Линиите на метрото и техни отделни участъци могат да бъдат подземни (тунели), наземни и надземни (мостове и естакади). Общата дължина на линиите варира в различните градове, като може да достигне от няколко до 1300 km (вНю Йорк).
Названието „метрополитен“ (метро) е прието в много страни. То произлиза от името на компанията Metropolitan Railway („столична железница“), която е построила първото метро вЛондон. Въпреки че компанията е британска, днес въвВеликобритания се използва терминътunderground, а вСАЩsubway илиmetro (въвВашингтон например) или някакво местно понятие или съкращение катоBART вСан Франциско например.[1] Името на Metropolitan Railway е придобило популярност въвФранция, където компанията спечелила конкурса за строителство напарижкото метро.
ВГермания има два вида транспорт –U-Bahn (Untergrundbahn) иS-Bahn (Stadtbahn): първият вид се състои от подземни линии, а вторият – от надземни и наземни линии, които образуват обща система на градски транспорт. Аналогично, вЧикаго и други градове в САЩ, където железопътната линия преминава главно по естакади, съществува терминel или L (отангл. elevated – „повдигнат“).
Първата метролиния е построена вЛондон през1863 година и е била малко по-дълга от 5 km. Първоначално композициите в него са теглени от паренлокомотив, който изпълвал с черен дим тунелите вследствие на липса на електрически вентилатори за принудително извеждане на дима извън тунела. По-късно, през1890 година, в Лондонското метро е построена и първата линия с монтирана в средата на коловоза контактна релса, свързана с постояннотоков източник. През1891 година подобно съоръжение е построено и вГлазгоу,Шотландия.
Бостън е първият американски град с метро, открито през1897 година. Първата подземна железница вНю Йорк е построена през1904 година. Повече от 150 града в света имат метро.
В континенталнаЕвропа най-старата подземна линия е построена от френски инженери през1875 година вИстанбул, но тя е с ограничена дължина и вагоните са теглени от животинска тяга. Поради този факт най-често се приема, че първото метро в Европа е построено вБудапеща през1896 година.
Първоначално вагоните в метрото нямали прозорци – конструкторите мислели, че никой няма да иска да гледа в тъмния тунел.
Капацитетът на една метролиния се получава чрез умножаване на капацитета на вагона, дължината на влака и честотата на обслужване. Големите метровлакове могат да имат шест до дванадесет вагона, докато по-малките системи използват четири вагона или по-малко. Вагоните са с капацитет от 100 до 150 пътници, вариращи в зависимост от съотношението между броя седящи и стоящи места. Минималният интервал от време между влаковете е по-кратък при метрото, отколкото при основните железопътни линии благодарение на използването на автоматизирано управление на влаковете: минималният интервал може да достигне 90 s, но много системи обикновено използват 120 s, за да позволят възстановяване на разписанието след закъснения. Типичният капацитет на линиите достига 1200 души на влак, което дава 36 000 души на час. Най-високият капацитет е 80 000 души на час при метрото, собственост на MTR Corporation вХонг Конг.[2]
