Мексико (официалноМексикански съединени щати,[1] наиспански:Estados Unidos Mexicanos) есуверенна държава, разположена в южната част наСеверна Америка; неговата столица и най-населен град еМексико.[2] Политически това е представителна,демократична,федерална и светска република, съставена от 32 щата (31 щата и федералната столица).[3][4]
Мексиканската територия има площ от 1 964 375 км²,[5] което я правитринадесетата по големина държава в света и третата по големина вЛатинска Америка. На север граничи съсСъединените американски щати, чиято граница е 3155 км, докато на юг граничи сГватемала, чиято граница е 958 км, иБелиз, с граница от 276 км. На запад граничи сТихия океан, а на изток – сМексиканския залив иКарибско море; границите с тези басейни възлизат на 9330 км, което я прави третата американска държава с най-дълга брегова линия.[6]
Мексико едесетата най-многолюдна държава в света, с население от над 129 милиона души през 2020 година.[7] Повечето от населението използваиспанския като майчин език, който държавата признава за национален език заедно с 67 местни езика,[8] въпреки че в страната се говорят около 287 езика.[9] Тези цифри превръщат Мексико в държавата с най-голям бройговорещи на испански език като майчин,[10] както и в седмата държава с най-голямо езиково разнообразие в света.[11]
Човешкото присъствие в Мексико датира отпреди 30 000 години.[12] В резултат на хилядолетно културно развитие на мексиканската територия се появяватмезоамериканските, аридоамериканските и оазисамериканските култури. Настоящата централна територия на Мексико е основната и най-голямата сцена на народа мексика и отчасти на народа на маите, две от най-важните цивилизации наДоколумбова Америка. В продължение на 300 години цялата настояща територия е част от вицекралството наНова Испания, със столица Мексико, която е една от най-важните части наИспанската империя вАмерика. След испанското управление, Нова Испания започва борбата за своята политическа независимост през 1810 г., чиято кулминация е през 1821 г. Впоследствие в продължение на почти век страната участва в поредица от вътрешни войни и чужди нашествия, които оказват отражение във всички области на мексиканския живот. През по-голямата част от 20-и век (главно втората трета) настъпва период на голям икономически растеж в рамките на политиката, доминирана от една-единствена политическа партия.
СпоредСветовната организация по туризъм Мексико е основната туристическа дестинация в Латинска Америка и шестата най-посещавана в света.[13] Това до голяма степен се дължи на 34-те културни или природни обекта, които се считат отЮНЕСКО заобекти от световно наследство, и в този смисъл е първата държава на континента и шестата в света.
Мексико е и една от страните с най-голямо разнообразие от климатични условия в света, считана за една от 17-те държави с мегаразнообразие на планетата, дом на 10 – 12% от биологичното разнообразие в света[17] и е дом на над 12 000 ендемични вида.[18]
Мексико се намира в южната част на континента Северна Америка, между 14° и 33° северна ширина и 86° и 119° западна дължина.[19] Почти цялата територия на страната е разположена върху Северноамериканската плоча с малки части от полуостровДолна Калифорния върху Тихоокеанската плоча и плочата Кокос. Мексико е най-северната и трета по големина държава вЛатинска Америка.
Физическа карта на МексикоИзглед към Попокатепетъл
Мексико има площ 1 972 550 km², което поставя страната на 14-о място в света по този показател. Тази територия включва около 6000 km² острови вТихия океан (включително отдалечения остров Гуадалупе и островитеРевияхихедо),Мексиканския залив,Карибско море иКалифорнийския залив. Общата дължина на бреговата линия е 9330 km. На север Мексико граничи съсСъединените щати, като общата им граница е с дължина 3141 km. На югоизток границата сГватемала е дълга 871 km, а тази сБелиз – 251 km.
Територията на Мексико се пресича от северозапад на югоизток от две успоредни планински вериги,Източна Сиера Мадре иЗападна Сиера Мадре, част от преминаващата през цяла Северна Америка планинска система наКордилерите. В южната част на страната от запад на изток преминава веригата, известна катоТрансмексикански вулканичен пояс или Сиера Невада. Четвърта голяма планинска верига,Южна Сиера Мадре, е разположена край югозападното крайбрежие отМичоакан доОахака.[20]
Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини, но почти половината от територията е с надморска височина над 1600 m, главно в Централно и Северно Мексико. Най-високите върхове се намират в Трансмексиканския вулканичен пояс –Орисаба (5700 m),Попокатепетъл (5462 m),Истаксиуатъл (5286 m) иНевадо де Толука (4577 m). На високите плата между тези четири върха се намират три големи градски агломерации – на градМексико,Толука иПуебла.[20]
Най-голямата река еРио Гранде по границата със Съединените щати.
