През13 век Монголия е център наМонголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява наманджурите да завладеятВътрешна Монголия през1636 г. и да подчинят останалата част от страната –Външна Монголия през1691. Двете Монголии обявяват независимост през1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. СледОктомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през1919, но попада междуБялата иЧервената армия, които пренасятРуската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през1921. През1924 е създаденаМонголската народна република, а страната става вторатакомунистическа държава в света следСССР. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, катоБодо иДандзан, са екзекутирани. През 1928 г.Хорлоогийн Чойбалсан идва на власт. През1937 г. се извършва насилствена колективизация,чистки, разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.
По време наВтората световна война СССР защитава Монголия от Япония вБитката при Халхин Гол. Монголската армия взима участие в защитата на Вътрешна Монголия през август1945 г. (вижОперация Августовска буря). Опасността монголската войска да завладее части от Вътрешна Монголия караКитай да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведереферендум. Той се състои на20 октомври 1945 г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването наНародна република Китай, двете държави взаимно се признават на6 октомври1949 г.
Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, особено следскъсването на съветско – китайските отношения в края на1950-те. Докато Цеденбал е на посещение вМосква през август1984 г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя сЖамбин Батмунх, който ставайки Генерален секретар на ЦК на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър-председател на МНРДумаагийн Содном – негов политически съратник.
През1990 г.Монголската народна революционна партия (МНРП) в лицето на новия си Генерален секретар на ЦКПунсалмаагийн Очирбат, който става и президент на страната и който въпреки че е от консервативните кръгове на МНРП и назначава още по-консервативнияШаравин Гунгадорж – дотогавашен зам.-председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост (1986 – 1990) за министър-председател, реформира контрола над правителството, като създава многопартийна система, запазвайки си контрола върху властта, но подготвя пътя за нова конституция, която през1992 г. преименува Народната република на Монголия и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава, като официалните празници, както и други елементи на властта остават да съществуват.
Централната част на Монголия е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинятаГоби, докато северната и западната са предимно планински райони. Най-висок връх еМунх Хайран Ула (4362 м.) в планинатаМонголски Алтай. Главните реки са Селенга, Керулен, Дзабхан, Кобдо. Езерата са Хубсугул, Хигрис Нур,Увс Нур и др. Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Средната температура за януари е от −35 °C до −10 °C; за юли от 15 °C до 26 °C. Улан Батор е най-студената столица в света. Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм. Около 2/3 от територията на страната е разположена в безотточна област. Растителността е предимно в сухите степи, пустинна и полупустинна; в планините – степна и лесостепна (само 9% от територията ѝ е заета от гори).
Изпълнителния орган е правителството, начело с министър-председател.
До27 юни2004 г. доминиращата партия еМонголската народна революционна партия (МНРП). В опозиция еДемократичната партия (ДП), която ръководи управляващата коалиция от1996 г. до2000 г. От 2000 г. до 2004 г. управлява МНРП, но изборите през 2004 г. определят страната да се управлява от коалиция между МНРП и ДДК (Държавна демократична коалиция).
Монголия разполага с малки въоръжени сили с обща численост 9100 души, включващи сухопътни войски и военновъздушни сили. Традиционният доставчик на оръжияСССР е заменен сРусия, която продължава да поддържа много добри отношения с Монголия. Оръжия се внасят и от Китай. В Монголия има наборна служба. Монголски войски са участвали в мироопазващи мисии вСиера Леоне,Косово,Либерия,Ирак иЗападна Сахара. Въпреки малкия си размер монголската армия разполага с голямо количество оръжия – 400 танка, 1100 артилерийски оръжия, 800 бронирани бойни машини, 450 зенитно-артилерийски и зенитно-ракетни комплекси (предимно мобилни), около 40 изтребителя (повечето обаче не са в летателно състояние) и 14 бойни вертолета. Монголия насочва усилията си към модернизация на армията.
Населението на Монголия през2008 година е 2 996 100 души, от които 94,9% –монголци.Казахите са 5%, а останалите 0,1% са други етнически групи (предимноруснаци икитайци). Гъстотата на населението е 1,96 д/кв.км.
Днес халха-монголският език се пише основно наразширена кирилица (вж.монголска кирилица имонголска писменост); преди това се е пишел настаромонголска азбука, която сега се използва много рядко, въпреки че се изучава в монголските училища от шести клас нататък. През 2020 г. обаче монголското правителство обявява, че до 2025 г. ще премине към използване както на кирилицата, така и на старомонголската писменост в официалните документи.[7][8]
Изглед от Улан БаторКамион и ремарке, натоварени свълна
Основата на монголската икономика е селското стопанство – главно животновъдство. Отглеждат се овце (17 млн.), кози (18 млн.), едър рогат добитък и якове (2,4 млн.), коне (2,2 млн.), камили (0,3 млн.), елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи. Развива се и земеделие – зърнени (115 хил.т.), бобови, картофи, плодове, зеленчуци. Страната е богата на полезни изкопаеми – въглища, уран, злато, сребро,мед,молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и др., разработката на които предстои. Промишлеността е представена от предприятия на хранително – вкусовата промишленост, обработка на кожи, шивашка и др.
Транспорт: шосета – 49 хил. км, от които 2 хил. км са асфалтирани, жп линии – 1815 км. Международно летище – Улан Батор.
В началото на 21 век страната получава завишен инвестиционен интерес поради откритите залежи от ценни метали и уран.[9]
Храната на хората зависи от региона, в който живеят. На юг се консумира овнешко и камилско месо, също така камилски млечни продукти. В планините се консумира говеждо месо. В столицата има по-широк избор на храни. Повечето от тях се внасят. Зеленчуците са нови в монголския начин на хранене.
↑History of civilizations of Central Asia. Dani, Ahmad Hasan., Masson, V. M. (Vadim Mikhaĭlovich), 1929–, Harmatta, J. (János), 1917 – 2004., Puri, Baij Nath., Etemadi, G. F., Litvinskiĭ, B. A. (Boris Anatolʹevich). Paris: Unesco. 1992 – 2005. p. 8.ISBN 978-92-3-102719-2.OCLC 28186754.
↑Mongolia: Language education policy // The Routledge international handbook of language education policy in Asia. London ; New York, Routledge, Taylor & Francis Group, 2019. ISBN 978-1-317-35449-9.
↑Mongolian Language Law is effective from July 1stАрхив на оригинала от 2022-04-09 вWayback Machine., Gogo, 1 July 2015 "Неправилно тълкуване 1:Използването на кирилица трябва да бъде преустановено и да се използва само монголски шрифт. В закона няма разпоредба, която да постановява прекратяване на употребата на кирилица. В него ясно се посочва, че монголската писменост трябва да бъде добавена към настоящата употреба на кирилица. Монголската азбука ще бъде въведена поетапно, а държавните и местните власти ще водят кореспонденцията си както на кирилица, така и на монголска азбука. Тази разпоредба трябва да влезе в сила от 1 януари 2025 г. Личната карта, удостоверението за раждане, свидетелството за брак и удостоверенията за образование трябва да бъдат както на монголска кирилица, така и на монголски шрифт, като понастоящем монголският шрифт се използва в официалните писма на президента, министър-председателя и председателя на парламента."
.svg)
