| Никола | |
| българскикомит | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Съпруга | Рипсимия |
| Деца | Давид Мойсей Арон Самуил |
Никола е влиятелен български болярин от времето на царПетър I (927 – 969). Той екомит (управител) на градСредец (дн. София)[1], който тогава е средище на област (комитат) в югозападната част наБългарското царство. Баща е на царСамуил.[2]
Комит Никола е женен заарменкатаРипсимия[3], дъщеря на арменския царАшот II Железни от родаБагратуни.[3]
Известие за него дава византийският хронистЙоан Скилица, който представя Самуил и братята муДавид,Мойсей иАрон като синове на „един от велемощните комити“.[4]
Оскъдността на сведенията от историческите извори не дава възможност да се твърди дали Никола взима пряко участие в събитията от 969 – 971 г., когато източната част на Българската държава е завладяна първо от русите на князСветослав I, а после от византийците, начело сЙоан I Цимисхий.[5]
През следващите няколко години синовете на Никола се издигат начело на свободните югозападни предели и през 976 г. повеждат мащабна война срещуВизантия.
В историческите изследвания за този период от историята на България се поставят няколко въпроса относно бащата на Самуил. Един от тях е коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,[6] а други сочат района околоОхридското езеро иПреспанските езера.[7]
Оспорван е и произходът на Никола и синовете му. Сред историците от ХІХ век се шири мнението, че родът на комит Никола произхожда от „Шишман Мокри“ като в подкрепа на тази теза те сочат едно сведение на византийската принцеса и писателкаАнна Комнина (далечна потомка на българския царски род през XII век):„... българския василевс Мокрос и потомците му, особено Самуил, последният от българската династия ...“. Но след като са откритиСамуиловият надпис от 992/993 г. в селоГерман,Преспанско, и Виенският ръкопис на хрониката наЙоан Скилица с добавките на епископМихаил Деволски (от началото на XII век), се изяснява, че иметоМокрос е грешка на византийски преписвач от XIV век, който е изопачил първоначалното „Кромос“ т.е.Крум.[8]
Съществува и схващане, че те произлизат от славянски княжески род от племетоберзити (бърсяци), населявало днешна Северна Македония.[9] В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе.
Една хипотеза, популярна най-вече в европейската византология, застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронистСтефан Таронски, че братята комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.[10] Широкото разпространение на името на съпругата на Никола,Рипсимия, сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил вАрменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Известно е, че царицаИрина Лакапина, съпруга на царПетър I, довежда със себе си вПреслав голяма свита от приближени, част от които арменци, тъй като самата царица е с арменски произход. В тази връзка е възможно комит Никола да е получил царска благословия да се ожени за арменката Рипсимия.[8]
Другата теза за българския произход на Никола е застъпвана предимно в България. Докато Рипсимия може да е била от арменско потекло, то самият Никола споредПламен Павлов, вероятно е от български произход. Павлов изтъква, че титлата „комит“ е давана изключително на хора от царската династия и най-близките им родственици.[8] Затова според него хипотезата за родствената връзка на комит Никола с българската царска династия е най-приемливата предвид силното родово-аристократично начало в политическата система на Първото българско царство. Освен това проф. Павлов посочва като косвен аргумент и многото съвпадения в имената на царските фамилии от Преслав и Охрид – лични имена като Пресиан, Гаврил, Иван, както и влечението към старозаветните царски и пророчески имена (Симеон, Вениамин, Давид, Мойсей, Арон, Самуил и др.) е факт както в Плиска и Велики Преслав, така и в Охрид.[8] Родствена връзка между комит Никола и владетелите отПреслав допускат и други български историци.[11] Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, еБитолският надпис, в който неговият внук, царИван Владислав, се определя сам като „българин по род“.[12]
Бащините владения на комит Никола се намирали в областтаРазметаница – източно отКюстендил, по пътя заДупница.[13]
| Никола (X в.) | Рипсимия (? – пр. 993) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Давид (? – 976) | Мойсей (? – ок. 997) | Арон (? – 987) | Самуил (958 – 1014) | Агата (X в. – 90-те) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария (X в. – XI в.) | Йоан Владислав (? – 1018) | Гаврил Радомир (970 – 1015) | Теодора Косара (? – сл. 1019) | Иван Владимир (990 – 1016) | Мирослава (X в. – XI в.) | Ашот Таронит (? – сл. 1005) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пресиян (997 – 1061) | Алусиан (XI в. – сл. 1068) | Радомир (пр. 1019 – сл. 1097) | Траян (ок. 990 – 1038) | Аарон (X в. – XI в.) | Екатерина (XI век – 1063) | Исак I Комнин (1007 – 1060) | Неизвестна | Роман Куркуа | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василий Алусиан | Самуил Алусиан | Анна Алусиан | Роман IV Диоген (1030 – 1072) | Теодор (? – 1055) | Радомир | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Портал „История на България“  Портал „Биографии“  Портал „Македония“ |