Мексико се простира от двете страни на Северната тропична окръжност, но планинскиятрелеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо, без екваториалния. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни.
Самите мексиканци различават в своята страна четири основни климатични пояса: „гореща земя“, обхващаща крайбрежните низини, разположени южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 m височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност; между 800 – 1600 m височина е разположена „умерената земя“ със сравнително умерено топъл климат; от 1600 до 2500 m се простират земите на „студената земя“ с по-мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в „мразовитата земя“.
Територията на Мексико се разделя приблизително по паралела на 24° северна ширина на две основни климатични зони: на юг – влажна субекваториална, с постоянни високи температури, а на север – суха тропична с по-хладна зима. Големите разлики в надморската височина също допринасят за разнообразието на климата.
Южните области с надморска височина до 1000 m (полуостровЮкатан и крайбрежните низини) имат средна годишна температура между 24 и 28 °C. Температурите са високи през цялата година, като разликата между средната зимна и средната лятна стойност е едва 5 °C. Годишнитевалежи на някои места надхвърлят 2000 mm. През лятото и есента през голяма част от крайбрежните райони преминават силнитропически бури.
Ниските райони на север от двадесет и четвъртия паралел, макар и горещи и влажни през лятото, имат по-ниски средни годишни температури (20 – 24 °C), заради прохладните зимни нощи. Много от големите мексикански градове са разположени в долини в централната част на страната, които имат надморска височина над 2000 m. На нея се дължи относително умереният им климат със средни годишни температури около 16 – 18 °C и прохладни нощи през цялата година.
Много части на Мексико, особено на север, имат сух климат с нередовни валежи. В много градове на север, катоМонтерей,Ермосильо иМехикали, температурите надхвърлят 40 °C, а в пустинятаСонора – и 50 °C.
Скалният орел е националният символ на Мексико, изобразен на държавния гербЯгуарът се среща във влажните гори в южната част на страната
В Мексико се срещат повече от 200 хиляди вида организми или 10 – 12% от световното биоразнообразие.[21] Страната е на първо място в света по разнообразие навлечуги (707 вида), на второ – прибозайниците (438 вида) и на четвърто – приземноводните (290 вида) ирастенията (26 хиляди вида).[22]
Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити стропически дъждовни гори, които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност с преобладаване на пустинна флора. Дъбове и иглолистни дървета се срещат в горите по планинските склонове.
Около 2500 вида, срещащи се в Мексико, са защитени от местното законодателство.[23] Около 170 000 km² от територията на страната са защитени територии, включително 34 резервата и 64 национални парка.[21] Значителен проблем еобезлесяването с намаляване на горите от над 1 милион хектара годишно. По този показател през 2002 г. Мексико е на второ място в света следБразилия.[24]
Древната толтекска столицаЧичен ИцаМигел Идалго и Костиля, основателят на мексиканското движение за независимостПромяна на територията на МексикоБенито Хуарес, един от най-значимите президенти на Мексико през 19-и век
Дълго време се смята, че първите хора се появяват вЦентрална Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.[25] Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.[26] Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват отАзия, като пресичат заледения по онова времеБерингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждатцаревица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.
Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото нановокаменната епоха. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричаничинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази наолмеките, които населяват земите на днешните щатиТабаско иВеракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.
В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племенатамаи, като центърът ѝ се премества към 10-и век на полуостровЮкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие – Бонампак,Чичен Ица,Тикал,Копан,Ушмал,Маяпан,Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата насапотеките (градМонте Албан), намиштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико –Теотихуакан, Тахин.
През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията натолтеките (градовете Чолула иТолян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племенанахуатъл, сред които са иацтеките, основали градТеночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15-и век.
През1519 г. в земите на днешно Мексико навлиза малък отрядиспанскиконкистадори, воден отЕрнан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През1535 г. е основано вицекралствотоНова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония вНовия свят.
След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новотоколониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси заметрополията. С времето се задълбочава напрежението между местниякреолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания отфранцузите в хода наПолуостровната война и смяната на управляващата династия по време наНаполеоновите войни не е признато в много части наЛатинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеникаМигел Идалго и Костиля.
