Памукът е ценнавлакнодайна култура, добивана от семепъпката на няколко вида от растителния родПамук (Gossypium) –G. arboreum,G. barbadense,G. herbaceum иG. hirsutum. Представлява съвкупност от меки, пухкави щапелни влакна, изградени от около 94% целулоза, които се дължат на разрастване до 2000 пъти на епидермална клетка от семепъпката с цел да образува защита на семената от изсушаване и подобри разпространението им след узряване.
Растението, от което се добива памукът, представлява многогодишенхраст, разпространен в тропическите и субтропическите региони на целия свят, включителноСеверна иЮжна Америка,Африка иИндия. Най-голямото разнообразие на видове див памук е вМексико, следвано отАвстралия и Африка.[1]Одомашняването на културата е протекло независимо и успоредно вСтария иНовия свят.
Влакната на памука се използват за направата напрежда или платове, използвани в текстилната промишленост. Използването на памука за плат е известно от праисторически времена. Открити са фрагменти от памучен плат, датирани от 5000 г. пр.н.е. и използвани от цивилизациите в Мексико и долината наИнд. Въпреки че се отглежда от дълбока древност, едва след изобретяването на механизираната машина за отделяне на памука от растението и зърната е станало възможно да се понижи цената на производството му. Това довежда до широкото му използване и превръщането на памука в най-използвания природен продукт, влаган в облеклото.
Настоящите оценки за световното производство възлизат на около 25 милиона тона годишно. Това показва, че памукът се добива от около 2,5% от обработваемата земя в света.Китай е най-големият производител на памук в света, но по-голямата част от продукцията му се използва за вътрешни цели.САЩ е най-големият износител в продължение на много години.[2]
отмъха, който покрива семената се приготвят над 30 продукта;
отсемената се извличамасло, което е полусъхливо и служи за производство насапуни и за други технически цели, а добито чрез студено пресоване може да се използва за храна на хората. Също от семената се добиватбелтъци със състав, близък до млечния, които успешно се използват за храна на децата.
стъблата могат да бъдат преработвани и да служат като енергиен източник;
кюспето след преработка на семената е с много добрафуражна стойност.
Културата произхожда от два центъра –Азия иАмерика. Като културно растение започва да се отглежда вПеру, 3000 г. пр.н.е., а вИндия – значително по-късно. ВЕвропа е пренесен II век пр.н.е., но по-голямо разпространение получава къмVIII –X век вИспания, където започват да го отглеждатарабите.
Витрина с предмети от някогашна текстилна фабрика в Престън, Ланкашър
Настъпването наиндустриалната революция е свързано до голяма степен с развитието на памучнататекстилна промишленост във Великобритания. През 1738 година Луис Пол и Джон Уайът отБирмингам патентоват ролната предачна машина и системата със совалка и бобини за тъкане на платно с равномерна дебелина. По-късноspinning jenny през 1764 и предачният стан на Ричард Аркрайт (основан на ролната машина) през 1769 година значително увеличават производителността на труда на британските тъкачи. От края на XVIII век нататък център на памучната индустрия еМанчестър. Производственият капацитет в Англия и Америка получава още един тласък с изобретяването намашина за почистване на памука (cotton gin) от американецаИлай Уитни през 1793 година. Подобряващата се технология и нарастващият контрол върху световните пазари дават възможност на английските търговци да развият т.нар.триъгълна търговия: суровият памук се товари от плантациите вколониите, обработва се като платно в тъкачните фабрики наЛанкашър и след това се изнася отново по море до колониалните пазари в Западна Африка, Индия и Китай. Един от аспектите на тази търговия е свързан с търговията с роби: англичаните пътуват от Европа до бреговете наГвинейския залив (за да придобият и закарат отвъдАтлантика роби като евтина работна ръка), а обратно от Америка за Европа превозват продукти, придобити чрез робски труд –захар, памук,кафе,какао,тютюн,индиго.
Използването на памуковите влакна, респ. тъкани, непрекъснато нараства, въпреки увеличеното производство на изкуствени тъкани. Причината за това е в особеното им качество – регулира топлината на тялото, не предизвикваалергии и т.н. В света се засяват около 350 млн.дка памук, от които 150 млн. дка в Азия. На следващо място е Америка с около 100 млн. дка. В Европа се отглеждат около 3 млн. дка. Най-големи производители саИндия,САЩ,Бразилия,Китай,Египет и бившите съветски републики в Средна Азия. Най-качествено влакно от памук се получава в Египет, където са и най-благоприятните климатични условия за добиване на високи добиви, оптимална дължина на влакното, съчетана с фин строеж.
ВБългария памукът получава по-широко разпространение в средата наXIX век, когато местните форми се подменят с американски памук, внесен отЦариград и затова известен като „цариградски“. Първоначално се отглежда на малки площи. СледОсвобождението площите, засети с памук, постепенно се увеличават, като към1927 г. достигат 30 хил. дка, към1939 г. нарастват на 340 хил. дка и достигат максимум към50-те години на XX век – 1,9 млн. дка. Поради близките икономически отношение на България със страните от централна Азия, нуждите на промишлеността започват да се задоволяват от внос и площта към края на1970-те години намалява до 300 хил. дка. През 1990-те години става драстично редуциране на текстилната промишленост в България, поради което площта на културата системно намалява до около 50 хил. дка. Сеитбата на памук е концентрирана най-вече в областитеСтара Загора,Пловдив иХасково, а силно се редуцира това производство в районите наСливен,Ямбол иБургас.
