Нормани, в превод„Северни хора“[1] (на франкски език:Northmanni; нафренски:Normands; налатински:Nortmanni), саетническа група, създала се вследствие на контакта между викингите, заселили се в северните райони на днешна Франция и местното население[2][3][4]. Заселването е предшествано от нападения срещуфранкското крайбрежие в началото на IX век, извършвано с кораби от Скандинавия. Това садатчани, които концентрират атаките си основно въвФризия, инорвежци отИрландия, атакуващиАквитания.[5].
Норманите получават политическа значимост след като през 911 г. междузападнофранкския кралШарл III Простовати иРолон, предводител на уседналите в областта на ДолнаСена нормани е сключен т. нар. „Договор от Сен Клер сюр Епт“, с който на заселниците им е признато владеенето на завзетите територии, като в замяна те се задължават да отбраняват устието на Сена от нови нашественици. Самият Ролон е обявен за „ярл“ илиграф, с което се поставят основите нафеодалното владение, получило иметоНормандия. В началото на XI век областта ставахерцогство.[6]
Идентичността на норманите се оформя през първата половина на X век и продължава да се развива през следващите векове[7] чрезасимилация и смесване с кореннитефранки игало-римляни.[8]. Макар че бързо се адаптират към обичаите на местните обитатели, норманите запазват много от чертите на своите викингски предци. Според средновековния монах Гофредо Малатера норманите показват пристрастие към боевете, придружена от почти безразсъден кураж, хитрост и ловкост, които вървят ръка за ръка с нечувана подлост. В своята експанзия към други части на Европа норманите си създават репутация на хора, способни на дръзки подвизи, в които често само неколцина мъже побеждават многократно по-многоброен враг. Ненадминат капацитет за бързо придвижване по море и суша, използване на брутална сила и предвидлив усет за употребата и стойността на парите са все черти, които характеризират норманите.[9]
Норманите играят голяма политическа, военна и културна роля в средновековна Европа и дори в Близкия изток. Те са известни с войнолюбивия си дух и впоследствие с християнската си набожност и стават горещи привърженици накатолицизма, който възприемат[9]. Бързо възприемат романските езици на земите, в които се заселват, като техният диалект става известен катонормански илинорманско-френски, важен литературен език. Херцогство Нормандия, което те формират чрез договор с франките, е един от големитефеоди на средновековна Франция[10][11]. Норманите са създатели на уникалнияромански стил в архитектурата и са известни сфеодалното си право, музикалните традиции, военните постижения и иновации. Норманите основаваткралство Сицилия в Южна Италия чрез завоевания, а експедицията наУилям Завоевателя осъществяваНорманското нашествие, довело до завоеванието наАнглия[12]. От тези нови центрове норманското влияние се разпространява отЙерусалимското кралство икръстоносните държави в Близкия изток, напримерАнтиохийското княжество, доШотландия,Уелс иИрландия.
Херцогство Нормандия между 911 и 1050 г. В синьо са показани райони на интензивно скандинавско заселване.