Мексиканската война за независимост продължава до 1821 г. и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната, също така и обширни области, завладени по-късно отСъединените щати. През 1823 г. Мексико ставарепублика, а през 1829 г. е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби междулиберали (федералисти) иконсерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генералАнтонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема постапрезидент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 г.Тексас се обявява занезависима република, която през 1846 г. е анексирана от Съединените щати. В последвалатаМексиканско-американска война от 1846 – 1848 г. Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си с т.нар.мексиканска цесия.
Падането на генерал Санта Ана през 1855 г. поставя началото на период, известен катоЛа Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове. ВРеформистката война от 1857 – 1861 г. либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело сБенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод зафренска интервенция в Мексико и неуспешен опит за установяване на монархия начело сМаксимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през1867 г.
В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен катоПорфириато – режим наавторитарна фасадна демокрация, начело сПорфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 г. (с прекъсване от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е близък негов съратник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо сеиндустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.
Поредните изборни измами на управляващия режим през1910 г. предизвикват началото наМексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революциятаФрансиско Мадеро. Той е свален през1913 г. с военен преврат, подкрепен неофициално от правителството на САЩ. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се вдигат на бунт срещу обсаденото правителство на президента Порфирио Диас, който въпреки обещание от мексиканската конституция избори – отказва да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 г. Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и анархия. Съпернически групировки сеят опустошения до1917 г., когато конституцията от 1857 г. е преработена и са проведени общи избори.
С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена отВенустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 г. След убийството на Каранса през 1920 г. начело на конституционалистите заставаАлваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 г. –Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През1929 г. е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана наИнституционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
В края на 30-те години социалистическото правителство наЛасаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг.
Странатаучаства във Втората световна война на страната наСъюзниците, изпращайки една въздушна ескадрила вЮгоизточна Азия. Нарасналото търсене на нефт по време на войната и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историциМексиканското чудо.[27]
В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например припогрома в Тлателолко през 1968 г. са разпръснати опозиционни протести, като са убити от няколко десетки до няколкостотин студенти.[28] Въпреки това едва след1970 г. Мексико постепенно тръгва към реформи и променя вътрешната и външната си политика.
Реформите на 1970-те във вътрешно политически план смесват планови и пазарни методи за управление на икономиката като по този начин новият президентЛуис Ечеверия Алварес избран през 1970 г. иска да се доближи до Източна Европа и социалистическите държави. Този курс на външна политика се усилва през1973 –1974 г., когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетилСъветския съюз. Там той декларира новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на посещението в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски договора, с които Съветският съюз започва да внася в Мексико свои машини и оборудване за развитие на икономиките на двете държави. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член наСъвета за икономическа взаимопомощ презавгуст1975 г.
По-късно, през1977 г. при президентаХосе Лопес Портийо Мексико открито се обявява и за по-голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота наолимпиадата вМосква през1980 г., обявен отпрезидента на САЩДжими Картър и против подписването на сепаративното споразумение вКемп Дейвид отЕгипет иИзраел през1979 г.
През1978 г. Хосе Лопес Портийо посещаваСъветския съюз иБългария и е посрещнат грандиозно отЛеонид Брежнев, където Портийо се изказва и на сесията наСИВ. В България подобен прием е показан и отТодор Живков. В България малко по-късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през 1979 г. Мексико официално подкрепясъветското навлизане в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията, но при напускането на поста си през 1982 г. Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРПМигел де ла Мадрид.
Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си занационализация на индустрията и просъветска политика в международен план. През1983 –1984 г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция наСАЩ иРоналд Рейгън. Де ла Мадрид е принуден да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най-вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която де ла Мадрид се изразява против „финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки“. Съветският съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет наМеждународния валутен фонд президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявайки, че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 г. държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза, на19 септември1985 г. Мексико претърпявакатастрофално земетресение с епиценър в щата Мичоакан.
През 1988 г. Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия[29] и гласуваното вмексиканския конгрес да се изгорят хартиенитеизборни бюлетини под съмнение[30]. В централномексиканския щатМичоакан триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президентЛасаро Карденас,Куактемок Карденас. В тихоокеанския щатСиналоа и околностите кандидатът наПартидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумениеНАФТА и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 г. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони отЗаконите на Реформата. През 1994 г. опитите на правителството наКарлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем отСъединените щати, гарантиран с приходите нанефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През2000 г. за президент е избранВисенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.
С подписването през 2005 г. наСпоразумението за сигурност и просперитет в Северна Америка се засилват за пореден път връзките с Канада и САЩ. Стопанството на Мексико влиза вклуба на трилионерите[31]. Икономиката се интензифицира и се строят много автомобилни и други заводи, особено в пограничните щати[32].
