Сградата на българския парламент –Народното събрание, вСофияСградата на канадския парламент вОтаваПарламентът на Федерална република Германия –Бундестагът, помещаващ се в историческата сграда на Райхстага вБерлин
Парламентът (отстарофренски:parlement – „разговор, съвещание“: нафренски:parler – „говоря“) илиКамарата на представителите е политическа институция, състояща се от представители на гражданите в държавата, избрани (частично или изцяло) пряко от тях, и служи катозаконодателна власт в страните спредставителна демокрация.
Може да се състои от една или две камари[1] (палати).
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Прототипът на съвременния парламент като орган на съсловно представителство възниква първоначално в Средиземноморието – в края на XI век вкралство Сицилия и в края на XII век вИспания (т.нар.Кортеси). Във Франция от XIV до XVIII век имаГенерални щати на представители насъсловията, които реално нямат голяма власт, и също „парламенти“, които раздаватправосъдие (Парижки парламент). Съвременният парламентарен режим се формира през18 век.
Законодателната власт във всякаконституция е централна власт и от нейната стабилност до голяма степен зависи стабилността надържавата. Строежът на парламента от своя страна се определя от формата на държавно устройство, големината на държавата, механизмите за уравновесяване на властите, изискванията за ефективност на законодателния процес, качеството на политическата система и демократичността на държавното управление, както и от симпатиите на конституционните теоретици към определен модел[2].
Както в парламентарните, така и в президентските и полупрезидентските политически системи, ключова и неотменима функция на парламента е въвеждането на данъци и изготвянето на държавния бюджет. Това дава на тази политическа институция голяма власт върху определянето на политиката на страната. Основната разлика между парламентарната от една страна и президентската и полупрезидентската системи от друга е, че в първия случай парламентът може да отстрани чрез вот на недоверие правителството и има механизъм да излъчи ново правителство. При президентските системи в повечето случаи президентът като глава на изпълнителната власт може да разпусне парламента. Полупрезидентската система (термин, въведен от френския политологРаймон Арон, основно отразяващ режима наПетата френска република) е междинна между двете други основни демократични политически системи и при нея държавната политика се определя и води чрезконсенсус между сравнително силен парламент и силна изпълнителна власт (в лицето на президент като глава както на държавата, така и на изпълнителната власт). При нея има механизми както за разпускане на парламента чрез президентски указ, така и за разпускане на правителството от страна на парламента.
При еднокамарната система законодателният орган на държавата се състои от един орган (камара или палата). В България Народното събрание е еднокамарно, катоКонституционният съд играе донякъде ролята на горна камара.
ВОбединеното кралство, горната камара е отредена нааристокрацията, а долната на избрани от народа представители. Такова разделение в исторически план е имало в множество държави – виж обзор в статиятаПалата на перовете.
Основната разлика между отделните двукамарни системи се корени в структурата на държавно управление. Характерно за унитарните държави, в които територията заедно с населението е единен политически субект, е, че двете камари представляват долна и горна, като двустепенен процес на законодателство, в който горната камара може да отхвърли или внесе изменения в проектозакони, приети от долната камара, което ѝ отрежда върховенство. При федералните държави от друга страна (които представляват съюз от отделни политически субекти, наричани щати или федерални провинции), двете камари на парламента са равнопоставени. Едната камара се формира на общонационален принцип спрямо числеността на населението, а другата се формира на компромисен принцип, така че федерални провинции с голямо население да не съсредоточат под контрола си цялата власт, за сметка на провинциите с малко население. В такава система законопроектите трябва да бъдат приети в абсолютно идентична форма на отделни гласувания във всяка от двете камари по отделно. Текстовете се изготвят от общи за двете камари колективи и ако едната камара внесе изменения в законопроекта, тези изменения се гласуват от другата камара. Типичен пример в това отношение е парламентът (Федералното събрание) наЩвейцарската конфедерация, съставен от две равнопоставени камари (Национално събрание с 200 депутати и Събрание на кантоните с 46 депутати). Така кантонът Цюрих (с най-многобройното население, близо 1,5 млн. жители) разполага с 34 депутати в Националното събрание, но само с двама депутати в Събранието на кантоните, а кантонътВътрешен Апенцел (с най-малобройното население, около 15 хил. жители) разполага с един-единствен депутат в Националното събрание и с един депутат в Събранието на кантоните. Освен това при федералното държавно устройство, тъй като федералните провинции сами по себе си представляват републики, те разполагат със свои собствени законодателни събрания, напълно независими от националния парламент.
В духа на парламентаризма е олицетворяването на демократичното начало в управлението на една страна. Съставът му се формира обикновено чрез преки избори от населението на държавата. Парламентът осъществява напълно или ограничено законодателната власт съобразно с формата на управление и политическия режим надържавата. Законодателната дейност на парламента може да бъде ограничена от държавния глава, отправителството или от специален съд за конституционен надзор. Парламентът приема бюджета и отчета за неговото изпълнение и участва във формирането на вътрешната и външнатаполитика на държавата, осъществява парламентарен контрол над правителствената дейност, гласувавот на доверие или нанедоверие на правителството. Поставя въпроса за политическата и за съдебната отговорност на министрите.
Парламентът е един, а в някои държави – единственият законодателен орган на държавата. Парламентът също така се занимава с наблюдение на дейността на правителството (изпълнителната власт). Това разпределение е в съответствие с теорията за „разделение на властите“ наМонтескьо.
_-_panoramio.jpg)