През 10 век първоначално унищожителните набези на скандинавските бойни групи нагоре по течението на френските реки започват да пробиват все по-навътре в Европа и да се превръщат в постоянни лагери, които включват местни френски жени и лични имущества.[13]Херцогство Нормандия, което започва през 911 г. катофеодална държава, е основано отСен-Клер-сюр-Ептския договор междуШарл III Простовати наЗападнофранкското кралство иРоло отСкандинавия. Намира се на територията на бившото франкско кралствоНеустрия.[14] Договорът предлага на Роло и хората му френски крейбрежни земи поЛаманша между рекаЕпт иатлантическия бряг в замяна на защитата им от набезите навикингите.[14] Освен да защитава района наРуан от викингите, Роло обещава да не напада останалите земи на франките, да приемехристиянството и да се закълне във вярност на Шарл III. Той става първият херцог на Нормандия и граф на Руан.[15] Територията му включва северната част на днешнаГорна Нормандия до рекаСена, но в крайна сметка херцогството се разширява на запад отвъд Сена.[9]
Преди пристигането на Роло населението на Нормандия не се различава от това наПикардия илиИл дьо Франс, които се считат за франкски. По-ранните викингски заселници започват да пристигат през 880-те години, но се разделят между колониите на изток около долината в долното течение на Сена и на запад на полуостровКотантен. Отрядите на Роло от Скандинавия, които нападат и Нормандия и части от европейското атлантическо крайбрежие, включватдатчани,норвежци,нордо-гали, викинги отОркни, вероятношведи и англо-датчани отДанелаг, територия, която попада под норманска власт в началото на 11 век. Те постепенно започват да усядат, първоначално да презимуват, а след това и за постоянно, и си вземат местни франкски съпруги. Потомците им заместватнордическата религия с християнство инордическия език сгалоромански езици, като така се синтезира уникална норманска култура в северната част на Франция.[10]Норманският език е образуван от приемането на местни езици, част отроманските езици, от управляващата класа на норманите и се развива във френски регионален език, който оцелява и до наши дни.[9]
След това норманите възприемат феодалните доктрини от континента и ги оформят като функционална йерархична система в Нормандия и норманските владения в Англия.[10] Новите нормански владетели културно и етнически са различни от старата аристокрация, по-голямата част от която има франкско потекло отКаролингите през 9 век. Повечето нормански рицари остават бедни и гладни за земя и по времето на експедицията за нахлуване в Англия през 1066 г. Нормандия вече изнася военни конници навън. Много нормани от Италия, Франция и Англия служат катокръстоносци по време на управлението на итало-норманския принцБоемунд I Антиохийски и англо-норманския кралРичард I Лъвското сърце.
Отделни групи нормани пристигат вЮжна Италия още през 1020 г., вероятно като завръщащи се поклонници от Светите земи или с цел посещение на папския двор. През 999 г., споредАмат от Монтекасино, нормански поклонници, връщащи се отЙерусалим, минават през пристанището наСалерно, когато е нападнато отсарацини. Норманите се сражават толкова храбро, че принцГвемар III ги умолява да останат, но те отказват и вместо това предлагат да оповестят молбата му у дома. Все пак постепенно нормански благородници започват да служат в армиите на южните италиански владетели като наемници.
Двете най-видни нормански семейства, които пристигат вСредиземноморието, са потомци на родоветеДренготи иОтвили. Група нормани с поне петима братя от рода Дренгот се сражават срещу византийците приАпулия под командването на Мело ди Бари. Между 1016 и 1024 г. е основано графствоАриано Ирпино от друга група нормански рицари. Победен приКана, Мело ди Бари бяга вБамберг, Германия, където умира през 1022 г. Графството се счита за първата политическа единица, основана от нормани в Южна Италия.[16]Райнулф I от Дренгот получаваАверса отСергий IV Неаполитански през 1030 г. След това Райнулф прибавя към владенията си Гаета, а наследилият титлата граф Ричард присъединявакняжество Капуа[17].
Следващата вълна на норманско установяване е свързана с родаОтвили, които постигат престижен ранг като обявяват принцГвемар IV за херцог наАпулия иКалабрия. Той бързо награждава избрания за водач на норманитеВилхелм Желязната Ръка с титлата граф в столицата муМелфи. През 1047 г. императорХайнрих III провъзгласява брата на Вилхелм,Дрогон, заdux et magister Italiae comesque Normannorum totius Apuliae et Calabriae („Херцог и господар на Италия и граф на норманите в цяла Апулия и Калабрия“). Представителят на рода ОтвилРобер Гискар, четвърти син на родоначалника Танкред, заедно с по-малкия му братРожер I успяват да завладеятСицилия иМалта от сарацините. След смъртта на Робер неговите владения са обединени с тези на брат му Рожер вСицилианско кралство[17].