В политически план, през 2006 г. ИПР за пръв път се класира трета на националните избори, следвайки ПАН и ПРД. Само със 121 места в Конгреса и 38 в Сената, на национално ниво ИПР изглежда като губеща сила, но на местно ниво, по-голямата част от мексиканските щати се управляват от лица на ИРП.
Първото десетилетие на 21-ви век е отбелязано от насилие, свързано сконтрабандата нанаркотици. Само през 2007 г. 31 журналисти са убити отнаркотрафикантите. Престъпните групи не се поколебават да атакуват общественици, журналисти и местни лидери. На 16 – 17 април 2009 г.Барак Обама посещава Мексико сити, като в дневния ред са били въпроси по контрабандата на наркотици и нелегалната имиграция[33]. Независимо от приятелското отношение към Обама, след период на охладено отношение към предшественика му,Буш, по време на посещението на Обама, елитният кварталПоланко е блокиран от специални части и при засилени мерки за сигурност[34]. Между 2006 и 2011 във времето на администрацията на Фелипе Калдерон, около 35 хиляди души са били убити от престъпни групи, като 15 хиляди само през2010 г.[35].
През същата година Обама посещава Срещата на лидерите наСеверна Америка вГуадалахара под домакинството на Фелипе Калдерон.
Нов проект по тихоокеанското крайбрежие на Мексико предвижда построяването на огромен пристанищен комплекс приПунта Колонет с амбициите да надмине товарооборота наЛонг Бийч вЮжна Калифорния. Наддаването на предприемачите е за 5-милиардната (в щатски долари) оферта на мексиканското правителство, която сума да включва строеж на пристанище и железопътна връзка[36] с щатския Среден запад и дори Чикаго. Проектът се очаква да създаде близо 80 хиляди работни места и да намали ангажираността на Лонг Бийч. Проектът се очаква да бъде завършен през 2012 – 2014 г.[37]
Мексико е федерация, в чийто състав влизат 31 щата и един столичен федерален окръг. По силата на конституцията от 1917 г. по форма на управление страната е президентска република.
Законодателната власт е в ръцете на двукамерен Национален конгрес: Сенат от 128 души, избирани за 6 г. и Камара на депутатите от 500 депутати, избирани за 3 г.
Глава на правителството и на държавата е президентът, избиран за 6-годишен мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.
Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германското правно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г. – първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност – от момента на приемането ѝ в нея са направени няколкостотин поправки.
През 90-те години на 20-и век се хармонизира търговското законодателство на Мексико,САЩ иКанада, интеграцията между които става все по-силна.
Малките градове[39] носят характерните черти на испанския колониален стил – правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсеникметство,катедрала и павилион за неделнияоркестър както и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от предимно 1- и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия. В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която се смесват мотиви наготика, платереско, по-къснобарок,класицизъм и съчетани синдиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи нафункционализма. Характерна черта на съвременната мексиканскаархитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите наРивера,Сикейрос иОроско).
Името на курорта Акапулко придобива световна известност като любимо място на холивудските кинозвезди през 1940-те, с нощния си живот и удобни плажове. В северната част на Акапулко се намираЛа Кебрада – високата 35 m скала, известна със скоковете от върха в океана, дълбок в основата на скалата от 2 до 6 m[40]. Наблизо, по река Папагайо, са снимани част от филмите заДжон Рамбо.
Плая Ла Ропа в Сихуатенехо
По̀ на север от Акапулко са курортите Икстапа и Сихуатенехо с 340 слънчеви дни в годината. Икстапа е свръхмодерен, луксозен курорт. Сихуатанехо съчетава удобствата със запазения облик на малко рибарско селище.
Мансанийо в щатаКолима е много стар мексикански град, основан в началото на испанската колонизация. До 1950-те е бил глухо рибарско градче, но днес е посещавано от много туристи, благодарение на развитата туристическа дейност.
Пуерто Лас Адас.
На север от Мансанийо е малкият курорт Пуерто Лас Адас (на испанскиPuerto Las Hadas, Пристанище Феите) се характеризира с максимално използване на особеностите на терена и с използване на естествени материали – скали и цели дървета, включени в архитектурния ансамбъл. Сградите са бели и напомнятмавритански стил.
Пуерто Ваярта комбинира супер лукс със селска атмосфера на фона на планината Сиера Мадре покрай заливаБахия де Бандерас. Най-добрият сезон тук е от декември до април.
