Пауталия и ощеУлпия Пауталия е един от големитеантичниримски градове впровинцияТракия на мястото на днешния градКюстендил, наследник натракийско селище и средище надентелетите (V - IV век пр. Хр.). Към името му обичайно се прилага приставкатаУлпия, понеже императорТраян дава на тракийското селище през 106 година градски статут, а вероятно по това време то е и благостроено по римски образец. Улпия Пауталия е известна вгръко-римски свят най-вече със свояАсклепион.[1]
Наименованието Пауталия в основата си е тракийско. То се среща в различни ортографски варианти в античните извори настарогръцки илатински език. Според изследователи наименованието Пауталия означава „изворен град", „бликащи извори" и се свързва с топлитеминерални извори, които са били първопричината за създаване на тракийско селище и превръщането му в град през римската епоха. В писмени източници името е засвидетелствувано за пръв път през II век. От императорАнтонин Пий (138-161) доКаракала (198-217), докогато трае монетосеченето на града, името се среща върху опаката страна на монетите като Улпия Пауталия, а върху няколко емисии е поместен надпис Пауталиотон (на пауталийците). ИсторикътПтолемей, по времето на императорМарк Аврелий (161-180), споменава Пауталия в описанието на днешните български земи. ВПевтингеровата карта Пауталия е станция на пътяСердика —Стоби. Споменава се от античните писатели от V-VI в.:Малх,Комес Марцелин,Хиерокъл,Прокопий Кесарийски,Стефан Византийски. Последното споменаване на името Пауталия в писмени извори е от 553 г.
След падането наТракия под римска власт (45 г.) римляните превръщат тракийското селище възникнало около минералните извори във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия. Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия.
По времето на императорМарк Улпий Траян (98-117) през 106 г. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката „Улпия“. През периода от времето на императорАнтонин Пий (138-161) доимператор Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.
До 270 г. Пауталия влиза в състава на провинцияТракия, а след административните реформи на императорАврелиан (270-275) - в провинцияВътрешна Дакия и е третият по големина град следСердика и Наисус (дн.Ниш).
Пространството на Пауталия, включва освен укрепената площ с близката околност и обширната градска територия. От II до VI в. градът се разпростирал в укрепената площ на градската крепостна стена от 29,30 ха, с форма на удължен многоъгълник. В късната античност (IV — VI в.) Пауталия разширява пространството си с втора крепост на хълмаХисарлъка, с площ 2,117 ха. Обширната градска територия на Пауталия не е установена с точност. Включвала е част от стратегията Дентелетика, вероятно в границите на Кюстендилското поле. По-късно в III в. територията и е увеличена, включва предишната територия на цялата Дентелетика с части от Медика, т.е. най-северните части от дн.Трънско,Брезнишко иПернишко, на изток дн. Дупнишко поле сГерманея (дн.Сапарева баня), и на югоизток дн.Благоевградско съсСкаптопара. За границата между териториите на Сердика и Пауталия говорят пътните колони в Софийското поле приВолуяк иГоляновци.
Градоустройството на Пауталия е организирано по образеца на гръцките и малоазийски градове. Планировката и застройката е на принципите на т.нар. правоъгълна (ортогонална) система, гръбнакът на която са главните улици с посоки изток-запад и север-юг. Градският площад (агора) е изнесен от геометричния център на кръстовището. Богатият и благоустроен през II в. град бил защитен с крепостна стена. Освен оригиналния градеж са разграничени още 3 строителни периода: след готските нашествия (270), в резултат на засилената строителна дейност на императоритеВалентиниан I (364-375) иВалент (375-378), и през ранновизантийската епоха. В късната античност Пауталия е имала втора крепост, на издигащия се от юг хълм. Изграждането на късноантичната крепостна стена на Хисарлъка се отнася към втората половина на IV в. с ремонти и преустройства след хунските нашествия (V в., VI в.) през ранновизантийската епоха и по време на императорЮстиниан I (527-565). Крепостта е използвана и презСредновековието, и вероятно по време на османското владичество, когато е съборена.
