Датира от възникването наВселената (преди около 14 млрд. г.), но понятието най-често се използва, за да опише периода, когато вече има живот наЗемята, а още по-определено от появата на пещерния (праисторически)човек или древния човек до появата на писмеността. С появата на писмеността започва историческият период от развитието на човечеството. Обикновено се доуточнява долната граница на доисторическия период, например, доисторическата маймуна отмиоцена (преди 23 – 5,5 млн.г.) илиHomo sapiens от среднияпалеолит (преди 300 – 30 хил. г.). Информация за този период даватархеологията,етнологията,палеонтологията,биологията,геологията,антропологията,палеоантропологията,археоастрономията ипалинологията.
Писмеността се появява в различно време при отделните народи, затова и терминътдоисторически или не се използва в описанието на много култури, или границите им не съвпадат с тези на човечеството като цяло. В частност се употребява терминътпротоистория за определяне на крайния стадий на доисторическата епоха за дадена култура, когато самата култура още не е създала своя писменост, но вече е упомената в писмените паметници на други народи. Всички термини свързани с периодизацията на праисторията, напримернеандерталец илижелязна епоха са ретроспективни и в значителна степен условни, а тяхното точно определяне е предмет на обсъждане.
В марксистката литература се среща понятиетопървобитно-общинен строй, с което се обозначава първата обществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага. За разлика от следващите обществено-икономически формации, през първобитно-общинния строй отсъствачастна собственост.
Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието начовечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани откамък, макар по същото време да са употребявани идърво,рог икост. В края на каменната ера се разпространява използването и наглинени съдове.
Каменните оръдия се изработват от различни видове камък. Така напримеркремък иплочник са използвани за режещи инструменти, абазалт ипясъчник за работни инструменти, например воденичните камъни. Към края на каменния период са опитомени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за добиване наметал.
Ранен палеолит – период на появата на най-древните видове хора и широкото разпространение наХомо еректус.
Среден палеолит – период на изместването наХомо еректус от еволюционно по-напредналите видове, включително и съвременните хора. В Европа през средния палеолит доминиратнеандерталците.
Мезолит иепипалеолит – терминологията зависи от това доколко изчезването на мегафауната в резултат на топенето на ледниците засяга дадения регион. Периодът се характеризира с развитието на техниката за производство на каменни оръдия на труда. Керамиката отсъства.
Неолит – епоха на появата наземеделието. Оръдията на труда и оръжията все още са каменни, но производството им е доведено до съвършенство, широко се разпространява керамиката.
Скална рисунка във Франция, 14 000 години преди новата ера,палеолит
Това е най-ранният, най-дългият и най-неясният период от човешката история, тъй като тогава обществата са без писменост и информация за периода се черпи предимно и основно от веществени исторически извори, свързани с материалното им развитие. За палеолита са характерни следните изкопаеми форми на изчезнали човешки видове –Homo habilis,Homo erectus (представителите на този вид вече са използвалиогъня), неандерталския човек и кроманьонския човек. Възникват новите оръдия на труда, изработени са от твърд кремък, което позволява чрез разцепването му да се получат много финиостриета илиръбове.
По време на късния палеолит е и последниятледников период и появата на съвременния човек. В края на палеолита са създадени и първите произведения наизкуството, както ирелигията с духовни и религиозни обреди, като например заравяне на мъртвите.
Последните етапи от еволюцията на човека не са добре изследвани. Неизвестно е кой е предшественикът наHomo rhodesiensis, най-вероятният предшественик на съвременния човек. Много палеоантрополози считат, че този вид е същият катоHomo heidelbergensis, от който произхождат неандерталците. Счита се също така, че и двата вида са подвидове наHomo erectus.
Мезолитът започва в Средна Европа около 9600 г. пр.н.е. Краят му е от около 5800 г. пр.н.е. в южна Средна Европа и от около 4300 г. пр.н.е. в Североизточноморската територия. Характеризира се с привършване на ледниковия период иклимат, подобен на сегашния, благоприятен за животински и растителни видове. Появява се членоразделната реч, общите норми на поведение, усъвършенстват се уменията и се натрупват нови знания за заобикалящата среда. От този период са намерени много скални рисунки в пещери. Появяват се първите признаци на обезлесяване с целземеделие.
Стоунхендж, Англия, изграден през неолита 3000 г. пр.н.е.
Новокаменната епоха или неолит е последната част от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Името е измислено отДжон Лъбок през 1865 г. като усъвършенстване натрипериодната система. Тя следваплейстоцена и ранните години нахолоценската мезолитна култура, като започва със земеделието и свършва когато металните инструменти стават широко разпространени презкаменно-медната,бронзовата илижелязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион.
Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни характеристики, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни, нареченинеолитна революция. От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. те са ограничени до прости земеделски култури (диви и питомни) и до отглеждането накози иовце, но към 7000 г. пр.н.е. включват и домашни животни (крави,прасета), постоянни и наколни селища игрънчарство. Развитието на тези умения отново не е еднородно и се различава в различните региони. Японските общества например познават грънчарството още през среднокаменната епоха.
Медната епоха (наричана същохалколит илиенеолит) е епохата в развитието на човека, преходът междунеолита ибронзовата епоха, свързан с откриването на първияметал –медта. Терминът е въведен през1876 г. от унгарския археологФеренц Пулски на международния археологически конгрес, уточнявайки класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.
Периодът обхваща приблизително 4000 – 3000 г. пр.н.е., като на някои места продължава и до по-късно, а на други отсъства. Най-често халколитът се числи към бронзовата епоха, но понякога се счита и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки, са по-добри от предишните каменни, но каменните остават. Открити са и други метали катозлато икалай.
Бронзови вази от този период в археологическия музей във Франция
Бронзовата епоха е период в историята на човечеството, в който металните предмети се произвеждат предимно отбронз. Тази епоха обхваща в Близкия изток времето от 3300 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е., в Европа – от 3200 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е., в Средна Европа – от 2200 г. пр.н.е. до 800 г. пр.н.е.
Тя се дели на ранна, средна и късна.
През ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървенитерала обработването на земята става много по-бързо и ефективно. С бронзовите оръжия –стрели,копия,мечове, войната и бойните изкуства също се усъвършенстват. В съперничеството зазлато, земи ивласт отделнитеплемена враждуват и често воюват помежду си. През този периодвойната става част от човешкото ежедневие.
Краят на ІІІ хилядолетие пр.н.е. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи наЕвразия. В големите средища на земеделската култура окончателно се разпада родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност. Постепенно отпадаматриархатът и се утвърждавапатриархата. Бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата. Според други промяната не се дължи на миграция, а на сезонни локални премествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии.
Нометалургията на бронза и културата на патриархално-родовите общини се появяват на места значително по-рано поради неравномерното развитие на човешките общества. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието иЕгипет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед икалай е позната на различни места още през ІІІ хилядолетие пр.н.е. Още с появата си медта става важен предмет за обмен.
Желязната епоха е период в първобитната и раннокласовата история на човечеството, характеризираща се с разпространение на обработката нажелязо и изработването на различни железни предмети. Тя е последният, главен период от трите епохи, квалифицирани като предисторически общества – каменна, бронзова и желязна епохи. Нейните начални и крайни дати, както и характеристиките се различават в зависимост от географския регион. Английската желязна епоха свършва с римското завладяване.
Приемането и използването на такъв материал съвпада с други промени в обществото, включително различни земеделски практики, религиозни вярвания и художествени стилове. Терминът обозначава състояние нацивилизацията икултурата на хората, които използват желязото като материал за режещи инструменти иоръжия.
Терминът „желязна епоха“ обичайно се използва за „варварските“ култури в Европа, съществуващи паралелно с цивилизациите презАнтичността (Древна Гърция,Древен Рим,Партското царство). От античните култури, „варварите“ се отличават с отсъствието или рядкото използване на писменост, във връзка с което сведенията за тях се събират по данни от археологията или по споменаванията им в антични източници. На територията на Европа през желязната епоха, руският изследователМарк Щукин обособява шест „варварски“ култури[3]:
Първите оръдия на труда са дялания камък и пръчката. Хората си набавят храна чрез лов на животни и събиране на плодове. Човешките общности са малки, водещи номадски живот в процеса на добиване на храна. Тези от тях, които живеят в най-благоприятни природни условия започват да живеят уседнал живот.
Важен етап от човешкото развитие е възникването на езика. Хората вече са в състояние да изразят по-сложни абстрактни понятия – „камък“, „звяр“ и др. Това дава възможност поколението да се обучава не само чрез примера, но и да се планират различни жизненоважни дейности.
Като начало хората използват огъня на готово при пожар възникнал от природни стихии. С времето те се научават да го запалват когато е необходимо.
Всяка добита храна се поделя между членовете на групата. Оръдията на труда, съдовете, украшенията са се използвали от отделни индивиди, но притежателят на съответната вещ е длъжен да я поделя с всички останали. Всеки може да вземе чужда вещ и да я ползва без разрешение на притежателя (това се среща и до днес при отделни племена).
Марксистката представа наЕнгелс за ранното първобитно общество съдържа предположението, че първоначалнитеполови отношения между хората в дадена общност са били произволни (промискуитет). Тази идея не е общопризната, още повече, че пълен промискуитет не се наблюдава даже при човекоподобните маймуни.
Така или иначе, неконтролируемите прояви на половия инстинкт, даже когато не водят до открити стълкновения между съперници, влияят върху формиращото се единство на общността. За колективния лов е нужна сплотеност между всички нейни членове. Ето защо, възниква забрана на сексуалните отношения между членовете на групата в периода преди лова, а и по време на лова. Потискането на половия инстинкт в рамките на една общност принуждава нейните членове да търсят други сексуални партньори в други общности. Започването на сексуални отношения между членове на различни общности прави възможно пълната забрана на сексуалните отношения между членовете на всяка от отделните примитивни групи (т.нар.екзогамия). Така всяка общност се превръща врод и промискуитетът е заменен от груповия дуално-родов брак. Членовете на родовете, съставляващи дуалната организация, живеят отделно. В тези условия, даден човек принадлежи през целия си живот на колектива, в който е роден, тоест на този, към когото принадлежи майката. Ето защо първите родове са на майката. Два или няколко близки рода започват да се обединяват вплемена. Родовете се оглавяват отстарейшина.
Естественият хранител на човека в развитието му е майката – първо тя го кърми, после поема отговорността за намирането на храна и всичко нужно. Тази храна трябва да се носи от лова на мъжете-братя на майката, принадлежащи към рода ѝ. Така започват да се оформят клетки, състоящи се от няколко братя, няколко сестри и децата на последните. Те живеят в общи жилища.
Едва тогава започват да се оформятсемейства – образуване на постоянни двойки за по-дълъг или по-кратък период от време. Те се превръщат вмоногамно семейство – пожизнено еднобрачие на отделни двойки.[4]
Специалистите в днешно време считат, че по времето на палеолита и неолита – преди 20 – 50 хиляди години, социалното положение на жените и мъжете е равно, макар по-рано да се смяташе, че първоначално е господствалматриархата.
С изобретяването налъка,ловът се усъвършенства, опитомено екучето, което става помощник на човека в лова. Постепенно, ловът довежда до опитомяването и на други животни – появява се първобитнотоживотновъдство. От събирачество се преминава къмземеделие – от семената на дивите растения, събирани от хората и неизползвани напълно, започват да никнат посеви около жилищата. Предполага се, че земеделието първо се заражда вПредна Азия. Този преход е нареченНеолитна революция и се случва около Х-ІІІ хилядолетие пр.н.е. В резултат на това, че средствата за съществуване са все по-обезпечени, започва ръст в общата численост на населението – на границата между V и ІV хилядолетие пр.н.е. на Земята вече живеят около 80 млн. души.[5] По-късно хората овладяват топенето наметали (отначаломед, после ижелязо), което позволява да се създадат по-съвършени метални оръдия на труда.
