието на английски и френски мислители просветителските идеи проникват и вбританските колонии в Северна Америка. Когато се говори за американско просвещение, се имат предвид личности катоБенджамин Франклин иТомас Джеферсън. Франклин е много влиятелен в политическо отношение и много уважаван заради постиженията си в областта нафизиката.Деист по убеждение, той внася в колониите идеите за република, свобода и религиозна толерантност. Деистите примиряват науката и религията, като отхвърлят предразсъдъците и чудесата, изискващи вяра без разбиране. Ето защо в „Библията“ на Джеферсън всичко това е отстранено. Просветителските идеи са водещи в създаването на известните документи –Декларацията за независимост от 1776 иКонституцията от 1789 г.
До средата на ХVІІІ век, Просвещението в Германия се развива като интелектуална сила в музиката, философията, науката и литературата. Пруският кралФридрих Велики, вижда себе си като лидер на Просвещението и събира философи и учени в двора си в Берлин. Той е ентусиазиран от френските идеи, докато в същото време се присмива на немската култура и не обръща внимание на забележителния ѝ напредък. Волтер, който е хвърлен в затвора от френското правителство, приема поканата на Фридрих да живее в двореца му. Кралят обяснява: „Моята основна дейност е да се боря срещу невежеството и предразсъдъците… да просветя ума, да развия морала и да направя хората толкова щастливи, колкото отговаря на човешката природа, и доколкото позволяват средствата на мое разположение.“[20] Други владетели също подкрепят тези идеи – като напримерКарл Фридрих, Велик херцог на Баден.[21]
Кристиан Волф (1679 – 1754) е първият писател, който излага идеите на Просвещението на германските читатели, той легитимира немския като философски език.[22]Йохан Готфрид фон Хердер (1744 – 1803) отваря нови полета във философията и поезията, и по-специално в движениетоБурни устреми на проторомантизма.Ваймарският класицизъм е културно и литературно движение, основано във Ваймар, което иска да създаде нов хуманизъм чрез синтез на идеите на романтизма, класицизма и Просвещението.
ВХабсбургските владения Просвещението се свързва с имената на двама известни владетели –Мария-Терезия и сина ѝЙозеф ІІ. То е наложено отгоре и предизвикано от нуждите на епохата. Мария-Терезия възлага на двама реформатори – графоветеКауниц и Хаугвиц – да въведат нови кодекси (Наказателен, Граждански), съобразно постиженията на останалите държави. Императрицата въвежда светското образование, отстранявайезуитите и през 1746 г. открива елитния колеж Терезианум.[23] Тя отменякрепостното право. Истинската епоха на реформи в духа на Просвещението започва след смъртта ѝ. Стремежът на Йозеф ІІ към пълно преобразуване на обществото носи името „йозефинизъм“. Той често казва: „След като наследих трона и първата корона на света, аз направих философията пръв законодател в моята империя.“[24] Опирайки се на теоретическите постановки наПаул Ригер иЙозеф Зоненфелд, той поставя църквата под контрол на държавата, а около 500манастира, които счита за ненужни, са затворени. През 1782 г. въвеждаЕдикт за толерантността. Драстично ограничава цензурата – от 4000 спрените издания на година спадат на 900. Визията на императора обаче рязко се отличава от тази на населението. Оказва се, че обществата под властта на виенския двор не са готови за предложените преобразования. Подтиквани от духовниците селяните се вдигат на въстания, които довеждат до отмяна на част от реформите.
− ВИталия Просвещението има малка роля. То се чувства на първо място вТоскана, която е под австрийско влияние. ХерцогЛеополд ІІ отменя смъртното наказание и ограничава цензурата. В южните кралства (Неапол иСицилия) водеща роля имаАнтонио Дженовези с влиянието си над младите хора, учещи в университетите. Той се занимава най-вече със социалната и икономическа история на Неапол. Решаващите постижения наАлесандро Волта иЛуиджи Галвани в областта на електричеството се равняват на ролята, която имаПиетро Вери за икономическата мисъл[25] – най-значим инокомист преди Адам Смит. В областта на правото най-значимата фигура еЧезаре Бекария. Неговият труд „Престъпления и наказания“ (1764), преведен на 22 езика, има голяма роля за последвалото премахване на мъченията и поставяне под въпрос на смъртното наказание.
Първото здание на Московския университет, гравюра от 1802 г.
