„Синьото топче“ е една от най-известните снимки на Земята. Заснета е от екипажа наАполо 17Първото изстрелване наКолумбия на 12 април 1981
Национална администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство,НАСА (наанглийски:National Aeronautics and Space Administration,NASA) еамериканска правителствена агенция, отговорна за националната програма закосмически изследвания. Създадена е през1958 г.
СледвайкиСъветската космическа програма, която успешно изстрелва първияизкуствен спътник в космоса (Спутник-1), САЩ също насочват усилията си към космоса.Конгресът на САЩ алармира за заплаха, свързана с американската безопасност и технологично лидерство (познато е като „Кризата Спутник“), което налага взимането на незабавни мерки. ПрезидентътДуайт Айзенхауер и неговите съветници обсъждат по-находчиви мерки. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална агенция, която да ръководи всички невоенни дейности в космоса. По това време е създадена иDARPA и по-късно много нейни ранни проекти са прехвърлени към НАСА.
Експлорър 1 е първият изкуствен спътник на САЩ изстрелян на31 януари1958 г. Същата година на29 юли президентът подписва договор, с който основаваНационалното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство. Когато започва работа по операции на1 октомври, НАСА разполага с четири лаборатории, 80 работници от 46-годишната правителствена организацияНационален консултативен комитет по въздухоплаване. Отличителният съдружник на НАСА, който ѝ предоставя възможност да влезе вКосмическо състезание съсСССР е немският инженер получил американско гражданствоВернер фон Браун.
Програмата Мъркюри стартира през 1958 г. и поставя началото на изследването на космоса от човек с мисии, планирани просто да открият дали човек може да оцелее в космоса. На5 май1961астронавтътАлън Шепърд става първият американец в космоса, като пилотираФрийдъм 7 за 15-минутенсуборбитален полет.Джон Глен става първият американец летял около Земята на20 февруари1962 по време на 5,5-часовия полет с Френдшип 7.
Веднъж след като Мъркюри доказва, че човешкият полет в космоса е възможен,проектът Джемини е наход, за да ръководи изследванията и работата по крайната цел, а именно достигане на Луната. Първият Джемини лети с астронавти на борда.Джемини 3 е с екипажВърджил Грисъм иДжон Йънг, излита на23 март1965. Още девет мисии са осъществени, които доказват, че човек може да лети в космоса, че е възможно доближаването и скачването на два кораба в космоса и е събрана много информация за ефекта набезтегловността върху човешките същества.
Програма Аполо е проектирана да изпрати хора доЛуната и да ги върне безпрепятствено наЗемята.Аполо 8 иАполо 10 тестват разнообразни компоненти. Докато обикалят около Луната успяват и да я фотографират. На20 юли1969Аполо 11 каца на Луната иНийл Армстронг става първият човек, който стъпва на повърхността ѝ.Аполо 13 не успява да кацне на естествения ни спътник поради неизправност, но успява да я заснеме. Шестте извършени полета, кацнали на Луната, се връщат с много събрана информация и над 400 кг лунни проби. Изследванията включват: проверка състава напочвата,метеорити,сеизмичност,магнитно поле и изследвания върхуслънчевия вятър.[4]
Скайлаб е първатакосмическа станция, която САЩ извеждат в космоса. 75-тонната станция се движи в орбита около Земята в периода от1973 до1979 г. Посещавана е от екипаж три пъти, през 1973 – 1974. Първоначално Скайлаб трябва да изучава аномалиите вгравитацията вСлънчевата система, но поради липса на интерес тази задача е изоставена. В станцията има възможност да се изследвабезтегловността, освен това служи и като слънчеваобсерватория. Предвиждало се еСпейс Шатъл да се скачи със Скайлаб, но станцията навлиза отново в земната атмосфера и се разрушава преди да бъде изстреляна първата совалка.
НАСА се фокусира напълно върху Спейс Шатъл в края на 1970-те и началото на 1980-те. Совалките са планирани да бъдат изстрелвани често и да бъдаткосмически кораби за многократно ползване. До1985 са построени четири космически совалки. Първото си излитанеКолумбия прави на12 април1981 г.[5]
Совалките не са толкова перфектни, тъй като полетите са много по-скъпи от предвиденото и особено след инцидента сЧалънджър, показващ колко са опасни космическите полети, обществото губи интерес и космическите полети стават все по-обикновени. Започва работа покосмическа станция Фрийдъм, за да се поддържа фокусът върху пилотираните космически програми, но вътре в НАСА има спор за това, че тези програми са много по-скъпи от по-подходящите непилотирани мисии, като сондитеВояджър например. Инцидентът с Чалънджър бележи слабия период на НАСА.
На4 декември 2006 НАСА обявява, че планира да построипостоянна база на Луната.[6] Скот Хоровиц от администрацията на агенцията обяви, че очакванията са базата да започне да се изгражда през 2020 и до 2024 да е напълно функционираща, което да позволи посещаването ѝ от екипаж, който непрестанно да се сменя (подобно наМеждународната космическа станция, на която винаги има екипаж, който се заменя от идването на следващия). НАСА смята да си сътрудничи с други агенции за този проект.[7]
На28 септември2007 директорът на НАСА Майкъл Грифин обяви, че смята до 2037 г. да прати човек наМарс.„През 2057 ще празнуваме 20 години от стъпването на човек на Марс“, казва Грифин.[8]
↑Bernier, Serge (Stephen Lyle Translator)Space Odyssey: The First Forty Years of Space Exploration (Cambridge University Press, 2002)ISBN 0-521-81356-5