Синът на Рожер I,Рожер II, е коронован за крал през 1130 г. от антипапаАнаклет II. Династията управляваКралство Сицилия до 1194 г., когато е короната преминава към родаХоенщауфен чрез брак.[18] Норманите оставят наследството си в много замъци, като например цитаделата вСкуилаче на Вилхелм Желязната Ръка, и катедрали, катоКапела Палатина вПалермо на Рожер II, които изпъстрят пейзажа и дават специален архитектурен привкус, придружаващ уникалната им история.
В институционално отношение, норманите комбинират административната машина на византийците, арабите и ломбардците със свои собствени идеи зафеодализъм и в резултат провеждат уникално управление. В тази държава има по-голяма религиозна свобода и редом с норманските благородници съществува меритократична бюрокрация от представители на различни религии – евреи, мюсюлмани и християни (католици и източноправославни). Така в Сицилианското кралство съжителстват нормани, византийци, гърци, араби, ломбардци и местни сицилианци, които живеят заедно с хармония, а норманските му владетели строят планове за империя, която да противостои наФатимидския халифат и да подкрепякръстоносните държави вЛеванта.[19][20][21]
Норманските владетели насърчават развитието на културата и науката. Един от по-големите географски трактати презСредновековието,Tabula Rogeriana, е написан отМохамед ал-Идриси отАндалус за крал Рожер II Сицилиански, и е известен катоКнигата на Рожер.[22]
Малко след като норманите започват да навлизат в Италия, те влизат в досег сВизантийската империя, която тогава воюва срещупеченегите,прабългарите и особено срещуселджуците. Норманските наемници първо са поощрявани от ломбардците да се сражават срещу византийците, но скоро след това се бият за византийска кауза в Сицилия. Заедно сварягските и ломбардските контингенти стават известни в Сицилианската кампания наГеорги Маниак от 1038 – 1040 г. Съществува дебат дали норманите, служещи на византийците, са всъщност от Италия. Също така не е напълно ясно колко от „франките“, както византийците ги наричат, са нормани и колко са французи.
Един от първите нормански наемници, служещи като византийски генерали, еХерве Франкопулос през 1050-те години. По това време обаче вече има нормански наемници, служещи чак вТрабзон иГрузия. Те са базирани вМалатия иЕдеса и са под властта на византийския херцог наАнтиохия,Исак Комнин. През 1060-те години Робер Креспен води норманите от Едеса срещу селджуците.Русел дьо Байол дори се опитва да основе независима държава вМала Азия с подкрепата на местното население, но е възпрян от византийския генералАлексий I Комнин.
Някои нормани се присъединяват към селджуците, за да подпомогнат унищожаването на арменските васални държавиСасон иТарон в източните части наАнадола. По-късно много нормани служат на арменското кралствоКиликия вТавърските планини. Русел дьо Байол предвожда „франкска“ сила към долината на горното течение наЕфрат в северната част наСирия. От 1073 до 1074 г. 8000 от 20 000 войници на арменския генералФиларет Варажнуни са нормани. Познатата търговия междуАмалфи и Анадола и междуБари иТарс вероятно е свързана с присъствието на итало-нормани в тези градове, докато Амалфи и Бари са под норманско господство в Италия. Няколко семейства във Византия са с нормански произход по време на периода наКомниновия ренесанс, когато византийските императори търсят западноевропейски наемници.
