Климатът в Марсилия есредиземноморски с мека и влажна зима и топло до горещо, често сухо, лято. Декември, януари и февруари са най-студените месеци, със средна температура от около 12 °C през деня и 4 °C през нощта. Юли и август са най-горещите месеци със средна дневна температура около 30 °C и средна нощна 19 °C. Често срещан през зимата и пролетта е студеният вятърмистрал, който се формира подолината на река Рона. По-рядко срещан е горещият вятърсироко, образуващ се вСахара.
Определяна като най-старият град във Франция, Марсилия е основана под иметоМасалия около 600 г. пр.н.е. отдревногръцки колонисти отФокея. Колонията бързо се разраства, превръщайки се във важен търговски посредник междугалите във вътрешността наЗападна Европа иСредиземноморието. Масалия е траен съюзник наРимската република, което помага за стопанския възход на града и за относително дългото запазване на самостоятелността му. Едва през 49 г. пр.н.е., когато заема страната на оптиматите вГражданската война, градът еобсаден и превзет отЮлий Цезар, след което е присъединен към римската провинцияНарбонска Галия.
През римския период градът, наричан сегаМасилия, запазва значението си на регионален търговски център.Християнството започва да се разпространява през I век, като според местните легенди първи негови проповедници саМария Магдалина и нейния братЛазар от Витания. По това време градът става център на епископскидиоцез, преобразуван през 1948 г. вМарсилска архиепископия.
През 1246 г. граф на Прованс ставаШарл отАнжуйската династия, с което се поставя началото на засилващо се френско влияние в областта. През 1262 г. Марсилия става център на неуспешно въстание срещу анжуйската власт, водено отБонифаци VI де Кастелана. Важно средиземноморско пристанище, градът става една от началните точки наЧерната смърт в Западна Европа и е тежко засегнат от нея, като над половината му население измира в средата на XIV век. През 1423 г. е превзет и опожарен отарагонски войски, но след 1437 г. е превърнат в добре укрепена военноморска база на графовете, които се опитват да си върнат властта вСицилия.
През 1481 г. Марсилия и Прованс са присъединени къмФранция, след като последният анжуйски граф умира без наследници и ги завещава на кралЛуи XI. Така градът става най-важната френска военноморска база на Средиземно море. През 1536 г. в пристанището е дислоциран голямосмански, който след създаването наФренско-османския съюз заплашва владенията на Свещената Римска империя, най-вечеГенуа.
И след присъединяването си към Франция градът запазва значителна самостоятелност. По време наВойната на Католическата лига (1589 – 1598) той е твърдо на страната на католиците, противопоставяйки се на кралАнри IV, и под ръководството наШарл дьо Казо установява преки връзки сИспания. Кралят успява да установи контрол над Марсилия едва на 17 февруари 1596 година, когато в резултат на заговор Дьо Казо е убит.[3]
През 1720 г. последната голямачумна епидемия отнема живота на 100 хиляди души в града и околностите му. Жителите на Марсилия масово подкрепятФренската революция. През 1792 г. 500-те местни доброволци, изпратени за защита наПариж, пеят марша на Рейнската армия, който става известен като „Марсилеза“ и днес е националният химн на Франция.
През XIX век Марсилия става един от основните центрове наиндустриализацията във Франция. Образуването наФренската колониална империя, най-вече завладяването наАлжир след 1830 г., увеличават значението на града и стимулират морската търговия. За това спомага и откриването наСуецкия канал през 1869 г. През 1906 и 1922 г. са проведени големи колониални изложби. През 1934 г. градът става сцена наМарсилския атентат срещу югославския кралАлександър I.
По време наВтората световна война Марсилия е бомбардирана отгерманската ииталианската авиация през 1940 г. а през ноември 1942 г. е окупирана от германците. В началото на следващата година около 4 хиляди местниевреи са заловени и по-късно са избити. Опитвайки се да се справят съсСъпротивата, германците изселват около 30 хиляди жители на квартала около старото пристанище, където взривяват близо 1500 сгради. През 1944 г. пристанището е бомбардирано от авиацията наОбединените нации, които превземат града през август.
През 50-те години големи части от града, засегнати от военните действия, са изградени наново. Още по това време Марсилия става входна точка за имигранти, главно от френските колонии. След като Алжир получава независимост през 1962 г. в града пристига нова вълна изселници, сред които около 150 хиляди френски колонисти (пие ноар), много от които остават в града.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Преобладаващата религия е римокатолическата. Втори по брой, около ⅓ от населението на града, са мюсюлманите. Марсилия е център на исляма във Франция и седалище на велик мюфтия. Значимо еврейско население.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
В самия град Марсилия има едно „старо“ и едно „ново“ пристанище. Но те са сравнително малки и се ползват само от лодки, яхти и малки кораби. Истински модерното търговско пристанище се простира на 70 километра и центърът му е във Фос-сюр-мер, на около 50 километра западно от града. Това е най-голямото пристанище в Средиземноморието. В него се обработват годишно около 100 милиона тона товари, 65% от които са нефтопродукти. Обслужват се и 1,8 милиона пътници годишно, главно за Корсика и Северна Африка.
↑European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 348.
