Никарагуа, официалноРепублика Никарагуа, е демократична държава вЦентрална Америка. Граничи на север сХондурас, а на юг сКоста Рика, на запад сТихия океан, а на изток сКарибско море. Столица на Никарагуа е градМанагуа. Страната е сред най-бедните страни в света. В региона тя е на второ място по бедност следХаити.
Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езиканахуатъл и се крие във фразата „ни-кан-атл-хуа“, който се превежда като „господарите на тукашната вода“.
Европейците откриват атлантическото крайбрежие на Никарагуа през1502 г. по време на четвъртото пътешествие наХристофор Колумб. Няколко години по-късно започва и завладяването на страната под ръководството наХил Гонзалес Авила през1520 г. Първото постоянно селище е основано през1524 от конкистадораФрансиско Ернандес де Кордова –Гранада на брега на езерото Никарагуа, а по-късно иЛеон на изток от езерото Манагуа. Към1529 завладяването на Никарагуа приключва с почти цялостното унищожаване на местното население. Тези, които оцелели, са изпратени да работят в мините в северната част на страната.
След завладяването си Никарагуа става част от Кралство Гватемала със столица Леон. През 1610 г. вулканътМомотомбо изригва и унищожава напълно града. Никарагуа извоюва своята независимост отИспания през1821 г. За кратък период влиза в състава наФедерална Централноамериканска Република, от която излиза през1838 г. и окончателно става независима държава.
Източната част на страната, известна катоМоскитовия бряг, която е покрита с гъсти влажни гори и нездравословен климат, не се колонизира от испанците. Тук се установяват английски пирати, които го използват като своя база за нападенията си над испанските кораби. Населението на областта през този период расте главно за сметка на избягали негри роби от английските колонии. Англичаните успяват да се задържат тук чак до средата на19 век (1894), когато се изтеглят окончателно под натиска наСАЩ, смятащи да построят тукникарагуански канал между двата океана.
Първите десетилетия на 20 век са белязани от военни дикататури и управления, силно зависими от САЩ, които по това време обмисляли построяването на канал между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа. Най-ярката фигура от историята на страната от този период е произхождащият от селско семейство генералАугусто Сандино, който оглавява народната съпротива против режима и американците. На21февруари1934, по заповед на шефа на тайната полиция, той е коварно убит по време на преговори.
През следващите години (1934 –1979) управлява кланът на фамилиятаСомоса чрез различни свои членове, последният от които еАнастасио Сомоса Дебайле. През 1979 г. избухваСандинистката революция, която сваля от власт подкрепяните от САЩ дикататори Сомоса. Сандинистите на свой ред са подкрепяни финансово и военно отСССР иКуба, но годините, през които са на власт, не донасят мир и възход за страната. Води се гражданска война между сандинистите и военни формирования, наречени „контри“, финансирани отЦРУ. Десетки хиляди никарагуанци емигрират през това време в съседни страни или в САЩ.
Презфевруари1990 се провеждат първите демократични избори под наблюдението на международни наблюдатели, които са спечелени отВиолета Чаморо – кандидат на антисандинисткия съюз. Настоящ президент еДаниел Ортега.
Рибата трион се среща във водите около бреговете на Никарагуа
Страната се разделя географски на три региона.
Карибският обхваща източната част на страната, покрай крайбрежието наКарибско море. Има равнинен релеф и е покрита с гъсти тропически гори и пълноводни реки, които текат през тях. Тук се намира иселватаБосава̀с – най-голямата тропическа гора в Централна Америка и трета в света. През 1997 е обявена забиосферен резерват отЮНЕСКО. Климатът тук е тропичен с многобройни и обилни валежи и високи температури и влажност.
Централната зона е предимно планинска. Издигат се масивите на планините Матагалпа и Хинотега. Климатът тук е по-прохладен и студен.
Тихоокеанската зона се характеризира с двете големи сладководни езераМанагуа иНикарагуа, както и с многобройните си вулкани. Климатът тук е сух, с малко валежи и високи температури – през лятото често достигат 40 °C.