Робер Гискар, който вече е граф на Апулия в резултат на военните си успехи, накрая успява да изгони византийците от Южна Италия. След като получава одобрение от папаГригорий VII и действайки като негов васал, Робер продължава кампанията си по завоюване наБалканския полуостров като опорна точка за западните феодални владетели и католическата църква. Съюзява се сХърватското кралство и католическите градове вДалмация и през 1081 г. предвожда армия от 30 000 души в 300 кораба, които пристигат на южното крайбрежие наАлбания, завладявайкиВльора,Канина,Орикум и достигайкиБутринт след масово плячкосване. Те се присъединяват към флота, който преди това завладяваКорфу и нападаДирахиум по суша и вода, разрушавайки всичко по пътя си. При тези тежки обстоятелства местните жители откликват на призива на император Алексий I Комнин да се присъединят към византийците срещу норманите. Албанските сили не могат да участват в последвалатабитка при Дирахиум, тъй като тя започва преди да са пристигнали. Малко преди битката венецианският флот вече е осигурил победа на брега около града, което принуждава Алексий да изостави града.[23] Градът издържа до февруари 1082 г., когато е предаден на норманите от венецианските и амалфийските търговци, които са се заселили там. След това норманите вече са в състояние да пробият към вътрешността на страната. Те превзематЯнина и няколко по-малки града в югозападните части наМакедония иТесалия, преди да се появят пред портите наСолун. Разногласия сред главното командване на норманите ги убеждават да се оттеглят към Италия. Норманите губят Дирахиум, Вльора и Бутринт през 1085 г.
Няколко години следПървия кръстоносен поход през 1107 г. норманите пристигат във Вльора и обсаждат Дирахиум, използвайки усъвършенствано военно оборудване, но без успех. Междувременно те окупиратПетрела,Балши, Канина и Орикум. Този път албанците са на страната на норманите, недоволни от тежките данъци на византийците. С тяхна помощ норманите си подсигуряват проходите вАрбърия и си проправят път къмДебър. Липсата на провизии, болестите и византийската съпротива карат норманите да изоставят кампанията си и да подпишат мирен договор с Византия вДевол.
Последвалият упадък на Византия отваря възможността за трето нападение през 1185 г., когато голяма норманска армия нахлува в Дирахиум, благодарение на предателство от страна на византийски високопоставени служители. По-късно византийците си връщат контрола над града.
Норманите са в контакт с Англия отрано. Не само че техните първоначални викингски братя продължават да опустошават английските брегове, ами те са окупирали най-важните пристанища от другата страна наЛаманша. Тази взаимна връзка накрая ражда по-близки отношения чрез брак междуЕма Нормандска, сестра наРичард II, и кралЕтелред Нерешителни. При нашествието на викингите в Англия, след катоСвен I покорява острова, Етелред бяга в Нормандия през 1013 г., но след три години умира (1016 г.). След смъртта на Етелред Ема сключва втори брак сКнут и отново е английска кралица до смъртта му. След известен период на управление наХаролд I, незаконен син на Кнут, през 1040 г. на английския трон се възкачва синът на Ема и КнутХардекнут.
КогатоЕдуард Изповедник, прекарал 25 години в Нормандия, най-накрая се завръща в Англия през 1041 г. по покана на Хардекнут, негов полубрат, той донася норманско мислене и култура. Довежда със себе си много нормански съветници и бойци, които оформят кавалерийски отряд. Когато брат му умира през юни 1042, той става крал и управлява до смъртта си през 1066 г. Той назначаваРобърт Жюмиежки заархиепископ на Кентърбъри и правиРалф Срамежливи граф наХерефорд. Той кани доведения си братЕвстахий II в кралския си двор през 1051 г. – събитие, което води до едни от първите конфликти между саксонците и норманите, които накрая водят до изгонването наГодуин Уесекски в изгнание.
На 14 октомври 1066 г.Уилям Завоевателя постига решаваща победа вбитката при Хейстингс, което води до покоряването на цяла Англия три години по-късно. Битката е изобразена върхугоблена от Байо. Нахлуващите нормани и техните потомци изместватангло-саксонците като управляваща класа в Англия. Благородничеството на Англия е част от норманската култура и много от членовете му имат земи от двете страни на Ламанша. Ранните нормански крале на Англия отдават почит на френския крал за първите им земи на континента. Те считат Англия за най-важното си владение, което им осигурява титлата крал.