Съществуват четири вида промишлено използван памук, всичките отглеждани още от древността:
Gossypium hirsutum – планински памук, произхожда от Централна Америка, Мексико, Карибския басейн; (90% от световното производство)
Gossypium barbadense – креолски или египетски памук, от тропика на Южна Америка; (8% от световното производство)
Gossypium arboreum – дървесен памук, с родина Индия и Пакистан; (под 2% от световното производство)
Gossypium herbaceum – средиземноморски памук, от Арабски полуостров и Африка; (под 2% от световното производство)
Двата вида памук отНовия свят съставляват огромната част от произвеждания в съвремието памук, но преди 1900 година двата вида от Стария свят са били широко застъпени. Тъй като естественият цвят на памучните влакна може да бъде бял, кафяв или зелен и поради страх от генетична контаминация, в много места за отглеждане на памук е забранено отглеждането на цветен памук, който е специален продукт.
Оран на памучна нива вТого, 1928Памучни бали в Австралия (2007)
За успешното култивиране на памук са необходими дълги периоди без слана, изобилие от слънчева светлина, както и умерено количество на валежите, обикновено от 600 до 1200 mm. Обикновено почвите трябва да са достатъчно силни, но не се изискват изключителни нива на хранителните вещества. Като цяло такива условия се срещат в сезонно сухите тропици, както и в субтропиците в северното и южното полукълбо. В днешно време обаче голяма част от производството на памук се осъществява на места с по-малко валежи, като това налага допълнително изкуствено напояване. Производството на семена за новия сезон започва обикновено скоро след есенното прибиране на реколтата. Времето за сеитба в северното полукълбо варира от февруари до началото на юни. Областта от САЩ известна като Южните полета е най-големият регион за производство на памук в света. Тъй като памукът е в някаква степен толерантен към засоленост и засушаване, той е изключително подходящ за отглеждане в по-безплодни райони. С намаляването на водните ресурси по света, икономики, разчитащи на него, срещат затруднения и са в опасност от бъдещи екологични проблеми.[3][4][5][6][7] Така например неправилното обработване и напояване са довели до превръщането в пустини на цели области отУзбекистан, където памукът е главна експортна стока и поминък на населението. През времената наСССРАралско море е използвано за изкуствено напояване, предимно на памук, в резултат на което почвата е повсеместно засолена.[6][7]
При подходящо култивиране може да се добие памук с различно от традиционното белезникаво оцветяване. Култивиран е естествен памук с червен, зелен и няколко нюанса на кафяво цвят.[8]
Устойчивост на: киселини основи орг. разтворители Слънце микроорганизми насекоми
поврежда и отслабва влакната устойчив висока устойчивост към повечето дългото излагане отслабва влакната уврежда се от плесени и някои бактерии. Lepisma saccharina го уврежда
Топлина Пламък
Разлага се при продължително излагане на темп. от и над 150 ˚C Гори бързо.
Мерсеризирането е процес, при който памучните материали се обработват с концентриран разтвор нанатриев хидроксид (над 25%), най-често в опънато състояние, от което нишките на памука набъбват. В резултат нараства еластичността, здравината, лъскавината и хигроскопичността, с което и попиването на багрилата. Така продуктите от мерсеризиран памук са с по-наситени и трайни цветове, както и не променят формата и свойствата си дори след многократно носене и пране.
Топ десет производители – 2011 (480-паунда-бала)[9]
Китай
33 милиона бали
Индия
27 милиона бали
САЩ
18 милиона бали
Пакистан
10,3 милиона бали
Бразилия
9,3 милиона бали
Узбекистан
4,6 милиона бали
Австралия
4,2 милиона бали
Турция
2,8 милиона бали
Туркменистан
1,6 милиона бали
Гърция
1,4 милиона бали
Петте водещи износители на памук за 2011 са (1) САЩ, (2) Индия, (3) Бразилия, (4) Австралия и (5) Узбекистан. А най-големите вносители са Корея (Северна и Южна), Тайван, Русия, Хонг Конг и Япония.[9]
↑A.K. Chapagain, A.Y. Hoekstra, H.H.G. Savenije and R. Gautam. The water footprint of cotton consumption: An assessment of the impact of worldwide consumption of cotton products on the water resources in the cotton producing countries // Ecological Economics 60 (1). 1 ноември 2006. DOI:10.1016/j.ecolecon.2005.11.027. с. 186 – 203.
↑абMainguet, Monique и др. Human-made Desertification in the Aral Sea Basin // The Arid Frontier. Springer, 1998. ISBN 0792342275. с. 129 – 145.
↑абWaltham, Tony и др. The demise of the Aral Sea – an environmental disaster // Geology Today 17 (6). 2001. DOI:10.1046/j.0266-6979.2001.00319.x. с. 218 – 228.