Руското Просвещение се развива по времето на царицаЕкатерина ІІ, когато правителството активно способства за развитието на науките и изкуствата. Самата Екатерина, германка по произход, е силно благоразположена към идеите на Волтер, Дидро и Монтескьо. С първите двама тя кореспондира, а авторът наЗа духа на законите вдъхновява нейния Наказателен кодекс. Тя е искрено възмутена от факта, че във Франция отказват да погребат този „безбожник“ и изразява чувствата си в открито писмо.„Само няколко седмици, след като са му устроили всенародни чествания, да лишават човек от погребение, при това – такъв човек!“[26] През този период възникват първите руски университети, библиотеки, театри и обществени музеи. ВсъщностМосковският университет е основан по инициатива на големия ученМихаил Ломоносов още през 1755, при царицаЕлисавета. През 1764 г. Екатерина създава своя частен музейЕрмитаж, в който поставя първоначално 225 картини от европейски художници. По отношение на общественото развитие обаче просвещението не постига в Русия същите резултати като в Европа. Не довежда до триумф на либералните идеи, които се възприемат отрицателно. Рускитедворяни са притеснени от атаките срещу крепостното право, което не само че не е отменено, но е заздравено. Отрицателно е отношението и къмФренската революция от 1789 г. – самата тя продукт на Просвещението.
По-долу са изброени някои от дейците нагръцкото просвещение: учители, преводачи, автори на учебници и на трудове по философия и история. Те допринасят много за преустройството на образователната система на Балканите и за разпространението на идеите на европейското Просвещение:
През 18 век общоевропейско значение получава френската просветителска литература в лицето наВолтер,Монтескьо,Жан-Жак Русо,Дени Дидро и др. писатели. Общата им черта е господството нарационализма, критикуващФранция по въпроси от политически и социален характер, във време когато немските просветители са заети с разрешението на религиозни и морални въпроси.
Основните стремежи на Просвещението са намирането, по пътя на разума, на естествените принципи на човешкия живот (естествена религия, естествено право, естествения ред на икономическия живот и т.н.). От гледна точка на тези разумни и естествени начала, се повдигат критики към всички исторически насложили се и фактически съществуващи форми и отношения. Под влияние на идеите на Просвещението се предприемат реформи, които трябва да преустроят целия обществен живот (просветения абсолютизъм ифренската революция). В началото на 19 в. Просвещението предизвиква реакция, която, от една страна, е стремеж към възвръщане към стария теологически светоглед, от друга – обръщане към изучаването на историческите дейности, които са до голяма степен пренебрегвани от идеолозите през 18 в.
Още през същия век се правят опити за определянето на основния характер на Просвещението. От тези опити най-голямо внимание заслужаваИмануел Кант („Beantwortung der Frage: was ist Aufklärung?“, 1784 г.). Просвещението не е замяна на едни догматични идеи с други, а самостоятелен поглед. В този смисъл Кант заявява, че това е просто свободата да се използва своя собствен интелект.[27]
Съвременната европейска философска и политическа мисъл, например,либерализма, до голяма степен черпи своите основания от епохата на Просвещението. Съвременните философи считат за основни добродетели на Просвещението строгия геометричен ред на съжденията,редукционизма ирационализма, противопоставящи се на емоционалността и ирационализма. В това отношение, либерализмът е свързан с Просвещение чрез своята философска база и критично отношение към нетърпимостта и предразсъдъците. Сред известните философи, придържащи се към подобни възгледи са напримерИсая Берлин иХабермас.
Идеите на Просвещението лежат също така в основата на политическатасвобода идемокрация като базови ценности на съвременното общество, а също и като организация на държавата като република, религиозна толерантност, търговски механизми,капитализъм,научни методи. Започвайки с епохата на Просвещението, мислителите настояват на своето право да търсят истината, каквото и да е тя и по какъвто и начин да застрашава социалната тъкан, без да бъдат подлагани на заплахи за възмездие.
СледВтората световна война, заедно със зараждането напостмодернизма, някои особености на съвременните философия и наука започват да се разглеждат като недостатъци: прекомерната специализация, невнимание към традициите, непредсказуемостта и опасността от непредвидени последствия, както и нереалистичната оценка и романтичен ореол на дейността през Просвещението.Макс Хоркхаймер иТеодор Адорно даже считат, че Просвещението косвено пораждатоталитаризма.
.jpg)
.jpg)
%2c_by_John_Trumbull.jpg)
