Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Меден язовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меден язовец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни(Animalia)
(без ранг):Вторичноустни(Deuterostomia)
тип:Хордови(Chordata)
(без ранг):Ръкоперки(Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи(Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали(Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти(Amniota)
(без ранг):Синапсиди(Synapsida)
(без ранг):Терапсиди(†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги(Theriodontia)
клас:Бозайници(Mammalia)
(без ранг):Еутерии(Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници(Carnivora)
семейство:Порови(Mustelidae)
род:Медени язовци(Mellivora)
вид:Меден язовец(M. capensis)
Научно наименование
Storr, 1780
(Schreber, 1776)
Разпространение
Меден язовец вОбщомедия
[редактиране ]

Меден язовец (Mellivora capensis), същомедояд,[2] е вид от семействоПорови. Меденият язовец е разпространен из почти цялаАфрика, западните и южните части наАзия, т.е.Белуджистан (източенИран), юженИрак,Пакистан иРаджастан (западнаИндия). Той е единственият вид в родMellivora и подсемействоMellivorinae. СпоредСветовните рекорди на Гинес медният язовец е най-смелото животно на света.[3] Долната му част, бузите и лицето му са обикновено черни или тъмнокафяви, докато скалпът, вратът и гърбът му са обикновено светлосиви или бели. Това оцветяване го прави лесно забележим на дневна светлина. Някои медни язовци, най-вече тези от гората Итури вДемократична република Конго, са изцяло черни. Достига дължина 66 – 75 cm, а опашката 20 – 30 cm. Тежи 13 – 19 kg.

Подвидове

[редактиране |редактиране на кода]
  • Mellivora capensis capensis (Schreber, 1776)
  • Mellivora capensis indica (Kerr, 1792)
  • Mellivora capensis inaurita (Hodgson, 1838)
  • Mellivora capensis buechneri (Baryshnikov, 2000) – нов подвид на медния язовец, открит вТуркменистан през2000 г. Подобен е на подвидоветеM. c. indica иM. c. inaurita, но има и разлики с тях, включително че е по-голям.[4]

Физически характеристики

[редактиране |редактиране на кода]

Медоядът има доста издължено тяло, но е изразено набит и широк по протежение на гърба. Кожата му е забележително гъвкава и му позволява да се преобръща свободно.[5] Кожата около врата е с дебелина 6 мм адаптация в борбата с конкуренти.[6] Главата е малка и плоска, с къса муцуна. Очите са малки, а ушите са малко по-големи от цепки, вероятно друга адаптация, за избягване на поражения при борба и схватки с леопарди и лъвове.[6]

Медоядът има къси и здрави крака, с пет пръста на всеки крак. Лапите са въоръжени с много силни нокти, които са по-къси при задните крака и забележително дълги на предните крайници. Той е стапалостъпващо животно, чиито ходила са дебело подплатени. Опашката е къса и е покрита с дълги косми, с изключение на под основата.

Възрастните са високи от 23 до 28 cm при раменете и 68 – 75 cm на дължина (без опашката), като женските са по-дребни спрямо мъжете.[5] Мъжките тежат от 12 до 16 килограма, докато женските тежат 9,1 кг. Черепната дължина е 13,9 – 14,5 см при мъжете и 13 см при жените.[7]

Има два чифта цицки.[8]Медоядът притежава анална торбичка, което е необичайно сред животни от семейство порови. Миризмата на торбичката е задушлива и помага за успокояване на пчелите, при набези над техните кошери.[6]

Черепът има малко сходство с тази наевропейския язовец, и до голяма степен наподобява по-голяма версия на черепа намраморен пор.[8] Черепът е много солиден, като при възрастните няма и следа от независима структура на костите. Черепната кутия е по-широка от тази на кучета.

