Нокът (налатински:unguis) се нарича роговото образувание сепидермисен произход, намиращо се в края напръстите. видоизмененокожно образувание, изградено откератин. Ноктите се нуждаят от хранителни вещества и кислород, за да растат нормално.
Основната функция е защита на крайните фаланги на пръстите от механични повреди. При животните ноктите служат заоръжие, захващане по повърхности, хващане на плячка, ровене и др.
ПриЧовекоподобните нокътят в по-голямата си част е ограден откожа, а само в предната му част е свободен и надраства пръста, като свободната част при хората трябва да се оформя периодично. Частта от кожата, която обикаля нокътя, и свързва повърхността му с останалата кожа се наричакутикула. Нейната основна функция е да защити от проникване на болестотворни микроорганизми между нокътя и кожата.
Нокътят има тяло и корен. Коренът е задната му част намираща се под кутикулата. Малката по-бледа част от корена се наричалунула, тъй като наподобяваполумесец, и понякога се показва пред кутикулата.
Матриксът, където се извършва деленето на клетките, се намира под кожата. Тези клетки се наричат герминативни.
От корена започва нокътната пластинка, която е съставена отепителни клетки, на базата накератин – особен вид влакнестбелтък с твърда структура, който участва в изграждането и накосмите,вълната,рогата икопитата. Кератинът е богат на аминокиселинатацистеин, в чиито строеж участва и микроелементасяра. Освен кератин ноктите съдържат 10 – 20% други компоненти, като вода и липиди (придаващи еластичност и блясък) и микроелементи, катокалций,хром,фосфор,селен,цинк ижелязо, които придават здравина.
Нокътната пластина няма нервни окончания и затова премахването ѝ е безболезнено, но когато е на цялата свободна част се оставя чувствителният живец без защита. Видимата част на нокътя при хората и приматите представлява около 2/3 от целия нокът, като нокътят расте само по дължина.
При някои бозайници (например семействата Котки и Кучета) ноктите растат на конусовидни люспи с формата на самия нокът, които израстват и падат през определен период.
Ноктите растат постоянно, но по-бавно откосата. Ноктите на ръцете са по-тънки и растат по-бързо от тези на краката. Ноктите не растат равномерно на всички пръсти, като тези на доминиращата ръка растат по-бързо. За еднаседмицакосмите на косата нарастват с 1 mm, а ноктите накраката с 0,25 mm. Пълното обновяване на нокътната пластинка се извършва за около половин година. Ноктите на жените растат по-бавно от на мъжете, освен по време набременност, тъй катохормоналният баланс на организма в юношеска възраст, бременност и менструация влияе и на растежа на ноктите. Директното влияние върху нокътя, каквото се получава при постоянен натиск или при вредния навик на гризане на ноктите води до по-бързо нарастване. Забавянето на растежа на ноктите се получава с напредване на възрастта, както и при непълноценно хранене и поемане на по-малко мазнини, белтъчини ивитамини или при нарушение в кръвообръщението и обмяната на веществата.
Грижата за ноктите и правилното им изрязване предотвратява заболяването им. Ноктите на краката се режат прави, над нивото на кожата, без да се заоблят в ъглите.
Врастването на нокът,[1] наречено още онихокриптоза (onychocryptosis) или унгвис инкарнатус (unguis incarnatus), представлява растеж на ръба на нокътя вътре в околната мека тъкан на пръста, която се разкъсва и позволява навлизане на бактерии, водещо до възпаление. Най-често е засегнат палеца на ходилото от външната страна, но е възможно врастването да е от двете страни, както и на други пръсти.
Заболяването засяга най-често младежи, а по-рядко девойки, бебета и малки деца. Възможно е и вроден врастнал нокът. Колкото е по-млад човек, толкова нокътят и кожата му са по-меки, което улесняава лечението.
За да огранични възпалението, организмът отлага съединителна тъкан около инфектираната зона и се получава характерното израстване на кожа и мека тъкан върху нокътя. В част от случаите възниква вторично гъбично възпаление.
Консервативно (неоперативно) –антибактериално или антибиотично лечение, съчетано с добра хигиена и удобни обувки.
Възможно е и създаване на подходящи условия за правилно израстване на нокътя, като се подложи стерилна марля, памук и др.
Хирургично (оперативно) – отстраняване под упойка на страната на нокътя в дълбочина, заедно с герминативния слой в основата. При по-тежки случаи се налага изрязване и на част от съседните кожа и меки тъкани, а в редки случаи отстраняване на нокътя нацяло.
Алтернативно – химично унищожаване на герминативните клетки с фенол или негови производни. Предлага по-малък дискомфорт и бързо възстановяване, но са възможни рецидиви. Подобно лечение е лазерната или електрокаутеризацията.
Според доц. Жана Казанджиева[2] половината от нокътните дистрофии са причинени от гъбички, а останалите – от плесени, бактерии или други дерматологични заболявания.
Гъбичните инфекции са 18 – 40% от всички болести на ноктите. Гъбичките причиняват промяна в цвета, задебеляване и деформиране на ноктите. Днес се смята, че от това заболяване страда 16% от населението вЕвропа, като процентът на инфектираните се увеличава с възрастта. При хора над 70 години вероятността да бъдат заразени е 50%. Не всеки е предразположен към гъбична инфекция. Проучванията показват, че риск има най-вече при хора с нарушен имунитет,диабет и съдови нарушения на крайниците, както и излагането на продължителната влажна среда. Гъбичките засягат по-често ноктите на краката, поради по-бавния им растеж, по-лошото кръвоснабдяване и неподходящи обувки. Ноктите на ръцете също може да се инфектират, особено при често мокрене.
При гъбична инфекция ноктите губят лъскавината си и променят цвета си в кафяво, жълто или бяло. Нокътната плочка е трошлива, рони се или е силно задебелена.
Лечението е чрез специални противогъбични препарати и лакове за нокти. Съчетано с вътрешен прием на медикаменти при по:тежки случаи. Модерен метод е лечението чрез лазер.
Състоянието на ноктите е показателно за здравословното състояние на целия организъм. Промените в тяхната нормална форма, повърхнина или растеж показват неблагоприятни процеси в тялото, известни от древността в много етноси и култури. Според американския дерматолог д-р Джулия Дзъ от Нюйоркския медицински център, ноктите подсказват 7 възможни проблема:[3]
Обезветяване или бледност сочи промяна в нокътната плочка. Появата им е свързана с ранно развитие намеланом на нокътната плочка. Препоръчва се преглед отонколог.
Напречните бразди по плочките и малките вдлъбнатини по повърхността на ноктите подсказват продължителен стрес, нарушение в обмяната на веществата или травма на ноктите.
Срещат се обикновено при възрастни хора в резултат на геронтологични изменения в организма, но при млади хора означава, че не приемат достатъчно течности.
Онихорексис се нарича състоянието, при което ноктите стават чупливи и разслояващи се. То подсказва недостиг навитамините A, E и D, иминералитежелязо и цинк. Същевременно алармира и за проблеми с ендокринната и сърдечносъдовата система, както и вероятендиабет.