В крайна сметка норманите се смесват с местното население, комбинирайки език и традиции.[24] По време наСтогодишната война членовете на норманската аристокрация често се идентифицират като англичани.Англо-нормандският език се отделя отлатинския, което бива осмивано отДжефри Чосър. Англо-нормандският накрая е погълнат от англо-саксонския език и леко му повлиява, като така подпомага за развитието насредноанглийския, който на свой ред прераства в съвременнияанглийски език.
Норманите имат дълбоко въздействие върху ирландската култура и история, след като нахлуват при заливаБаноу през 1169 г. Първоначално норманите поддържат отделна култура и етнос. Обаче, с времето се претапят в ирландската култура до такава степен, че за тях започва да се говори, че са станали „повече ирландци от самите ирландци“. Норманите се заселват основно в източните части наИрландия, познати катоПейл, и построяват много крепости и селища, включително приТрим иДъблин. Двете култури се смесват, заимствайки от езиците си. Днешните нормански потомци могат да бъдат разпознати по фамилните им имена. Така в югоизточната част на Ирландия, където се заселват първи нормани, се срещат френски имена.
Един от претендентите за английския трон срещу Уилям Завоевателя еЕдгар Етелинг, който след това се оттегля вШотландия.Малкълм III Шотландски се жени за сестрата на Едгар,Маргарет, и се поставя в опозиция на Уилям, който вече е поставил под въпрос южните шотландски граници. Уилям нахлува в Шотландия през 1072 г., достигайкиАбернети, където среща флота си от кораби. Малкълм се предава и става заложник на сина на Уилям,Дънкан, като така започва поредица от аргументи относно това дали шотландската корона трябва да се подчини на краля на Англия.
Норманите отиват в Шотландия, строейки замъци и основавайки благородни семейства, които по-нататък раждат крале (Робърт I (Робърт I), но също така основавайки значителен бройшотландски кланове.Дейвид I, чийто старши братАлександър I е женен заСибила Нормандска, играе ключова роля при въвеждането на норманите и тяхната култура в Шотландия, като процесът често бива наричан в литературата „Давидска революция“. След като е прекарал известно време в двореца наХенри I (женен за сестрата на Давид,Матилда Шотландска) и нуждаейки се от помощ да се качи на шотландския престол, Давид се принуждава да раздаде земи на мнозина. Процесът продължава при наследниците на Давид, най-вече приУилям I. Феодалната система, наследена от норманите, се прилага в различни степени в по-голямата част от Шотландия.
Дори и преди да завладеят Англия, норманите са установили контакт сУелс. Едуард Изповедник прави Ралф граф на Херефорд и го натоварва със задачата да защитава уелската граница и да се противопоставя на уелсците. По това време норманите не успяват да напреднат към Уелс.
Малко след завладяването на Англия обаче уелската граница преминава напълно под властта на най-уважаваните от Уилям нормански барони вШропшър иЧешър. Тези нормани започват дълъг период от бавно покоряване, през който почти цял Уелс е подложен на норманско влияние. По това време за пръв път нормански думи навлизат вуелския.
Легендарното религиозно усърдие на норманите се наблюдава в религиозни войни дълго предиПървият кръстоносен поход да основеАнтиохийското княжество. Те са важни чуждестранни участници вРеконкистата наИберийския полуостров. През 1018 г. Рожер I Тоснийски пристига на полуострова, за да създаде собствена държава върху земите намаврите, но се проваля. През 1064 г. по време напохода към Барбастро Гийом дьо Монтрьой води папската армия и завзема голяма плячка.
През 1096 г. към кръстоносците, преминаващи покрай обсадата на Амалфи, се присъединяваБоемунд I Антиохийски и племенникът муТанкред Галилейски с армия от итало-нормани. Боемунд е де факто водач на кръстоносния поход, докато преминава през Мала Азия. След успешнатаобсада на Антиохия през 1097 г. Боемунд създава независимо княжество около този град. Танкред играе ключова роля в покоряването наЙерусалим и работи по разширяването наЙерусалимското кралство в СеньорияТрансйордания иГалилея.