Зъбната формула е3.1.3.13.1.3.1{\displaystyle {\tfrac {3.1.3.1}{3.1.3.1}}}. Зъбите често показват признаци на неправилно развитие, като някои зъби са изключително малки, под най-необичайни ъгли или отсъстват напълно. Кучешките зъби са изключително къси при месоядните.[5] Езикът е остър и има сочещи назад папили, които го подпомагат при обработката на трудни храни.[5]

Зиме козината е дълга (с дължина 40 – 50 mm в долната част на гърба), и се състои от редки, груби, четиноподобни косми, като липсва пухкав мъх под едрата козина. Космите са дори по-редки отстрани, по корема и слабините. Лятото козината е по-къса (с дължина само 15 mm на гърба) и дори по-рядка, оставяйки корема полугол. Муцуната, отстрани на главата и долната част на тялото са чисто черни на цвят. Голяма бяла ивица обхваща горната част на тялото, започваща от върха на главата и надолу до към основата на опашката.[7] Медоядите от на подвидаcottoni са уникални с това, че са напълно черни на цвят.[5]

Поведение

[редактиране |редактиране на кода]
Медояд в неволя, в пражкия зоопарк

Макар да е най-вече самотник, медоядите могат да ловуват по двойки през размножителния сезон през месец май.[5] Малко се знае за любовните им навици. Смята се, че периодът на бременността трае шест месеца, като обикновено в резултат се появяват по две малки, които се раждат слепи. Те комуникират чрез жално скимтене. Продължителността на живота в дивата природа не е известна, макар и в плен да живее приблизително 24 години.[5]

Медоядите живеят в самостоятелно изкопани дупки. Те са вещи копачи, които могат да изкопаят тунел в твърда почва за 10 минути. Тези дупки обикновено имат само един вход и камера, която обикновено не е голяма, само 1 – 3 метра в дължина. Не си правят гнездо в камерата.[7] Въпреки че, обикновено копаят дупки си, могат да се нанесат в изоставени бърлоги натръбозъб ибрадавичеста свиня или термитни могили.[5]

Медоядите са интелигентни животни и са един от малкото видове, които са в състояние да използват инструменти. В документалния филмLand of the Tiger заснет през 1997 г. медояд в Индия е заснет да използва инструмент: животното привлачва трупи и застава върху тях, за да достигне новоизлюпено земеродно рибарче.[9]

Медоядите са пословично безстрашни и упорити животни, за които е известно, че атакуват зверски в пъти по-големи врагове, когато бягството е невъзможно. Те са неуморни в битка и могат да разкъсат много по-големи животни във физически сблъсъци.[5] Нежеланието на повечето хищници към лов на медояди е довело до теорията, че козината на малките гепарди е еволюирала да имитира оцветяването на медояда, с цел да се предпазват от хищници.[10]

Гласът на медояда е дрезгав. При чифтосване, мъжките издават силни звуци подобни на грухтене.[7] Малките общуват с майките си чрез жалостно скимтене.[5] Когато са нападнати от кучета, медоядите крещят като мечета.[8]

Хранителни навици

[редактиране |редактиране на кода]

Медоядите имат най-разнообразната диета сред животните от семейство порови.[6] В по-дивите райони, медоядите могат да ловуват по всяко време на деня, но стават нощни животни в места с големи човешки популации. Когато е на лов, медоядът потичва в тръс със същата скорост като млад мъж. Въпреки името си, медоядите са предимно месоядни животни, и приемат всякакъв вид животинска храна включително и мърша: дребни гризачи, скорпиони, птици, яйца, насекоми, гущери, змии, костенурки и жаби. Когато се налага ядат и плодове и зеленчуци, а също и корени и луковици.[5]

Те могат да ловуват жаби и гризачи, като например джербили и земни катерици, като ги изкопаят от техните дупки. Медоядите са в състояние да се хранят с костенурки без затруднения, поради силни си челюсти. Те убиват и ядат змии, дори и силно отровните и големи като кобри. Известни са случаи да копаят човешки трупове в Индия.[8] Поглъщат всички части на плячката си, включително кожа, коса, пера, плът и кости, държейки храната си с лапи.[8] При търсене на растителна храна, те вдигат камъни или разкъсват кора от дърветата.[5]

Открийте още информация за Медояд в нашитесродни проекти:

Уикивидове (таксономия)
Общомедия (изображения и звук)