Още по̀ на север, на входа наКалифорнийския залив, се намира първият тихоокеански курортен град на Мексико –Масатлан. Това е сравнително нов град, името му идва отацтекското Масатл (елен) и означава място на елените. Известен е с бирената си фабрика „Пасифико“, трите острова в залива срещу града и най-високия фар на тихоокеанското крайбрежие – издигнат върху естествен хълм (Ел Фаро).
От другата страна на залива е курортът Кабо Сан Лукас – любимо място с игрищата си за голф и спортния риболов. Покрай Кабо Сан Лукас е сниман филмътТроя (2004), сБрад Пит[41].
Повечето мексикански курорти на Карибско море са наполуостров Юкатан в щатаКинтана Ро. Зоната се наричаРивиера Мая. Съчетава археологически комплекси, курорти, скуба, антропологични интереси и мек постоянен климат.
Канкун е перлата на мексиканското хотелиерство и желана дестинация на международни туристи. На езикамая името Канкун не е особено привлекателно – означава „гнездо на змии“[42]. Курортът е създаден през 1974 г. и за няколко години се трансформира и надминава славата на Акапулко. На3 февруари2007 г.Световната организация по туризъм (къмООН) награждава комплекса с премията „Най-добрият сред най-добрите.“ Средната годишна температура е 25,5 С°,дъждовният сезон започва в средата на юни и продължава до октомври, като най-свирепитеурагани ивалежи са към септември и октомври.
Исла Мухерес е старо селище, открито отКортес през1517 г. Било е посветено на богинята на луната на маитеИхчел. Намира се само на 13 km от Канкун и се радва на същия туристически интерес.
Косумел (Козумел) е остров от източната страна на полуостров Юкатан, трети по големина мексикански остров и най-големият на атлантическата страна на Мексико. Най-големият му град е Сан Мигел. През1960 г.Жак Кусто показва на света красотата на местнитекоралови рифове и започва туристическата слава на острова като едно от любими места загмуркане (скуба).
Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) – 87,6%, индианци (56 етноса) – 11,7% (от тях испаноезични – 57,2%,ацтеки – 11,7%,маи – 6,5%, сапотеки – 3,6%,отоми – 2,9%,миштеки – 2,5%, други -15,6%), други – 0,7%.
Конфесионалният състав е предимнохристияни – 95,6% (от тяхкатолици 94,4% ипротестанти 5,6%), други – 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%.
Гъстотата е 54 д./km²Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените – 76 г.
По данни на „The world factbook“ 86,1% от населението на Мексико е грамотно – може да чете и пише. По данни от 2005 г. разходите, които правителството прави за образователната система, са 5,5% от БВП на страната.
Мексико притежава стабилна свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света – подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят.
През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор – летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.
Военните сили на Мексико се разпределят в следните класове:
- Секретариат на националната отбрана (Secretaria de Defensa Nacional, Sedena): Армия (Ejercito, тук спадат и мексиканските военновъздушни сили (Fuerza Aerea Mexicana, FAM));
- Секретариат на военноморските сили (Secretaria de Marina, Semar): Мексикански военноморски сили (Armada de Mexico, ARM, тук спадат военноморски и военновъздушните морски сили и военноморската пехота).
Военната служба в Мексико е задължителна. Възрастовата граница за постъпване в нея е 18 години, като продължителността е 12 месеца. Допуска се доброволно постъпване в армията и на шестнадесетгодишни младежи, но след съгласието на родителите им. Жените също имат право на доброволна военна служба.[44]
Разходите, които правителството на Мексико прави за военните си сили, е 0,5% от БВП (данните са за 2006 г.)
През 2008 г. телефонните линии в Мексико са 20 667 000. По този показател страната е в топ 20 в света. Значително по-разпространени са мобилните телефони, които наброяват 79 400 000 (по данни за 2009 г.).
Телевизиите в страната са много на брой, като са регистрирани над 1400 радиостанции, повечето от които са местни.
Република България има посолство в Мексико, но в България няма мексиканско посолство, само консулство (почетен консул на Мексико в България е г-н Пенчо Ралчев). Акредитирано в Република България е посолството на Мексиканските съединени щати вУнгария.[45] Най-близките посолства на Мексико са в Букурещ и Атина.
↑Aguayo Quezada, Sergio.Las boletas // Reforma, 16 януари 2008. Архивиран оторигинала на 2011-10-03. Посетен на 19 април 2009. El 88 terminó siendo un detonante de la transición y caló muy hondo la ignominiosa quema de las boletas electorales de 1988 aprobada por el PRI y el PAN (на испански)
.svg)