Завладяването наКипър от англо-норманите по време наТретия кръстоносен поход отваря нова глава в историята на острова, който ще бъде под властта наЗападна Европа през следващите 380 години. Макар да не е част от планирана операция, завладяването има доста по-дълготрайни резултати, отколкото се очаква в началото.
През април 1191 г.Ричард I Лъвското сърце напускаМесина с голям флот, насочвайки се къмАкра.[25] Уви, флотът е разпръснат след буря. След последвалото търсене, е открито, че корабът със сестра му и годеницата му са пуснали котва на южния бряг на Кипър, заедно с още няколко разбити кораба, включително този със съкровищата. Оцелелите от корабокрушенията са взети за заложници от владетеля на островаИсак Комнин Кипърски.[26] На 1 май 1191 г. флотът на Ричард пристига вЛимасол, Кипър.[26] Той нарежда на Исак да освободи затворници и съкровищата му.[26] Исак отказва и Ричард слиза с войските си и превзема Лимасол.[27]
Замък в Лимасол, в близост до който се смята, че Ричард се жени заБеренгария Наварска.
Различни принцове от светите земи пристигат в Лимасол по същото време, сред които е иГи дьо Лузинян. Всички те обявяват подкрепата си за Ричард, в случай че той поддържа Ги в борбата му срещуКонрад Монфератски.[28] Местните барони се отричат от Исак, който обмисля сключване на мир с Ричард и да се присъедини към него в кръстоносните походи, предлагайки дъщеря си на човек, посочен от Ричард.[29] Но Исак си променя мнението и се опитва да избяга. След това Ричард продължава с превземането на целия остров, като войската му вече е предвождана от Ги дьо Лузинян. Исак се предава, а към 1 юни Ричард вече е завладял целия остров. На 5 юни той тръгва към Акра със съюзниците си.[30] Преди да тръгне, той оставя двама нормански генерали, които да управляват Кипър. Докато е в Лимасол, Ричард се жени заБеренгария Наварска, която е първородна дъщеря наСанчо VI Наварски. Сватбата се състои на 12 май 1191 г. и на нея присъства сестрата на Ричард,Йоана Английска, която пристига от Сицилия.
Бързото англо-норманско завоюване се оказва доста по-важно, отколкото изглежда. Островът заема стратегическо място на морските коридори към светите земи, чиято окупация от християните не би могла да продължи без поддръжка от морето.[31] Малко след покоряването му, Кипър е продаден натамплиерите, а през 1192 г. е отдаден на Ги дьо Лузинян и става стабилно феодално кралство.[31] През 1489 г.Венецианската република поема пълен контрол над острова, който остава християнска крепост доКипърската война през 1571 г.[30]
Бетанкур приема титлата крал на Канарските острови като васал наЕнрике III. През 1418 г. племенника на Жан продава правата над островите на Енрике Перес де Гусман и Кастилия.
Обичайното право в Нормандия се развива между 10 и 13 век и е оцеляло и до днес чрез законовите системи наНормандските острови. Норманското обичайно право е транскрибирано от двама съдии на латински език, за да се използва от тях колегите им.[32] Законите са наречениTrès ancien coutumier иGrand coutumier de Normandie.
Норманската архитектура обикновено изпъква като нов етап в архитектурата история на регионите, които покоряват. Те разпространяват уникален видроманска архитектура в Англия, Италия и Ирландия и укрепват тези региони с крепости в своя севернофренски стил. Стилът им се характеризира с облидъги, особено над прозорци и врати, и с големи пропорции.
