Мараке е древен град, но точното време, когато е построен е неизвестно. Два каменни моста в добро състояние са изградени по време на управлението на Хулаку Хан (1217 -1265 г.), който прави града столица наИлханат. Малко след това става седалище на Източната църква на патриарх Мар Ябалаха III. Мястото е заобиколено от обширнилозя и овощни градини, добре напоявани от множество канали, от реката, и се произвеждат големи количестваплодове.
Една от най-известните гробищни кули, на Гонбад Кабуд (от1197 г.), е украсена смозайки, наподобяващи Пенроуз. Неговият мрамор е известен като Марака, съставен от травертин, който се получава в село Дашкасан на около 50 км северозападно от Мараке.
През16 век града е управляван откюрдското племе мукри. През1603 г. е завладян от персийския ШахАбас I Велики и оттогава, с няколко прекъсвания е част отИран. През1610 г. Абас отнема града от мукрите за неподчинение, и предава властта на тюркските племена мукадам, чиито лидери ръководят провинция Марака до нейната ликвидация през1925 г.
На 15 януари1828 г., по време наРуско-иранската война, градът е окупиран от Нижни Новгородския 17-и драгунски полк наруската армия, който след подписването на мирен договор се изтегля.
Планините защитават Мараке от северните ветрове, така че се развива селското стопанство и градинарството. Градът е център налозарството иградинарството на региона. Произвеждат се сушени плодове, особеностафиди, които се изнасят. Земеделските полета дават реколта отзърнени храни,памук,грозде и други плодове.
В допълнение към градинарство, Мараке е известен с кожарство икилими. В близост до града се извършва добив навъглища и строителни камъни.
На хълм, западно от града, са останките на известната Маракескаобсерватория, наречена Расад Хане. Сградата служи като крепост в миналото, а основите на стените са от 13 до 2 метра дебелина. Обсерваторията е построена през13 век и е дом на най-малко десет астрономи и библиотекар, който отговаря забиблиотеката, за която се твърди, че съдържа над 40 000 книги. Тази обсерватория е една от най-престижните през средновековието в Ислямската империя по време на златната епоха в ислямската наука. Известният астроном Ибн ал-Шатир извършва голяма част от работата си в тази обсерватория.[1]