Скица на техники от Нинджуцу, от серия скици (Хокусай манга) отХокусай. Гравюра върху дърво отпечатана на хартия. Том шест, 1817.
Нинджуцу (忍術?), понякога се използва взаимнозаменяемия модерен терминНинпо (忍法?),[1] е стратегия и набор от техника за водене на нетрадиционни бойни дествия,партизанска война ишпионаж, извършвани от намни войници наричанининджи във феодалнаЯпония.
Нинджицу може да се отнасят и до:
Съвременни школи по Нинджуцу – модерни школи по бойни изкуства, които претендират, че са последователи на тези традиции.
Нинджа в популярната култура – измислени образи, базирани на бойни изкуства, легенди и фолклор от японска култура.
Нинджуцу означава две неща – „изкуството да се прикриваш“ и „търпение“.[2] Вместо да говорят за „нинджицу“, средновековните автори използват термина „канте-но джицу“, означаващ именно „изкуството на шпионажа“.[3]
Японските историци свързват началото на нинджицуто с влиянието на прочутия китайски трактат „Изкуството на войната“ отСун Дзъ, писан около V в.пр.Хр. В Япония тези текстове се четат доста по-късно - вероятно VII в.сл.Хр.[4]
Недалеч от столицатаКиото, в провинцията Ига и Кога имало мнозина дзи-дзамураи и след годините Онин (1467-1477) те съдали свои обединения (то), които се занимачат с кражби и грабежи. Мнозина от тях стават майстори на конте-но джицу и започнали да бъдат наемани от враждуващите помежду си даймио.[3]
-Произлиза от аскета Ен-не от клана Озуну, по времето на император Тен-чи (662-671)г.
Мелвил, Робърт. Нинджа // „Сенките на мрака: Нинджа, Асасини, Черният орден“. София, ICON, 2007.ISBN 978-954-8517-42-3. с. 7-160.(на български)
Тазипояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаквавътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.