В Англия периодът на норманската архитектура следва непосредствено този на англо-саксонската архитектура и прехожда раннатаготическа архитектура. В Южна Италия норманите включват елементи на ислямски, ломбардски и византийски строителни техники, като така дават началото на уникален стил, познат като нормано-арабска архитектура в рамките на Сицилианското кралство.[33]
В изобразителното изкуство норманите нямат богатите и отличителните традиции на културите, които покоряват. Все пак, в началото на 11 век херцозите започват програма по църковна реформа, поощрявайкиКлюнийската реформа в манастирите и патронизирайки интелектуалните занимания, особено разпространението наскрипториите и възстановяването на загубениилюстровани ръкописи. Църквата се използва от херцозите като обединяваща сила за техните коренно различни херцогства. Основните манастири, които участват в този малък „ренесанс“ на норманското изкуство саМон Сен Мишел,Фекан,Жумиеж,Бек дьо Мортан,Сен Уен,Сен Еврул иСен Вандрий Рансон. Тези центрове са в контакт с т. нар. „Уинчестърска школа“, която прокарвакаролингските традиции в Нормандия. В последното десетилетие на 11 и първото десетилетие на 12 век Нормандия претърпява златна епоха на илюстрованите ръкописи, но тя е кратка и големите скриптории в Нормандия спират да функционират към втората част на века.
Религиозните войни във Франция през 16 век иФренската революция през 18 век постепенно унищожават по-голямата част от архитектурните и изобразителните останки на норманското въображение. В първия случай безразборно се разрушават много нормански сгради, а във втория случай се напада религията, покрай което се унищожават всякакви религиозни обекти, а дестабилизацията на обществото води до необуздано плячкосване.
Най-известната творба на норманското изкуство егобленът от Байо. Той е поръчан от Одо, епископ на Байо и първи граф наКент, възлагайки работа на местни жители на Кент, които са научили нордическите традиции, внесени през миналата половина от века от датските викинги.
Във Великобритания норманското изкуство оцелява главно под формата накаменоделство илиметалообработка прикапители икупели. В Южна Италия, например, норманското изкуство оцелява под форми, силно повлияни от гръцките, ломбардските и арабските му предци. От кралските дрехи, запазени в Палермо, короната е във византийски стил, а коронационното наметало е с арабска изработка и надписи. Много църкви са запазили купели, капители и мозайки, които се срещат често в Италия по време на норманите и черпят силно от гръцкото наследство. Салерно по време на ломбардите е център на занаятчийство съсслонова кост и това продължава и при норманите. Много южноиталиански църкви са запазили творби от Франция, тъй като френските кръстоносци, пътуващи към светите земи, носят със себе си артефакти, които да даряват на църквите.
В Нормандия през 11 век се развивакласическата музика. Фекан и Сен Еврул са центрове на музикалното производство и образование. Двама италиански абати във Фекан разработват системата за предаване на ноти чрез букви. Пак във Фекан през 11 век се разработвапетолинието, около което се поставятневмите. По-късно Ла Трините дю Мон става център за музикални композиции. При Сен Еврул се развива традиция за пеене, а хорът на абатството придобива известен из Нормандия. След това няколко монаси от абатството отиват в Италия, където основават манастир вЛамеция Терме и продължават традицията на пеенето.
↑Dauzat, Albert, Dubois, Jean, Mitterand, Henri. Larousse étymologique. Larousse, 1971. p. 497. (на френски)
↑R. Allen Brown 1994, с. 18: „The first Viking settlers in Normandy, it is agreed, were predominantly Danish, though their leader, Rollo was of Norse extraction.“
↑R. Allen Brown 1994, с. 19: „the Northmen of Normandy became increasingly Gallicized, increasingly Norman we may say, until by the mid-eleventh century they were more French than the French, or, to speak correctly, more Frankish than the Franks.“
↑Chibnall 1999, с. 2: „In Normandy the conquering northmen had assimilated...the indigenous Frankish and Gallo-Roman peoples...“
↑Симеонова, Л.Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.125, 211.
↑Симеонова, Л.Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII-60-те години на XI в.). Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи, С., Изд. „Парадигма“. 2008, с.148 – 149.
↑Chibnall, M. The debate on the Norman Conquest. 1999. с. 2. In Normandy the conquering northmen had assimilated... the indigenous Frankish and Gallo-Roman peoples...
.JPG)