Законодателната власт е разпределена между правителството и еднокамарен парламент –Националната асамблея, съставена от 92депутати. 90 от тях се избират за срок от 5 години попропорционална система, като включва 20 депутати от национална листа и 70 от отделни листи за департаментите и автономните региони. Другите двама депутати заемат местата си по право – това са предишният президент и класиралият се втори в последните президентски избори.
Висш съдебен орган е Върховният съд. С конституционните реформи през 1995 година независимостта на Върховния съд е подобрена чрез увеличаване на броя на магистратите от 9 до 12 души. През 2000 година броят на съдиите се увеличава до 16 души, те са номинирани от политическите партии и избирани за 5-годишен мандат от Парламента.
Първото преброяване в Никарагуа се провежда през1778, когато са регистрирани едва 100 000 жители. Последното се извършва презюли2005, при което са преброени 5,46 милиона души.
Около 93% от населението са католици, а 5% са протестанти. 72% от никарагуанците са метиси, 20% са наследници на испанските завоеватели на страната и 8% са индианци. Черното население живее главно по карибското крайбрежие и са наследници на освободени роби отЯмайка. Тази част на страната е и най-слабо заселената.
Поради голямата безработица и бедност десетки хиляди никарагуанци емигрират всяка година, предимно вСАЩ и съседнатаКоста Рика. По приблизителни данни всеки шести никарагуанец живее в чужбина – близо 1 млн. души.
Никарагуанската икономика е аграрна, основана на 3 култури: банани, кафе и тютюн.
След като през 1985САЩ налагат икономическо ембарго на Никарагуа, инфлацията рязко скача. През1985 тя е 220%, за да достигне през1988 до чудовищните 13 000%. След приключване на гражданската война преди почти две десетилетия, повече от 350 предприятия са приватизирани, инфлацията е овладяна до 10%, а външния дълг е намалял наполовина. Въпреки това Никарагуа е една от най-бедните страни вЦентрална Америка със средна месечна заплата от 100$ (за сравнение в съседнитеХондурас е 290$, а вКоста Рика – 237$)
За2008 БВП на глава от населението е 2900$ – заедно сХаити това са единствените две страни отЗападното полукълбо с БВП по-нисък от 3000$ на човек. Икономическият растеж за2008 е едва 2%, а инфлацията е скочила на 20%.
Транспортните комуникации в западната и централната част на страната са относително добре развити. Връзката с атлантическия район е само едно-единствено шосе. Едва 2500 km от пътищата са асфалтирани. По време на дъждовните периоди често пътищата стават неизползваеми с дни. Железопътен транспорт не съществува, основно транспортно средство саавтобусите.
Никарагуа е страната с най-много поети и писатели вЦентрална Америка. Без съмнение най-известният еРубѐн Дарѝо, който е национален поет и един от създателите и най-ярките представители намодернизма.
В музиката най-известният певец и композитор с международна слава еЛуис Енрике, който пее и свирисалса.
Най-популярният спорт в Никарагуа ебейзболът. Навлиза в страната първоначално на карибското крайбрежие още в края на19 век. Страната има 5 бейзболни тима, чиито играчи формират националния отбор. Никарагуа има играчи и вMLB, най-известният от които еДенис Мартинес –питчер играл между 1976 и 1998 в различни отбори на Мейджър лигата.
Вторият по популярност спорт ебоксът. Страната е имала много шампиони, сред коитоАлексис Аргуельо – трикратен световен шампион и настоящкмет на столицата Манагуа.
Футболът напоследък също придобива популярност, особено сред по-младото поколение.
Elizabeth Dore. Myths of Modernity: Peonage and Patriarchy in Nicaragua. Durham, N.C.: Duke University Press. 2006.
Владимирские Татьяна и Сергей. Никарагуа: Революция и песня. М.: Инст. Латинской Америки РАН, 2009.
Victoria González-Rivera. Before the Revolution: Women's Rights and Right-Wing Politics in Nicaragua, 1821 – 1979. University Park (PA), Pennslvania State UP, 2011.
