Нефтът (наричан ощепетрол) представлява смес от газообразни, течни и твърдивъглеводороди с различна плътност. Цветът му е от светложълт до черен. Пàрите на нефта са лесно запалими при смесване с въздух. Чрез сепариране и дестилиране нефтът може да бъде разделен нафракции: газообразни въглеводороди(метан,етан,пропан-бутан),бензин,нафта (газьол),керосин, смазочни масла,парафин,асфалт(битум). След тази обработка се получават остатъчни продукти, катомазут и гудрон. Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан „черно злато“.
Нефтът (известен още под името „суров петрол“) е масленатечност, запалима при смесване с въздух. Представлява смес от газообразни, течни и твърдивъглеводороди и малки или незначителни количества азотни и сернисъединения. Плътността на нефта е около 0,8 g/cm3, тоест той е по-лек от водата.
Нефтът и природният газ са образувани чрез анаеробна декомпозиция (разлагане при отсъствие на въздух) на остатъци от организми (предимнопланктон), които са се утаили в големи количества на дъното на морета и езера преди милиони години. Примесени с тиня, тези остатъци с течение на времето се оказват затрупани под големи слоевеутаечни скали, където температурата и налягането са високи и водят до химически промени в остатъците. Първо се образува восъкоподобно вещество, нареченокероген, което присъства в нефтенитешисти (т. нар. „майчини скали“). След това се образуват течни и газообразнивъглеводороди, т.е. нефт и газ. Този процес е известен катокатагенеза на въглеводородите (нефт и газ). От организми, живели на сушата, по подобен начин се образуватвъглища иметан (природен газ).
Алтернативни хипотези твърдят, че нефтът и природният газ се образуват от неорганичен материал (абиогенеза). Според теорията за пряката абиогенеза нефтът се получава на голяма дълбочина под земята от неорганични вещества. Според възгледите на Томас Голд (Thomas Gold) първо се образува природният газ на голяма дълбочина, а впоследствие от него се получава нефтът. И двете теории са дискредитирани, въпреки че има учени, които все още защитават тезата, че абиогенезата съществува и води до образуване на неголеми количества нефт и газ. Съществуват и други теории, според които нефтът е образуван от изначално съществуващ в земната кора въглерод или привнесен на Земята откомети иастероиди при сблъсъци с нея. Основания за тези теории дава доказаното съществуване на въглеводороди (метан) на други планети отСлънчевата система и извън нея.
Теориите за абиогенния произход на нефта страдат от липса на научни доказателства и поради това днес господства възгледът, че нефтът има органичен произход. Понастоящем мнозинството учени са привърженици на теорията за органичния произход на нефта (катагенеза). Теориите за абиогенезата добиват голямо разпространение само в бившия Съветски съюз, но дори и там към края на XX век намират все по-малко привърженици, тъй като теорията се оказва непригодна за търсенето на нови нефтени и газови находища.
Процесите на образуване на нефт протичат и днес, което някои специалисти виждат като причина за възстановяване на капацитета на находища, консервирани през 30-те и 40-те години на XX век, макар да съществуват големи съмнения, че това може да стане за няколко десетилетия. Според някои учени (предимно от бившия Съветски съюз) изчерпани петролни залежи могат да се възстановят при определени условия, но практиката на нефтодобива не дава достоверни доказателства за такова възстановяване.
Физическите свойства и точният химически състав на суровия нефт варират в зависимост от местоположението на находищата. В пластови условия различните съставки отвъглеводороди на нефта са разтвореният в течните компонентиприроден газ, лек газообразен бензин, леки и тежкибензини,керосин, дизеловогориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност.
Нефтът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище; от нефта се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров нефт се транспортира от находището къмрафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери(кораби).
Рафинерия в САЩ
В нефтопреработвателните заводивъглеводородите на суровия нефт се разделят на фракции чрез различни процеси нарафиниране. Първа стъпка в преработката е обикновено процесът, наречен фракционна (атмосферна)дестилация, при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в ректификационна колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла почти безцветна субстанция – лекбензин. Получава се и чернакатранена субстанция, богата наасфалт (битум).
Нефтопровод в Португалия
Най-голямо търсене има за леките продукти на нефтопреработката, по-специалнобензинът и дизеловото гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, напримеркрекинг (cracking): с помощта на високо налягане, температура и катализатори големите молекули на тежкитевъглеводороди се разцепват на по-малки молекули, т.е. получават се леки въглеводороди. Така се добиват допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла,парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, напримервазелин.
Нефтът е известен на човечеството три хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокерит (т.нар. „планински восък“) – от пет-шест хиляди години. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван в строителството още преди 4000 години като съставка нахоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие.
Археологически разкопки установяват много древен добив на нефтена смола по бреговете на р.Ефрат вМесопотамия,Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите, например пред т. нар. вечни огньове. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците е горял природен газ. Тези места са били смятани за свещени. Свидетелства за това са намерените останки в района наАпшеронския полуостров вАзербайджан,Иран и други места.Китайците още от древността са използвали газа за осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на мед. В провинциитеЮнан иШанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. ВЕгипет нефтена смола е използвана при балсамиране нафараоните. Нефтът и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойка при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията наВавилон ивисящите градини на Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели при кожни заболявания и рани.
На територията наАзербайджан в местносттаНафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургията, както и за лекуване на домашни животни. За лечение се използва и червеният пармски нефт вИталия. За лечебните свойства на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и охотно се къпели в тях, за да се избавят от кожните паразити.
В Северна Америка нефтът в миналото е използван от местните народи в магиите, вмедицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло наСенека“ и „генезово масло“. ВЕвропа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния XIX век започва добив на малки количества от нефтоноснишисти. През 1815 г. няколко улици вПрага са осветени с газени лампи.
Водещ производител еСаудитска Арабия, където нефтът е открит през 1936 г. През 2002 г. страната добива 10,5 млн. барела на ден. Тя разполага с най-големите находища на нефт и природен газ в света: по средни оценки те представляват 1/4 от установените световни запаси. Доходите от нефта не само доминират в националната икономика и съставляват около 90% от износа, но и осигуряват водещо място на Саудитска Арабия в световната икономика. Нефтодобивният район е разположен в източната част по протежение наПерсийския залив.
Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт вПенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Titusville). След това в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например вАзербайджан край столицатаБаку. Първоначалнокеросинът (рафинирана течност, наричана в България „газ“, за газени лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Отначало нефтът се употребява малко, най-вече като гориво за газени лампи. Положението се променя след изобретяването надвигателя с вътрешно горене, намерил огромно приложение вавтомобилите,камионите,тракторите исамолетите.
Модерна бензиностанция в град Хирошима, Япония
Днес светът е силно зависим от нефта като източник на енергия, смазочни материали,гориво, бои, лекарства и много синтетични материали. Широко разпространената употреба на нефт създава сериозни проблеми наоколната среда – големите количества изгорели газове причиняват повечето от замърсяването навъздуха в индустриализираните страни, а петната от разлят нефт от танкери и морски сондажи замърсяват океани и брегови линии. Това е цената, която човечеството плаща за своето икономическо развитие.
