Своге (община) 42.96,23.35
Знаме
Общи данни
Област	Софийска област
Площ	868,619 km²
Население	18 437 души(31 декември 2024)
Адм. център	Своге
Брой селища	38
Сайт	www.svoge.bg
Управление
Кмет	Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (6) Обединени за общината (6) БСП – АБВ – ОСД (4) БДФ (2) РБ (2) НФСБ (1)
Своге (община) вОбщомедия

Община Своге се намира в ЗападнаБългария и е една от съставните общини наСофийска област.

Общината е разположена в северната част наСофийска област. С площта си от 868,619 km² заема 2-ро място сред 22-те общините на областта, което съставлява 12,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток –община Ботевград;
• на юг –Столична община,област София;
• на югозапад –община Костинброд;
• на запад –община Годеч;
• на север –община Вършец,област Монтана;
• на североизток –община Враца иобщина Мездра,област Враца.

Релефът на общината е ниско и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите наЗападна Стара планина.

От юг на север, по цялото протежение на община Своге протича рекаИскър в своя величественИскърски пролом. Северно и западно от пролома в пределите на община Своге попадат участъци от четири планини (Врачанска,Козница,Понор иМала планина), а южно и източно от него – участъци от три планини (Ржана планина,Голема планина иМургаш), които са съставни части наЗападна Стара планина.

Северно отИскърския пролом в пределите на община Своге са разположени южните части наВрачанска планина със своя най-висок връхБегличка могила 1481,4 m, разположен на границата с общинитеВраца иМездра. Югозападно отВрачанска планина иДружевската седловина се простират източните части на планинатаКозница. В нея, на границата собщина Вършец се издигаКрушачки връх 1738,2 m, най-високата точка на община Своге. Южно от планинатаКозница и западно отИскърския пролом се намираПонор планина. Нейния първенец връх Сърбеница 1481,6 m е разположен на 1,2 km южно от селоЗимевица. Южно отПонор планина и дълбоката долина наИскрецка река (ляв приток наИскър) и западно отИскърския пролом е разположена нискатаМала планина. Нейният връх Церия 1234 m се издига на около 3 km южно от село Свидня.

Южно отИскърския пролом и източно от долината на рекаГабровница (десен приток наИскър) в пределите на община Своге са разположени западните и югозападните части наРжана планина. Най-високата ѝ точка връх Козница 1636,3 m се намира на 2 km на север-североизток от селоОсеновлаг. МеждуИскърския пролом на запад и север, рекаГабровница на изток и североизток иБатулийска река (десен приток наИскър) на юг се простира голямата дъга наГолема планина, която с изключение на най-източните ѝ части изцяло попада на територията на община Своге. Нейният най-висок връх Чукава 1587,6 m е разположен на 3 km югозападно от селоОсеновлаг. В югоизточния ъгъл на община Своге (землището на селоЯбланица са разположени северозападните хребети на планинатаМургаш. На границата със Столична община и общинитеБотевград иЕлин Пелин се издига едноименният ѝ връхМургаш 1687 m.

В южния край на общината, южно от долините на реките Дълбочица (ляв приток наИскър) иБатулийска (десен приток), от двете страни на началото наИскърския пролом са разположени северните склонове наСофийска планина (тя е също съставна част наЗападна Стара планина). Максималната ѝ височина на територията на община Своге е връх Камарата 1182,9 m, разположен на около 4 km източно от селоЯбланица, на границата съсСтолична община.

Югоизточно от селоЛевище, на границата собщина Мездра в коритото на рекаИскър се намира най-ниската точка на общината – 318 m н.в.

Основна водна артерия на община Своге е рекаИскър, която протича през нея с част от средното си течение на протежение от около 45 km през величественияИскърския пролом. На територията на община Своге рекаИскър получава три големи притока (Батулийска река,Искрецка река иГабровница, които изцяло протичат в нейните предели) и множество по-малки водещи началото си от околните планини.

