Неделя е седмиятден отседмицата.[1][2]
На някои места неделя се счита за първия ден от седмицата (САЩ,Великобритания) – традиция, наследена от древнитеевреи и древнитеегиптяни. Според приетия отМеждународната организация по стандартизацияISO 8601 неделя е последният ден от седмицата.
Споредхристиянството това е денят от седмицата, в който се почитаВъзкресението Господне и задължително се почива. Наруски език думата за неделя е запазена отстарославянскотоВоскресенье.
Глаголът делям, дялам произлиза от старобългарския глагол
(трудя се, работя, действам). Оттук произлиза и прозвището на българскияцар Петър Делян (отприлагателното име делян – работлив). Тозиглагол е близък по звучене с глагола деля, разделям. На български думата „неделя“ произлиза от глагола „не деля“ (настаробългарски:нет дела), т.е. „не правя нищо“, „не работя“, „без работа“, „няма работа“ и още като „денят без работа“.
С оглед на това може да се каже, че българската дума „неделя“ е аналогична на еврейската дума „шаббат“ (наиврит:שַׁבָּת; наанглийски:Shabbat – „прекратяване на деятелността“).
В други славянски езици произходът е аналогичен:полскиNiedziela,украинскиНедiля,беларускиНядзеля,хърватскиnedjelja,сръбски исловенскиNedelja,чешкиNeděle.
Вримската империя дните от седмицата са били посветени на седемте космически тела, като неделя е била денят наСлънцето – „dies Solis“. Това е останало ванглийскотоSunday,немскотоSonntag,шведскотоsöndag,датското инорвежкотоsøndag,исландскотоsunnudagur и други.
Гръцката дума за неделяΚυριακή е от Κύριος –Бог.
Нормативен контрол | |
|---|
|
