Плауновидни (Lycopodiophyta) еотделрастения, най-древната оцеляла днес групаваскуларни растения, наред сПсилотовидните. Размножават се чрезспори при хетероморфнасмяна на поколенията, като някои видове саизоспорови, а други –хетероспорови. Различават се от останалите васкуларни растения по своителиста (микрофили), които имат само по 1 – 2 проводящи снопчета, за разлика от по-усложнените листа напапратите исеменните растения.[1]
Съществуващите днес плауновидни се разделят на три основни групи, понякога класифицирани катокласове, а в други случаи – каторазреди:
Отфосилни находки са известни още две групи плауновидни, изчезнали днес:
Представителите на отдел Плауновидни имат дълга еволюционна история и фосилите са изобилни по целия свят, особено въввъглищните залежи. В действителност повечето известниродове са изчезнали. Най-старият идентифициран вид есилурскиятBaragwanathia longifolia, като някои видовеCooksonia изглеждат свързани с отдела.
Lycopodiophyta са една от няколкото групи растения, разпространили се на сушата през силур и девон. Докато океанските течения смесваткислород,вода ихранителни вещества, на сушата те са структурирани, като водата и минералите са в почвата, а кислородът и светлината – във въздуха. Силната слънчева светлина увеличава риска отгенетични увреждания. Без наличието на водна среда става възможнадехидратацията и е необходима по-здрава структура, противопоставяща се награвитацията.
Много адаптации на плауните могат да бъдат обяснени като реакция на тези условия. Те продължават да развиваткорените си, за да извличат хранителни вещества отпочвата, и развиват листа зафотосинтеза и обмен на газове, използвайки стъблото за транспорт. Подобен на восък епидермис помага за задържането на влага. Уязвимият мейотиченгаметофит е защитен от слънчевите лъчи чрез намаления си размер, а често и с използването като източник на енергия на подземнамикориза, вместо фотосинтеза.
По време на карбона дървесните плауни, катоLepidodendron, образуват огромни гори. За разлика от съвременнитедървета, листата израстват по цялата повърхност на стъблото и клоните, но падат с израстването на дървото, като само на върха остава малка група листа. Останките от тези видове образуват много от днешните въглищни залежи.
- Спорите на плауните са силно запалими и са използвани за изготвяне нафойерверки
- Провеждат се изследвания за използването нахуперзин, вещество, изолирано в някои плауни, като лекарство заболестта на Алцхаймер
Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005.ISBN 978-954-642-228-6.
Нормативен контрол | |
---|
|