| Нихоншоки | |
| 日本書紀 | |
.jpg) | |
| Създаване | 720 г. Япония |
|---|---|
| Първо издание |  Япония |
| Вид | историография |
| Нихоншоки вОбщомедия | |
„Нихоншоки“ (наяпонски:日本書紀; по английскатаСистема на ХепбърнNihonshoki) или„Нихонги“ (наяпонски:日本紀,Nihongi), „Японска хроника“ е една от трите книги смятани за свещени зашинтоизма, заедно с „Коджики“ (наяпонски:古事記,Kojiki) и „Куджики“ (наяпонски:旧事紀,Kujiki). Считана е за първата същинска японскаисториография и проследява историята наЯпония от сътворението на архипелага до управлението на императрицаДжито (наяпонски:持統天皇,Jitō-tennō) (686 – 697).
Паметникът е завършен през720 г. Съставен е по нареждане и под ръководството на принцТонери (наяпонски:舎人親王,Toneri-shinō) заедно с другия главен съставителФудживара-но Фухито (наяпонски:藤原不比等,Fujiwara-no Fuhito). За образец на съставителите служат древните китайски исторически хроники. Интересен е фактът, че „Нихоншоки“ е написан едва 8 години след съставянето на „Коджики“ – документ с твърде сходно съдържание на неговото. Една от вероятните причини е, че „Нихоншоки“ е написан изцяло на китайски език, което по това време устройвало повече целите наЯпонския императорски двор.
„Нихоншоки“ се състои от тридесет свитъка (наяпонски:巻,maki), разделени на три части. Документът основно се концентрира върху историчски събития и факти, както и върху генеалогията на императорите. Първата част започва с два свитъка, които се занимават с японските митове за сътворението и последвалите го събития. А следващите свитъци дават началото на проследяването на историята на Япония по хронологичен ред на управление на императори, като започват с легендарния първиимператорДжимму (наяпонски:神武天皇,Jimmu-tennō). Втората част от свитъци е за управлението на императорТемму (наяпонски:天武天皇,Temmu-tennō) (673 – 686). Третата и последна част обхваща управлението на императрица Джито.
В документа присъстват и 129 песни/поеми„ута“ (наяпонски:歌,uta). 50 от тях съвпадат с песните от „Коджики“, а останалите 79 се срещат за първи път. За записването им е използвана същата писмена система, както и в „Коджики“ –Маньогана (наяпонски:万葉仮名, Man'yōgana) т.е. ползване накитайски писмени знаци само с фонетичната им стойност, не катоидеограми.