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Mellivora capensis (Schreber, 1776). //IUCNRed List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г.(на английски)
  2. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2025-04-29.
  3. The deadliest creatures on Earth?
  4. Baryshnikov G. (2000). „A new subspecies of the honey badgerMellivora capensis from Central Asia“.Acta theriologica45(1): 45 – 55.abstract.
  5. абвгдежзиклмRosevear, Donovan Reginald.The Carnivores of West Africa. London, Trustees of the British Museum (Natural History), 1974.ISBN 978-0-565-00723-2.
  6. абвгKingdon, Jonathan.East African mammals, Volume 3: an atlas of evolution in Africa. University of Chicago Press, 1989.ISBN 0226437213.
  7. абвгHeptner, V. G., Sludskii, A. A.Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores (Mustelidae). Washington, D.C., Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation, 2002.ISBN 90-04-08876-8.
  8. абвгдPocock, R. I.Fauna of British India: Mammals Volume 2. London, Taylor and Francis, 1941.
  9. India Land of the Tiger பாகம் 4 – ஆங்கிலம். Video.google.com. Посетен на 7 ноември 2011.
  10. EATON, R. L. 1976. A possible case of mimicry in larger mammals. Evolution 30:853 – 856.
Нормативен контрол
Mellivora capensisРедактиране в Уикиданни
Viverra capensisРедактиране в Уикиданни
Съвременни видовеХищници
Царство:Животни · Тип:Гръбначни · Клас:Бозайници · Инфраклас:Плацентни · Надразред:Laurasiatheria
 
ПодразредFeliformia
Nandiniidae
Herpestidae
(Мангусти)
Helogale
(Мангусти джуджета)
Hyaenidae
(Хиени)
Felidae
(Котки)
Голямо семейство, вж. надолу
Viverridae
(Виверови)
Голямо семейство, вж. надолу
Eupleridae
(Мадагаскарски
мангустоподобни)
Голямо семейство, вж. надолу
 
СемействоFelidae (Котки)
Felinae
Pantherinae
 
СемействоViverridae (Виверови вкл. Цивети)
Paradoxurinae
Paradoxurus
(Палмови цивети)
Hemigalinae
Prionodontinae
(Азиатски линзанги)
Viverrinae
Genetta
(Генети)
Poiana
(Африкански линзанги)
 
СемействоEupleridae (Мадагаскарски мангустоподобни)
Euplerinae
Galidiinae
 
ПодразредCaniformia(продължава надолу)
Ursidae
(Мечки)
Mephitidae
(Скунксови)
Conepatus
(Зурлести скунксове)
Mephitis
(Ивичести скунксове)
Mydaus
(Малайски миризливи язовци)
Spilogale
(Петнисти скунксове)
Procyonidae
(Енотови)
Bassaricyon
(Олингота )
Nasua
(Коатита)
Nasuella
(Коатита)
Ailuridae
 
ПодразредCaniformia(продължение)
Otariidae
(Ушати тюлени)
(Морски лъвове)
Odobenidae
Phocidae
(Същински тюлени)
Mirounga
(Морски слонове)
Canidae
(Кучеви)
Голямо семейство, вж. надолу
Mustelidae
(Порови)
Голямо семейство, вж. надолу
 
СемействоCanidae (Кучеви)
Atelocynus
Canis
Cerdocyon
Chrysocyon
Cuon
Lycalopex
Lycaon
Nyctereutes
Otocyon
Speothos
Urocyon
Vulpes
 
СемействоMustelidae (Порови)
Lutrinae
(Видри)
Mustelinae
(вкл.Язовци)
Martes
(Martens)
Melogale
(Далекоизточни язовци )
Амазонска невестулка (M. africana) ·Солонгой (M. altaica) ·Хермелин (M. erminea) ·Степен пор (M. eversmannii) ·Колумбийска невестулка (M. felipei) ·Дългоопашата невестулка (M. frenata) ·Японски колонок (M. itatsi) ·Индийски солонгой (M. kathiah) ·Европейска норка (M. lutreola) ·Индонезийска планинска норка (M. lutreolina) ·Чернокрак пор (M. nigripes) ·Невестулка (M. nivalis) ·Голокрака невестулка (M. nudipes) ·Черен пор (M. putorius) ·Колонок (M. sibirica) ·Ивичеста невестулка (M. strigidorsa) ·Египетска невестулка (M. subpalmata)
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани сАфрика.
Можете да се включите къмУикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Меден_язовец&oldid=12560282“.
Категории:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp