Първите контакти на гръцки търговци с местните жители датират вероятно около10 век пр.н.е., като селищата се стабилизират едва към8 –7 век пр.н.е. Това се потвърждава от археологически находки и от датата на основаване на най-старата колонияСиноп – 731 г. пр.н.е., съобщена отЕвсевий Кесарийски[2]. Отражение на тези ранни контакти са редица герои и места, споменати вдревногръцката митология: пътуването наЯзон иаргонавтите, приключенията наХеркулес иОдисей, митът за прикованияПрометей. Най-ранното писмено описание на гръцките селища в Понт е наСкилакс Кариандски от 7 в. пр.н.е.[2]
Цялата страна е била пресечена от планини, гори и дива природа, но долините са се отличавали с плодородие: тук са расли в голямо изобилие различни видове житни растения (особено пшеница и просо), плодове, маслини. От животинския свят областта се е славила с пчели и бобри; бил развит добивът на желязо и сол. Известните планини на Понт са Париадър, Скордиск, Литрос (Λίθρος), Офлим, Тексес.
Дарий I пръв прави странатасатрапия, като я дава в наследство на персиецаАртабаз (502) пр.н.е. Сатрапията става практически независима с идването на власт наМитридат I. Пръв получава титлата царАриобарзан, от когото започва династията на понтийските царе; историята на независимотоПонтийско царство започва едва отМитридат II (в средата на4 век пр.н.е., който се подчинява наАлександър Македонски и като награда за оказаното съдействие, през епохата надиадохите, е нареченΚτίστής (основоположник на законното царство).