Батулийска река (Ябланица, 40 km) извира на 450 m западно от хижа „Мургаш“ на 1366 m н.в. в планинатаМургаш. Тече на север под името Непритка. На42°52′16″ с. ш.23°39′00″ и. д. / 42.871111° с. ш.23.65° и. д.42.871111,23.65 приема отдясно река Еловица и завива на запад – генерална посока, която запазва до устието си. Тече в дълбока долина междуГолема планина на север иСофийска планина на юг. В началото се нарича Търсова река, след устието на левия си приток Йовковски дол – Ябланица, а след устието на Огойска река (десен приток) – Бакьовска река, като в този си участък приема отляво най-големия си приток рекаЕлешница. След селоБатулия, вече под иметоБатулийска река, долината ѝ се разширява и се влива отдясно в рекаИскър на 496 m н.в. при селоРеброво. Площта на водосборния и басейн е 256 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на рекаИскър. Левият ѝ приток рекаЕлешница протича през община Своге само с най-долното си течение.

Искрецка река (22 km) извира в махала „Завидовска падина“ на селоБучин проход,община Костинброд на 791 m н.в., в западната част наМала планина под името Реката и след 2 km навлиза в община Своге. Тече на изток в дълбоко всечена долина междуПонор планина на север иМала планина на юг, поради което водосборният басейн на реката е много малък. Влива се отляво в рекаИскър, на 457 m н.в., в чертите на градСвоге. Площта на водосборния ѝ басейн е много малък, едва 57 km², което представлява 0,7% от водосборния басейн на река Искър.

РекаГабровница (22 km) води началото си на около 600 m западно от връх Брезовишка чукла (1378 m) вРжана планина, на 1275 m н.в. В началото тече в северозападна посока, а след манастира „Седемте престола“ – в северна, в дълбока залесена долина междуРжана планина на североизток и изток иГолема планина на югозапад и запад. При селоГабровница (на 2 km преди устието ѝ) долината ѝ се разширява и се влива отдясно в река Искър на 318 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е малък – 96 km², което представлява едва 1,1% от водосборния басейн на река Искър.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през2011 г.:^[1]

Общината има 38 населени места с общо население от 19 427 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Указ № 448/обн. 31.12.1893 г. – преименува с.Заноге на с. Салабашево;
• Указ № 197/обн. 11.08.1896 г. – възстановява старото име на с. Салабашево на с. Заноге;
• през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастирище на с.Манастирище без административен акт;
• МЗ № 2961/обн. 29.03.1943 г. – признава н.м. Бакьово (от с. Оградище) за отделно населено място – с.Бакьово;
• Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Осиково на с.Миланово;
• Указ № 72/обн. 19.02.1952 г. – преименува с. Дупни връх на с.Дружево;
• Указ № 333/обн. 16.11.1954 г. – преименува с. Загъжене (Загажене) на с.Добравица;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Габровница (от с.Лакатник) за отделно населено място – с.Габровница;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Осеновлак на с.Осеновлаг без административен акт;
• Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Оградище и го присъединява като квартал на с.Буковец;

– обединява населените местности гара Владо Тричков, Драсин, Калугерица, Клисура, Орешец, Радач, Ромча, Свидница и Шатор в едно ново населено място – с.Владо Тричков;

– обединява населените местности гара Бабул, гара Томпсън, Завоя, Ливаге, Липата, Малък Бабул и Церови страги в едно ново населено място – с.Томпсън;

• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с.Своге за гр. Своге;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава н.м. гара Бов за отделно населено място – гар.с.Гара Бов;

– признава н.м. гара Лакатник за отделно населено място – гар.с.Гара Лакатник;

• Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – обединява жп спирка Луково и населените местности Голата глава, Лазар, Орничето, Острият камък, Сърце и Турска могила в едно ново населено място – с.Луково;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Левище (от с.Габровница) за отделно населено място – с.Левище;

– заличава с. Меча поляна поради изселване;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

През територията на общината, по долината на рекаИскър, на протежение от 44,2 km преминава участък от трасето на жп линиятаСофия –Мездра –Горна Оряховица –Варна отЖелезопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 4 пътя отРепубликанската пътна мрежа на България с обща дължина 85,8 km:

• участък от 51,2 km отРепубликански път II-16 (от km 25,3 до km 76,5);
• началният участък от 13,8 km отРепубликански път III-162 (от km 0 до km 13,8);
• началният участък от 17,7 km отРепубликански път III-164 (от km 0 до km 17,7);
• последниятт участък от 3,1 km отРепубликански път III-8102 (от km 12,3 до km 15,4).

• Лист от картаK-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от картаK-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от картаK-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от картаK-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Своге
• Забележителности и планински маршрути от община Своге

• Мичев, Николай.Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Община Своге

• Страници, използващи вълшебни препратки ISBN