 | Тази статия или разделима нужда от повечеизточници, позволяващипроверка на твърденията. Можете даподобрите статията, като добавитеблагонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдатоспорени и премахнати. |
Пауза в музиката се нарича периодът на мълчание или тишина, който разграничава отделните звукови периоди (особено между отделни части от произведението). Обозначава се вмузикалната нотация със специални знаци.[1]
При изпълнителското изкуство паузите имат точно фиксирана продължителност, неспазването на която би довела до разрушаване наритъма,темпото и логичното развитие на музикалното произведение.
Паузите се записват напетолиние. За пръв път петолинието в днешния си вид е било използвано още през11 век.
Ако целят състав трябва да прекъсне за известно време, тогава се използва така наречената генерал-пауза.
В крайна степен мълчанието е използвано в произведението на американскиякомпозитор на класическа постмодерна музикаДжон Кейдж 4′33″, в което за изпълнителя са изписани само паузи.
Така, както за всеки тон, звук или шум в музиката има писмен знак, наречен нота, така и за паузите има съответен знак, носещ същото название – пауза. Паузите и съответните им ноти, според своето времетраене, биват:
| Нота | Пауза | Име на нотата и на паузата | Времетраене | |
| Знак | На петолинието | |||
 |  | Осморна | ||
 |  |  | Четворна | |
 |  |  | Двойна | |
 |  |  | Цяла | |
 |  |  | Половина | |
 |  |  | Четвъртина | |
 |  |  | Осмина | |
 |  |  | Шестнадесетина | |
 |  |  | Тридесет и вторина | |
 |  |  | Шестдесет и четвъртина | |
 |  |  | Сто двадесет и осмина | |
 |  |  | Двеста петдесет и шестина | |
Като най-кратката единична пауза се смята 256-на пауза, а като най-продължителна единична пауза – осморна пауза.
Последователните паузи могат да бъдат свързани слигатура.
В повечето случаи, когато партията на някой глас или инструмент трябва да прекъсне, се използват няколко паузи или се изписва с числа колко броя тактове трябва да продължи паузата, а не само една доста продължителна.