По отношение на своята архитектура Пауталия е благоустроен и добре уреден град. Освен документираните археологически останки от обществени сгради (части от архитектурни комплекси, базилики, бани) интересни данни дават изображенията върху пауталийски монети. Показани са: храмове наАсклепий,Сабазий,Зевс,Хера,Аполон,Хермес,Деметра,Херакъл и др. Изображения върху монети показват, че градът бил украсен с копия от прочути статуи на произведения отПраксител (Хермес с детето Дионис и Сатир), на Навкид (Хермес Дискобол), статуи на Херакъл,Афродита и др. Между забележителностите е и конната статуя наЛуций Вер, изобразена също върху монети.
В рамките на античния град са разкрити седемцъркви. Зад Читалище „Братство“ е проучена сграда от V-VI век с добре запазена подовамозайка с площ над 40 квадратни метра, за която се смята, че е служила за епископскакатедрала. Под днешния Обреден дом са открити две църкви, строени последователно една върху друга - сграда с дължина 30 метра от IV век и заменила я в края на V или началото на VI век нова голяма църква с дължина 48 метра, южно от която се намира внушителен комплекс, смятан за епископска резиденция. Северно от крепостната стена на града са открити две други църкви, строени една върху друга от края на IV и началото на V век. В местността „Хисарлъка“ е известна църква от края на IV век, строена върху по-стар езически храм. Църкви са проучени и при югозападниянекропол на античния град и северно от градскияфорум.[2]
Пауталия има градски съвет (сенат),народно събрание и своимагистрати, съдопроизводство и правото да сече монети за нуждите на местния пазар. Върховната власт е в ръцете наархонти (вероятно 4) и градскисенатори. Решенията на градския сенат били издавани от името на архонтите, градския съвет и на народа. Официален език - в административния, стопанския и културен живот билгръцкият.
Икономическото развитие на Пауталия е свързано с плодородието и богатствата на Кюстендилското поле. Развити били земеделието, овощарството, лозарството, металообработването, бронзолеярството, железообработването и др. На базата на занаятите се развива и търговията. Израз на обществено-икономическото развитие на Пауталия е развитието на поселищния живот в територията и. Тук се намират редицакастели, прераснали по-късно в градове (Германея при Сапарева баня) или по-малки селища, като Спортела (дн.Рила), Спинопара (дн.с.Коняво), Каристорум (дн.с.Копиловци) и др.
Пауталия има разнообразен религиозен живот. Официалният римски култ се изразява с почитането наЮпитер иЮнона. Почита се и императорският култ (императорСептимий Север е изобразен в храм). От гръко-римския пантеон най-широко разпространение има богАсклепий, почитан като патрон на града и божестватаХигия иТелесфор. Почитат се ощеАполон,Дионис,Херакъл,Диана, източните божестваМитра,Кибела, Сарапис.
Християнството прониква в днешните български земи още през I-II в. Значението на Пауталия като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството сМиланския едикт от 313 г. от императорКонстантин I Велики (280 – 337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископскабазилика. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия –диоцез наПауталийската епископия.
До наши дни са достигнали имената на двама пауталийскиепископи:Евангел Пауталийски, живял през V-VI век иФока Пауталийски, живял през VI век. През есента на 515 г. по нареждане навизантийския императорАнастасий I (491 – 518) вКонстантинопол са привикани петима илирскиепископи:Лаврентий Лихнидски (Охридски),Домнион Сердикийски, Алкисон Никополски (от Епир), Гаян Нишки иЕвангел Пауталийски, които били в сферата на влияние на папския престол. Нишкият и Никополският епископ след дълъг арест починали в Константинопол, а останалите трима епископи били освободени, поради страха на императора от нови бунтове в техните епархии. През 553 г. при императорЮстиниан I (527 – 565), вКонстантинопол е свикан „Петия вселенски събор“. 156 делегати, сред които е и пауталийският епископФока Пауталийски (Phocas religiosissimus episcopus Potaliensis) осъждат възгледите наОриген (185 – 254) и Евгарий (+ 399), а Теодор Мопсуетски еанатемосан.
| |||||
| ||||||||||||||||
 Портал „История на България“ |
.svg)