Повърхността на пустинята е предимно равнинна, стъпаловидно повишаваща се във вътрешността до 1000 – 1200 m н.в. Северната част на Намиб (до нос Крос, 21°40′ ю.ш.) представлява камениста и чакълеста пустиня, централната (до залива Людериц, 26°30′ ю.ш.) е пясъчна пустиня с дюни високи до 30 – 40 m (на места до 300 m, най-високите в света), а южната част представлява цокълна равнина с докамбрийски кристалинен фундамент и надлъжни тектонски понижения.[1] Тя е сред най-старите пустини наЗемята, като се счита, че се е оформила преди около 55 млн. години.[2] благодарение на студеното Бенгелско атлантическо течение и постоянните сухи ветрове.[3] В пустинята се експлоатират находища на диаманти, уранови руди, волфрам, сол.
Климатът е океански пустинен, с необичайно ниски за тези географски ширини температури на въздуха. Средна температура на най-топлия месец е 17 – 19°С, а най-хладния 12 – 13°С.[1] Пустинята е известна с температурните си амплитуди до 80 °C. Количеството на годишните валежи варира от 2 mm в най-сухите райони до 200 mm в крайните северни, южни и най-високи райони.[4][5][6] В същото време влажността на въздуха е много висока, като често явление са гъстите мъгли.[1]
Пустинята Намиб се пресича от сухи долини на временни (Угаб, Свакоп, Куйсеб и др.) и транзитни реки (Кунене,Оранжева).[1]
В местата с относително плитко залягане на подземните (грунтови) води се срещат някои видове ксерофити и сукуленти: акации, молочаи, алое и др. В северната част на пустинята расте дървовидното растениевелвичия, което не се среща почти никъде другаде в света.[1]
Животинският свят е представен главно отчленестоноги и други малки животни, които могат да живеят с малко вода. Поради древността си, тя вероятно е пустинята с най-многоендемити на света.[7] Има и малко на брой лъвове, антилопи, насекоми и др.).
Намиб е почти безлюдна, с изключение на няколко малки селца на туземните народи.[5] Има две по-големи селища – градовете Уолфиш Бей и Людериц, които са основно транзитни пристанища за добиващите се във вътрешността на страната минерали и суровини.
↑Goudie, Andrew. Chapter 17: Namib Sand Sea: Large Dunes in an Ancient Desert // Geomorphological Landscapes of the World. New York, NY, Springer, 2010. ISBN 978-90-481-3054-2. с. 163 – 169.
↑абEncyclopedia of Africa. Т. 2. Oxford, Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-533770-9. с. 213.
↑Spriggs, Amy.Namib desert (AT1315) // Wild World. World Wildlife Fund. Посетен на 11 декември 2011.
.svg)