Механохимията е раздел от химията, изучаващхимичните реакции, протичащи под влияние на механични въздействия като деформиране, дробене, триене, ударно свиване и др. под.[1]
Елементарният акт е разкъсването на химични връзки под действието на механични сили. Това може да доведе до разлагане на вещество.
Механо̀лиза се нарича разлагането на вещество под влияние на механични сили.
Например множество взривни вещества се разлагат с взрив при удар или триене.
Друг пример: в силикатите, изграждащи земната кора, при земетресение възникват големи механични напрежения, които разкъсват някоиковалентни връзки:
(където големите черни точки означават несдвоени електрони);
полученитесвободни радикали могат да участват в други химични реакции:
(в коя от двете реакции ще се включиатомният водород,
зависи от условията, например от температурата).[2]
Механохимични реакции могат да се използват за синтез на вещества, например ,[1]
в специални устройства (мелници) с бързо въртящи се барабани,[3][4]
подлагащи изходните вещества на претоварване от порядъка на десетки g.[1]
Към механохимията спадаттвърдофазните реакции,
протичащи при счукване на изходните вещества.[2]
При свръхвисоки наляганияграфитът се превръща в диамант, а борният нитрид — в боразон.[5]
При ударно свиване на твърди тела и течности (от ударни вълни, породени например от взрив) за милионни части от секундата възникват налягания от десетки и стотици атмосфери, рязко се изменятплътността и температурата. Това често води до разлагане на веществата, но понякога и до съединяване, напримераминокиселините се свързват в прости белтъци. Силното нагряване от ударната вълна̀ позволява да се сплавятволфрам и манган
(няма друг начин: манганът кипи при около 2060°C, а волфрамът се топи едва при около 3422°C).