Изменението на икономиката от чисто събирачество към производство довежда и до изменение на обществото. При земеделските племена, основен тип селище ставаселото, в което живее една община, която отродова се превръща всъседска. Големите общи домове остават в миналото и във всеки дом вече живее еднопатриархално семейство. Собствеността върху земята е колективна – вътре в колектива отделните хора или семейства владеят участъци земя, които може да се обработват, но не бива да се предават на друг за ползване. В едни общини земеделските участъци ежегодно се преразпределят, при други преразпределението става един път на няколко години, при трети, възможно е участъците да са се раздавали за пожизнено ползване. Оръдията на труда, жилището, домашната посуда, дрехите, украшенията и домашният инвентар са частна собственост, но останки от съвместното използване продължават в някои племена и до днешно време.
Прирастът на населението при земеделците и скотовъдците като правило е по-голям, отколкото при ловците-събирачи предвид по-голямата продуктивност на произвеждащите стопанства. Съответно, техните територии могат да изхранят значително повече хора. Аграрните общини започват да запълват земите, както по-рано са ги запълвали общностите на ловците.
Важен елемент на обществената организация самъжките съюзи. Мъжката част на общността избиравожд от редиците на мъжете, които се открояват от общата маса с лични качества, знания и богатство. Отначало такива хора имат влияние благодарение на личните си качества, а после властта на вожда започва да се предава по наследство. В резултат на тези процеси започва появата на привилегировани слоеве на обществото – вождове,жреци, а също и най-успешните в стопанската дейност. Възниква имущественото неравенство. Вождовете започват да изискват дарове от редовете на общността. Пленените във войните между племената ставатроби.
Първоначално, съседните родове и племена разменят това, което им дава природата – сол, редки камъни и др. Дарове обменят както общностите като цяло, така и отделните индивиди, и това явление се наричадарообмен. Една от неговите разновидности енемият обмен. Това налага разделение между племената на земеделците, скотовъдците и тези, които въвеждат земеделско-скотовъдните стопанства, и племената с различна икономическа ориентация, а по-късно и в рамките на самите племена. Развива се обмен на продуктите на техния труд.
Някои изследователи предполагат, че племената на ловците, неприели аграрното стопанство, започват да „ловуват“ в земеделските общини, отнемайки им храната и имуществото. Така се създава двойна система от произвеждащи общини и грабителски дружини от бивши ловци. Вождовете-предводители на ловците постепенно преминават от грабежи под формата на набези над селяните към регулярни регламентирани събирания на дан (трибут). За самозащита и защита на поданиците от набези на конкурентите, се строят укрепениградове. Последният етап на развитието на обществото преди появата на държавата, е така нареченатавоенна демокрация.
Започват да се появяватвождествата – политически единици, включващи в себе си няколко села или общини, обединени под постоянната власт на върховен вожд. Племената започват да се обединяват вплеменни съюзи, които постепенно се преобразуват внародности. Народностите нарастват с времето заради естествения прираст на населението, по-нататъшното обединение със съседни племена и завоюването на чужди земи и покоряването на други племена и народности.
Редица племена продължават да живеят в родовия строй още доста продължително време. Даже понастоящем все още съществуват такива общности (вижнеконтактни народи).
От гледна точка наеволюциониста и поддръжник на научнияатеизъмРичард Докинс, изложена в книгата му „Делюзията Бог“, религията представлява страничен продукт на едно социално-полезно явление, притежаващо признаци на „психически вирус“ –мема.
Вмарксизма се счита[7], че корените на религията са в реалното практическо безсилие на човека, проявяващо се в ежедневния му живот и което се изразява в това, че той не може самостоятелно да осигури успеха на своята дейност.
Съгласноконцепцията за „дорелигиозния период“, в историята на човечеството съществува период, когато не е имало религиозни представи. Впоследствие, по силата на едни или други причини, у хората възникват религиозните вярвания.
През епохата на неолита възникват сложни религиозни култове. Религиозните убеждения през този период обичайно се състоят в поклонения предБогинята-майка,Небесен отец,Слънцето иЛуната като божества. Характерна за неолита е тенденцията на поклонение предантропоморфнибожества.
При първобитните племена няма специални служители накултовете. Религиозно-магическите обреди се извършват предимно от главата на родовата група от името на целия род, или от човек, който се отличава чрез лични качества с репутацията на познаващ света надуховете ибоговете (знахари,шамани и др.). С развитието на социалната диференциация се отделят професионални жреци, които си присвояват изключителното право на общуване с духовете и боговете.
Датите са приблизителни и предполагаеми, получени чрез изследвания в областта наантропологията,археологията,генетиката,геологията илилингвистиката. Те са предмет на постоянно преразглеждане и уточняване поради нови открития или подобрени изчисления.
Преди около 200 000 години – СъвременниятХомо сапиенс се появява вАфрика, включително и от гледна точка на липсата на значително количество косми в сравнение с другите примати.
Преди около 32 000 години – Започва културатаОриняк в Европа.
Преди около 30 000 години (28 000 години пр.н.е.) – Стадо северни елени е избито от хората в долината Везере в днешнаФранция.[11]
Около 28 500 години пр.н.е.) – Нова Гвинея е населена от хора от Азия или Австралия.[12]
Преди около 28 000 – 20 000 години –Граветска култура в Европа. Изобретяването нахарпуна, иглата и триона.
Преди около 26 000 години (24 000 години пр.н.е.) – Жените използват влакна за направата на торби за бебета, дрехи, кошници и мрежи.
Преди около 25 000 години (23 000 години пр.н.е.) – Малко селище, състоящо се от колиби, изградени от скали и от кости намамути е основано в местност, където сега се намираДолни Вестонице вМоравия (Чехия). Това все още е най-старото постоянно човешко поселище, открито от археолозите.[13]
Преди около 16 000 години (14 000 години пр.н.е.) –Зубър, направен от глина, в пещерата, известна като Le Tuc d'Audoubert във френските Пиренеи, близо до границата сИспания.[15]
Преди около 14 800 години (12 800 години пр.н.е.) – Започва влажен период в Северна Африка. Регионът, който по-късно ще станеСахара е влажен и плодороден иводоносните хоризонти са пълни.[16]
12 000 пр. н.е. - 9500[17] пр. н.е. Създаден е храмовият комплексГьобекли тепе в Турция.
Около 8000 – 7000 години пр.н.е. – В СевернаМесопотамия, в днешната северна част наИрак, започва отглеждането наечемик ипшеница. Първоначално те се използват забира,каша исупа, евентуално захляб.[18] В началото на земеделието по онова време се използват пръчки за садене, заменени от примитивенплуг през следващите векове.[19] Построена е кръгла каменна кула вЙерихон, запазена днес до около 8,5 метра на височина и 8,5 метра в диаметър.[20]
Около 3700 години пр.н.е. – ВШумер се появяваклиновидното писмо и започват да се съхраняват записи. Според по-голямата част от специалистите, първата писменост в Месопотамия е инструмент, който няма голяма връзка с говоримия език.[21]
Около 3000 години пр.н.е. – Започва строителството наСтоунхендж. Първоначално той се състои от кръгъл ров и наколен насип от 56 дървени стълба.[22]
↑абThis is indicated by the M130 marker in theY chromosome. „Traces of a Distant Past“, by Gary Stix,Scientific American, July 2008, pages 56 – 63.
↑Gene S. Stuart, „Ice Age Hunters: Artists in Hidden Cages.“ InMysteries of the Ancient World, a publication of the National Geographic Society, 1979. Pages 11 – 18.
↑Kiple, Kenneth F. and Ornelas, Kriemhild Coneè, eds., The Cambridge World History of Food, Cambridge University Press, 2000, p. 83
↑„No-Till: The Quiet Revolution“, by David Huggins and John Reganold,Scientific American, July 2008, pages 70 – 77.
↑Fagan, Brian M, ed.The Oxford Companion to Archaeology, Oxford University Press, Oxford 1996ISBN 978-0-521-40216-3 p 363
↑Glassner, Jean-Jacques. The Invention of Cuneiform: Writing In Sumer. Trans.Zainab, Bahrani. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 2003. Ebook.
↑Caroline Alexander, „Stonehenge“,National Geographic, June 2008.
